Прочетени във философски есперантски сайтове
Разумът иска нещо повече от разумност и истината е отвъд всеки валиден или разумен смисъл.
Не-даденото, абсолютното не-дадено, т.е. дарът на битието при който съществуването без причина изисква своят дълг, който не може да се пресметне и дори не е дълг, отваря още веднъж пред нас времето на мисълта.
Философията не е произлязла от някакво „гръцко чудо“, нито пък от някакво внезапно откровение на логоса. Тя е родена от оттеглянето на условията дадени в един свят на богове, жертвоприношения, йерархии, йероглифи и йерофании. Тя е родена от оттеглянето на причините от света. Това, което останало без причина, тя го представила като голото битие или като логос, по-късно като сигурността на субекта, или като своята интенционална трансценденция, или като историята и т.н.: но всеки път желанието за разум превежда в истина това, че липсата на разум е очевидна в света.
Философията е лесно нещо – всички го могат. Едва когато започнат да философстват разбират колко е трудно всъщност. Ако философстването им е без кавички, разбира се…
Мнение – безсмислица, изразена в добре оформена смислена фраза…
Може относително перфектно да се изучат пет или десет езика; на всеки от тях може да се рецитира наизуст поема от най-големия поет. Но ако случайно мине майка със своето бебе, което не може да каже друго освен своето „гу-гу” – в този момент всички присъстващи забравят своята езикова и литературна компетентност и се насочват към това мъничко чудо в детската количка. И са прави…
Философите до днес търсеха обяснение и начин за подобряване на света. А темата е да го приемем!
Космополит не е този, който обикаля целия свят за да го опознае, защото на практика светът никъде не е съществено различен. Истински космополит повече е този, който всичко това опознава от своята градина и домашна стая…
Как стои работата с човешката свобода, ако я разбираме като възможност за избор?
Избор между неща, които нямат различия, е безсмислен. Избор между неща, които се различават, но не познаваме в дълбочина тези различия с всички последици, е илюзия. А избор измежду работи, за които може да се каже, че са лоши, е толкова безсмислен, колкото избор между тъга и веселба.
Къде, прочее, е мястото на свободата на избор?
Само око, измито от сълзи, е достатъчно чисто за да може да види истината.
Светът е студен, даже ако в него понякога е нетърпимо горещо…
Златни са били времената, когато робите мислели как да се откупят – днес свободните правят сметка как да се продадат по-добре…
Римляните казвали, че нещастието идва с предупреждение – днес може да се каже, че то идва на кредит…
Вярно е, че тук-там се премахна експлоатацията. Но е вярно също, че съвсем кротко се въведе лихварството…
Да си прав не може да бъде добра причина за триумф.
Оплакването от „несправедлива присъда” е излишна. Коя присъда не е несправедлива? Та нали ясно е казано: Не съди!
Да отговориш на шега със смях означава, че не си разбрал дълбокия смисъл на шегата…
Когато известен човек е ангел, той (тя) е по-ангел от самите ангели…
Когато човек не чисти след себе си това правят плъховете; ако унищожат плъховете с почистването се захващат насекомите; ако премахнат насекомите започват да хигиенизират микроорганизмите…
Когато се провали демокрацията „силна ръка” опитва авторитарно да въведе ред; когато изгонят тиранина с реда се заема тоталитарна диктатура; премахнат ли тоталитаризма започват да метат подивелите маси…
Защо Бог е създал злото? – От съчувствие към моралистите…
Голотата на тялото не може да се покрие с дрехи. Тя може да се скрие само от чистия поглед на невинен човек…
Да си богат означава: да смениш своите придобивки и ценности за по-големи. А не да продадеш небето за да добиеш повече земя.
Разликата между монархия и република е само в броя на царете и нивото на респект към техните гробове…
Този, който със своята дейност увеличава шанса на спасение за тези, които според хорската присъда не трябва да бъдат спасени, увеличава шанса някога сам да се отзове между тях.
Нещо, което е забравено, е било за забравяне…
Графът 