Повод „Вместо да си заслужа хляба”
Въпросът в публикацията на lyd е дали проклятие или благословия е заложеното в човека желание да узнае, да разбере – поне аз така го схващам. От позиция позволено ли ни е това желание или то е „греховно”, т.е. наказуемо. От презумпция „ние сме уникални” – животните „започват всеки ден нов живот и живеят единствено сега, в настоящия миг.”
Започвам от последното, защото то е важно за умуванията по темата.
Не сме уникални. Животните не живеят ден за ден. Те натрупват информацията за миналото дори през поколения, имат притеснения за бъдещето. Като при хората. Но пътищата на развитие при тях са „по-природни”, подчинени на естествените закони на битието. Имам публикации по този въпрос в категория „Не сме сами”, повечето от които са основани на собствени наблюдения, тук само ще припомня 2 добре известни неща: акушерската практика на делфините от „днес за днес” ли е?; а притесненията на домашните любимци, когато останат сами и не са сигурни във връщането на стопаните си?
Всъщност при нас има уникалност. В своето развитие ние единствени сме тръгнали по пътя да търсим начини да променяме изкуствено средата на живот. А не да се учим да използваме даденостите на Вселената. Примерно, вместо да развиваме телепатичните способности, заложени в нас, ние си правим глобална мрежа с технически джаджи. И с бързи крачки вървим към имплантиране на джаджа в мозъка вместо да развиваме това, което там вече си го има – заложено от Природата. Както, между другото, са направили делфините, а и не само те.
Тези разсъждения ме карат да мисля, че ако Бог, Вселената, или както искате, ни е сърдит за нещо, то не е за желанието ни за познание. А за това, което правим от познанието! Да, нужна ни е мъдрост – за да правим разлика между това, което може да променим и което не може. Тая мъдрост още не сме постигнали. Заради това ни подръпват ушите все по-често. Логично за нашият път на развитие може да бъде формулиран само един мотив: Господи, ти си направил куп глупости и недовършени неща в Съзиданието, ама ние сме по-умни от Теб и ще ги поправим. Като забравяме, че нашият хоризонт на видимост е краен, а Неговият безкраен.
Да ни имам самочувствието! 🙂
Колкото до „свободни да бъдем творци на собствения си живот” – хм, отново намирисва силно на грандоманство. Защото това е голословно предположение като всички останали, до най-мистичните вкл. Или като шеговитото, че ние (хората) сме всъщност елементи на дисниленд на Творението. Или герои от голяма игра, която играят някакви деца? На всеки случай трудно ми е да вкарам в рамки на „свободни творци” случая от вчера – тежко пострадала жена в катастрофа загива минути след това в повторна катастрофа на линейката…
Графът 