На 94 не е стара :-)

Преди двайсетина дена отидохме с Муниконтин да видим леля ни, че отдавна не бяхме ходили – време не напасвахме двамата. Иначе ходим с удоволствие, тя е много забавна и остроумна. Не е като посещение при стар човек, на когото засвидетелстваш внимание, ама седиш и броиш минутите, защото не знаеш какво да приказваш. Не усещаме как минава времето.

Леля на 94 не е стара, както сама казва, смеейки се (ще чуете накрая).
Поддържа интересен разговор за какво ли не – даже и по текущата политика е тип топ с много смислени разсъждения. Чете вестници, гледа телевизия (ама не само сериали 😉 ) – изобщо вътре в живота е, както се казва, даже с интернет е наясно и с опасностите в него за подрастващите.

Тя ни се зарадва много, както винаги. „Идвайте по-често” казва. Ние обещаваме съвсем искрено, ама после ха днес, ха утре…

Носим ú ние нещо сладичко, че тя открай време си обича. Похапва си тя и казва:
– Сладкото уж било много вредно за зъбите, пък на моите хич не им вреди! До ще време и на вашите няма да вреди.
И се смее заразително.

Разказва това онова, често се разчувства и аха да се разплаче. И ни предупреждава:
– Аз съм станала много плачлива, не ми обръщайте внимание. Събуждам се сутрин, започвам да си оправям тоалета и си викам „Аз май плача. За какво плача пък сега?” и спирам. 🙂

Навремето (да не уточняваме дати! 🙂 , като наближило да се раждам, в къщи започнали спорове кой да ми бъде кръстник. Всички напирали – вуйчо ми, лелите ми по бащина линия. Леля ми била най-малката, с най-малка вероятност да се вреди официално. Дядо ми, за да се отърве, казал „Който влезе пръв при бебето, той ще е кръстникът!”. И леля ми – тогава ученичка – разбрала, че това ú е шанса. Дебнала, дебнала и щом съм изплакал тя се шмугнала в стаята без да чака разрешение!

Много се обичаме с нея! Не като леля и племенник, ами наистина много. Цял живот!
Да ни е жива и здрава, пък на стоте ще направим голям купон!
…….
Последния път сестра ми направи няколко импровизирани снимки с джиесема си. Имате възможност да я видите в „реално време”, както и последния ú правнук и моя милост (за сравнение 😉 ). 🙂
Записът, на който разказва разни истории, е от преди 2 години. Малък откъс от петнайсетина минути – целият запис е 4 часа.

Леля разказва

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • deni4ero  On 23 юни, 2010 at 12:01

    Страхотни сте!

  • labulgara  On 23 юни, 2010 at 13:51

    prisuedinjavam se kum Deni4ero, naistina!Da e jiva i zdrava leljata 😀 !

  • Графът  On 23 юни, 2010 at 13:56

    Благодаря ви!

  • Ruslan Trad  On 24 юни, 2010 at 02:27

    Да е жива и здрава,жената! 94 при хора,като нея, са просто цифри в документ :))) Както казват в Сирия-носи светлина в дома :)!

  • Графът  On 24 юни, 2010 at 12:21

    В коментар Дани Стоянова написа: „Прекрасна е! Разкажете повече за нея. Какво е работила, та се е съхранила така? Изглежда чудесно”
    Много може да се пише за живота на леля, но оставям тази работа на дъщеря ú и (по-вероятно ;)) на правнучката ú (сестрата на сладурана от снимката)… :).
    Аз само ще кажа, че животът ú не е бил лек. На готово нищо не е дошло, от дете е започнала да работи (както сте разбрали от разказа ú) и цял живот е работила. Грижи, неприятности, щастливи моменти и радости – всичко, както на всички.
    Та не се е съхранявала. И ако изглежда чудесно това се дължи на душата ú. Не е имало (и няма) в нея лошотия за да я разяде психически и физически. Както чудесно го е казал Ruslan Trad, носи светлината в душата си!
    В това е, според мен, тайната!

  • Диана Н.  On 24 юни, 2010 at 13:48

    Тъкмо бях чела в един стар сканиран брой на National Geograpfic за тайните на дълголетието и синтезирано представено начина на живот на хората в Окинава (там са най-дълголетни) и видях тази статия, така че дайте е-мейл и ще изпратя списанието.:) Даже заглавието на броя е „Тайната на дълголетието“. След Окинава в класацията са Сардиния и Калифорния. Изведено е грубо общото между тях – „Не пушат; поставят на първо място семейството; всеки ден вършат нещо; поддържат социални контакти; ядат плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни.“

  • Муниконтин  On 24 юни, 2010 at 13:54

    Не мога да не се намеся и аз 😀 Любимото ми лелче е!
    Съжалявам, че не я познавате! По светла, засмяна, лъчезарна личност не познавам! А за опимизмът и да не говорим! 😀

  • вили  On 24 юни, 2010 at 19:03

    По гласа изглежда много много млада! И наистина е с всичкия си(извинявам се за думите, но обикновено за хората на тази възраст се казва, че са изкукали) и говори изключително смислено, интелигентно и увлекателно. Да Ви е жива и здрава и за 100годишнината цяло предаване!

  • Графът  On 24 юни, 2010 at 19:25

    Благодаря, Вили!

    Диана Н., имейлът ми е le_comte@abv.bg

  • Ivet  On 4 юли, 2010 at 22:14

    Дай боже всекиму такива 94!:)))Късметлия си с такава леля, някак си ти осмисля живота.

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: