ИЗБОРИ 2011 – статуквото

Нещастната дума статуквото! Харесаха си я политици, партии, медии и коментатори за плашило и вече никой не си спомня какво точно означава*. „Фронт срещу статуквото”, „алтернатива на статуквото” и още десетки варианти на употреба, които те карат да пълниш думата с призраци от собствената си фантазия. Контролирана публична атмосфера…

Всеки се пише за борец срещу статуквото, всеки заплашва и обвинява другия в запазване на статуквото, всеки обещава да премахне статуквото.

И в тези избори беше така.

Не ме плашат призраци (знаете го от „Караконджули”). Излязох от магистралите 😉 , тръгнах по кривите стръмни пътечки на анатемосаните разсъждения да видя срещу какво се борят борците и кои са те.

Оказа се, че няма нито един!

Нито сред политическите субекти, нито (внимание!) сред нас, гражданите.

Г-н Министър-председателят гордо се хвали, че имаме най-ниските данъци в Европа, но си трае това статукво, наследено от предишните ли е или резултат на премахването на статуквото на предишните от неговото правителство. Хвали се, че устискахме досега в кризата без заем, но не казва с какви пари, дали са наследство от статуквото.
Новоизбраният ни президент твърдеше, че Калфин е статуквото, а той – промяната. И т.н.

При нас, гражданите, къде са борците и какво точно разбират под „премахване на статуквото”? Не можах да ги открия.
Нямам предвид заглавия като „Българите поискаха запазване на статуквото„ на The Economist и други подобни. Нито, че част от гражданите (както ни убеждават) са за запазване на това прословуто статукво.

Имам предвид, че няма нито едно искане на истинска смяна на статуквото.
В най-масов тираж за такава смяна се разбира подмяна с партия или политик, които досега не са били във властта. Все още това се пробутва за положително качество, въпреки, че досегашната ни демократична практика показа, че е най-често отрицателно.

Иначе, в личен план, смяна на статуквото се прави всеки ден – кой се развел, кой препил и пребил приятел, кого са претрепали за 5 лв….

Ама ние за друго статукво говорим, нали?

И пак ще си говорим. Пак ще размахваме статуквото, когато ни липсва съществен довод в спора.

И срамежливо ще забравяме, че истинска смяна на статукво означава да изскочиш от руската баня гол-голеничък в дълбокия сняг. Без да се връщаш бързо-бързо обратно…

___________________________

* Припомнете си от Уикипедия.

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • harbinger  On 8 ноември, 2011 at 11:13

    You will find this hard to believe, but there was a time – long, long ago – when people would get things and then use those things exactly as they got them!

    …No tricking out, no modding, no skinning, no establishing a Status Quo!

    You just took the thing out of the box and used it the way Nature – or God Himself – intended.

    Yes, we know: barbaric.

    • Графът  On 9 ноември, 2011 at 01:50

      Nature or God Himself и barbaric? Хм…
      Отдавна, отдавна сме забравили да използваме нещата по предназначението им. Даже се гордеем като не го правим…
      __________________
      Под черта на ухо: блогът ми е на български, драги приятелю. Цитатите на друг език (даже латински и есперанто 😉 ) трябва да се превеждат. Благодаря!

  • harbinger  On 9 ноември, 2011 at 14:37

    ПРЕКРАСНО – ще превеждам (и без това то е една от професиите на СПЕЦИАЛИСТА по ВСИЧКО, какъвто моя милост се явява):

    –––––-

    Ще ви се стори трудно за вярване, но беше време – много, много отдавна – когато хората придобиваха нещата и ги използуваха направо така, както са ги придобили.

    …Без хитруване, без нагаждане, без „отлюспване“, без установяване на „равновесно състояние“ (сиреч, на „статукво“)!

    Просто, вземаш Нещото от кутията и го използуваш по начина, по който Природата – или сам Бог – е възнамерявал.

    Да, знаем: това е варварско.

    ––––

    Забележка:

    Нека си го кажем без хитруване, нагаждане, отлюспване и напъни да се озовем в разни несъществуващи равновесни състояния: варваризмът в наши дни се проявява в употребата на английския език, защото това е езика на тези, които правят всичко възможно, за да ни видят, как сме станали ВАРВАРИ като самите тях. Но – уви – те успяват да наложат езика си като „лингва франка“!

    …Бих бил по-щастлив да употребявам като „лингва франка“ латинския, което ще ме приобщи към забравените, но изпълнени с достойнство класически епохи на човешкия интелект. Но за жалост – образованието ми не достига до такива предели.

    Гледам, че по-рано в този форум се е пишело и на Есперанто. Но аз и есперантист не станах: както латинският беше за мен един загинал по време на варварските нашествия език, така Есперанто ми се стори, че е все още нероден, зер варвариамът все още бушува вредом и прави невъзможно подобно рождение. (Всъщност, най-силен интерес към Есперанто има в Скандинавските страни, а то е защото това е най-цивилизоватаната част на света в наше време.)

    • Графът  On 9 ноември, 2011 at 21:15

      Благодаря!
      За добрите думи относно есперанто – специално! Дори в есперантските среди не съм прочел нещо подобно на „(Всъщност, най-силен интерес към Есперанто има в Скандинавските страни, а то е защото това е най-цивилизоватаната част на света в наше време.)“

  • harbinger  On 10 ноември, 2011 at 01:14

    Имам прадеди от Ютланд (континентална Дания). Още от детството ми родителите ми успяха да изострят до краен предел интереса ми към Скандинавия. Започна се с това, че от Рейкявик се завърна след десетки години отсъствие големия български есперантист проф. Иван Кръстанов. Баща ми и Кръстанов се сприятелиха и често прекарвахме интересни вечери със стария професор. Беше преподавал в Рейкявикския университет както изобщо езикознание, така и специално Есперанто.

    От него знам, че първият Парламент в Европа е Исландския Стортинг, импровизиран спонтанно през 1000-ната година на един хълм край брега, на който били насядали всички жители на току-що колонизирания от норвежки заселници остров. Следва, че това не е било парламентарната демокрация в днешния смисъл – с избрани представители в камерен състав, – а РЕФЕРЕНДУМНА СТИХИЯ. Всичко това, естествено, коренно се е различавало от познатата дотогава Атинска Демокрация, която е допускала само избран елит още от самото начало на съществуването си.

    • Графът  On 12 ноември, 2011 at 12:38

      Късмет! 🙂
      След хилядолетия в известната история да има стерилен пример как се е започнала организацията на племенния живот на човеците.

  • harbinger  On 12 ноември, 2011 at 22:56

    Абе, не е само късмет: има си и редица предпоставки за това – конкретно при старите норвежци!

    Някой правилно беше забелязал, че скандинавците са за Европа това, което са за Азия японците. Ще добавя, че особената атмосфера, обгръщаща скандинавските народи, се дължи основно на норвежците, които в холивудските филми се представят като много груби диваци, но това е заради стремежа на Холивуд към зрелищност. Иначе те са един наистина „по японски“ самовглъбен народ.

    Именно тази САМОВГЛЪБЕНОСТ, според мен, е причина за тяхната способност да постигнат единодушие при активността на един парламент. Така е от самото начало. А и до ден днешен, като се изключи злокобната зависимост на всички северни народи от алкохола, в скандинавския регион цари божествено спокойствие. (Да не говорим за онзи идиот – касапинът от Осло: той е жертва на особен сорт манипулация!)

    По какво се различават САМОВГЛЪБЕНИТЕ скандинавци (в частност – норвежците) от нас, гдето срещаме толкова много затруднения, колчем поискаме да придадем на нашия начин на съществование по-цивилизован привкус: парламентарна демокрация, законност, свобода на инициативата, свободен пазар и всички останали мечтани и недомечтани атрибути на разумния човешки живот?

    Различават се по това, че докато ние сме „състезателни“ – всеки по отношение на близкостоящия (а често и по отношение и на ДАЛЕКОСТОЯЩИЯ – като мен: чак в Сев. Америка), то такива хора като норвежците и японците са „състезателни“ преди всичко по отношение сами на себе си. Ние казваме: „Ела да изиграем с теб една партия шах, за да ти докажа, че тая игра не ти е ясна, защото не си експерт в нея толкова, колкото съм АЗ!“. Докато японците и скандинавците си казват: „Този противник е доста силен. Ето защо този път ще се опитам да играя с него по-съсредоточено, да бъда ПО-ДОБЪР ОТ СЕБЕ СИ, а не като предишния път, когато той ме би, защото бях разсеян!“

    Е, добре! Такива „компетитивни индивиди“, каквито сме ние, попаднем ли в един парламент, предизвикваме невъобразим шум на несъгласие и боричкане, в хаоса на който се опитваме да покажем превъзходството на нашите мускули, или на нашите подкожни тлъстини. Докато САМОВГЛЪБЕНИТЕ норвежци /или японци/ изслушват внимателно, правят си необходимите изводи и решават да постъпят така, както трябва да постъпи по-добрия. И всичко това става тихомълком, вътре в черепната кутия на норвежеца или японеца.

    Понеже намирам зачекнатата тема за важна, ще запитам: ясен ли бях?

    • Графът  On 20 ноември, 2011 at 12:42

      От ясен по-ясен!
      А дали това не се дължи на суровите северни условия, в които живеят? Особено в не толкова далечното минало борбата с природата е запълвала напълно нуждата от „състезание” помежду им. Даже обратното – изисквала е пълно обединение в търсене на най-ефективното, иначе… Със северната природа пазарлъци не минават!

  • harbinger  On 20 ноември, 2011 at 15:44

    „Със северната природа пазарлъци не минават!“

    Уви, така е! Голямата трагедия на хората от определена географска ширина на север е, че няма слънце. Току-що казаното се отнася главно за Европа. В Канада, например, е точно обратното: колкото по-насевер, толкова повече слънце и при това – опасно слънце, предизвикващо рак на кожата (изтънял озонен слой!).

    В Европа проблемът идва от изобилието на водни пари във въздуха, които се емитират от присъствието на Гълфстрийма, опасващ Скандинавия; това е „топла“ река сред океана – относително топла, но достатъчна, за да не остави почти никакви слънчеви дни за „викингите“.

    А слънцето е така важно за съществуването на Човека! Даже си мисля, че Човекът е бил замислен да не употребява за живота си конвенциалната храна, която употребяваме всеки ден: хляб, сирене, месо, зеленчуци, плодове. Дадено му е било (от Твореца – който и да е бил Той) биологичната единица „Човек“ да се храни само докато е подрастваща – за да набявя веществата, нужни за изграждане на развиващото се тяло; при това да приема главно мляко (не случайно някога юнаците са бозаели по цели двадесет и пет години – докато тялото им стане наистина ЮНАШКО!). Подир това, Човекът е трябвало да остане на захранване само със слънчева светлина…

    Но где е тази слънчева светлина? Особено за ощетените от плътния облачен слой скандинавци…

    Даже ще добавя, че скандинавците гладуват не по-малко от населението на Сомалия, но по друг начин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: