Совичката

Преди време моите карибки ми писаха в скайпа: “знаеш ли нещо за совите, за навиците им, дали са умни, нещо интересно за тях? Защото тук имаме една приятелка сова…”
Знам, че не си хвърлят думите напразно. Знам, че вече осъзнават способността си и все повече се научават да разбират и контактуват с животните. Ама приятелка сова?!?
Така узнах следната история:
Момичетата живеят в Playa el agua в къща – практически сред природата. Нямат особени забавления (а и не си падат много по тях!). Традиционно всяка вечер (като се захлади!) правят разходка по улицата “нагоре-надолу”, както казват те. 🙂
В един момент забелязали, че една птица редовно пристига, каца на жиците край пътя и с интерес наблюдава цялата им разходка. Една сова. Впрочем, я по-добре да ви предам техния разказ от писмата им:
/първото писмо/
Тя първоначално не идваше всяка вечер после все по-често се появяваше на разходките ни. Ние започнахме да ù обръщаме по малко внимание докато една вечер тя не направи нещо, с което окончателно привлече вниманието ни. Дойде пред нас, летеше ниско и странно, сякаш „висеше“ във въздуха и крякаше сякаш искаше да ни каже нещо. После започна да лети нервно напред-назад, кацаше и кимаше с глава. Беше много особена, разбрахме, че иска да ни каже нещо ама не разбрахме какво.
Помислихме си, че може би иска да ни предупреди за опасност, защото сякаш казваше да не ходим по-нататък. И ние се върнахме.
Дали наистина е имало нещо опасно не знаем… но много пъти по този път сме виждали змии, така че може и това да е било.
От тази нощ нататък ние винаги се оглеждахме за совичката и май от тази нощ и тя вече се появяваше редовно. Понякога ни следваше – прелиташе по жицата надолу по улицата, като я достигнем литва и каца малко по-напред, и пак, и пак, оглеждайки се дали я следваме.
Няколко пъти се е случвало като имаме някакъв проблем да вървим нервно и говорим оживено, а тя лети край нас и почва да кряка, каца пред нас и кима с глава – а бе, сякаш и тя взима участие в разговора!
След като се преместихме в града за 6 месеца и не се виждахме с нашата совичка си мислехме че ни е забравила. Но няколко вечери преди отново да се върнем тук дойдохме за да почистим къщата и вечерта пак отидохме на разходка
И какво мислиш! – нашата совичка след малко долетя и кацна до нас на жицата. Разходи се с нас и като се преместихме окончателно и почнахме всяка вечер да излизаме на разходките си тя всяка вечер е тук. Вече се приближава повече до нас, каца на пътя и позволява да стигнем на една ръка разстояние до нея. Не се плаши, не излита, само ни гледа, понякога изкряква и кима с глава и ние се спираме за да не я плашим, а и да можем да я разгледаме по-добре. И така стоим 2-3 минути и си приказваме с нея, после тя литне и след малко пак идва при нас.
Сега си има компания. Не знаем дали нашата совичка е мъжка или женска, но с нея сега има още една по-малка, тя повече се плаши от нас и някак си сякаш ревнува и все се опитва да накара нашата да литне с нея. Тя стои малко объркана какво да прави – гледа нас, гледа другарчето си… мисли… и накрая литва, но пак се връща след малко сама.
Стана доста дълго, но нашата совичка ни изненада с няколко неща – първо, че прояви такъв интерес към нас. Второ, совичката ни изненада с паметта и постоянството си – как ни е запомнила след като отсъствахме 6 месеца! И трето – със загрижеността си, това че видимо се вълнува, когато ние сме нервни и притеснени от нещо и сякаш бди за нашата безопасност.
А сега трябва да добавим, че от 4 нощи не сме я виждали. Какво ли е станало? Честно казано се притесняваме дали не се е случило нещастие. Тук жиците за ток са така вързани, направо страхотия, и много често стават аварии, някоя жица прегаря и я връзват. Сега един много дебел кабелл се е скъсал и виси и се страхуваме да не би нашата совичка да я е ударил ток… много се притесняваме. Дано обаче я видим и се окаже че всичко е наред… може пък да мъти или да се е преместила… знам ли…
/седмица по-късно/
Появи се! Първо дойде приятелчето ù, разгледа ни, отлетя и след малко се върна с нашето Совче (така си я кръстихме; като я повикаме си обръща главата). Постояха малко, нашата изкряка нещо и отлетяха. Така продължи известно време – или не идва, или само се мерне. Снощи дойде когато вече се прибирахме и ни накара да направим още две обиколки! Накрая ù казах “Хайде, стига толкоз, че капнахме. Лека нощ.” и тя ни остави да се приберем.
Голяма е хубавица! Има много сладка рокличка и бели гащички. А приятелчето ù е с фрак. То все се държеше на разстояние, но една вечер кака му вика “ей, какъв хубав фрак имаш” и то веднага скокна от жицата и кацна пред нас на земята за първи път – да го видим по-добре. Комплиментът за фрака свърши работа! 🙂
Невероятно чаровници са и двете! Общуването с тях е истинско преживяване.
/последното писмо/
Здравей, Графе, току-що се върнахме от разходка. Опитахме се да снимаме совичката, но уви 😦 фотоапарата ни отказа да снима.
Да знаеш на нея как ù хареса да я снимат! 😀 Ама позира, от тук, от там, не се притесни ни от светкавицата (тя святкаше, ама снимките не ставаха), ни от суетенето ни. Направо си беше щастлива и горда, че се опитваме да я снимаме (ние ù казахме още от начало “стой да те снимаме, миличка, че дядо Васил иска да те види”).
Ама накрая да знаеш какво стана! Явно разбра, че нищо не се получава, наведе се от жицата, погледна фотоапарата и после мен така разочаровано и малко изнервено, сякаш искаше да каже: “Е, какво става там! Защо не ми стават снимките, аз съм си толкова хубавичка тази вечер… “

