Първият ми див приятел

Детството ми беше прекрасно – прекарал съм го в Трявна. Тези, които са посетили този планински градец дори за кратко, нямат нужда от обяснение. За останалите малко въведение.
През лятото всички деца ходехме боси. С изключение на центъра, всички други улици бяха покрити с 5-6 см. фин прах. Няма как да ви предам удоволствието да ходиш бос – факт е, обаче, че и сега като пиша усещам блаженство.🙂

През зимата баща ми монтираше на обувките ми кънки, които не се сваляха – което хич не беше проста задача. Работата е там, че кънките тогава се стягаха с ключ (имаха подвижни скоби отпред) и много лесно се откачаха от подметките, които пък обикновено бяха от автомобилна гума (супер лукс за времето!). В училище фиксираните кънки не бяха проблем, защото всички се събувахме на влизане – имахме гардеробчета, в които стояха пантофите ни.

През деня повечето време децата прекарвахме навън – и зиме и лете. Но това не означаваше на улицата – града е разтеглен по реката, но напряко я имаше 500 м. от край до край, я не. И ние прекарвахме повечето време буквално сред природата. Между другото, бях се специализирал в ловене на риба с ръце за ужас на майка ми – признавах я само пържена, а олиото през войната…😉

Да не се увличам в спомени, при друг случай пак. Сега ще разкажа за първия ми приятел от дивата природа.

Зимата на 1941-ва беше много тежка. Имаше големи снегове (че то в Трявна кога нямаше🙂 ), а в началото (вероятно декември) имаше и силни бури с голям студ.
Една вечер нещо се удари с голяма сила и трясък в стената отвън. Баща ми излезе и намери един паднал орел. Беше доста силно пострадал, затова преди да се свести баща ми му бинтова крилото и крака и го качи на тавана. Тук е нужно обяснение за сегашните градски чада – къщите някога се правеха с общ голям таван върху цялата площ.

Хранеше го баща ми (месарят му отделяше някакви непотребни карантии). Той му оставяше храната и водата до вратата, докато орелът се скриваше в противоположен ъгъл. Разбира се, по истерично настояване на майка ми, на мен ми беше абсолютно строго забранено да се качвам сам на тавана.

Хе, не е трудно да се досетите какво стана по-нататък. Нали знаете, забраниш ли нещо на дете, то и да не иска ще престъпи забраната. А аз исках! Усещах страха на орела, бях сигурен, че иска да си говорим. И започнах да ходя тайно. Влизах и нещо му говорех, сега даже не помня какво. Но помня, че съвсем скоро той започна да идва при мен, подскачаше наоколо и си прекарвахме доста весело. Баща ми явно разбра, но си пазеше мълчание. Майка ми – чак накрая.

Орелът оздравя напълно. Сам си “свали превръзките”. В края на зимата една неделя баща ми каза, че е вече време да го пуснем, защото така не може да живее. Не ми се искаше, но разбирах, че трябва.

Отидохме с баща ми на тавана, той го взе на ръце и го свалихме на терасата. Сложихме го на парапета и зачакахме да му махнем за сбогом като отлети. Той обаче не даваше никакви признаци за подобно намерение. Даже когато нарочно се скрихме вътре, той продължи да си седи. Излязохме отново и баща ми го побутна – той литна, направи един кръг и пак кацна при нас.

Накрая слязохме на двора. Баща ми направи опит да го подхвърли нагоре, при което той се издигна малко и…бух, право в ръцете ми! Без малко да ме събори, тежък беше. Впрочем това добре личи по физиономията ми на снимката, която баща ми направи.🙂

В крайна сметка той отлетя чак през нощта…

Това беше първият ми приятел от дивото. Сега не помня как сме се разбирали, но явно напълно добре. Доста по-късно ми стана ясно, че това не е било случайност.

Ето го – на терасата и в ръцете ми, където явно се чувстваше най-добре…

star-album-4-002.jpg

star-album-035.jpg

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • razmisli  On 1 февруари, 2008 at 18:55

    А после връщал ли се е?
    Тези снимки са невероятни.
    Искаме повече истории от „онова време“🙂

  • Графът  On 1 февруари, 2008 at 19:34

    Не, нямам спомен да се е връщал. А за истории…щом се сетя нещо интересно.🙂

  • vladi57  On 1 февруари, 2008 at 20:37

    Е, това наистина е страхотна история! Поздравления! (признавам – мъничко завиждам!🙂 )

  • mislidumi  On 1 февруари, 2008 at 22:29

    🙂 пракрана история и вълшебни снимки! Графе, наистина вълнуващо. Да, искаме още от тези истории! Втората снимка е направо скровище, не си спомням да съм се натъквала на такова досега из българските блогове. Освен че има историческа ценност, снимка а е много художествена. Баща Ви е бил истински майстор. Има ли още такива снимки?

  • astilar  On 2 февруари, 2008 at 12:49

    Благодаря!

  • Графът  On 2 февруари, 2008 at 12:50

    Още снимки от онова време има, разбира се. Но ще изискат малко време. Обещавам да се върна на този въпрос.

  • Лили Спасова  On 2 февруари, 2008 at 23:24

    Графе, присъединявам се към по-горните мнения. Вълнуваща и прекрасно споделена история. А снимките, особено там където Орелът се е чувствал най-добре, е просто спираща дъха.

    Примете искрените ми почитания.

    Лили

  • Sima  On 4 февруари, 2008 at 00:46

    Mili Grafe, tazi istoria veche ni ia beshe razkazal, no pak ni trogna…
    S mnogo obich,
    Tvoite 2 Karibki

  • simplyblue  On 5 февруари, 2008 at 10:07

    невероятна история и много хубава🙂

  • Ele  On 5 февруари, 2008 at 17:51

    Много хубава история🙂 и прекрасни снимки.

  • Svetlina  On 6 февруари, 2008 at 23:21

    Оооооооо – това или не е див орел, или нашият Граф не е питомен – много си подхождат – отдалеч си личи, че са приятели…

  • Графът  On 7 февруари, 2008 at 01:17

    Второто, драга Svetlina, второто!🙂

Trackbacks

  • By На живо! « Графът on 4 август, 2012 at 12:10

    […] в есперантския си блог в коментар на La mia unua sovaĝa amiko  („Първият ми див приятел” тук).  Гостенката ми Leieladonna  мило е написала „jen iome kiun […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: