Избори, мислене

Дойдат избори, развихри се темата за политическото мислене на поколенията.
„Не искам бабите да решават бъдещето на внуците си” злобничко заяви един нашумял режисьор по телевизията. Фразата е многозначителна и за нейното съдържание си заслужава доста да се поговори, но в други, по-спокойни времена. Заслужава си, защото не са редки и откритите възклицания „Кога ще си отиде това старо поколение!”, та да останем ние, демократите, да решаваме.

Въпрос на виждане, но вече имаме и поколение, израснало в демократическа България. Какво е положението с неговото демократическо мислене?
Ами да видим в настоящите три в едно избори.

Първо, какви са те?

Не е трудно да се определи – един пропорционален, два мажоритарни.
Пропорционално партийно представителство по партийни листи се избира в общинските съвети.
За кметове и президент се избират личности!

Според вас така ли е, уважаеми млади и стари избиратели, така ли ги усещате?

Цялата политическа атмосфера, месеци назад и в момента, е в гъста партийна мъгла. Медии начело с телевизиите, партийните водачи, социологическите агенции, интернет мрежите – всичко разгорещено говори коя партия какво ще спечели. Естествено, не в общинските съвети – те са доста невидими и непрестижни от политическа гледна точка (от икономическа сами си знаете, но за това не се шуми!).
Следващите дни ще ни проглушат ушите със спечелени кметски места и замаят очите с разноцветни карти на горката България.

Това ли е новото „правилно” мислене?

Няма да разсъждавам и поучавам – уважавам ви достатъчно. Само констатирам.

Не срещнах:

– Кои от кандидатите за президент са повече или по-малко подходящи за тази длъжност като хора (личности);

– Същото за кандидатите за кметове;

– Коментиране от кои партии има повече маскари конкретно в дадени общински съвети, та да не се гласува за тях.

Лошите атмосферни условия завряха нормалното логично политическо мислене под плътни дъждобрани!

За да направим молебен за слънце, трябва дъждът да ни понамокри, уважаеми мислещи сънародници!

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • harbinger  On 31 октомври, 2011 at 11:28

    Все по-често из Българската многострадална земя взе да се чува напоследък незабравимата бай-Ганюва сентенция: „Всички са маскари!“. При комунизАма, когато за избори и дума не можеше да става, това беше само литература: учениците учеха в училище безсмъртната творба на Алеко Константинов, за да им бъде обяснено по-нагледно колко лошо, жалко и смехотворно е било у нас преди да има комунизАм, и колко хубаво е станало след като той се е възцарил.

    Но сега, зададат ли се избори, тази фраза на теоритичния (а и не чак толкова теоритичен) българин с мускалите в пояса и дисагите през рамо става злободневие.

    Всъщност маскари има, но те са невидими. Тези, които ние сме готови във всеки миг да заклеймим като маскари, са просто глупаци. Другите обаче, невидимите, които дърпат конците и ни правят насила на маскари (защото сме си глупави), заслужават по-сериозно внимание.

    Светът може и без избори…

    Ако демокрацията е само това – да има избори, – то тя е просто едно шоу и нищо повече. Разбира се, и по време на едно шоу могат да стават сакатлъци, а по времето на демократичното шоу, носещо названието „избори“, сакатлъците са задължителни.

    Тези, които дърпат конците и които ние по никакъв начин не можем да ги знаем кои са (И КЪДЕ СЕ НАМИРАТ), са преди всичко психолози от най-висока класа. Тяхната специалност е „Манипулиране на масовата психика“. Всъщност, в изкуството да се манипулира няма нищо ново: всички, които са ходили някога в казармата, знаят какво представлява това. Тези неща ги знаеше и баба ми, която одумвайки някоя своя разтурена комшийка, казваше за нея, че „С едната ръка пали, а па с другата гаси!“

    Точно в това е ловкостта – с едната да палиш, а с другата да гасиш. По тази причина още от най-древни времена хитреците са измислили, че светът се състои от две същности: Добро и Зло. Като се противопоставят тези две същности – ето ти я готова и Супер-Манипулацията. Просто на една част от глупаците трябва да се каже, че Онова там, насреща се нарича Зло и е много опасно за тях, затуй те трябва да дават мило-за-драго, ча да пребъде Доброто, което е тяхна кауза. На останалите се казва обратното: че Онова, което е Добро за първите, е всъщност много опасно Зло, докато нашето Добро на тях им изглежда Зло – защото са заблудени…

    След това започва шоуто.

    …В казармата имахме един капитан, който – щом му се случеше да бъде дежурен офицер в неделен ден (когато половината от войниците трябва да бъдат пуснати в градски отпуск, а останалата половина да останат сред казармената смрад), – организираше рано сутринта един неделен футболен мач между две единадесеторки, съставени от най-добрите във футбола и нареждаше от двете страни на игрището съответно привържениците на единия и на другия отбор. Докато траеше срещата, капитанът сучеше тънките си офицерски мустачки и се наслаждаваше с хитра усмивка на войнския идиотизъм. След мача в отпуск биваха „олабени“ победителите, барабар с привържениците им. Случваше се няколко седмици наред в градски отпуск да ходят все едни и същи хора – просто защото единият отбор винаги се оказваше по-силен от другия…

    Беше се възцарил сред войниците „състезателен дух“, под чийто знак преминаваха дните от понеделник до края на седмицата, когато пак щеше да има „решителна среща“. Тази „демократическа“ хитрост на ловкия капитан стана причина поделението да бъде обявено за елитно по най-важния за една армейска формация показател: „бойната и политическа подготовка“. Имаше и критики от страна на някои скандализирани от такава йезуитщина представители на началството, но те бързо биваха сподавяни от прагматичното съображение: НЕ Е ВАЖНО КАКВО СЕ ВЪРШИ, А КАВИ СА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНОТО!

    Това, което се върши днес в световен мащаб (не само в България, но и навред, където е станало модерно да се говори за „демокрация“) много прилича на похватите на нашия капитан – онзи с мустачките, тънки като миши опашки.

    • Графът  On 3 ноември, 2011 at 10:17

      Ако погледнем в основата, драги приятелю, светът не може без избори.
      За какво са те (теоретично)? За да отделим от общността хората, които за даден период ще се грижат за организацията на живота и после пак ще се върнат по местата си в общността. Обществена повинност и задължение, така да се каже.
      За власт може да се говори само доколкото измислят и систематизират необходимите правила (закони) и се грижат те да се спазват.
      Това е теоретичната постановка.
      После…

      Колкото до „злото, врагът” – познавате ли човек, който с ръка на сърцето може да каже „за мен това е непознато”? Кога се е разболяло човечеството от тази неизличима болест и от къде е дошла заразата не знам. Знам единствено, че не само никой не иска да я лекува, ами и непрекъснато се стимулират нови щамове…

      Между другото, капитанът с мустачките никак не е бил глупав. В системата му даже има известна справедливост – „борете се за отпуската си, аз нямам любимци и фаворити”. 🙂

  • tutankhamon661  On 2 ноември, 2011 at 14:37

    Аз не виждам мислене, а ти искаш и демократично да бъде:)
    Злобата е навсякъде. Каквито бабите, такива и внуците.
    Това е просто тема за приказки.
    Не съм убеден, че някой иска да променя каквото и да било.
    „Ако ще е чуждото, по-добре да си остане старото“…… ммда.

    • Графът  On 3 ноември, 2011 at 10:24

      „Аз не виждам мислене”, „ Каквито бабите, такива и внуците”, «тема за приказки»

      Ами да я подхванем от разни страни! Вие сте от младите, аз съм от старите – да видим така ли е и защо е така.
      Какво ще кажете, струва ли си?

      • tutankhamon661  On 3 ноември, 2011 at 10:34

        Тези неща по принцип се решават именно с говорене.
        Наблюдавам какви са настроенията по всички големи форуми и се убедих в едно нещо – категорично нежелание да се слуша отсрещната страна и въобще различното мнение. Tова е много лошо, тъй като знаем, че „В началото бе словото …“
        Основният недостатък е липсата на самокритика. Във всяка една ситуация първата мисъл е да се намери виновник. Ама някой друг да бъде. Това е най-сигурният път, по който се затъва, понеже губиш представа за реалността.
        Дали ще е премиер, кмет, домоуправител, поп фолкът – варианти много. Cамо друг да носи отговорността.
        Особено поп фолкът не може да бъде виновен за нищо. Това е просто музика, но хората и в нея намериха причина за нечие изпростяване.

        • Графът  On 3 ноември, 2011 at 11:52

          Даже не става дума за липсата на самокритика, а по-скоро за липсата на навик да се разсъждава самостоятелно! Получаваш информация (в сегашните времена в излишък!), пускаш я през програмите си в мозъка и каквото – такова! Според възможностите, но твоите, не на филанкишията! Иначе папагалщина – всички така казват и аз барабар Петко… 🙂
          Между другото, за програмите в мозъка пръст имат и споменатите баби… 😉
          Колкото до поп фолка – разбира се, че е музика. И като всяка друга си има и добри, и лоши произведения. В класиката да не би да са били само гениални велики произведения?!
          А и музиката да не е една универсална за всичко?
          Впрочем по този въпрос бях започнал да пиша тук https://vascont.wordpress.com/2009/04/24/kak-se-slusha-muzika/
          Прав сте, уважаеми приятелю, да сте против „друг да носи отговорността”. Ами по-лентяйски принцип има ли?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: