Четете и разпространявайте!

Една майка говори на всички ни!

Тя има право на това, изстрадала го е!

Предайте думите ú, разпространявайте ги!

Двоен стандарт

януари 29, 2010 in лични Deni4ero’s Weblog

Откъде да почна? От това, че, въпреки всичкия шум, който се вдигна по въпроса с липсващите БЕЗПЛАТНИ лекарства за онкоболните деца, никой не … реагира, ако и да беше бомбандиран от мамамеми, въпреки че доста блогъри писаха по въпроса, въпреки че са разпратени десетки писма до различните институции, шоу-програми, заинтересовани, пострадали от държавната безотговорност, въпреки публикуваната информация в предаването на Валя Ахчиева и във фейсбук от известно количество народ. Но, пък, колко сме щедри, ние, българите – пращаме смс-си, за да спасим децата на Хаити. Знам. Звучи отвратително егоистично. Но вие се замислете за трагичната иронията. Жалко е. Дава се гласност на всичко, което могат да отвеят – ‘ма тва да спасим планината и зеленината, ‘ма тва уличните кучета, боклука на София, излагацията на тоя или ония депутат, ‘ма тва гей ли е или не е Яне, пък Слави се бил разсърдил на бат Бойко. ‘Ма тва, че пускат разни престъпници срещу нищожни гаранции, ама народното събрание имало нужда от ремонт, ‘ма Божидар Димитров направил грешка, да дадем пари за изчезналото българско наследство, да гласуваме за нам си кви филми български, обаче що да се погрижим за бъдещето на нацията? Или, както преди време господина Щерева рече и отсече: „Нема нужда на онкоболните да им се отпускат пари за лекарства.“ Де, бре! Де, шамарите, де! Но, в същото време, има пари за луди реформации по улиците, има пари за невероятни кампании, има пари за празнуване на рожденни дни на кметове и пазене от полицията в работно време, че за децата ни ли да дадат? Що? Кво ще спечелят от тях? Нищо. Най-много да ги излекуват, че да продължат да дават 35-те лв месечно.  което не е малко, оценяваме го. Иначе ние сме едно много загрижено общество и ах, колко сме себераздаващи се! Не мислете, че не ме е грижа за тези неща, които изброих. Грижа ме е. Но си имам приоритети и децата ми са на първо място. И аз пускам смс-и за таква или онакава кауза, ако и държавата да ми прибира парите за това. За кво ми взимат половината заплата за данъци, за кво ми увеличават всяка година здравната осигуровка, а толкова да нямат пари да платят лекарствата на децата? Айде, не на мене тия, дет почти нищо не разбирам, но, пък, поне до толкова мога да си задам въпросите, дето остават без отговор. Трябва ли човек да осъди държавата, за да му даде това, кеото тя самата е постановила?

Когато влезнахме за първи път в болницата с Дени, мъжът ми си остана вкъщи, за да гледа тогава 7-месечния Любо. И така близо година. Сещате ли се, че, ако нямахме спестени пари и с помощта на родителите ни, ние щяхме да си загинем? Мъжо тръгна на работа и така успяхме да си платим лекарствата, които, иначе, СА БЕЗПЛАТНИ! БЕЗПЛАТНИ СА, ЕЙ, ВАГАБОНТИ ДЪРЖАВНИ! ДЕЦАТА НИ ИМАТ ПРАВО ДА ЖИВЕЯТ! Щом искате млада държава, а не, пълна с бедни пенсионери, ми погрижете, се, бе! (пардон, без ‘бе’). Не са виновни фирмите, които не внасят, виновна е държавата, че не иска да отпусне пари за това.

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното:

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • deni4ero  On 29 януари, 2010 at 19:07

    Благодаря, Графе!

  • deni4ero  On 29 януари, 2010 at 19:10

    Само да допълня, че постоянно ми идват нови примери на ум – може да дават луди пари, за да гласуват с пръстови отпечатъци, вместо да са отговорни и не гласуват честно и съвестно, а искат от нас да сме отговорни като граждани, като данъкоплатци, като родители, че, ако не си гледам детето, ще ми го вземат, примерно, или ще ме глобят за нам си кво си … тте тва имах пред вид под ‘двоен стандарт’ – за кучета и котки може, за децата – не …

  • Пламен Бочев  On 30 януари, 2010 at 00:03

    Това е сама една от многобройните форми на грноцида, който упражняват политиците върху избирателите си.

  • Василена Вълчанова  On 31 януари, 2010 at 17:28

    Ох, по тази тема може да се говори толкова много, че чак е плашещо…

  • Графът  On 31 януари, 2010 at 19:50

    Не само да се говори, но и трябва да се действа!
    По нови начини, че властимеющите вече се имунизираха към досегашните…

  • Макс  On 1 февруари, 2010 at 09:47

    Браво Графе, хубаво си го написал. Относно действията-само това е начинът, по който може да се постигне нещо в нашата държава.

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: