Моите карибки

И това се случва в интернет!

В началото на февруари имаше в “Аз” едно мнение подписано “Твоите 2 карибки”. Познатите ми, които четат дневника, ме питат кои са тези “мои карибки”. Мисля, че историята е интересна и ще я споделя тук. Не съм ги питал, но те няма да ми се разсърдят.

Преди година един ден получих имейл:

Здравей,
Видях твой постинг във форума на “Сега” на тема Венецуела. Коментарът* беше много изчерпателен и точен. Питам се дали не живееш във Венецуела като мен. Ако е така много ще се радвам да поддържаме контакт. Аз живея от скоро на о-в Маргарита и още не съм се запознала с българи тук.
(писмото беше на латиница, за удобство го обърнах тук на кирилица).

Изненадата ми беше понятна – всеки ден човек не получава подобни писма. Стана ми приятно, но и съвсем ясно за недоразумението. Затова (с известно съжаление, защото бях сигурен, че с това кореспонденцията ни приключва) отговорих:

Здравей, драга ххххх!
Писмото ти приятно ме изненада.
Не живея във Венецуела, живея на пъпа на София, но с удоволствие ще си кореспондирам с теб ако нямаш нищо против да си пишеш с един солиден дядо, който има спомени даже от “предсоциалистическата ера”!🙂
Малко обяснение за форума. Аз съм есперантист. По тази линия имам възможност да получавам автентична информация. В случая се радвам, че информацията ми е била вярна – можеше да попадна и на едностранчива. (………..) И още нещо, което познатите ми знаят: псевдонимът ми “Графът” всъщност ми е прякор още от детските години и всичките ми приятели така си ме наричат и в живота. А писането на “Вие” си ми е навик – тук специално внимавах да не объркам “Ти”-то!🙂
Засега толкова. Ще се радвам, ако решиш да продължим.
Сърдечни поздрави,
Графът

Да си призная, даже не очаквах отговор. И бях радостен като получих:

Здравейте,
Първо поздравления, че на тази възраст звучите така младежки и сте в крак с новите технологии! Ще се радваме да си кореспондираме с вас, защото ни напомняте за нашия собствен дядо, който също беше есперантист. Ако и той беше жив щеше да се радва да се запознае с вас.
Ние сме всъщност две сестри…

Няма да цитирам дори имената – тия дни не мога да се свържа по скайпа с тях и не зная мнението им.

Кореспонденцията ни стана съвсем редовна. Открихме и много съвпадения – вкл. и това, че също бяха живели известно време в Трявна.

И полека-лека стана нещо не съвсем обичайно – те са ми виртуални внучки! Много интересни неща ми пишат – и лични, и други. Като например:
Тук мина предкарнавалното шествие, което продължи няколко часа. Хвърляха конфети, бонбони, празни бутилки от вода, сладоледени кофички и т.н. Мислехме си каква мръсотия ще остане след шествието по булеварда, но за наше удивление веднага след последната група вървяха две коли на чистотата, които смилаха боклука и измиваха улицата, а няколко служители на чистотата събираха в торби останалите по градинките боклуци. Също така до 15 мин след края на парада беше демонтирана трибуната за официалните лица. И това ми било „третия свят“!! Признаваме, че завидяхме 😦.

Винаги се радвам на писмата им.

Ето, това са “моите карибки”! Късметлия съм, нали?

……………………………………

Между другото, занятието им е интересно. Ако някой се интересува от романтична сватба, юбилей, купуване на къща или просто летуване на Карибите нека ми се обади на имейла.

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Муниконтин  On 21 март, 2008 at 10:06

    Графе, поздрави твоите „две карибки“ от мен! Желая им много здраве, щастие и късмет! И много любов!

  • Графът  On 21 март, 2008 at 13:15

    Благодаря, Муниконтин, ще им предам твоите поздрави.

  • Svetlina  On 23 март, 2008 at 12:27

    Мммм, красота🙂
    Ама и аз си имам едно деденце от Интернет – намерихме се бглог.нет и даже се видяхме наживо – той има мустаци и е от Ловеч, а аз съм била навсякъде, освен там😉 Беше ми на гости в Студентски град и после ми написа приказка. Не вярвам, че е истина как почти всяка вечер си пожелаваме лека нощ в ай си кю – идея си нямам защо, ама е много приятно човек а си говори с него.
    Абе, господин Графе, кажете как успявате всеки път да ме накарате да кажа или напиша нещо за себе си🙂 Кажете още мога ли да ви наричам Педя-човек-лакът-брада, щото тая вашата торба с приказките все не свършва и все ме усмихва.
    Поздрави на сестрите с хубавата професия!

  • Графът  On 23 март, 2008 at 16:48

    Можете, Svetlina, можете! Нищо, че брадата ми не е лакът дълга.🙂 Това само ме ласкае и ме прави щастлив.
    А за Вашето “деденце от Интернет” прочетох с удоволствие. Наистина това, което сте написали говори много за Вас, повече отколкото си мислите! И се радвам, че досегашното ми впечатление се затвърждава…
    В такива случаи идва на ум една българска поговорка, в която се споменават крастави магарета, но аз не я обичам – защо сега сядам да обясня. Така, че Вие сте подбудителят за следващото ми писание.🙂

  • Svetlina  On 23 март, 2008 at 18:19

    Хех непедя-човече-нелакът-брада, става ми хубаво като видя, че скоро ще се появи нова твоя публикация🙂

  • вили  On 12 юни, 2008 at 01:04

    Дори и от другият край на света децата разбират кой ги обича и уважава. Затова си пишат с вас -“деденце от Интернет”

Trackbacks

  • By Марко « Графът on 1 ноември, 2008 at 13:08

    […] обсъждахме интересната история за совичката моите карибки писаха в коментар „нали не си забравил, че Совка не ни […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: