ИЗБОРИ 2011

Коментари на парче

 Напразно изчаках един ден повече от законния 3-дневен за окончателни резултати от поредните президентски и местни избори. Обещанието на говорителя на ЦИК във вторник вечер да излязат до сряда вечер не бе изпълнено. До 19 часа днес, четвъртък, 03 ноември 2011, в официалния Портал за избори в Република България пълни данни има само за президентските.

Очевидно ще се наложи да пиша коментарите за тези избори на парче. Може пък сериал да стане, нали сега са модерни. 🙂

Като начало да сме наясно по един въпрос: за мен участници в изборите са всички избиратели, а не само гласувалите. Категорично! Терминът „избирателна активност” е само за удобство и в същото време доста завоалиращ крайните резултати. При това той винаги се използва според интересите на партиите, а е и удобен за манипулиране на хората. Всички знаете „ходене за гъби”, „незаинтересованост за съдбата на страната”, „ако няма за кого, гласувай против някого” и т.н. Не гласуваш ли няма да имаш моралното право да си отвориш устата после.

Стига се до куриозно положение да се чудим как да гласуваме без да избираме!

Нормалният избор дава 2 възможности:

1/ Избираш, ако според теб има кого.

2/ Не избираш, ако няма твой кандидат.

Само анализ на такава база може да покаже истинското положение – каква част от българските граждани са дали мандат на избраните да ги управляват. Което избраните не е зле да си го закачат на ухото за целия мандат.

Започвам с избора за президент и вицепрезидент.

Защото за него има нужните числа, а не защото е най-важният. Напротив, от гледна точка на живота ни, той е най-безинтересният. Такова ни е държавното устройство.

Знаете, вълнувате се и коментирате с какво са ни ударили по джобовете парламентът и правителството, какви лекарства за тежко болни са орязали или от идеята (добър старт за кариерата на един младок 😉 ) като си бил болен да останеш без отпуска.

А за Президента? Знаете ли какво важно за нас, гражданите, е направил вчера, миналата седмица, миналия месец, преди това? Чат пат връща закони (които се прегласуват отново), прави и му правят посещения и срещи, произнася тук там протоколни речи – това и аз го знам.

Затова и моят единствен критерий по отношение на Президента е да го бива в дипломацията и риториката, че да не ни излага. И толкова! Не е английската кралица, я!

След голямата шумотевица, голямото тупане в гърдите и ожесточени коментари (и въпреки тях) считам резултатите съвсем адекватни:

 6 910 491 избиратели по списък;

3 334 169 гласували;

1 698 136 са избрали новия ни президент;

Повече от половината избиратели не са намерили своя избор и не са гласували.

Т.е., новият президент г-н Плевнелиев е избран от двама на всеки 8 избиратели. Г-н Калфин остана втори със 166 943 гласа по-малко – двама от всеки 9.

Е, как да не си спомниш за руския анекдот, преразказващ баснята за враната със сиренцето и лисицата:

 Дошла лисицата под дървото, облизала се и попитала:

– А ти за Путин ли гласува?

– Да – гракнала враната и сиренцето хоп, в устата на лисичката.

Седи мрачна враната на дървото и си мисли: „А какво щеше да стане, ако бях казала „не”?!?”

При това положение струва ли си усилията да умуваме и анализираме какви са били точно тези двама – млади, стари, с висше или основно образование, българи, турци или цигани? Вари ги, печи ги, все една четвърт ще си останат.

И да умуваме и да не – все сиренцето в лисичката… 😉

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • harbinger  On 4 ноември, 2011 at 20:32

    Homo sum: humani nihil a me alienum puto (alienum Путин…)

  • harbinger  On 6 ноември, 2011 at 00:46

    Felix qui potuit rerum (EURASISMUM) cognoscere causas!

  • harbinger  On 6 ноември, 2011 at 12:19

    Ако човек се намира в Северната Хемисфера на Нашата Планета, то той трябва да застане с гръб към Северния Полюс и с лице към „обедното слънце“ (което – не щеш ли – грее от юг), ЗА ДА ДОЙДАТ НЕЩАТА НА МЯСТОТО СИ. Сиреч, ОТЛЯВО да му се намира ЕВРАЗИЗМА, а ОТДЯСНО – противоположния нему ЕВРОАМЕРИКАНИЗЪМ (или АТЛАНТИЗЪМ). Всичко останало, което касае то ли Маркс, то ли Хегел, то ли Волтер, то ли Русо, то ли всички МИСЛИТЕЛИ взети накуп; другояче казано: всичко, което тези юнаци са някога изрекли, промърморили, пошепнали или – още по-лошо, НАПИСАЛИ (осквернявайки по този начин святата хартия) – е ТИНТИРИ-МИНТИРИ.

    И така – ЦЕНТЪРЪТ е Европа, гдето се въргалят множество семена на человеческата мисъл, които обаче трудно покълват поради липса на почва. За да покълнат семената, те трябва да бъдат ръснати в „чистом пОле“. Ако ги разсеем в Американското „чистое пОле“, се получава Евроамериканизъм (или Атлантизъм, който е „десничарщина“); ако пръснем идейните семена на двухилядолетницата баба Европа из Азиатската Целина, получава се Евразизмът на Гумильов (който е „левичарщина“); с него се кипри в наши дни и Путин.

    Стана дума за МИСЛИТЕЛИТЕ. Една моя позната преди време сподели с мен, че ненавижда мислителите. Бях шокиран (защото самия себе си считах за мислител), но с времето все повече съм готов да се съглася с нейната нетърпимост… Може би защото взех напоследък все по-трудно да търпя и себе си!

    И така – всичко е въпрос на раса!

    МИСЛИТЕЛИТЕ затова са мислители, защото МИСЛЯТ по начин, който е най-приемлив за тяхната раса. Волтер и Русо са мислители на Галско-Латинската раса, поради което те подготвиха за засяване смената на Галско-Латинската Революция. Видяхме какво представлява този сорт революция: обезглавени крале (не че не са били за обезглавяване), Бонапартовски износ на революция, Изковаване на Нещото, което французите си наричат Френска Цивилизация и което се отразява в многобройните начупени стъкълца на останалия латински свят (особено в Италия).

    Преди Волтер и Русо пък имаше някой, който не беше даже истински МИСЛИТЕЛ, защото беше селянин-пивовар от Англия (там всички са селяни и пивовари): Кромуел, който макар да не успя да направи Революцията на Британската раса както трябва, поне даде пример на англо-изгнаниците в Северна Америка как да си направят и те своя революция (в Северна Америка, както впрочем и в Англия, никога не е ставало дума за някаква Североамериканска или Английска ЦИВИЛИЗАЦИЯ: тези хора не си поплюват, а вървят направо към целите си с БОДРА ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКА КРАЧКА).

    В Германия също – макар и с известно закъснение (колкото и да са пунктуални по природа, немците са склонни да закъсняват в исторически план) – там се появиха Кант и Хегел, които се постараха онова, което трябваше да бъде Немска революция, съвсем да не изглежда като Революция. Те просто се задоволиха с Немска Цивилизация. По-късно немците осъзнаха великата българска народна мъдрост, че „докато мъдрите се намъдруват, лудите успяват да се налудуват на воля“. Това беше огромно огорчение за деликатните немци, затова те трябва да целуват в Лондон мраморните плочи около гроба на своя Трирски Мъдрец, който ги осветли по въпроса за расовите революции и как се правят те (Трирският Мъдрец не беше даже баш немец, а холандско-сафардски евреин по произход). Истинската Немска революция се оказа тази, която се опита да сплоти НЕСЪЩЕСТВУВАЩИЯ ПРОЛЕТАРИАТ в света (пролетариатът е такова нещо, че колкото и да го има тук и там – все едно: той просто не съществува). Понеже немският пролетариат беше едно импотентно явление, наложи се „Немската Революция“ да бъде извършена не другаде, а… в Русия. Видяхме резултатите какви са: това не беше никаква Руска Революция, защото беше несвойствена за руския начин на мислене; тя си беше Немска Революция, тригерирана от немското еврейство – поради липсата на друг, който да я тригерира. Истинските немци са съзерцателни натури (подобно на тюркските си братовчеди). Те са много по-склонни да сътворят една цивилизация, отколкото една империя.

    Но слава Православному Руссскаму Богу! В наши дни Русия се отърси от немската глупост и сега тръгва по своя ЕВРАЗИЙСКИ ПЪТ… Това е истинската Руска Революция, която вероятно ще създаде и така дълго отсъствуващата Руска Цивилизация.

    (Някой ще ме запита на какво основание смятам, че Руска Цивилизация отсъствува. Основанието ми е, че Цивилизацията трябва да е нещо УНИВЕРСАЛНО, а руснаците – колкото и велика култура да са създали – все пак тя не им е универсална, защото трудно се асимилира от който и да е произволен индивид по света; за възприемане на руската култура поне досега беше необходима задълбочена и пространна подготовка, което за една истинска цивилизация трябва да е напълно излишно.)

    • Графът  On 9 ноември, 2011 at 01:37

      Цивилизацията не може да бъде универсална. Тя е обобщаващо понятие и като такова е амалгама от многобройни компоненти. И както на забърканото нещо от брашно, вода, сол и мая му трябва време да стане тесто за хляб така и днешната „цивилизация” утре (образно казано) ще се брои за цивилизация без кавичките. Тогава ще е ясен вкусът на това, което днес се забърква…

  • harbinger  On 10 ноември, 2011 at 23:28

    Цивилизацията, мисля си аз, Е ДЛЪЖНА да бъде универсална, сиреч: ПРИЕМЛИВА от всички, дори и от тези, които нямат нищо общо с нея. Иначе всяка локална общност е в правото си да си отгледа на воля своя специфична култура, която най-вероятно ще се вижда на страничните наблюдатели като екзотика, но това все още не е цивилизация.

    Да вземем, например, китайската цивилизация!… Да, това е наистина цивилизация. Но ние, европейските народи нямаме допирни точки с нея. За нас всичко свързано с Китай е колосално струпване на куриозни факти и нищо повече. При такова положение на нещата нека да видим какво би станало, ако се опитаме с Вас да превеждаме китайска поезия на български език. Не е нужно даже да знаете китайски, не е нужно да тълкувате хилядите китайски криптограми, от които се състои тяхната „азбука“. Ще превеждаме опосредствувано чрез превод на английски. Превеждането не е произнасянето на китайски термини на друг език, в нашия случай – на български. То е преди всичко „пресъздаване на атмосфера“.

    Има нещо друго, което трябва много дълбоко да се усети.

    Трябва, например, да ти е до краен предел фамилиарно какви аромати витаят в един типичен китайски магазин, в който се продават екзоточни китайски хранителни продукти. Ароматът е невероятен – трудно е да се каже дали е приятен или не, но е толкова характерен за един китайски магазин, че попаднал в него, човек няма никакви съмнения къде е попаднал.

    Трябва да се схаванат интонациите на разговарящите помежду си китайци, които на нас често ни се струват като проява на недоволство, а всъщност е просто проява на съгласие.

    Трябва да почувствуваш как младият китайски баща, разхождайки в парка едва проходилия си син, му говори насърчителни слова, които – без да разбираме от тях нито сричка – недвусмислено съответствуват на интонациите, характерни за някой стар български дядо, който галено поучава невръстното си внуче…

    Преди правих отчаяни опити да превеждам класическа и съвременна китайска поезия на български и изобщо нищо не се получаваше. Завиждах на руснаците – при тях това се постигаше, макар и с относителен успех. Очевидно руснаците са имали на разположение много време, за да общуват с образовани китайци и това си беше оказало своето недвусмислено влияние върху усещането за „китайскост“. Е, удаде ми се и на мен да поживея няколко години в обкръжение от китайци – мнозина от тях образовани едновременно както в китайските национални образователни традиции, така и в духа нашите, европейски (по точно североамерикански) културни концепции. Получи се!

    …Просто се бях вече докоснал до цивилизацията на китайците, но за това ми беше необходима дългогодишна подготовка. За да бъде една цивилизация, обаче, УНИВЕРСАЛНА, необходимо е да може думите от езика на тази цивилизация да се заменят с думите от твоя собствен език, и цялата картина да се възстанови мигновено.

    Утопия, нали?…

    • Графът  On 12 ноември, 2011 at 12:45

      И все пак китайската цивилизация е цивилизация, част от световната, нали? Освен ако не разбираме много стеснено думата – само с „нашия принос”.
      В широк смисъл дори изолирано от съвременния свят племе някъде на планетата има своята част от цивилизацията.
      Ясно е, зависи кое значение на думата имаме предвид – официалната употреба признава няколко. В случая аз имам предвид глобална цивилизация – най-близко до буквалната дефиниция:
      „цивилизация е сложно, комплексно общество”
      В днешното време на глобална информация, различните „локални” цивилизации все повече се изравняват по значение. И по възможност да бъдат по-пълно разбираеми за събратята.
      Трудностите да се предадат нюансите са понятни – често е почти невъзможно в писмена форма да предадеш интонацията и изражението на казаното дори от „твоите хора на твоите хора”… 🙂
      Дали затова не са се появили тия муцунки?.. 🙂

  • harbinger  On 13 ноември, 2011 at 11:01

    Вие, Графе, казвате: „В широк смисъл дори изолирано от съвременния свят племе някъде на планетата има своята част от цивилизацията.“

    Смисълът е наистина ШИРОК – някак си по журналистически. Журналистите са тези, които публикуват вредом разни неща, в които тежестта пада повече въру формата, отколкото върху съдържанието.

    Изолираното племе би „имало своя цивилизация“, ако провежда такава политика, която да внушава на останалите племена и народи да приемат като универсални, неизбежни и потребни всекиму моралните ценности, обичаите, възгледите (религиозни или светски) и дори езика на въпросното изолирано племе. Но то тогава нямаше да бъде „изолирано“, а точно обратното.

    Китайците, които са едни от най-прагматичните хора на света и имат една от най-мощните диаспори вредом по планетата, са всъщност едно истински изолирано племе. За целта не им е нужно да живеят в гората….

    Във всеки по-голям град на Северна Америка има нещо, което се нарича „Чайна Таун“. Това е нещо като постоянен китайски цирк, разположен на лично място в града: увенчано е с бутафорна – изписана с всички мислими бои и краски – ПОРТА, украсена (както се очаква от всяко нещо, напомнящо Китай) с глави и опашки на огнени дракони. От ПОРТАТА навътре започва истинска феерия от багри, звуци, аромати, причудливи архитектурни решения… Това, обаче, НЕ Е РЕАЛНОСТТА, в която живеят китайците, а е само атракцията, с която те представят пред нас своята въображаема същност. Иначе и те са хора като хора, напълно приели за стил на своя живот европейско-американския стил на живот. Изолирано племе ли са те? Да, доколкото са китайски клоуни, участвуващи в импровизираното китайско шоу, наречено „Чайна Таун“. Иначе са част от ОБЩОПРИЕТАТА цивилизация.

    Общоприетата цивилизация, към която днес се придържат всички, е такава, че в нея ДОМИНИРА АНГЛОСАКСОНСКАТА РАСА – с език, възгледи, нрави, представи за лукс, за естетика и – което е най-важно – с представите за СЪВРЕМЕННА ИКОНОМИКА. Има и други цивилизации, които също биха могли да бъдат универсални и да претендират за доминантност в глобален аспект. Например, ФРЕНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Френската цивилизация, обаче, е избутана на заден план, поради тъжното стечение на обстоятелствата, че преди около триста години французите са се оказали доволно безгрижни, за да отстъпят първенството по колонизиране на задморски територии на англичаните. Днес това се изразява в конфликт между англосаксонската глобална цивилизация и все пак могъщата, но съвсем не глобална френска цивилизация.

    Руснаците пък, със своята „съветска“ (или „болшевишка“) измишльотина, сънуваха цели седемдесет и пет години своите „сънища с отворени очи“, в които си представяха как се превръщат в глобална цивилизация, което беше безпочвено защото прицел на техните цивилизационни залпове бяха пролетариите, КОИТО НЕ СЪЩЕСТВУВАТ. Ако руснаците бяха по-хитри хора, те щяха да насочват идейната си канонада към ТРАЙНО СЪЩЕСТВУВАЩИ човешки формации. Например – негрите: „Хей, негри от всички страни, съединявайте се!“ Но те се задоволиха да повтарят смехотворната формула на Маркс: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“, без да си дават сметка, че едно нещо, което – да речем – днес е пролетарий и безимотен, утре, двадесет и четири часа след като е завзело властта, вече не е пролетарий, а точно обратното: член на ЦК на Партията (с огромна заплата, с луксозни коли, с апартаменти-дворци, с право да пазарува в елитни магазини…)

    …Защото човек не може да си представи някого като „бивш негър“, но като „бивш пролетарий“ (и днешен магнат) може! И още как!

    Но най-сериозния момент в нашия моабет е: не че тези били успяли да направя своята цивилизация универсална, а на онези – не не им се удало. Най-сериозният момент е, че в епохата, когато всички сме се прехласнали пред мисълта за ДЕМОКРАЦИЯ, допускаме нещо крайно НЕДЕМОКРАТИЧНО: допускаме една цивилизаия ДА ДОМИНИРА над останалите и да налага НА ВСИЧКИ своите възгледи и норми, които все пак са специфични. Това е така, защото след онзи – уви, безуспешен – опит на д-р Заменхоф, да се посее зърното на една синтетична култура, от което да покълне и една нова, непозната досега синтетична цивилизация, (избавена от риска на ДОМИНАНТНОСТТА на едни над други), друг подобен опит никой повече не е правил.

    • Графът  On 20 ноември, 2011 at 12:38

      Сега ми стана ясно къде се разминаваме в разговора.
      В понятието „цивилизация” Вие непременно включвате „експорт”.
      Изолираното племе би „имало своя цивилизация“, ако провежда такава политика, която да внушава на останалите племена и народи да приемат като универсални, неизбежни и потребни всекиму моралните ценности, обичаите, възгледите (религиозни или светски) и дори езика на въпросното изолирано племе. Но то тогава нямаше да бъде „изолирано“, а точно обратното.
      Докато аз под „цивилизация” разбирам докъде е стигнал индивидът, семейството, селището, племето (нацията), човечеството по дългия път на развитието. Като последни засега в дългата върволица.
      Не противопоставям двете виждания. Но във Вашето определено не ми харесва правото „да внушава на останалите племена и народи”. Заради това право, в името на цивилизацията, стотици милиони са си отишли бадева, а и какво полезно е унищожено един Бог знае!
      Всъщност и Вие не харесвате това, както чета!

  • harbinger  On 20 ноември, 2011 at 16:23

    Това, което Вие наричате Цивилизация, е всъщност (според моето виждане) КУЛТУРА; тя е, прочее, онова което е най-важно за индивида, за семейството му, за общността, сред която живее, за нацията му и т.н. С други думи, тя е всичко, което стига до пределите, до които все още няма ОБМЕН между различни култури. Проявят ли се симптоматичните белези на обмена, тогава започваме да говорим за Цивилизация. Сиреч, докато сме в сферата на културата, това касае междуличностните отношения и толкоз; озовем ли се в сферата на цивилизациите, появяват се елементите на нещо, което в стремежа си към абстракция нека сведем до по-примитивното понятие ТЪРГОВИЯ.

    При търговията има обмен. Обменът предполага, че някой отива НА ПАЗАРЯ, за да си намери нещо, което му трябва: една Цивилизация произвежда един набор от НЕОБХОДИМИ НЕЩА, а друга Цивилизация произвежда друг набор от други някакви НЕОБХОДИМИ НЕЩА. Доколкото оценяваме творенията на ДРУГАТА цивилизация като необходими за нас, това значи, че за нас ДРУГАТА цивилизация е в определена степен УНИВЕРСАЛНА. Ако тя не откликва на нашите нужди, тя не е универсална, а има само някакъв заряд от куриозност и екзотика (т.е., можем да минем и без нея).

    Но светът, в който живеем (или – в който се налага да се научим да живеем) е ТЪРГОВСКИ свят. Следва, че трябва да усвоим добре, че всичко, което до този момент ни е удовлетворявало като „култура“, се събира в точката, от която нататък е валиден законът на ВСЕОБЩИЯ ОБМЕН на ценности. При такава ситуация неминемо възниква необходимостта от ревизия на критериите за скалиране на ценностите. Именно при ТЪРГОВИЯТА са допустими всякакъв род ВНУШЕНИЯ, чрез което се ревизират споменатите критерии. В което се състои и майсторството на живота в съвременния свят…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: