Камък в ръката

Камъкът – първото оръжие и първият универсален инструмент на човека.

Ръката – за нея какво има да обяснявам, на кого не му се иска „да пипне“ преди всичко друго!?

В пра-прастари времена (толкова далечни, че времето губи смисъла си – и „вчера“ да кажем все това) един редови представител на животинския свят се досетил да се изправи на задните си крайници за придвижване.
Така де, щом може да ходи само на задните защо да хаби и предните? По-добре да ги освободи за нещо по-полезно. Къде пътьом ще откъсне някой плод, къде ще хване здраво някоя местна красавица…
Повишена ефективност, казано на съвременен език.
Ръцете, освободени от задължението да са крака, започнали да стават все по-полезни за живота. Много нови работи можело да се вършат с тях. И, най-важното, можело да се хващат и използват разни предмети.

И тръгнала еволюцията на животното наречено „човек“.

…………………………………………………..
Преди да продължа е необходимо едно пояснение. Думата „камък“ употребявам в нейния пълен обем на съдържание. Така, както казвайки „човек“, имаме предвид съвкупност от 7 милиарда разновидности на общото.
…………………………………………………..

Как човекът се е хванал за камъка няма как да знаем. Дали спъвайки се в някой камък го е хванал и захвърлил ядосано, дали сбивайки се с някого е докопал камък под ръка и го е цапардосал с него – така или иначе, досетил се, че камък в ръката го прави много по-силен. Къде-къде повече от простата тояга.

Всъщност, в еднаква степен няма как да знаем и обратното – дали камъкът не ни се е пъхнал в ръцете, избирайки ни за „подставено лице“…

Не случайно човешката еволюция започва с каменна ера (между другото, дървена ера няма). С течение на времето (нали си спомняте какво писах в началото за времето?) камъкът показвал все повече свои качества и станал абсолютен фаворит при използваните помощни средства. От „тогава“ та до днес човекът го предпочита, уважава, направо обича (особено някои кристални камъни като диамантите, напр. 😉 ).

 

Индийски украшения от естествени кристали, натрупани в „съд“ от ахат. Снимката направих в индийския магазин на „Граф Игнатиев“ в София

Индийски украшения от естествени кристали, натрупани в „съд“ от ахат. Снимката направих в индийския магазин на „Граф Игнатиев“ в София

И с пълно основание – камъкът ни е научил да подбираме какво ни е нужно за работа, да го обработваме в необходима форма и т.н. Благодарение на него сме стигнали и до метала, а и до още много други неща. И си го тачим.

Настолната ми лампа

Настолната ми лампа

Като споменах каменната ера – всъщност наистина ли сме излезли от нея? Ако се поогледате край себе си докато си пийвате питието…
Няма нужда да се напрягате много, нали държите стъклена чаша и сте чували за кварцов пясък. 🙂 А и за обсидиан (вулканичното стъкло) вероятно знаете.

Камъкът здраво е заседнал в биологичната ни памет.

Съмнявам се, че има човек, който в ранното си детство да не е събирал камъни. Както казва гравитон в коментар: „Графе, гледам внука и той все камъчета събира,едни такива заоблени, здрави и разнообразни по структура. И все ги мие и носи в София. Пък аз се чудя от къде тази любов към камъните и какъв ще стане! Дано и от него да излезе кремък с душа!!!“
Браво гравитон, великолепно казано – „кремък с душа“!

Цъкнете в някой съответен сайт и веднага ще научите за вашата зодия кой камък ще ви пази от беди и болести. Даже „философски камък“ има!

Първите пари пак от камък били.

Сравнението с камък е сред високите отличия за човека. „Твърд като камък“, „Непоклатим като скала“, „Здрав като камък“, „Камъкът на мястото си тежи“, „Камък в основата“, „Той е безценен камък“, „Думата му тежи като камък“ „Казана дума, хвърлен камък“…
………………………………………………………….
Заради последните две поговорки е написаното до тук. Отплеснах се пак, нали не съм от „малко_словните“. Но да си призная, с удоволствие мислих и писах за камъка, а сега продължавам с голямо неудоволствие намислената тема.

Последните години все по-често се сещам за “казана дума, хвърлен камък“. С носталгия! Поводи бол – и в „голямата“ световна политика, и в голямото нашенско „добро утро“.
В епохата на всеобщата комуникация думите се освобождават със скоростта на болид от значението и тежестта си, подобно космическо тяло, навлязло в земната атмосфера. Всеки се счита в правото си да ги товари и разтоварва с каквото и както си иска по начин, който му е изгоден в момента.
Какъв ти тук камък, казаната дума дори тежестта на хвърлен балон няма. Издухан прахоляк. Безтегловна прашинка!

Каква е причината? Всеобщата комуникация? С това ли, че изравни възможностите на изява – всички са карашик, от гениалните през средно умните до „кенеф_драскачите“?
Или виновни са множащите се лавинообразно джаджи, улесняващи все повече живота (и мисленето!) ни? Леснотията е хубаво нещо, ама ни разкашква и при първата мъчнотия се оказваме цопнали вайкащи се в блато!

Казват навлезли сме в „информационна епоха“ на развитието си. Това отдавна ме е хвърлило в оркестъра. Просто не мога да го асимилирам!
„Информация“ означава да научиш мисли и дела на други човеци за да ги използваш за собствени житейски и душевни мисли. Затова ни е даден дар „слово“.

Наглед е така – буквално живеем в информационен планктон.
Но колко от всекидневно погълнатото е информация и колко все по-нагла измишльотина? Вие знаете ли за себе си? Сигурни ли сте, че след ден, седмица, месец узнатото днес…?!?
Не бъдете сигурни!
Думите вече не са хвърлен камък, а хвърлен прах в очите в болшинството случаи. И никой не е застрахован от подвеждане – често най-опитните гъбари се тровят с гъби!..

Няма да давам примери. Пуснете си телевизора!
А след 2-3 месеца си спомнете нещо, за което сте информирани днес. И се запитайте, защо никой не се сеща да информира за днешната информация?!?

Господи, спаси словото от ръцете на дявола!

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
По-горе, в началото има едно малко странно изречение „дали камъкът не ни се е пъхнал в ръцете, избирайки ни за „подставено лице““. Не е литературна завъртулка. 🙂 Бих го нарекъл „тема на бъдещето“…

 

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Homoerect  On 2 септември, 2014 at 20:21

    Графе, непрекъснато ме очароваш с твоите оригинални мисли!
    П.П. Напоследък мразиш да посещаваш моето заведение, ЗАЩО???

    • Графът  On 3 септември, 2014 at 18:24

      Сакън, драги приятелю, не казвай такива тежки думи! Никакво мразене,ами по-горе съм споменал за леснотията… 😉 Та и аз – цялото меню на заведението ми се поднася наготово с имейли, топло-топло. Лошото е, че не личи, че аз го гледам, трябва да влизам допълнително, а отложиш ли една работа за след малко, пиши я… 🙂
      Вземам си бележка.

  • petkovagergana  On 15 септември, 2014 at 02:37

    Само четейки, човек би преценил коя зодия е авторът:)
    Стрелците са философското дирене на зодиака – дирене с поставяне на опорни колчета – и така Звездите по небосклона образуват фигури и служат за ориентир на хората…

  • bogpan  On 1 ноември, 2014 at 09:29

    Честит празник на Будителите на Вас и Вашето семейство! Още дълго да имам щастието да намирам такива думи и внушения. Бъдете жив!
    Божидар

  • Графът  On 1 ноември, 2014 at 19:27

    Благодаря, Божидаре!
    Взаимно!
    Радвам се на посещението!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: