Точица ми се кара. Казва, че съм обичал да се хваля и съм ви заблудил за кухнята с тия камъни.
– Чакай – казвам – изобщо не съм се хвалил. И какво съм ги заблудил?
Ясно е, че става дума за тапети. Никой не си е и помислил, че за два дена сме докарали чували с истински камъни и сме ги налепили по стената!
Тя, обаче, мрънка подозрително.
– Добре де – продължавам аз успокоително – на ехе-е какви държавници трябва да обясняват думите, а ти на мен връзваш кусур. За какво се тревожиш? Моя имидж ще пострада!
И ето, ще ви покажа тапета (ей, ама вие наистина да не би нещо такова, за камъните?..). Аз го харесвам. Но ви предупреждавам – при такива тапети не е само мери, режи, лепи. Трябва много прецизно напасване на всеки следващ тапет по шарката. Което не е лесна работа, а и около ¼ от тапетите се зеносват.
Ето ви обещаните снимки:
Ангажираха ни вниманието повече от колкото трябва тия камъни. И ми дойде идея. Дали пък в прилежащото помещение няма да е добре да посадим горичка? 😉 Засега си трая, ама нещо ме човърка. Още повече, че във входното ни антре расте от години брезова гора. Расте си и добре се чувства. Вижте я:
Все си е по-друго край рекичка да има и горичка! 😀
Графът 