Тази снимка от Уикипедия била най-близо до Совчето
…………

Тази история ви разказвам не само защото обичам животните. Защото започнахме интересен разговор в Раздумка.
Не ви ли се струва, че и от тук има нишка към темата ни там?

_____________________

Година по-късно (06.06.2009). Когато четете тази история непременно прочетете и коментарите – те не са по-малко интересни!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Диана  On 11 юни, 2008 at 17:04

    Историята е толкова хубава и толкова истински разказана, че не бих добавила нищо, Графе.
    Но докато я четях, аз си представих едно точно определено място, на което съм била – тук, в България. Един точно определен път и дървета, от които се спуска Совичката. Не знам защо, но през цялото време имах чувството, че се случва с мен. А на това място съм била само веднъж – на море, в Китен – то не ми е близко и познато.
    Има някаква връзка между Всичко и надали на нас ще се падне да я разплетем. Но можем поне да я почувстваме.
    А в историята за Совичката вероятно има нещо магическо и тя може да го „каже“ на някого. На някой, който е готов да го чуе.

  • Графът  On 11 юни, 2008 at 18:20

    Странно, Диана, точно такова чувство имам и аз. Дори не мога да определя къде е точно, но през всичкото време имам ясна картина в главата си на мястото. Даже виждам лек завой надясно на пътя…

  • Диана  On 11 юни, 2008 at 22:40

    И моят завой е надясно! Явно Совичката иска нещо да ни каже, но какво?

  • вили  On 11 юни, 2008 at 22:48

    Графе, така прекрасно пишете, че не пропускам вечер да проверя за ваша нова статия. Много красива история и ми се иска да бях аз героиня в нея!

  • deni4ero  On 11 юни, 2008 at 23:40

    аз пък го виждам пътят леко наклонен и върви към морето … много интересно, наистина. Не подозирах, че освен домашните любимци, дивите животни също да проявяват такава привързаност, загриженост, че и любопитство. Ние сме имали котка, която ни е „говорила“ какво й се случва (също като Кольо 🙂 )(при нея специално, много ни говореше точно преди да роди и водеше татко към мястото, където беше решила даражда, постоянно го викаше и го караше да стои при нея)Малко се отнесох …

  • вили  On 11 юни, 2008 at 23:44

    Честно казано и мен морето ме влече. Има там един десен завой между Дюни и Приморско(пътят е между големи дървета от двете страни) където видяхме преди 4-5 години истинска сърна. Там си представям мястото, но по-навътре, не край пътя>

  • Графът  On 12 юни, 2008 at 00:32

    Вили, благодаря за високата оценка. Предполагам знаете, че “карибките” наистина съществуват. (https://vascont.wordpress.com/2008/03/21/karibki/) Историята е истинска и тя не е приключила. От това, което ми разказват, предполагам, че не след много дълго Совчето ще им доведе поколението си да се похвали. 🙂
    deni4ero, аз също съм малко изненадан от привързаността на совичката. От любопитството не – наблюдавал съм доста случаи на любопитство от диви животни. А колкото до говоренето на домашните – не само всички го могат, ами и с удоволствие го правят, щом усетят, че има кой да разбира. Ако можете да чуете Милчо какви разговори води! 🙂
    Диана, тази привързаност на совичката към момичетата не е случайна. От разказите им разбирам, че Венецуела е от “мъжки” тип държава – хората са индивидуалисти и егоисти. Те не се интересуват от съседите си, камо ли от някакви птици и животни. В случая птицата е видяла нормални хора, с които може и да контактува – необичайно за там. И затова е не само привързана към тях, ами и загрижена и ги предпазва от опасности. А доколко е сигурна, че разбират “универсалния език” говори факта, че докато мъти (както предполагам) им изпраща другата да им съобщи. И тя точно това прави – идва при тях, изкрясква им съобщението и си отива.
    Интересното е, че те са разбрали за какво става въпрос, а изобщо не се учудват (не им прави впечатление), че са разбрали!

  • вили  On 12 юни, 2008 at 00:52

    Щом котката, която трудно се поддава на дресировка, се случва от хиляди километри да се завърне в своят дом, защо и сови да не се привържат към мили момичета. Явно тези момичета са заслужили с нещо това специално внимание. Има толкова неща, които все още не можем да разгадаем. Това, че не можем да ги обясним научно не значи, че не съществуват. В това е понякога и очарованието – да си в случка, която не можеш да обясниш.

  • Муниконтин  On 12 юни, 2008 at 00:54

    Ей, какво става? Моят път също завива. Но леко дясно, морето е долу ниско и доста далеч. Не се вижда.Дъбова горичка е. И пътят се качва на горе.
    Всички влизаме в един сън ли? Много ми е мистериозно. И приятно!

  • Диана  On 12 юни, 2008 at 08:52

    И това място, което аз си представям е такова, Муниконтин. Била съм там – пътят води към морето, минава през гора, не помня дали е дъбова. Изкачва се, излиза на едни скали и от там се разкрива гледка към морето. Но Совичката си я представям да излита още в първата му част – в началото на горичката, точно където свършват оградите на почивните станции. Това, може би, беше единственото място в Китен, незавзето от сергии и заведения.

  • Муниконтин  On 12 юни, 2008 at 11:13

    Диана, картинката е почти същата, но не е Китен със сигурност! Някъде другаде е при мен, но незнам къде точно. По навътре на сушата е.Всичко съвпада с твоята картинка без последните два реда от твоята 🙂

  • Val  On 12 юни, 2008 at 13:05

    Графе на графемите – поздравления! Връзката човек-природа е подобие на връзката съзнание-душа, така ми се струва на мен… Общуването с диви животни винаги носи някаква магия, а езикът, на който става, наистина е универсален. Доколкото знам, совата е символ на мъдрост и висши знания – може би заради кръглите й, големи очи … 🙂 Не е случайно, че е предала тази мъдрсот на момичетата, както ти казваш!

  • vilford  On 12 юни, 2008 at 23:25

    Графе, историята е много интересна. Макар и рядко съм чувала и други истории, в които човек и животно (не домашно, разбира се) успяват да създадат по особена връзка помежду си. Това, което не съм успявала да си обясня, е кой всъщност е инициаторът на тези отношения? Дали животното избира човека или е обратното? Въпреки, че в разказите обикновено става някак неусетно и като че ли взаимно…
    Нали според индианците всеки човек носи душата на някакво животно в себе си. Дали просто някои са имали късмета да срещнат „своето“ животнно?

  • Графът  On 13 юни, 2008 at 09:55

    Тази публикация бях поставил в категория “Не сме сами”. Сега се поправих: прибавих и категория “Раздумка”. С радост виждам как не видяхте в нея само една любопитна история с птици.
    Дали пък това не говори, че ние си “настроихме връзките”?

    Вили, науката се движи напред именно мъчейки се да обясни нещата, които нямат обяснение. В нашия разговор ние можем само да предполагаме – и в това му е хубавото. Иначе щеше да бъде само споделяне на любопитни случки…

    Благодаря, Val! Вероятно това за връзката е така – просто различни програми на един и същ инструмент. 🙂

    vilford, добър въпрос! Според мен (базирано на собствен опит!) тук няма избиране, а само разпознаване на субект, способен да те разбере. Когато този субект е сравнително рядкост сред себеподобните (в случая хората), естествено е останалият жив свят (за когото тези междувидови връзки са нещо нормално) да му обръща внимание. Оттам нататък причина за осъществяване на връзката обикновено е човекът – той трябва да откликне. Както и в случая с момичетата – връзката се завързва от момента, в който те обръщат внимание на совичката. Както и в случаи с мен, които съм описал (враните, смока).
    Не мисля, че за подобна връзка трябва точно определен субект и от двете страни. Единствено необходимото е човек, който е осъзнал възможностите си в това отношение, да покаже готовност за отношения.

    Диана, какво ни кара да вярваме че можем да променим реалността? Отговорът е при Вас: “колективното несъзнавано”!

  • Графът  On 13 юни, 2008 at 10:05

    Тук възникна интересен казус – в много от нас се появи представа за мястото. А написаното не насочваше натам – тежестта беше върху совичката и момичетата.
    По това си струва да се проведе „разследване“ 🙂 , но след като ми се възстанови връзката с карибките.

  • Мицева  On 13 юни, 2008 at 12:55

    🙂

  • deni4ero  On 13 юни, 2008 at 14:32

    моята горичка е борова, доста голяма е и е на Ахтопол, а морето е ниско долу 🙂
    Сега остава, Графе, и да проведете разследване като какво идва да означава всяка една различна горичка и как описва душата на човека тя 🙂

  • Графът  On 13 юни, 2008 at 18:19

    Хе, deni4ero, страхувам се, че това солидно надхвърля моите възможности и способности! 😀
    Макар, че в предположението ти за ролята на горичката има хляб – никъде в писанието не се споменава не само горичка, но даже и дървета. Там се говори за “жиците край пътя”.
    Откъде тогава в представите на всички се появи тази “горичка”?

  • deni4ero  On 13 юни, 2008 at 22:05

    ами, може би, Графе, защото живеят в PLaya del agua, което предполага, че обезателно има океан, или поне море .. айде некъв воден басейн 🙂 А и тия сови нали са горски животинки, ако не бъркам. А и споменавате, че „Те практически живеят сред риродата“. Странно нещо е човешката мисъл – все те води насам-натам … А пък, както казва Муниконтин, колко му е да сме влезли в един сън. Ми, ако сме една душа? Събрана в много тела? И сме се найдали най-насетне? А? А? Все вселенски въпроси, по които хич не мога да разсъждавам 🙂 Аз съм блондинка 🙂

  • вили  On 13 юни, 2008 at 22:14

    Тази история с карибките и совичката явно отвори на всеки по нещо, скътано в душата. И най-интересното е, че повечето ни дърпа край морето – Китен, Ахтопол. Явно трябва да проведем разследване на любимите ни места. Графе, ние се поразпростряхме защото толкова прекрасно е описано, че подсъзнателно си предсавя всеки някакво място, а не самите совички.Забележете – ние дори не споменаваме за карибките, а само местността ние в главата. А гората се идентифицира с гнездото на совите и може би оттам се тя появи.

  • Val  On 18 юни, 2008 at 15:47

    Графе, току-що попаднах на това и бързам да го оповестя:
    Hammill и поста му „Феноменология на совите“:
    http://hammillbg.blogspot.com/2008/06/blog-post.html
    Не го бях посещавала скоро, но цитирах етюда му за въобръжението в мой едноименен пост. 🙂

  • вили  On 18 юни, 2008 at 16:54

    Прочетох за чухалчето и искам да ви кажа, че си имаме и ние около нас такава птичка. Живея близо да Градската градина В Пловдив и около нас има големи дървета. Имаме си няколко катерички и това чухалче. Не знам дали е едно или са повече, защото не се виждат през деня, а го чувам само нощем през пролетно-летния сезон. Никога не съм се замисляла към кои птици принадлежи, а се оказа, че е сова!

  • Графът  On 18 юни, 2008 at 18:32

    Val, совите са едни от най-красивите и интересни птици на нашата планета. Съществуват 146 вида сови и 30 рода, обединени в две семейства – Strigidae (сови) и Tytonidae (забулени сови). Разпространени са космополитно, с изключение на Антарктида.
    У нас се срещат 10 вида, обединени в 8 рода от общо 13 вида и 10 рода в Европа. Най-малката сова у нас е обикновения бухал ( Otus Scops) с дължина на крилото 14-16 см и тегло 75-85 г. Той е единствената дребна сова в Европа с „уши“ от пера, които някога могат и да не личат. Обитава равнини и полупланински широколистни и смесени гори, паркове, градини без да отбягва близостта на човека.
    Под това общо название влизат и бухалът и кукумявката.
    У нас едни и същи сови имат различни местни наименования, най-често имитиращи звуците, които издават. Затова и в публикацията се въздържах от уточнение.

  • D-r Zvezdnikov  On 19 юни, 2008 at 05:09

    Бу-хууу, у-хуу – провъзгласява бухала. Чух-чух, отговаря чухалчето.
    Ка-ка-к-мео-камео – се нервира кукумявката. – Защо не спите?
    Улу-лу-лу-лу-лу , проклина улувицата. По дяволите!
    Пиуу, пи-иуу – пискат совите. –– Нощен театър…

  • Графът  On 19 юни, 2008 at 07:02

    Добре илюстрирано, D-r Zvezdnikov!

  • Val  On 19 юни, 2008 at 11:49

    Хи-хии – имаме нов ‘постоянен’ коментатор!
    ‘twinkle-twinkle’ – опитала да блесне с глас звездичката!
    Хареса ми коментара, Докторе! 🙂

    Графе, исках да дам линк към тълкуването на Христо (Hammill) по въпроса за мъдростта на совите.
    Не знам дали Hammill подозира, колко е прав:

    1. совата вижда на тъмно и скрито: взорът й прониква в мрака и го разсейва, съзирайки незримото;
    2. тялото е свързано с главата – единно цяло, при това с крила;
    3. главата се завърта на 180 градуса – безпристрастно или не, наблюдението показва ‘дихотомната’ обозримост чрез две гледни точки – отпред + отзад / лицето + гърба / ези + тура.

  • Графът  On 19 юни, 2008 at 12:11

    Val, прочетох го. Тази гледна точка-обяснение е наистина интересна.
    Те имат и още нещо много важно – изключителен слух, който разширява много обхвата на наблюдение, извън видимата зона.

  • Val  On 19 юни, 2008 at 12:54

    Ето на – знаех си аз, че ще добавиш нещо много ценно! 🙂
    Обзалагам се, че и други животни-тотеми или такива, които се превръщат в алегорични символи, ще са интересни за ‘теоретизиране’ в подобен аспект, а още повече – как са използвани като такив символ, но в литературата, балета или в киното, например. 😉

  • Sima  On 4 юли, 2008 at 00:02

    Мили наш Графе, най-после си оправихме компютърните проблеми и можем да напишем нещичко по темата за нашата Совка. На теб ще ти пишем дълго, дълго писмо, но трябва и на твоите читатели да отговорим. Благодарим на всички за коментарите. Не можете да си предствите колко сме удивени от прочетеното! Да, пътя има завой надясно! И много други интересни съвпадения и се чудим, какво има в тази история толкова вълшебно, че всички сте го усетили… А ние си мислихме, че това е съвсем обикновен разказ за нашата приятелка Совка… А Графът така се заинтригува, реши да я сподели с вас и ето – удивителен резултат! А ти Графе, нали не си забравил, че Совка не ни е първото птиче – ами косчето Марко, което всеки ден се къпеше в собствено джакузи… 🙂

  • вили  On 4 юли, 2008 at 01:04

    Ще има нова статия, май? За Марко. Какво ли ще ни навява кос в джакузи?

Trackbacks

  • […] мой идеализъм. Поредният такъв красноречив пример е историята за Совата на Графът.  Забележете и това, което той коментира за Венецуела: […]

  • By Марко « Графът on 1 ноември, 2008 at 13:06

    […] Графът 1:06 pm Когато обсъждахме интересната история за совичката моите карибки писаха в коментар „нали не си забравил, […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: