Daily Archives: 1 април, 2008

Истории за делфини

Много истории са известни за делфини. Всички са попадали на такива, всеки може да разкаже нещо.

Преди доста години съм чел за делфин, който причаквал корабите в опасен пролив за да ги превежда като лоцман. Щом преминели опасните места той се връщал обратно да чака следващия. От всички кораби го познавали – това продължило няколко години – и даже понякога го изчаквали ако го няма.

Наскоро прочетох за един любопитен случай, който свидетелства за способността на делфините за оценка на ситуация, преценка на развитието ù и вземане съответно решение. В британският вестник „SUN“ имаше съобщение, че делфини спасили баща и три 15 годишни деца от акула във водите около Нова Зенландия.
Плувците били доста навътре в крайбрежните води на Уангарей, Нова Зеландия, когато забелязали приближаваща се акула. Паникьосани, те се опитали да плуват към брега. В този момент се появили делфини, които спрели хората, заобиколили ги и близо час ги пазели като им помагали да се крепят на повърхността. След като акулата се оттеглила те им дали да разберат, че вече могат да плуват и ги конвоирали до брега.

За способността им да предвиждат и вземат решение свидетелства и един документиран съвсем пресен случай. Наскоро (11 септември 2007) сътрудниците на Лабораторията за морски изследвания в Сан Диего, Калифорния (САЩ) станали свидетели на изключителна драма. В огромния басейн на лабораторията, който се обитавал от 4 мъжки и 3 женски делфина, те пуснали по програмата на изследванията една триметрова акула мако. В продължение на осем дни между делфините и акулата съществувала пълна търпимост. Делфините играели и подскачали, а акулата кръжала в единия край на басейна и поемала предлаганата й риба. Нищо не предвещавало конфликт.
Изненадващо, на деветия ден, като по команда и без никаква видима причина, четирите мъжки делфина се втурнали към акулата и започнали да й нанасят силни удари с муцуните си в коремната област. Акулата Мако панически се опитвала да избяга. Само след броени минути тя издъхнала без външни наранявания, но с разкъсани вътрешности.
По-късно директорът на лабораторията д-р Стивън Макларън разшифровал причината за атаката на делфините. Един от женските делфини започнал да ражда и мъжките предвидили, че акулата ще бъде привлечена от миризмата на кръв. В тях се задействал така нареченият „колективен интелект” – определение, въведено още през 1962 г. от една от най-компетентните познавачки на акулите, професор Юджийн Кларк. (последното изречение е типично “човешко”, според мен. И се питам – а учените не предвидиха ли ситуацията с раждането? Или чакаха да видят какво ще стане…).

Следващият случай е доста интересен, но напълно обясним като се има предвид, че при тях има “акушерки”. Описаната случка е конкретна и документирана.
В света от няколко десетилетия се практикува подводното раждане. В доста страни има специални центрове – Русия, Франция, Австралия, Нова Зеландия, напоследък и в САЩ – десетки хиляди деца са родени по този метод.
Руският учен Игор Чарковски дълго време се е занимавал с изследване на подводното раждане. Той е акуширал поне при 20 000 такива раждания. Дъщеря му, едно от първите деца, родени под водата, била на около 20 г., когато се случило следното. Чарковски и екипът му докарали една родилка на Черно море за да роди във водата. Те стояли там и се готвели за раждането, а жената стояла във водата на дълбочина 60 см. Внезапно се появили три делфина, разбутали хората и взели всичко под свой контрол. Хората гледали изумени. Делфините направили нещо нагоре-надолу по тялото на жената, което приличало на сканиране. Жената възкликнала “Чувствам се невероятно!”. Родила без каквито и да са болки и страх. По нейни думи изпитвала удоволствие. Преживяването било наистина невероятно. Оттогава се създала нова практика – да се използват делфините като акушерки – която днес се практикува в цял свят. В момента на раждането те излъчват нещо от своите сонари, което наистина успокоява майката.
Те правят просто изумителни неща. Децата, родени с помощта на делфини-акушерки , поне в Русия, са необикновени. Според изследванията нито едно от тези деца няма коефициент на интелигентност по-нисък от 150 и всички те имат изключително стабилни емоционални тела и изключително силни физически тела. По един или друг начин превъзхождат връстниците си.
(За последния абзац имам известни резерви доколкото нямам достатъчна информация).

Делфините определено ни припознават като близки по разум. И открито показват своите морални ценности. Ако плувате сред делфини и около вас има деца, те най-напред отиват при децата. Ако няма деца, предпочитат жените. Ако няма жени тогава отиват при мъжете. А ако наоколо има бременна жена, всички останали могат да забравят за делфините – цялото им внимание е се насочва към нея. Онова малко бъдещо човече става най-важното нещо на света!

Е, това е засега, което мога да споделя за делфините. Оставам с надеждата, че ще научаваме още добри вести за тях. И че са достатъчно разумни за да отбият ищаха на хората да ги направят “бойци” по свое подобие – делфините никога не убиват някого само защото е “враг”!

Накрая ви предлагам за разнообразие и едно литературно произведение изключително пасващо на всичко, което написах до тук: http://sf.bgway.com/autors/h/Liuben_Dilov/Delfini.htm

Още за делфините:

Морските ни братя

Интересно за делфините

Тия дни (началото на април 2010-та) попаднах на тези прекрасни снимки!

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното:

Интересно за делфините

Делфините (Delphinidae) са семейство водни животни. Името им произхожда от гръцкото δελφίς, значещо „с утроба“. Погрешно се счита, че те са риби — всъщност са бозайници. Приема се, че са се развили преди 10 милиона години, през периода на Миоцена.
Счита се, че делфините са едни от най-интелигентните същества на Земята. Мозъчната им кора е силно нагъната подобно на човешката.

Способности.

# Могат да плуват с 40 км/ч. Кожата им е уникална. Всеки 2 часа тя се сменя, но досега никой не е подозирал, че целта на тази подмяна е да позволи на бозайниците да развиват по-големи скорости с по-малко усилия. Изследователи от Kyoto Institute of Technology, Япония, са направили компютърен модел които да симулира съпротивлението на водата срещу кожата на делфините. За да е точен модела, учените трябва да симулират всяко парченце кожа и начина по който се отделя от тялото на морския бозайник. Професор Хагивара установяват, че меката, вълнообразна и пръхлива кожа на делфините е идеалният метод за намаляването на водното съпротивление.

# Имат остро зрение еднакво в и извън водата, и техният слух е превъзхождащ човешкият. Въпреки че имат малки ушни отвори на всяка страна на главата, се предполага, че подводното чуване, ако не изцяло, то предимно, се осъществява с долната челюст, която препраща вибрациите към средното ухо. В допълнение към зрението си делфините могат да локализират обектите и посредством ехо. Те излъчват и обработват до 700 щракащи звука в секунда, за да уловят размера и местоположението на обекти, намиращи се на стотици метри. Тази възможност е безценна под водата, където видимостта е ограничена. Използвайки ехолокация, един делфин може да различи обектите, при разлика в размера на обема или повърхността минимум до 10%, дори и в шумна среда

# За да издават звуци, с които общуват помежду си, делфините използват отвора, през който дишат, защото нямат гласни струни като човека. Тези звуци са много разнообразни, но учените все още не са ги разшифровали. Те смятат, че делфините си говорят, но още не са разгадали езика им.

# Могат да изпразнят и напълнят отново белите си дробове за по-малко от 0,2 секунди. При дишането въздухът излиза през носовия отвор със скорост над 160 км/ч. Делфините трябва да бъдат в съзнание, за да дишат. Докато спят, само едната половина от мозъка им е в безсъзнание, едното им око е отворено и те плават на повърхността.

# Учените са установили, че делфините в Австралия използват оръдия на труда и предават уменията си на малките, разкрива сп. „Ню Сайънтист“. Това е първият потвърден случай на културен обмен сред морските бозайници. Понеже нямат ръце, делфините са ограничени във възможностите си да използват оръдия на труда, но някои от тези бозайници, обитаващи водите на Shark Bay (Заливът на акулите), са намерили начин да отчупват морски гъби от дъното и да ги надяват на муцуните си, за да ги използват по време на лов. Убедени сме, че те използват гъбите като своего рода „ръкавица“, предназначена да предпазва сетивността на муцуните им, докато търсят плячка в близост до дъното – потвърждава Майкъл Крютцен, бивш служител на университета в Ню Саут Уелс, Сидни, а сега от университета в Цюрих, Швейцария. Повечето от гъбите са плоски, но делфините си служат с конусовидни, които не биха паднали от муцуните им. Мнозинството от делфините, които ги използват, са женски. Заключението на учените е, че в случая става дума за културно предавано умение, навярно чрез обучение на малките делфинчета от страна на майките им. Крютцен има предположение защо мъжките делфини не обичат да си служат с гъби. Те се интересуват повече от формирането на „съюзи“ с други мъжки, отколкото от използването на гъби, уверява той. Мъжките делфини имат съвсем различен социален живот в сравнение с този на женските и това може би ги ограничава да „пилеят“ прекалено много от времето си, за да се учат как да си служат с гъби.

# През 2001 г. делфините се присъединиха към категорията на шимпанзетата, орангутаните и хората като единствените същества, преминали теста с огледалото, който е приет като база за себеосъзнаване. Когато учените маркирали телата на двойка делфини на места, които те не могат да видят директно, водните млекопитаещи заставали срещу огледало и се извивали, за да покажат маркировката.

# Шведския морски биолог Пол Мангър твърди, че когато спят, делфини се въртят в кръг и посоката в която се въртят зависи от това в кое полукълбо на света се намират. Пол Мангър предлага. че това е доказателство че морските бозайници усещат в коя част на света се намират. Той е уверен, че морските бозайници имат шесто чувство.

# Размери средно 1,8 м дължина за Черноморските представители до 2,4 м за тези от Индийския океан.

# Понеже телата им са аеродинамични, за да могат да се движат бързо във водата, мъжките репродуктивни органи са разположени вътре в тялото. Телесната топлина обаче може да увреди спермата. Така че топлокръвните делфини са развили сложна сложна топлообменна система от преплетени вени и артерии. Вените, които пренасят охладената кръв от опашката, понижават температурата на преплетените артерии, които отвеждат по-топлата кръв към тестисите.

# Делфините имат вкус, но не и обоняние

Начин на живот.

# Делфините плуват на стада. Размерът на стадото варира в размер от няколко дузини до над 1 000 000. Групирането с други морски бозайници не е необичайно. Не е задължително делфин да принадлежи към определено стадо – всеки е свободен да го сменя.

# Делфинката ражда обикновено по едно малко. Раждането става с помощта на 2-3 женски “акушерки”. Веднага щом се роди малкото, майка му го избутва до повърхността на водата, за да си поеме въздух. Веднага след това делфинчето вече може да плува заедно с майка си.

# Ухажването при двойките представлява сбор от нежни милувки и докосвания, и предхожда половото сношение. Делфините подаряват на изгорите си букетче водорасли. Поднасянето на предмети като част от брачния ритуал е твърде рядко разпространено в света на животните. Досега бе наблюдавано само при шимпанзета. Фактът, че обичаят се регистрира у изолиран кръг речни делфини, обитаващи водни басейни във Венецуела, Бразилия и Боливия навежда на мисълта, че или се предава от поколение на поколение, или се е сформирал в различни групи независимо от останалите. Откритието може да докаже тезата, че делфините имат култура – по-точно, известно ненаследимо сложно умение, на което някои членове от популацията обучават другите и по такъв начин го предават от поколение в поколение. До момента културата се счита за отличителна черта на човека, несвойствена на други биологични видове.

# Много често подскачат над повърхността на водата, често изпълняват акробатични номера. Това им държание се счита за „играене“.

# Хранят се главно с малки пасажни риби – скумрия, аншоа, хамсия, кефал.

# Делфините са известни с това, че са дружелюбни към хората, обичат да ги приближават и игриво взаимодействат във водата. В древна Гърция делфините били приемани с гостоприемство, а следата им, оставена от плуването около кораб, се считала за добра поличба от мореплавателите.

# Нямат врагове способни да ги застрашат. В момента единствен “враг” са мощните сонари използвани от хората – изпадат в безсъзнание и умират от удавяне.

Още за делфините:

Морските ни братя

Истории за делфини

Тия дни (началото на април 2010-та) попаднах на тези прекрасни снимки!

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното:

 

Морските ни братя

Какво мисля аз за делфините

Преди време vanilla ми писа в мнение “за делфините си мисля понякога, и си мисля именно, че е възможно изследванията с тях да си се провеждат някъде, и по-специално насочени към търсене на евентуални военни ползи. От всичко хубаво и умно (във всеки смисъл) хората се опитват да направят оръжие” и аз обещах да пиша на тази тема. Не съм забравил, но се забавих, защото исках да се поровя в интернет. Защо ще разберете от следващите редове.

“Морските ни братя” написах за заглавие, но май греша. По-правилно е да ги наречем “събратя по разум”.
Не съм срещал ясно формулирана хипотеза по този въпрос. Но мисля, че е доста логично да се допусне развитие на разум в два клона на живота – единият в живота останал в пралюлката – океана – и другият в живота, “емигрирал” на сушата. Аз твърдо съм привърженик на мнението, че делфините са разумните същества резултат на еволюцията в океана.

Някак твърде егоистична е представата на хората за еволюцията на живота на Земята. Създадена е една схема, която вече се предава едва ли не генетично: зараждане в Океана, излизане на Сушата, размножаване по видове, развитие на разум. А океанът, какво, празен ли е останал? Животът в него обратно от сушата ли се е върнал? Тази представа е егоистична, защото залага на “пирамидата на живота” с един връх за цялата планета. И игнорира (не се опитва да обясни) има ли или не втора пирамида във водата. Защото тогава пък се появява един твърде неудобен за разискване и обяснение факт: животът във водата разполага с милиони години повече за развитие, при това без да се е налагало приспособяване към нова среда! Които няма как Природата да е пропиляла просто така, за да създаде самочувствие на човека.

Тук не е зле да припомня между другото, че развитие на разум не значи полуготова храна, микровълнови печки и компютърни клавиатури за писане на умни мисли. 🙂

Преди години доста се пишеше за делфините и за изследванията с тях. В началото. Отначало на учените им беше много интересно и непрекъснато съобщаваха “а пък днес делфините…” – разни изненади като следния случай (останал в паметта ми): изследват диапазона на звуците, които издават и чуват; и ученият разказва буквално “Не знам аз ли го изследвам или той мен. Той разбра до какви звукови трептения аз чувам, направи няколко опита с постепенно преминаване напред-назад на тази граница и след това никога не премина в комуникацията си с мен в зоната на звуците, които не чувам.”.

После настана тишина – и досега. Най-сериозните изследвания вървяха (и вероятно продължават) паралелно в … САЩ и СССР (Русия). Миналата година (!) изтече информация, че при един от големите урагани е била разрушена станция на делфини в САЩ и 8 делфина излезли на свобода. Настанал тих ужас, защото това са били делфини обучени да убиват леководолази със специални отровни стрелички и в момента на инцидента са били въоръжени. Нямало възможност да разкрият публично нещата и да предупредят, затова очаквали всеки момент съобщение за изчезнал леководолаз. Така че, vanilla, никакво “евентуално”! Интересното в този случай е, че инцидент нямало – след около седмица делфините се завърнали сами без да има пострадал човек. Единственото обяснение за мен е, че те са били наясно и са изпълнявали прилежно задачите срещу манекени за да доставят удоволствие на хората (щом искат такава игра!), но не са имали никакво намерение да убиват живи хора!

И така, в резюме какво мисля за делфините.
Те са представители на развитие на интелекта на живите същества върху Земята на базата на биологическите механизми обусловено от втората природна среда за живот – водата. Тя е определила линията на развитие към усъвършенстване на физическото тяло (няма живо съществото в океана, способно да се придвижва толкова бързо с минимални усилия), а не към търсене на помощни средства. Поради наличието на достатъчно храна – главният фактор за поддържане на живота. На сушата нашето развитие е тръгнало точно от там – изнамиране уреди за по-сигурно добиване (а по-късно и отглеждане) на храна.
Което означава, че са върха на втората линия на развитие на разума. А за привържениците на извънземния произход на човек – даже единствената.

За да не заприлича на брошура това мое писание в отделна тема (“Интересно за делфини”) ще напиша някои интересни неща, които открих сега или съм чел по-рано. На които се базира и мнението ми за делфините.

Още за делфините:

Интересно за делфините

Истории за делфини

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното:

%d блогъра харесват това: