Милчо

От вчера Милчо нещо се върти около мен когато съм на компютъра, обикаля, качва се да види “как върви”. Докато преди малко изплю камъчето:
“Няма ли да напишеш пак за мен нещо?”.
– Да напиша, – казвам – защо да не напиша. Ама да не се сърдиш после!
– Няма. – вика – Ясно ми е, че не може само да те хвалят. Ти да не си мислиш, че си само за хвалба? Ако види някой как ме решиш с греблото!..

Прав си е, душмански го реша! Като му видите снимката накрая ще ви стане ясно защо. И Колчо имаше голяма козина (по няколко найлонови плика напълвах годишно с нея, имаме и възглавници), но неговата е същинска непроходима джунгла. По това време на годината и градинско гребло не можеш прокара – мъхът отдолу се оплита с дългите косми на едни топки, не ти е работа! Голямо скубане пада, чак ми дожалява.

Вярно, че откакто си отбираме от приказката няма “активна защита”. Миналата пролет по ръцете ми до лактите трудно се намираше “нетатуирано” място – защищаваше се с всички възможни средства (а те хич не са малко, уверявам ви!). Бяхме стигнали до фаза аз да държа, а зет ми с гребло и ножица “да оперира”.🙂

Тази година сме по-добре. Първо, кротува щом ръката ми е на главичката му и му говоря. И второ, след лятното остригване сега няма толкова лошо оплитане.

А иначе си е красавец, нали?

Споменах, че вече си разбираме от приказката. Не е съвсем точно. Истинските приказки са малко, повечето е мощно “облъчване”. Не знам какъв му е радиуса на действие, ама е силно. А и той е наясно, че го приемам – изобщо не се притеснява за визуален контакт и пр., стои някъде, където изобщо не се виждаме и започва да си излага претенциите.🙂 Няма две-пет, с каквото и да си залисан в момента, той нахлува като нелегална радиостанция!

Преди двайсетина дена една сутрин на кафето му казвам: “На Колчо като говорех и той ми отговаряше. А ти само ме гледаш и си мълчиш, едно “да” не казваш.”
“Как искаш да ти го казвам” – чувам радиостанцията.
“Ами-и…мигни с очи.” – стреснато казвам на глас аз (нищо друго не ми дойде на ум).
И хоп, Милчо мигна! Два пъти едно след друго. Това и на мен ми дойде много. “Съвпадение” – мисля си – “ей сега ще стане ясно”.
– Така ли ще ми казваш “да”? – питам аз ококорените очи. “Кльоп, кльоп” ми отговарят те.

Ако щете вярвайте, то не си е за вярване. Ама оттогава като трябва да отговори “да” мига с очи. Че и там влага някакви нюанси – понякога бързо и енергично, друг път бавно, протяжно.

Споменах за кафето, та да обясня. Сутрин ставаме с Милчо между 5,30 и 6 часа. Ако не стана сам той точно в 6 ме събужда енергично. И отиваме да си правим кафе. Аз го пия шварц горещо, той го ближе сухо от дланта ми. Има си точна доза и не я превишава – излишното оставя. После приготвяме каничка кафе за младите и отиваме на разходка.

Миналата година имахме една история. По едно време започнахме да намираме на земята по една разкъсана цигара. Отначало решихме, че ги използва за игра, макар че не ни беше ясно как ги взима от кутията като тя си стои неразкъсана и затворена на масата. Разбира се, взехме за всеки случай мерки, вечер не оставяхме цигари на открито.

Не се мина много време отново започнахме да намираме по една (само!) разкъсана цигара. Обяснение нямаше – цигари на открито вече не оставяхме през нощта.

След доста дебнене разкрихме загадката: нашият си скрил дълбоко под килима десетина цигари на място, където не се стъпва (за да не ги открием!) и си вади по една за кафето. Нали и ние го пием с цигара!🙂
Така и не стана ясно, дали е похапвал от тютюна или само е “пушил”…😉
………………….
– Е, сега доволен ли си? – питам го.
– Пак добре, че не разказа оня случай, когато одрасках мама и ти ми се караше ядосано, пък аз виновно ти се оправдавах – отвръща ми той.🙂

list-0221.jpg

list-0241.jpg

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 19 февруари, 2008 at 00:10

    Ама че сладурска история! Завиждам ти с най бялата завист на света!

  • krasi  On 19 февруари, 2008 at 07:46

    Той е станал голям красавец. А и снимките са много хубави.

  • deni4ero  On 18 април, 2008 at 14:48

    Хахахахахахаха. Винаги са ме разсмивали тия животни. Страхотен е!!!!!! Още съжалявам за моя Бай Котан, но нямаше начин, трябваше да го дадем на една баба. Ето го и него – http://deni4ero.wordpress.com/2007/10/30/%d0%91%d0%b0%d0%b9-%d0%9a%d0%be%d1%82%d0%b0%d0%bd/

  • Графът  On 19 април, 2008 at 07:26

    🙂 Сладуран е! Мисля, че това (пишкането на леглото) е израз на протест. Имаше такъв случай с майката на Милчо.

  • deni4ero  On 19 април, 2008 at 09:38

    Знам, той не само по този начин си изказваше протестите …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: