Човешкият живот се дели на всевъзможни периоди. Успешни, неуспешни, тежки, щастливи – всеки може да направи различни оценки за периоди от своя живот.
Но ако погледнем не лично, а обобщаващо, общовалидно, периодите в живота на човека са само два – първи на непукизъм и втори на съзнателен живот.
Първият е до започване на учението. Най-хубавият – в който дошлият на този свят човек се оглежда, ослушва и запознава. Още не знае какво го чака. Възрастните веднага се опитват да го вкарат направо във втория период („първите години са най-важни за възпитанието” 😉 ), но все още това е във сферата на пожеланията – човечето само преценява кое му харесва и кое не. И пишка, образно казано, веднъж в памперса, друг път надава вик за гърнето. 🙂
Кратичък е за съжаление този период, в който слънцето си е слънце, връвчицата забавна, пръстчето сладко, котето – коте. Бързо идва втория – на поемане товар, който цял живот се носи. Товарът на задълженията!
Започва се с първия ден в училището. Но и тия, които не отиват в училище не се измъкват – горе-долу по същото време за тях започва „извънучилищното” обучение. И се нареждат „това трябва, онова трябва, това не може, онова струва много пари” докато дойде време да се връщаме откъде сме дошли.
Това си мислех, докато подготвях втората серия снимки на Васко.
В началото по пътя…
Първи клас
Последни наставления от мама
И сега:
в къщи
и по балконите 🙂 на
Будапеща
Виена
Южна Африка, от който се вижда чак до България 😀
