Допълнително за „Месоядни или тревопасни”

Хубава тема стана! Вашите мнения дават богато поле за размисли.
Току що прочетох в Goround’s Weblog публикация, която има отношение към нашето умуване. Става дума за открити в Етиопия фосили на 4.1 млн. години, които запълват празен досега интервал в развитието на човека – между ардипитек живял преди 5.7-4.4 млн. години и напълно развитите австралопитеци, които се смятат за предшественици на модерния човек. „Останките на хоминид с малък мозък и големи зъби, който ходи на два крака, попадат точно в празнотата от около 1 млн. години между ранните ардипитеци и Australopitecus afarensis. Големите зъби на примата са му давали възможност на по-разнообразна храна, докато по-малките на предшестващия го вид са ограничавали менюто му.” (цитат от публикацията в блога, подчертаването мое)

Обръщам внимание на тази публикация именно заради подчертаното от мен. Защото то налива „вода от науката” към някои наши догадки. Излиза, че зъбите са се развивали в големина от малки към големи. Големите са вече при изправена стойка на два крака. И при все още малък мозък, който знаем как се е развил – т.е., зъбите са изпреварили мозъка в развитието.
А от това следва, че в нашите догадки сме на прав път:

– Заглавието-въпрос на темата е напълно основателно.

– Предположението, че насочването към местна храна е станало след откриването на помощни сечива (и оръжия!), получава сериозна тежест и достоверност. (astilar, Муконикотин, Val)

– Всички сме единодушни, че яденето на месо не е изначално, а по-късен етап.

– Твърде сериозна подкрепа получава и тезата, че интелектуалното развитие е свързано с месоядството. (batpep)

– Догадката, че сме започнали да ядем месо по подражание (Жени) е много основателна. Подражанието не изисква непременно развит ум – често то може да стане на базата на инстинкта. Освен това е логично бързо да се открие, че засищането с месо отдалечава чувствително следващата нужда от храна – твърде важно условие в животинския свят.

– Прав е и Daggerstab за „всеядни”. След преминаване към местна храна хората не са изоставили растениеядството. Но предполагам, че милиони години месото е било основна храна, известна „реабилитация” на растителната е настъпила след намаляване на възможностите за добиване на месо. И тогава се е зародило земеделието за изкуствено производство на храна – и от двата вида!

Много интересна тема (на която не съм чужд) повдига batpep – разширява кръга на живите същества. В подкрепа на неговата мисъл моето мнение за две използвани понятия – „болка” и „живи същества”. Не съм го „консултирал” и затова всяко съвпадение или противоречие с общоприетото е случайно. 🙂

Живо същество е всеки субект, в който стават някакви промени. Според мен това е фундаменталната дефиниция. Твърде глупаво е да се поставят времеви рамки по наш мащаб – при това вече стана дума за вероятната ограниченост на понятието „време”. Следователно, не само камъните, с които дава добър пример batpep, но и всичко – от такава гледна точка аз не мога да се сетя за пример за нежив субект.

Болка – това е всъщност усещане за застрашаване съществуването на субекта, на което съответно той реагира по особен начин. Ако това понятие се изчисти от всякакви „местнически прибавки” до този вид няма да има нужда от твърде елементарния метод на аналогия с човешките усещания, за който става дума в „Месоядни или тревопасни” – лесно ще се видят очебийни реакции на болка при растенията. Например: извиването, пружинирането при вятър за да се избегне прекършване (в нормална обстановка растенията не се размяткват напред-назад 🙂 ). Или покриването на наранявания със втвърдяващ се сок за по-лесно заздравяване (коричката на рана при човека не е ли същото?).

Ще завърша с още едно съждение: разумът е всъщност способност да се търсят улеснения за съществуването. Ако това е така, значи можем да го търсим не само при човека и някои животни. Прекършеното (или отрязаното) дърво покарва издънки от пъна. Единственото разумно решение според възможностите му! Ако си представите за миг, че сте на негово място, не бихте ли постъпили точно така?

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • batpep  On 11 ноември, 2008 at 14:00

    с някои от горните тези не съм съгласен, но искам да споделя нещо за растенията.

    имах си едно растение, не знам какъв вид точно, зелено и тревисто такова. някой ми го подари на един пиянски рожден ден и аз си го занесох вкъщи да си го гледам. ТОВА РАСТЕНИЕ ВЕХНЕШЕ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО БЯХМЕ В НЯКАКВА КРИЗА! наблюдавах го с години – единствената причина, поради която това растение вехнеше, беше тежкото положение на семейството.

    баси, дори кучето не участваше толкова .. издъно в семейния живот!

    за съжаление не мога да спра да ям растения, просто и аз искам да живея по някакъв начин, може ли?

  • Муниконтин  On 11 ноември, 2008 at 14:31

    batpep! И аз имам такова растение! 😀 Мислех си, че само аз не съм наред 😀 Но сега ме провокираш да разкажа за него! 😀

  • Графът  On 11 ноември, 2008 at 15:06

    batpep, разкошен пример!
    Но той е в друга сфера – комуникацията на специално ниво между живите същества. Универсалния език, както аз го наричам. Между другото, близък пример дава и Муниконтин в приказката за кучето Мара.
    Колкото до яденето – мисля, че яденето на едни живи същества от други е закон на Битието, който не е в сферата на трагедиите. Дори и за изяжданите! Ако не беше така, много живи същества нямаше изобщо да съществуват.

  • æren  On 12 ноември, 2008 at 16:06

    Това последното за разума ми припомни една мисъл, която ни беше преподадена в курса по литературна теория, а именно, че човекът се опитва по всякакъв начин да покаже превъзходството си над природата, да владее над нея, и успява това единствено чрез езика.
    А Библейски погледнато, струва ми се, че Адам и Ева не са били месоядни, така че се присъединявам към този аспект на единодушието.

  • Val  On 12 ноември, 2008 at 21:03

    има нежива материя – не физичната промяна, а дишането и приспособяването към външна среда са признаците на живия организъм.
    разумът е едновременно причина за и следствие от това приспособяване – той помага душата да „битува“ в тялото – чрез чувствата. Затова плачем при болка.

Trackbacks

  • By Хибискус « Муниконтин on 19 ноември, 2008 at 02:45

    […] в Без категория Повод да ви разкажа тази случка е Графа. А кураж ми даде batpep. Случката е толкова абсурдна, че на […]

  • By Отговор « Графът on 19 ноември, 2008 at 10:50

    […] Uncategorized Графът 10:49 am на коментари в „Допълнително за „Месоядни или тревопасни”” […]

  • […] Още по темата […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: