Category Archives: Esperanto

Голи по Коледа

В коледните дни реших да се поразходя (виртуално, разбира се, иска ли питане!), че много се заседях пред блоговете си.

Вървя си бавничко нагоре-надолу и не щеш ли насреща Луис Гилермо,  приятел от Колумбия.

–          Салутон – викам – как си?

–          Боне! – отговаря, ама усещам, че нещо не е наред.

Поразговорих го и той накрая изплю камъчето. Ето какво история ми разказа:

–          Тръгнахме миналата събота с жена ми да се поразходим по главната улица на „El Poblado“. Да позяпаме по витрините, пък ако някой познат ни види току-виж решил, че сме отишли да пазаруваме.*

Вървим ние бавничко, зяпаме елегантните модерни сгради, лъскавите витрини и изведнъж усещам нещо не съвсем наред. Покрай нас започнаха да се появяват все повече и повече черни манекени, напълно голи, само с по едно червено коледно калпаче с пискюл. Не на витрини, а ей така, направо на улицата и по тревните площи!

Зазяпах се аз, ама жената веднага ме сръга – не било прилично.

Все пак я издебнах и направих една снимка, виж я.

–          Ами какво тогава си кисел – питам го – я какъв късмет си извадил с тази снимка.

–          Късмет ли? – ядосва се той – Какъв късмет бе, като бях с жената! Само една снимка направих без да ме види, а можех да направя поне 100 – манекените бяха над петдесет!…

Прав си е човека да се тюхка. Затова и аз само едната му снимка ви показвам, за съжаление.

Иначе оригинален начин за създаване на коледна атмосфера…

Manekenoj

_____________________

* Ел Poblado е община в рамките на колумбийския град Меделин с население около 100 хил.души. Това е най-богатият квартал на града, в който живеят най-заможните жители на Меделин. Не случайно е известен с името „Las manzanas de oro“ („Златните ябълки”). Над 65 % от жителите на квартала са много богати и под ½ % бедни…

El_Poblado_en_la_Noche-Medellin

Avenida_El_Poblado-Medellin  Някъде по тази улица са манекените

ParqueLleras1 От тази снимка съдя, че скулптурни фигури в такъв стил не са рядкост.

_________________________

Моля, щракнете 🙂 си впечатлението от написаното:

Най-дългата книга

В буквалния смисъл, а не в смисъл на най-голям обем на съдържанието!

Може и да сте мярнали вече това съобщение, аз го прочетох в новините на dariknews.bg. Но като стар есперантист не мога да не го повторя тук. Пък е и интересно, който не го е видял досега няма да загуби:

Врачанин притежава най-дългата книга в света, регистрирана в книгата на рекордите „Гинес”!

И въпреки, че тя е един от съществуващите само 5 екземпляра в целия свят, я подарил на Регионална библиотека „Христо Ботев“ във Враца по повод нейната 55-годишнина!

И такива хора се срещат, а сред есперантистите доста често… 🙂

Книгата е озаглавена „Книжна лаборатория“. На пръв поглед данните ú не са особено впечатляващи: съдържа 800 страници, дебелината ú е 14 см. Само дето е тежичка – 3,230 кг. Трудно ще я вземе в ръце човек и ще се увлече с часове в четене… 🙂

Но такова изкушение и не съществува – книгата е дълга 168 метра!

Няма грешка, за метри става въпрос.

Изданието е отпечатано от двете страни (каквото и да означава това, не съм я виждал), страниците са сгънати като хармоника и е с ръчно оцветени от автора илюстрации. Написана е на есперанто и е в тираж от само пет броя. Другите четири екземпляра се намират в Австралия, Бразилия, Мексико и Полша.

Авторът Радослав Новаковски е поляк – писател, пътешественик, музикант. Той има и други произведения, отпечатани в ограничен тираж. Повечето са написани на три езика – полски, английски и есперанто.

За съжаление, не можах повече да науча за него. Дори не знам дали е жив. Ако в есперантския ми блог приятели поляци съобщят нещо, ще го добавя тук.

Книгата е попаднала в ръцете на врачанина Любомир Трифончовски (така се казва човекът, който я е подарил на врачанската библиотека) по съвсем пряк път – подарена му е от автора. Двамата са членове на международния ПЕН-клуб (вероятно става въпрос за Esperanta PEN-Centro), откъдето се познават. Свързва ги общото им увлечение по есперанто. Сигурен съм, че и останалите 4 екземпляра на книгата са подарени! Защо ли? Ами защото

Se iu alparolas Vin esperante, estu amikpreta, se angle – estu pagpreta.

„Ако някой Ви заговори на есперанто, пригответе се за приятелство, ако на английски – гответе се за плащане” (думи на американска есперантистка) 🙂

Книгата 

Да я разгърнем 

Започваме да четем 

Отпътуваме в четенето 🙂 

_________________________

Моля, щракнете 🙂 си впечатлението от написаното:

Нобеловата награда за мир,

Есперанто и световната политика

Гръмко заглавие! Но точно за съдържанието.

Присъдената Нобелова награда за мир на американския президент Обама предизвика оживени коментари в света. Основание за това има – наградата се присъжда десетина месеца след като той се появи на световната сцена. Очевидно е, че не може да се говори за някакви сериозни мащабни резултати в дейността му по отношение на световния мир.

От друга страна, за разлика от науките, това е награда за политическа дейност и е нормално да се даде и за нова световна политика, особено когато се отнася за водеща световна държава.

Така или иначе, противниците на американския президент веднага взеха този факт на въоръжение. Нещо съвсем естествено и не провокира това ми писание. Друга, изненадваща и невероятна за мен, е причината да пиша.

Есперанто е сред сериозните оръжия срещу Обама!
Според противниците му есперанто е съществена част на замисления от него NOW – за налагане на световен език и световна валута.

Намеренията му да въведе езика за изучаване в училищата на САЩ и мнението му, че би трябвало да стане език на международните отношения (поради неутралността си) предизвиква обвинения за унижаване и обезценяване на английския език. Засега силната реакция е от американци – не зная как реагират англичаните, все пак езикът е техен. 🙂

Затова написах, че съм силно изненадан. Никога не съм помислял, че есперанто някога може да влезе в центъра на световните политически обсъждания и борби.

Ето произволно взети връзки, които дават достатъчно представа за какво става дума:
Hussein Obama’s NWO
EspeRanting
(все още на английски!) 😉
А вие си помислете все пак – дали отрано да не се позаинтересувате що за чудо е този език? 😀

Интернет

и Божието проклятие заради Вавилонската кула.

Спомняте ли си понякога на колко години е интернет? На 40! 1969 година се е родил. А е проходил чак в 1983-та – преди 26 години!*
Бързо порасна, с планетата започна да си играе на топка. Светът едно цяло направи, всички ще знаем всичко за всички, ура, човечество!
Да, ама това пусто „но”…

„Всички” се оказаха всички, които знаят английски. Нали родителите му командват парада. Искате да използвате световната глобална мрежа? Моля! Научете английски и си контактувайте на воля – ескимоси с папуаси, японци с европейци, китайци с американци, араби с евреи…
Щом трябва, къде ще ходим – учим английски. „Кажи, баба, тенкю“. 😀
И започна бързо да расте хлапето. Изскочи вече от родния дом, тръгна на воля по широкия свят. И…
…на първо място в света по интернет потребители днес е Китай – 338 милиона;
Индия се готви да вкара интернет и в най-забутаните села;
10-те най-използвани езици в мрежата са английски, китайски, испански, японски, френски, португалски, немски, арабски, руски и корейски – засега.
Всичките тези стотици милиони (които нарастват с не знам колко в минута!) дали са изучили английски?
Великото изобретение, което най-после трябваше да обедини човечеството хилядолетия след Божието наказание заради Вавилонската кула, се разпарчетоса. Пак поради същото проклятие – езика!
Ей на, даже кирилицата има претенции да бъде и в по-важни правоъгълници, не само в карето за писане…

Два са начините за спасение според специалистите – изкуствен език или техника за автоматично превеждане. Кое ще решат не знам, кое повече му харесва всеки сам да си отговори.

А напълно подходящ изкуствен език вече има. Преди 150 години се родил един човек, който хората нарекли „доктор Есперанто”** – лекарят Лудвиг Заменхоф. Създателят на изкуствения език Есперанто преди 122 години. Направил го е така, че всички, дори слабограмотните, да могат да го научат и да се разбират помежду си.
Днес все повече интернет капацитети започват да се замислят за есперанто като език на интернет. Става дума не само за щракането по клавиатурата, но и за цялата технологична база.

Аз, обаче, ще ви цитирам думите на един човек, от когото най-малко се очаква да се интересува от някакъв си изкуствен език и които нямат привидно нищо общо с интернет:
„Brad Pitt отново впечатли всички със своето изучаване на есперанто, изкуствено създаден език от полския очен лекар д-р Заменхоф (1859-1917). Брад Пит го учи, защото този език ще бъде многократно използван в новия филм за междузвездни войни. По думите на Брад: „Езикът есперанто е много по-хубав, семпъл, жив и международен отколкото мислех преди. Толкова се ентусиазирах, че реших да изуча езика за да използвам неговото предимство в нашата модерна епоха!”
(Публикувано в престижния испански всекидневник “El País”, 28 декември 2008 г.)

____________________________
* Същинските мрежи, които образуват Интернет, се пускат през 1969 г. под името ARPANET, чието разработване е дело на американския департамент на отбраната. По подобен начин след това учени от Великобритания, САЩ и Франция създават техни собствени национални компютърни мрежи, всяка от които различна.
За Интернет в днешния смисъл на думата започва да се говори в периода 1973-1983 г., когато се обмисля решаването на проблема за обединяване на националните мрежи. Решението е бил протоколът TCP/IP. На 1 януари 1983 г. ARPANET променя своите същински мрежови протоколи от NCP на TCP/IP, като по този начин е създадено ядрото на днешния Интернет.

** В превод “Есперанто” означава “който се надява”.

Неда (Иран)

От есперантски източници

Neda_Agha-Soltan
 Nedā Āghā-Soltān

Нейното име беше Неда.

Беше 25-годишна и пълна с живот.

Мечти имаше в главата си, любов в сърцето си.

Беше иранка.

Нейната вина беше да пита на улицата какво е станало с гласа ú на изборите.

Странно: Neda означава „глас”…

Много други, подобно на Неда, търсят днес своите права на живот в територията, чието име е Иран.

____________________
Графът коментира:
Имам снимка на убитата Неда, имам клип за момента на убийството ú. Има ги и в мрежата.
Не ги посочвам. Предпочитам да остане живият образ на това красиво момиче, което се превърна в символ на събитията в Иран. За съжаление, заради отнетия ú живот.

За мен тя е поредното доказателство за хилядолетната лудост на човечеството – стремежът да се господства над себеподобните. Колко хилядолетия още трябва да изминат за да разберат хората, че това е самоунищожителна лудост?
Кога хората ще се научат наистина да използват дадения им божи дар – словото?

С това спирам публикациите за Иран. В мрежата вече има много по-пълни актуални информации (Блог на Руслан Трад).
В днешните времена е невъзможно да се спре информацията – запушат я от една страна, протича от друга. И арестите на блогъри няма да помогнат, вече и обикновени хора предават с мобилни телефони.

Досега умишлено не писах моето мнение за събитията. Следващите редове са за българските ми читатели – много неетично ще бъде в този момент да ги пускам в международна мрежа.

Абсолютно съпричастен съм към протестиращите – абсурдно е от човешка гледна точка да се убиват инакомислещи!
За правотата на протеста им, обаче, не мога да взема страна. Имам интуитивното чувство, че отново са използвани хората заради нечии сметки.
Видно е, че протестите не са за отделяне на религиозната от държавната власт, а за вариант на съществуващата тотална власт на религиозните водачи.
Дали разликата между различните варианти е толкова съществена, че заради нея да умират млади хора? Не мога да кажа – иранците си знаят.

Аз лично съм противник на сливане религиозна с държавна власт – нито един положителен пример не съм срещал във вековната човешка история!

______________________

@ Допълнение половин година по-късно (28.12.2009):

В Техеран отново окървавени демонстрации срещу управляващите. Правата на човека са исканията на протестиращите.

Отново им симпатизирам, но и днес не мога да кажа кои права имат предвид, какво точно искат да замени сегашните управляващи…

Тук можете да видите снимки от вчерашния ден. Като гледам снимка №6
просто няма никакъв начин да не са окървавени демонстрациите. http://www.ipernity.com/doc/reza.torabi/6930929/in/album/166778

_________________________

Моля, щракнете 🙂 си впечатлението от написаното:

Чужди мисли

Прочетени във философски есперантски сайтове

Разумът иска нещо повече от разумност и истината е отвъд всеки валиден или разумен смисъл.

Не-даденото, абсолютното не-дадено, т.е. дарът на битието при който съществуването без причина изисква своят дълг, който не може да се пресметне и дори не е дълг, отваря още веднъж пред нас времето на мисълта.

Философията не е произлязла от някакво „гръцко чудо“, нито пък от някакво внезапно откровение на логоса. Тя е родена от оттеглянето на условията дадени в един свят на богове, жертвоприношения, йерархии, йероглифи и йерофании. Тя е родена от оттеглянето на причините от света. Това, което останало без причина, тя го представила като голото битие или като логос, по-късно като сигурността на субекта, или като своята интенционална трансценденция, или като историята и т.н.: но всеки път желанието за разум превежда в истина това, че липсата на разум е очевидна в света.

Философията е лесно нещо – всички го могат. Едва когато започнат да философстват разбират колко е трудно всъщност. Ако философстването им е без кавички, разбира се…

Мнение – безсмислица, изразена в добре оформена смислена фраза…

Може относително перфектно да се изучат пет или десет езика; на всеки от тях може да се рецитира наизуст поема от най-големия поет. Но ако случайно мине майка със своето бебе, което не може да каже друго освен своето „гу-гу” – в този момент всички присъстващи забравят своята езикова и литературна компетентност и се насочват към това мъничко чудо в детската количка. И са прави…

Философите до днес търсеха обяснение и начин за подобряване на света. А темата е да го приемем!

Космополит не е този, който обикаля целия свят за да го опознае, защото на практика светът никъде не е съществено различен. Истински космополит повече е този, който всичко това опознава от своята градина и домашна стая…

Как стои работата с човешката свобода, ако я разбираме като възможност за избор?
Избор между неща, които нямат различия, е безсмислен. Избор между неща, които се различават, но не познаваме в дълбочина тези различия с всички последици, е илюзия. А избор измежду работи, за които може да се каже, че са лоши, е толкова безсмислен, колкото избор между тъга и веселба.
Къде, прочее, е мястото на свободата на избор?

Само око, измито от сълзи, е достатъчно чисто за да може да види истината.

Светът е студен, даже ако в него понякога е нетърпимо горещо…

Златни са били времената, когато робите мислели как да се откупят – днес свободните правят сметка как да се продадат по-добре…

Римляните казвали, че нещастието идва с предупреждение – днес може да се каже, че то идва на кредит…

Вярно е, че тук-там се премахна експлоатацията. Но е вярно също, че съвсем кротко се въведе лихварството…

Да си прав не може да бъде добра причина за триумф.

Оплакването от „несправедлива присъда” е излишна. Коя присъда не е несправедлива? Та нали ясно е казано: Не съди!

Да отговориш на шега със смях означава, че не си разбрал дълбокия смисъл на шегата…

Когато известен човек е ангел, той (тя) е по-ангел от самите ангели…

Когато човек не чисти след себе си това правят плъховете; ако унищожат плъховете с почистването се захващат насекомите; ако премахнат насекомите започват да хигиенизират микроорганизмите…
Когато се провали демокрацията „силна ръка” опитва авторитарно да въведе ред; когато изгонят тиранина с реда се заема тоталитарна диктатура; премахнат ли тоталитаризма започват да метат подивелите маси…

Защо Бог е създал злото? – От съчувствие към моралистите…

Голотата на тялото не може да се покрие с дрехи. Тя може да се скрие само от чистия поглед на невинен човек…

Да си богат означава: да смениш своите придобивки и ценности за по-големи. А не да продадеш небето за да добиеш повече земя.

Разликата между монархия и република е само в броя на царете и нивото на респект към техните гробове…

Този, който със своята дейност увеличава шанса на спасение за тези, които според хорската присъда не трябва да бъдат спасени, увеличава шанса някога сам да се отзове между тях.

Нещо, което е забравено, е било за забравяне…

Задача по достойнство

Подадеш му пръстче, той… 😀

Дойде време да ви запозная с Есперанто. Кажете „приятно ми е”, няма да сгрешите! 🙂

Гатанката с думи на есперанто не беше да изпитва вашата съобразителност. В нея нарочно сложих думи, които нямат международно звучене. И въпреки това виждате, че куражлиите отгатват смисъла им повече от 50%. При това без да са в изречение, където може да се подразбере значението им.

Тук ще ви представя основната есперантска граматика.

Азбука. Всяка буква се чете по един и същ начин, както е изписана.
Aa-а, Bb-б, Cc-ц, Dd-д Ee-е Ff-ф Gg-г Hh-х Ii-и Jj-й Kk-к Ll-л Mm-м Nn-н Oo-о Pp-п Rr-р Ss-с Tt-т Uu-у Vv-в Zz-з
Специфични букви: Ĉĉ-ч, Ĝĝ-дж, Ĥĥ-силно х, Ĵĵ-ж, Ŝŝ-ш, Ŭŭ-у кратко. Прието е за удобство тези букви да се изписват при писане на компютър и с прибавяне на х. Например, cx, gx, и т.н.
Ударението пада винаги на предпоследната сричка.

Части на речта.
Съществителни. Всички окончават на -о. За множествено число се прибавя j (-oj). За винителен падеж (определя върху кого пада действието) се прибавя n (-on, -ojn). Други падежи няма.
Прилагателни. Окончават на -а. Множествено число и вин.падеж както при съществителните.
Определителен член за всички е la.
Лични местоимения. мi – аз, ci – ти, li – той, тя, то, ĝi – той, тя, то за неща и животни; ni – ние, vi – вие, ili – те. Възвратно местоимение si. Безлично местоимение oni. Винителен падеж +n: min – мене, ме, sin – себе си, се.
Притежателните местоимения се образуват от личните с окончание на прилагателните: mia – мой, моя, мое
Числителни бройни: 1 – unu, 2 – du, 3 – tri, 4 – kvar, 5 – kvin, 6 – ses, 7 – sep, 8 – ok, 9 – naŭ, 10 – dek, 100 – cent, 1000 – mil. Останалите се образуват с просто съединяване: dekunu 11, sepmil ducent kvindek tri 7253.
Числителни редни се образуват с окончанието на прилагателните -а: unua – първи. Съществителни се образуват с окончанието на съществителните: unuo – единица.
Глаголи.
Не се менят по лице и число (mi legas, ni legas).
Сегашно време окончава на -as.
Минало време на -is.
Бъдеще време на -os.
Условно наклонение на -us.
Повелително наклонение на -u.
Инфинитив на -i.
Въпросителна форма с частицата ĉu (ли, дали) – поставя се в началото на изречението.
Причастия:
Сегашно действително причастие се образува с наставка -ant- .
Минало действително с -int- .
Бъдеще действително с -ont- .
Сегашно страдателно причастие се образува с наставката -at- .
Минало страдателно с -it- .
Бъдеще страдателно с -ot- .
Страдателният залог се образува от спомагателия глагол esti и страдателно причастие: ŝi estas amata de ĉiu – тя е обичана от всички.
Производните наречия окончават на –е: bone – добре, proksime – близо.

Общи правила.
Ако в изречението има отрицателна дума не се слага и отрицателната частица ne: mi nenion komprenas – нищо не разбирам.
Винителният падеж може да означава и цел на движение.
Окончанието -о на съществителните и -а от определителния член могат да се изпускат като се заменят с апостроф.

Представките и наставките в есперанто са много съществено нещо. Те именно дават възможност една дума „да се размножава”.
Представки:
bo- роднини придобити чрез женитба
dis- разделяне, разпръскване в различни посоки
ek- 1) начало на действието, 2) моментно, непродължително действие
eks- означава бивш;
fi- нещо презрително, долно; употребява се като и като междуметие за погнуса
ge- означава лица от двата пола; думата винаги е в мн.число
mal- придава противоположно значение на думата
mis- лошо, неточно извършване на действието
pra- отговаря на българската пра-
re- повторно действие или връщане в обратна посока
retro- действие в противоположна посока

Наставки:
-aĉ- нещо грозно, окаяно, жалко
-ad- продължителност, многократност на действието
-aĵ- конкретно нещо – от корен на прилагателно (novaĵo-новина, dolĉaĵo-сладкиш)
-an- жител на…; привърженик на…
-ar- множество еднородни лица или предмети (arbaro-гора)
-ĉj- прави мъжките лични имена гальовни
-ebl- възможно е да се извърши действието (legebla-четлив)
-ec- име, което показва качеството (beleco-хубост)
-eg- увеличаване, усилване
-ej- означава място, където се извършва действието (lerni-уча, lernejo-училище)
-em- наклонност, навик към изразеното в корена (silentema мълчалив)
-end- нещо, което трябва да бъде направено
-er- дребна частица или съставка на нещо (pano-хляб, panero-троха)
-estr- началник, шеф
-et- силно умаляване на обекта
-id- означава дете, рожба; ido – дете
-ig- правя някого такъв или го карам да върши действието (venigi-довеждам)
-iĝ- ставам такъв, какъвто показва коренът на думата (ruĝiĝi-зачервявам се)
-il- инструмент, средство за извършване на действието (skribilo-писалка)
-in- образува име на същество от женски пол
-ind- достоен за това, което показва корена (mirinda-чуден)
-ing- предмет, в който за удобство се слага в друг (plumo-перо, plumingo-перодръжка)
-ism- имена на учения, доктрини и подобни
-ist- лице, което упражнява професия или дейност (verkisto-съчинител, писател)
-iz- снабдява с…
-nj- прави женските лични имена гальовни
-obl- числителни умножителни имена (duobla – двоен)
-on- дробни числа (duono – половина, ½ )
-op- числителни събирателни (duopo – двойка, двама)
-uj- предмети, в които се държи количество от нещо (salujo-солница); страни, населени с даден народ (Bulgarujo)
-ul- лице, притежаващо качеството, изразено в корена (saĝa-мъдър , saĝulo-мъдрец)
-um- когато друга наставка не може да изрази точно мисълта (plena-пълен plenumi-изпълнявам; oro-злато orumi-позлатявам)

…………………………………………………….

Това е. Разбира се, обогатяването и усъвършенстването ще дойде с навлизането и практикуването. Но запознавайки се с тази граматика вие много бързо се потапяте напълно в езика и можете да го ползвате по предназначение – да ви разбират и вие да разбирате.

Кой първи ще напише коментар на есперанто? Ето това вече е задача достойна за вас!
(За æren разбрах, че може. Приятно съм изненадан!)

………………………………………………………
курсове в интернет
българо-есперанто-български речник

Гатанка

Тестът в блога на svetlina (http://svetlina.wordpress.com/2008/09/18/exam/) (и моята шеговита заплаха 🙂 )ми подсказа идея за експеримент. Не съм срещал подобен до сега, а ми се струва, че резултатите могат да са много интересни. А може би и за вас ще е интересно?

Гатанката-експеримент е следната:

Представям ви думи на есперанто, от вас се иска да ги преведете на български. Понеже не зная как да го направя като онзи тест – да има резултати – ще го направя по своему. В коментар ще ви дам истинските значения на думите (моля, не ги гледайте предварително, няма да е интересно!).
Молбата ми е в коментар да ми пишете колко думи сте отгатнали правилно. Току-виж се оказало, че знаете есперанто. 🙂
И така:
Глаголи: 1.skribi 2.legi 3.pensi 4.dormi 5.danki 6.veni 7.kanti 8.peti 9.deziri 10.fermi
Други: 1.kapo 2.litero 3.revo 4.domo 5.lernejo 6.granda 7.bela 8.juna 9.reala 10.kara

Забележка: за улеснение – латинските букви се четат точно, както при транскрипция на кирилица (j=й).

Интернет в средата на миналия век

Е, не точно днешният интернет. Заглавието е да ви събуди любопитството. 🙂
И все пак има нещо общо – желанието на хората да комуникират помежду си. Колкото по-нашироко и по-далеч, толкова по-добре.

Разказът е за това как ние със съпругата ми живяхме десетина години в първата виртуална страна, обхващаща целия свят. Той беше публикуван преди 2 години (справката накрая).

За първи път узнах за Есперанто в гимназията. Един от моите учители беше по-специален. От тези, редките, които разказват интересно на учениците не само уроците, но и всичко, което за тях самите е било интересно да узнаят.
За изработката на миниатюри (подкови за бълха!), за микрописане (цяло писмо изглежда като петънце от мръсен пръст!), за стенографията (писане по-бързо от говорене!), за Есперанто (цялата граматика се събира на пощенска карта!)…
Стенографията научих сам от самоучител. За ужас на останалите учители – за тях моите “драсканици” бяха неразбираеми, а съвсем точните цитати на техни думи, хе-хе…
За Есперанто се сетих десетина години по-късно, когато вече бях семеен. Причината беше проста – веднъж аз и съпругата ми доста трудно сдържахме скарване докато пътуваме в трамвая. В къщи, спомняйки си вече смешната страна на случая, някой от нас каза: “Колко добре би било да можем да си говорим неразбираемо за околните”. И аз изведнъж си спомних ефекта от стенографията и колко е лесен Есперанто!
Българите казват: “Речено – сторено!”. С доза хумор и куриозност, но достатъчно интензивно ние се задействахме.
Оказа се за наша изненада, че да се реализира авантюрата никак не е трудно. По него време (началото на 60-те години) есперантското движение в България беше силно, подкрепяно и от държавата. Всъщност, българската част от есперантистите винаги е била впечатляваща и много активна. Между другото, и сега. Българското есперантистко движение и българските есперантисти не са изпитвали трудностите на забрани и преследвания в епохата на социализма, по-скоро обратното – бяха толерирани. Причината е сериозна – БЕА, Съюза на въздържателите и Спортно дружество “Юнак” традиционно са били под влияние на Българската комунистическа партия, по-специално когато тя е била преследвана в царска България. Било е нещо обикновено много известни (дори световно) интелектуалци да бъда есперантисти
Например, докато следвах ми преподаваше световно известният музиколог акад.проф.Стоян Джуджев – също и световно известен есперантист, доста години главен редактор на списание “Scienca mondo” (“Научен свят” на есперанто).
По това време (началото на 60-те години) в България се издаваха книги, учебници, речници и няколко вестници и списания на есперанто. Вкл. и най-луксозното списание “България”, издавано на няколко езика за разпространение в чужбина, имаше вариант на есперанто. Възможно беше да се абонира човек за много чуждестранни есперантски издания. Между другото, и днес в България излизат няколко есперантски издания, най-известното от които „Български есперантист” (“Bulgara esperantisto”), издавано без прекъсване от 1919 г.!
Но да се върна на моя разказ.
Бързо намерихме къде да учим езика – с помощта на наша позната, служителка в Дирекцията на Българските пощи, ние се включихме в курс за служителите на Министерството на пощите и съобщенията. Участниците (в курса) бяха твърде разнородни по отношение на възраст и образование – курсант беше даже един милиционер от охраната на Министерството на зряла възраст с основно образование!
Подобна ситуация в който и да е курс на чужд език би предизвикала само шеги и съмнение, че сте попаднали на точното място. Още първите уроци, обаче, ни показаха, че тук е нещо уникално. Преди всичко, очакванията бяха надминати: граматиката наистина се “събираше на пощенска картичка”, да се научи бързо не беше никакъв проблем (даже за милиционера!) и, знаейки я, вие вече ставате есперантист, независимо, че знаете много малко думи – достатъчно е да имате речник. Такива имаше в продажба – “Bulgara-esperanta vortaro” и “Esperanto-bulgara vortaro”, съдържащи повече от 30 хил. основни думи (те ми помагат и днес). Можеше да се купят даже речничета 9 на 6 см. – много симпатични и практични.
В крайна сметка, резултатът от курса беше, че никой не се отказа, всички “проговориха” и…нови приятелства. Та нали ако сте добили нещо интересно и уникално ще искате да го покажете? Е, ние дълго време продължихме да се срещаме за да “побъбрим”. Обикновено в кафене – изключително приятно беше да се видят учудените погледи наоколо, особено ако беше и милиционера…
Всичко това за мен, обаче, скоро се превърна в нещо много по-важно и интересно – аз открих “интернета” на тогавашното време!
Есперантските издания тогава обикновено имаха по 1-2 страници адреси за кореспонденция. Привлечен от “екзотиката” (за нас в България тогава), аз се престраших да пиша (да живее речникът!) на есперантисти от Цейлон, Камерун, Уругвай… И хлътнах! След една година кореспондирах с повече от 100 приятели в почти всички ъгли на света. С някои от тях имах възможността да се запозная реално, да си гостуваме взаимно… И даже мой кореспондент от Комо – Италия се ожени за наша приятелка, която трябваше спешно да научи добре есперанто – нали той на първо време беше техния “семеен език”.
През десетината години интензивна кореспонденция имаше различни забавни епизоди. Ето един: Между първите ми кореспонденти беше гимназист от Цейлон, когото абонирах за няколко есперантистки издания (тогава в България беше възможно). Желаейки да се реваншира, той хитричко ме запита веднъж между другото дали ние пием чай и познат ли ни е цейлонския чай. Месец-два след моя отговор аз с изненада получих обемист колет от Цейлон – кашон с 12 големи книжни кесии пълни с цейлонски чай и акуратно надписани. И писмо: изпращам Ви мостри, пишете ми кои Ви харесват най-много за да Ви пратя от тях! Разбира се, аз с благодарност му отговорих, че неговите “мостри” ще стигнат на мен и приятелите ми за няколко години – ние с удоволствие ще пием прекрасния цейлонски чай, но, като обикновени хора, няма да се къпем в него. 🙂
Като стана дума за колети – понякога и изчезваха някои от тях, не често. Напр., знаейки за моето влечение към хладните оръжия, мой кореспондент от Куба ми изпрати мачете, което аз никога не видях. Обаче три миниатюрни модела на шпаги от Толедо (Испания) и днес са на бюрото ми.
Ето така живях някога в страната Есперанто. Весело, забавно и…не леко. Младите измежду вас трудно ще си представят какво означава да напишеш на ръка всеки ден писмо (често не само едно), че и да ходиш на пощата да го пуснеш!
Днес, от дистанцията на времето, аз добре разбирам, че животът в Esperantujo ми даде не само емоции, но и нещо много по-важно. Той ме направи по-добър, по-съчувстващ, по-състрадателен, по-готов да разбера другите – с една дума, истински нормален член на човечеството.
Благодаря, Есперанто!

____________________
Заб. Написаното до тук е копие на публикацията в превод на български. Поради това има отново за учителя ми (който вече описах в “Игра за цял живот”). За курса в министерството не се учудвайте – тогава имаше идея всички пощенски служители да научат есперанто… Ето изданието: esperanto-1.jpeg esperanto-1-1.jpeg

%d блогъра харесват това: