На изходни позиции

От управляващите зависят условията, при които живеем.
От избраните депутати зависи кои ще са управляващите.
От нас зависи кои ще са избраните депутати.

Ще повторя “изходните позиции”, споменати в увода.

Изхождам от факта,

че управляват партии (навсякъде по света без диктаторските режими);
че практически хората гласуват на доверие по партийни пристрастия (партиите правят предложенията);
че привържениците на дадена партия нямат възможност да влияят на подреждане на листите (кои кандидати ще бъдат избрани);
че истинският проблем е невъзможността да се търси отговорност след избора по време на мандата.

Това са главните проблеми за момента, които могат да бъдат донякъде решени от избирателния закон.

Решения има не едно. Светът отдавна се занимава с това, няма нужда да се открива колелото. Но е и глупаво да се “купува” модел “втора употреба” щом можеш да направиш и собствен дизайн.
Политиците правят точно това: досега за всека избор променен модел – обяснимо, основното за тях е удобната седалка, а д…тата им се променят с годините. 🙂

Ние, избирателите, нищо не правим. Нещо повече – почти не се интересуваме от такава скука като избирателен закон. Така са ни внушили – не само политиците, но и тези, които се хранят от това да ги хвалят или ругаят. Къде-къде по-голямо шоу може да се прави от посещение на Путин, напр. (а ако няма друго под ръка в момента нечии досиета са винаги на разположение 🙂 ).

Добре, ама поне ние пред компютрите нали сме ужким образовани? Защо тогава не се интересуваме от толкова съществен за нашия интерес въпрос? Единственият логичен отговор е “защото сме доволни от системата на подбор на депутатите!”.
Не бързайте да скачате “Не сме!”. Сте! – фактите го доказват:

В състава на днешното народно събрание има 98 души от предишното. Значи подборът и работата им е била толкова добра, че сме ги преизбрали!
Всъщност “повтарящите” депутати са повече – има такива, които не са били в 39-тото, но са били в предишни като Красимир Каракачанов и Стефан Софиянски (станаха вече 100 с тях). Има и “вечни” от така висока класа, 🙂 че не са пропуснали нито едно НС – като Анастасия Мозер и Борислав Китов напр.
За съжаление не можах да направя съпоставка за всичките от 37-мо до 40-то. Оказа се, че в нета може да се намери списъчен състав само на последните две. 37-мо и 38-мо са дълбоко законспирирани… 😉
Числата, които давам са напълно верни. Нещо повече – имам файл с имената, които стоят зад тях. Който се съмнява може да го получи с имейл.

Доста добре съм запознат с изборната ни практика след промяната – още от началото съм в едно от гражданските сдружения за контрол. Отдавна не ми е трудно да предскажа подводните камъни на всеки избор – за последните местни даже писах във форум предварително това, което стана. По същата причина добре познавам и прословутото предложение на Кошлуков и компания за избирателен кодекс (добре, че не мина!).

Тук ще напиша различни предложения (само идейни!) в две групи – реални, които могат лесно да се приложат и “утопични”, които няма да видят бял свят, макар и затова, че ще изискват промяна в конституцията.

Но може би някой ден?

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Ели  On 21 януари, 2008 at 10:46

    Първо, поздравления за чудесния блог!
    Споделям написаното по-горе. Смятам битуващото схващане, че ние си избираме сами управниците за заблуда. Да, ние избираме, но от вече предварително издигнатите без наше участие кандидати. В началото на демокрацията, принципа на управляващите беше „Разделяй и владей.“ Насъскваха хората като запалянковци на някакъв мач (грубо казано). Сега, когато хората достигнаха до извода на Бай Ганьо „Сите са маскари“, политическата реторика заприлича на блудкав сладникав роман, в който пише много, но се казва малко.

  • Графът  On 21 януари, 2008 at 13:47

    Благодаря Ви, Ели, за оценката!
    А с останалото съм напълно съгласен. И след като цялата тази “практика” вече добре се отработи много трудно може да стане някаква рязка промяна. В първите години Александър Йорданов беше казал смеейки се веднъж в кулоарите (пиейки си кафето заедно с депутати от всички “цветове”): “Какво се връзвате на приказките ми, така се харесва на избирателите ми, затова така приказвам”.
    Но все пак чрез избирателния закон може да се постигнат някои положителни неща. затова наблягам толкова сериозно на него. Следващата ми бележка в тази тема ще бъде много сериозно предложение, което при това е съвсем реално – не изисква никакви промени в конституцията – а може доста да промени нещата. Боя се, обаче, че без сериозен обществен натиск няма да стане. По понятни причини…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: