Врани в Канада

Този разказ не е мой. Разказа го в СкайФорум лятото на 2004-та един форумец с псевдоним “Вестоносец” в тема “ЗА СТРАННОТО, ИЗВИСЕНОТО И ОТВЪДНОТО (http://forum.skycode.com/topic.asp?whichpage=45&topic_id=49321&x=7&y=6), след като написах историята за семейната кавга. За мое голямо съжаление, тогава във форума се допускаше участие без регистрация и аз нямам никаква връзка с този човек.

Историята ми с враните (“Моите врани”) получи неочаквано потвърждение от Канада. Иначе, сама по себе си тя би могла да се обясни и със случайни реакции на птиците, които аз тълкувам предубедено. Но след следващите редове нещата добиват по-различна окраска.
Ето разказа му:

“Североамериканските индианци имат по-опростена схема: при тях „интегралната душа“ е една единствена за всички земни създания. Както е характерно за всяко шаманистично мировъззрение, те смятат, че обектите в заобикалящия ни свят (включително и неодушевените предмети) нямат индивидуални души (каквото е общоприетото схващане), а нямат и колективни интегрални души за по една дузина човешки или някави други твари (както е според моя опит да прокарам едно екстравагатно схващане). На света, според тях, има само един Велик Дух – за всичко и за всички. По този начин ние хората се оказваме в един спиритуален екип заедно с коя и да е врана, кацнала на клона отсреща. Ето защо няма нищо чудно, че в поведението на враните от разказа на Графа по-горе могат да се открият типично човешки тоналности: кавги, разправии…
В ежедневието си аз много често общувам с индианци (живея на Тихоокеанското Крайбрежие на Каната; Каната е индианското название на земята Канада, което е и по-правилно!). Индианските ми приятели са хората, които ме научиха да се вглеждам внимателно в поведението на животните. Багодарение на тях аз се реших да се сдобия и с домашен любимец – котаракът, чиито снимки често публикувам в този форум. Индианците изключително много уважават онзи, който поема някаква отговорност за някакво животно. Самите те във всекидневието си се занимават главно с това – да опазват своята екосфера с цялото й богатство от растителни и животински видове. За тях това е спиритуална дейност, обхваната от традиционните мистерии на техния шаманистки култ.
Те често ми разказваха за враните: че са изключително интелигентни птици, които макар и кресливи и често пъти неприятни с безочливото си поведение, са способни да споделят с човека смислена информация, стига човекът да е развил у себе си способността да ги разбира. Те ме агитираха от доста време насам да проведа един рутинен експеримент с врани, който би ме убедил в тяхната отчетливо изразена птича спиритуалност, в която – казват – се били долавяли наченки на нравственост и морал: така, като и самите хора разбират нравствеността и морала.
Преди няколко дена бях сред горите, близо до едно от най-големите индиански средища в околността и имах щастието да проведа своя експеримент. Бях се разположил на почивка на една поляна сред кедрова гора и си бях извадил огромно парче хляб, когато изведнъж се видях заобиколен от пет – шест врани. Спомних си какво ми бяха казали индианците: трябваше да започна да късам от храната малки парченца и да ги хвърлям на враните, но не безразборно, а всеки път набелязвайки си НА КОЯ ВРАНА хвърлям. Ако това бяха кокошки, те всички щяха да се втурнат в примитивна конкуренция, така че да избутат другите и да грабнат хвърленото парче – който свари. При враните, обаче, се получи нещо необикновено, което не на шега ме изненада, макар индианците да ми бяха обяснявали надълго точно това. Враните трепваха с крила от възбуда всеки път, когато хвърлях парченцето хляб, но изчакваха да си отнесе пая тази, на която го бях нарочил. Никоя от тях не се втурна да ощети другата, която беше НА РЕД. Как разбираха враните коя съм избрал да бъде НА РЕД, за мен си остана загадка – аз си нарочвах враната, на която ще дам хляба, мислено. Всичко много приличаше на телепатична връзка между мен и тях.
Задълбочих експеримента, като реших, че уж трябва да си избера една от враните за своя „любимка“, сиреч да й давам по-често парченца хляб. Това накара другите – ощетените – да се наежат и да започнат да ми грачат доста нервно и настойчиво: „Не си справедлив! Не си!“…
Няколко часа по-късно срещнах един познат ловец – един от белите заселници тук и му разказах за опитите си. Той каза, че индианците вярвали наистина в телепатичния обмен на информация между човека и враните и обяснявали това с посредничеството на Великия Дух.”
…………………
Забележка: подчертаванията са мои. Те кореспондират с написаното от мен за универсалния език.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: