Daily Archives: 10 септември, 2008

Мечтата и ние

Имунизациите са хубаво нещо за човечеството и лошо за човека.
(д-р Капнилов)

Две публикации – Вълни, звезди, капчици и аз 🙂 и „Бездум(ш)но” – са първопричината за следващите мисли. Притчата на Майк Рам добави тласък.
А какво общо имат с мисълта на д-р Капнилов ще се досетите ако ги прочетете.

Прекрасното поетично излияние на Svetlina ми подейства като освежителен душ в горещ задушен ден. Пренесе ме там, където ми се иска да бъда и без да искам възкликнах като ххх хх „О, боже!”.
Тъжният разказ на вили за едно прекрасно село (бил съм в Ичера още през 40-те на миналия век) и за българските села като цяло ми напомни къде тайничко мечтаем да живеем и къде живеем в действителност.
А в притчата си е казано черно на бяло: „Слънцето грее, а аз съм сляп.”.

Не сме слепи. Знаем как искаме да живеем. А живеем, както не искаме. Не само ние тук и сега. От поколения и, най-важното, към поколения. Имаме грижата да няма отклонения от „правия път”! Никой не ни насилва – самобичуваме се. С пълното съзнание, че го правим. Дървета без корен. И с огромно облекчение в края на живота си отиваме при мечтата – ако сме късметлии да имаме такава възможност. Даже ако тя е „през 9 планини и морета”. Като японските и английски пенсионери в нашите села – при тях явно вече не е останал и камък от реалността на мечтата, но те я търсят!
Мнозина зарязват известност, слава и се „скриват от света”. Артисти, писатели, художници, политици, богаташи. Други не го правят и умират с неосъществена мечта. Трети (достатъчно богати) се опитват да си направят макет на мечтата. Не само нашите – те са бездарни подражатели. В Холандия преди 30-ина години видях в огромна гъста борова гора (край Хага, доколкото си спомням) да се виждат през дърветата встрани от пътя къщи със сламени покриви. Жилищата на най-богатите…
Но всичко това е „не то”, както се пееше в една руска песен. Дори да се върнеш в бащината автентична къща на село. С оригиналните миндери, с чардака, с тъканите шарени черги и везани възглавници, двора с чемшир и комшулук към съседите…
„Не то”, защото отиваш в една черупка изпразнена от съдържание за теб. В нея има други животи, твоя го няма. Той е останал там – в града. В блъсканицата, шума, в мръсотията по улиците и душите, в надпреварата за „по-първо място”. В усилията за повече пари, съответно повече и по-„модерни” вещи и уреди, повече „удоволствия”. В който мечтата само едва-едва напомня за себе си – когато се загледаш в някое птиче на дърво в градината, когато се събереш с приятели „от твоята кръвна група”, с които нямаш допирни точки във всекидневния (и особено служебен) живот.
И как другояче? Не можеш да отидеш сам да пийнеш едно питие в заведение – сам ще си останеш. Не можеш да викнеш вечер, седнал под чемшира, на комшията си: „Ела да пийнем по една ракия, сега я извадих от герана потна-потна.”. Няма никакъв шанс да те навести съседка да види какво готвиш и да си размените някоя клюка. Даже като переш единствената ти грижа са програмите на пералнята и дали препаратът е „еко”…
Там, в мечтата, тая дума някога не са я знаели. И пералните не са знаели. Перели жените на реката. С малко домашен сапун, повече с бухалките. И не коя кога ù хрумне – в определен ден. Че е весело, задружно. А и момците да знаят кога да заничат, зер момите си запрятат полите като нагазят в реката… 🙂
С пералните е по-удобно и бързо ли? Може би. И с колите е по-удобно и бързо, отколкото с кабриолет, теглен от някой Фокер. Колко време се спестява! Което използваме за…за какво всъщност? Хм, мечтата нещо се намръщи…

Всичко това може и да е вярно, но е твърде опростенческо. Ако си стояхме в патриархалната идилия къде отива прогресът? Огледайте се докъде сме вече стигнали. Към далечния космос гледаме, черна дупка се каним да създаваме изкуствено. Все крайно необходими за човечеството неща!

Но тук не се ли сетихте за мотото на тази публикация?

Хубавото е, че човекът винаги намира начин да извлече полза. Затова усилията за прогрес не са напразни. Ето например, едно такова голямо постижение като Мрежата ни даде възможност да си направим отново комшулуци. Почти истински…

Ей, елате да пийнем по една изстудена в герана ракия и да си похортуваме!

%d блогъра харесват това: