Тъжен, гневен и виновен

Така се чувствам от втория ден на протестите до днес.

Тъжен, защото бързо ми стана ясно, че и този път измамен ще бъде народът*.
Изпързалян по-нагло от предишните пъти – ония другите* набраха самоувереност, че могат да правят каквото си искат, няма страшно за тях. Даже с избухналото недоволство на народа.

Колко му е! Всичко си е отработено и изпробвано.

Пускаш „промяна!“ „мъст за всички, които са ни управлявали досега“, „долу партиите“, „нови лица в парламента“, „Велико народно събрание“, „пряко гражданско управление“, „смърт на монополите, всичко приватизирано да се върне на държавата“, „долу кмета“ и др. п.
Бързо ги пускаш примамливите лозунги, докато по-голямата част от народът излязъл на улицата, не е осъзнала, че не сметките са големи, а доходите са ужасяващо малки и с тях не може да се живее нормално! И докато не му е минала мисълта, че ако за народа сме в „най-страшната криза“, при ония другите броя на милионерите в България се увеличава всяка година.

„Управлението“ на протестите не е никакъв проблем – чии са медиите?
Знаеш, че „безработните“ групички за „бой, чупене и палене“ веднага ще са на линия и без заплащане, че ще изскочат без да ги каниш кандидатите за „20%“ и гръмогласно ще се наредят на „водаческите места“. И ще ти свършат работата заради собствената си изгода.

Нали сме го гледали този филм?
Тези, срещу които сега се протестира с омраза, откъде тръгнаха преди време, а? Не беше ли от площадите?!?
(Между другото, това не е само у нас. Преди време прочетох в един американски блог по време на протестите там следното: „The people who speak the loudest often do not speak for the majority.“)

И става това, което всички виждаме, че става.
И което ония другите знаят, че ще стане…

Тъжен и гневен – на себе си! Защото се чувствам виновен, че не правя това, което е по силите ми. Какво точно ще си кажа в продължението утре.

_________________________________________________________
* Тъй като и най-ясните наглед понятия започнаха да се употребяват „според нуждите“ уточнявам: под народ разбирам онези 80% българи, които цял живот се блъскат да осигурят нормално (а не ВИП!) преживяване за семейството си, не крадат от себеподобните и нямат офшорни сметки и тайнствен бизнес. Чудех се как да нарека останалите двайсетина процента и реших, че най-добре засега ония другите.

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
Горещата новина: служебно правителство. Мисля, че коментарите трябва да се отложат с десетина дена, когато ще започне да проличава дали ще направи каквото може или ще изпълни „каквото трябва“…