Daily Archives: 29 април, 2008

Децата на майка ми

Вече споменах, че моите приятелчета в детството се чувстваха у нас като у дома си. Със същия “статус” бяха и приятелите на сестра ми, после на дъщеря ми, след това на внука ми. В това няма нищо необикновено, съвсем не е някаква рядкост в България.
Между другото, като правило в Трявна у нас се събираха и приятелите на родителите ми. Вечерят и пристигат, настаняват се кой как му е удобно – полегнал на дивана или седнал на земята върху одеялото в моя кът – и си прекарват времето докато стане време за спане. Може би, защото нямаше телевизия? 🙂
В тази тема за друго ще пиша. За какви деца става дума ще разберете, но, предупреждавам, в едно писание няма да се събере.
Ще започна с рождените. За себе си няма какво да обяснявам, спомените ми полека-лека ме “описват”.
Сестричката ми се появи след дълго чакане – десет години ни е разликата! Можете да си представите какво положение в семейството ù беше отредено още докато я чакахме! Даже специална дървена люлка-легло направи вуйчо ми в Сливен. Беше много красива – повечето части бяха стругувани – и много удобна за приспиване. Доста грижи спестяваше. 🙂
Когато се роди аз бях изключително горд. Можете да си представите – десетгодишен момчурляк с бебе-сестричка! Вече нямаше проблем да ме намери човек в къщи вместо на игра. Много ми беше интересно и забавно при бебето. До степен, че добре си спомням какви кандърми правех да ми я дават да я нося в училище (родена е април). Твърдо заявявах, че няма проблем, няма да пречи и даже учителката е съгласна. 😉
Е, на училище не можах да я поведа от 40-дневна възраст, но затова пък по цял ден я возех нагоре-надолу с количката. И още първото лято се наложи да ни търсят вече двамата из Трявна.
Игрите също се подновиха – закарвам я с мен, тя си рита в количката, аз играя с децата. Ако нададе вик, който е свободен от играта в момента я раздвижи да се успокои.
Съвсем естествено е като имаш толкова голям брат той да е абсолютния авторитет. Спомням си веднъж като си играеше на двора (сигурно 4-5 годишна) някакво семейство, което минавало я заприказвало. И чуваме как обяснява “А аз пък имам брат, той е на 1000 години!” 😀 .
Може би, защото беше непрекъснато покрай нас, по-големите деца, сестричката ми израсна доста борбена. Не си оставяше магарето в калта. Вече в София първата ни квартира беше до градината на Майчин дом. Тя си излизаше сама и отиваше да играе. Един ден майка ни отива да я прибере за обяд и вижда следната картина: приклещила в ъгъла до някаква пейка едно доста по-голямо момче и му налита разярена с камък в ръка! Кой знае какво я е ядосал. “Добре, че отидох точно тогава” разказваше майка ни. 🙂
Да имаш “1000-годишен” брат е хубаво, ама до време. Да си призная греха, може би точно когато съм ù трябвал повече аз станах твърде “самостоятелен”. На игра може да водиш сестричето си, ама на срещи… На всичкото отгоре живеехме вече на Панорамния път (пътя, който свързва Княжево с Бояна) в една вила и като слезех в града за училище се връщах по нощите. Зимно време ако падне голям сняг се е случвало да ходим пеш от Княжево до центъра. Като пристигахме тържествено към 10 часа в училище казваха “княжевците идват”.
Е, тя не скучаеше – у нас не оставаше без деца, но това вече е следващата глава от “Децата на майка ми”. И това, което тя ще напише като спомени в блога си. Правилно сте отгатнали – за Муниконтин става дума. Да разшифровам този прякор – така се представяше сестричката ми от съвсем малка. Не признаваше несериозни галени имена, а Мария Константинова беше прекалено дълго за възможностите ù, та стана Муниконтин.
А може би е имала предвид, че ще ù трябва като име на бъдещия блог? 😀
Ето няколко снимки. На едната, както виждате, даже на ски съм я вземал с мен. Слагах я да стъпи върху тях и я държах с едната ръка.


%d блогъра харесват това: