Таралежи в НДК

Стане ли дума за домашни любимци веднага се разграничаваме ясно на “обичащи” и “мразещи”. А ако, не дай Боже, се забъркат и бездомните кучета, стой, та гледай!
Точно там ни е грешката! И едните, и другите от нас не са наясно с отношенията към живите твари.
Аз например, от кучетата обичам само моето коли. Другите не ги обичам, просто имам към тях съвсем нормално отношение като към живи същества. Ако с нещо ми пречат, значи най-вероятно аз криввам от пътеката на Природата! (досега не ми се е случвало)
А тя, Природата, непрекъснато се мъчи да ни напомни, че сме само част от нея, а не богове, доминанти някакви и върхове на пирамиди.🙂 Затова в трагичните ни, с отровен въздух, градове се заселват даже и птици (не само гълъби и врабчета) – вглеждали ли сте се кой подскача по клоните в градинките сутрин рано? А даже преди няколко години в една от най-оживените градини на София, където всеки ден преминават хиляди хора, семейство таралежи отгледа рожби! Между другото, тези таралежи решиха един започнал да назрява проблем – в градината (на НДК) преди това на няколко пъти бяха забелязани пепелянки, но после изчезнаха.😉

Сега таралежите вече ги няма там. Отидоха си. Заради някакъв “бабаит”, който един ден беше премазал зверски един от тях. Отписаха ни от списъка на приятелите…

Да, приятели, основният ни проблем е комуникацията не само със себеподобните (например, политическите “противници”🙂 ), но изобщо със заобикалящия ни свят.

Колкото и да бързате, като минавате през някоя градина сутрин поглеждайте край пътеката. Моля ви!

П.С.Ако ви залае без причина куче както си вървите, помислете за душевното си равновесие и здраве (съветът ми не e провокативен, а съвсем приятелски). А ако можете, вслушайте се в интонацията на лая му – възможно е да ви предупреждава за нещо. Сериозно го казвам!

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • insomnia1304  On 15 януари, 2008 at 21:41

    SPLENDID!

  • Pippilota Mentolka  On 16 януари, 2008 at 13:12

    В парка Заимов пък има катерички, много даже🙂 И наистина природата не се отказва от опитите да ни напомни, че е навсякъде около нас🙂 На съседния на моя блок имаме семейство соколчета – прекрасно е да видиш как майката учи малкото лека полека да отлепва и лети🙂

  • Ружа  On 17 януари, 2008 at 06:23

    Работих в Южен Лондон,в малко туристическо градче,в дом за стари хора.Ежедневно по прозорците подскачаха катерички,които не се плашат от хората.В двора на дома всяка сутрин,
    строени в редица като войници диви зайци,в очакване на храната си.Друг впечатляващ спомен е нощуването на една сърна в стаята ми,която беше на първият етаж.Заради цигарите спях на отворена врата и както си зяпам английска тв,
    изтегната в кревата,пафкам цигара и търся думи в речниците и тя се появи на вратата.Стои на прага и ме гледа.Изумях.Не смея да мръдна,да шукна да не я уплаша и прогоня.А тя стои и ме гледа.Леко тропна с предно копитце,сякаш да ми каже да се окопитя.Рекох й:“Здравей,добре дошла“ и вече бях сигурна,че ще се уплаши от гласа ми и ще избяга.Нищо такова.Кротко дойде до леглото ми и ми даде да я погаля.Още по-голямото ми учудване настъпи,когато тя кротко си легна на килима до леглото ми и сложи главата си на леглото,до ръката ми.Тя очакваше да я галя и разбира се,че е галих.Говорихме си.Аз бях по-приказливата,а тя мълчаливо се съгласяваше със всичко с изразителни очи.Така сме и заспали.По някое време се събудих и я видях да спи на килима до леглото,досущ като кучето ми.На сутринта я нямаше.Беше си отишла тихо и мълчаливо както дойде.Разправям на колежките англичанки,а те се смеят и ми разправят,че била на един господин,който се споминал преди време и тя редовно си спяла в стаята му,докато е бил жив.След известно време колежките пристигат на работа покрусени,
    разплакани.Две коли се потрошили,защото са искали да предпазят сърната,която е пресичала пътя,идвайки към дома,но въпреки това не успели.
    Загинала е.Защо Ви разказвам това?Всичките тези катерички,диви зайци и сърнички имат инстинкти,
    които с векове са били променяни от хората,с любов!Животните не само,че не се страхуват от хората,а търсят помощта и грижите им,и получават любов.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: