Въпроси и мисли в мъглата

Не са истински в буквалния смисъл – нито въпросите, нито мъглата.

Въпросите задаваме публично на себе си, знаейки своя отговор – за да видим дали има подобни отговори.

Мъглата не е във въздуха, а в главите ни, но въпреки това не зависи от нас. В обществената атмосфера е, където шляпаме замаяни с протегнати напред ръце за да не се блъснем в нещо „неправилно“.

Всъщност и мъгла не е. А си е съвсем реален смог в атмосферата на нашенския социум. Оная, за която преди време стана дума.

Мислите, обаче, са истински. За щастие! Току се развъртят в нечия глава и тютюуу на мъглата. Отиде, та се не видя! Все в повече глави – по блоговете си личи!

Увират ни главите, както казвали старите българи! Малко бавничко, ама…

Мисля си: тъй и тъй сме се разработили на огради, дали пък да не вземем да оградим политмъглата заедно с мъглотворците, че да си очистим атмосферата, децата да не се тровят.

Защото, нали помните?, с Атмосферата  шега не бива…

 

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: