Задачки – закачки

Първата и най-„проста” задача, с която хората започват учението си по математика: една ябълка и една ябълка са две ябълки.

Моята задачка-закачка е: 1½ ябълка и ½ ябълка колко ябълки са?

От нея тръгвам в днешното си писание, въпросите на което са:

Само забава ли са забавните задачи? Само логика ли трябва за да се решават?

В последно време често попадам на различни закачливи задачи. Или, може би, им обръщам повече внимание за разлика от преди?

Така или иначе, в крайна сметка те провокираха това ми писание.🙂

Като пример ще спомена 2 задачи от последния месец. Първата за ученици (решавана е в 5-ти клас) „Хитър Петър и златните ябълки”, а втората…за приемане на японски деца в детска градина за таланти „Логическа загадка: даровитото японче”.

Следната задача е давана на приемен изпит за постъпване в… детска градина за млади таланти в Нагоя, Япония. Решили са я 74 % от децата.
Жокер: Всички кандидати са можели да броят до десет.
8809 = 6
7111 = 0
2172 = 0
6666 = 4
1111 = 0
3213 = 0
7662 = 2
9312 = 1
0000 = 4
2222 = 0
3333 = 0
5555 = 0
8193 = 3
8096 = 5
7777 = 0
9999 = 4
7756 = 1
6855 = 3
9881 = 5
5531 = 0
6782 = ?

Който му е интересно може да ги реши на място. Аз ги посочвам за друго – имат един общ принцип, валиден за всички задачи от този тип. На който искам да обърна внимание. Ще се постарая да съм пределно кратък.

При този тип задачи крайното решение е важно, но основното е да обясниш как си стигнал до него (при първия пример даже това е главно изискване). Скритото главно условие при тях е, че са базирани за определено ниво на знания (в първия пример децата могат да смятат, във втория – само да броят до десет). За да се намери решението трябва да се изключи напълно всичко, което решаващия знае над това ниво!

Затова попитах в началото дали са само забава.

Постепенно ние, научавайки все повече и повече, свикваме да разчитаме на наученото. Нищо лошо, но понякога има за решаване „задачи”, които до момента нямат решение и наученото не може да ни помогне. И тогава хлътваме в задънена улица. Започва трескаво търсене на прословутото „нестандартно решение”.

А на нестандартни решения са способни хората, които не се затрудняват от забавните задачи!

Вероятно знаете стария анекдот, в който питат Едисон как се правят изобретения: „Всички знаят, че това не може, идва един, който не знае, и прави откритието.”

В японската задача ще видите как MadWizard веднага тръгва по верния път. На Точка (съвсем неизкушена от математическите науки🙂 ) я разказах преди аз да измисля какво е решението и тя, без да е видяла даже числата, каза: „По ….. начин”.🙂 Между другото, не зная как е давана тази задача – на всяко дете цялата редица числа ли са показвани или само едно. Но и в двата случаи е важно първото число. Ако е 8809 верен отговор е 6, ако е първо 7111 = 5…😉

Не отминавайте „шеговитите” задачи – те ви връщат към първоизточника на мисленето, където знанието не помага, но и не пречи!

_______________

Щях да забравя: моята задачка в началото има 2 решения. Зависи кой я решава. За децата, които знаят само да броят до десет отговорът е „една ябълка” – половинките не са цели ябълки, я!🙂

За нас останалите е ясно – ние и от парчетата се мъчим да скалъпим нещо цяло…🙂

_________________________
Моля, щракнете🙂 си впечатлението от написаното:

Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Кръстю  On 3 декември, 2009 at 17:24

    😀

  • вили  On 3 декември, 2009 at 22:18

    Както винаги брилянтна логика!😉

  • Красимира Славейкова  On 4 декември, 2009 at 01:55

    хехехе, Графе, тъкмо четях как ние все се ъчим да скалъпим нещо цяло и по теревизията взеха да риказват как се прави патчуърк.Много съм вътре в синхрона, да знаеш! Пък мен хич не ме бива в решаването на детските задачки-закачки. Не мога се отърва от баласта на знанието, к`во да правя🙂

  • vilford  On 4 декември, 2009 at 08:39

    Сетих се за един случай, който е показателен за това как сами затормозяваме собственото си мислене.

    На хора от различни възрасти, които или не са учили математика, или добре са забравили учебния материал дали следната задача: „Имат правоъгълник и успоредник като първите две фигури от картинката. Знае се какво е лицето на правоъгълника, трябва да намерят лицето на успоредника.“
    Любопитно било, че задачата решили само малки деца и много възрастни хора. Тях не ги затормозявала мисълта „Абе имаше някаква формула за лице на успоредник, но не мога да си я спомня.“ Затова огледали внимателно фигурите и забелязали, че ако „изрежат“ триъгълничето с буквата „у“ и го преместят от другата страна, ще получат точно горния правоъгълник. 😉

  • zelenkroki  On 5 декември, 2009 at 09:54

    Много уловки станаха, но коментирам точно закачките. Защото от всички документи, които са снимки от времето на Вашите ученически години в Трявна, си правя извод, че чифт седмици сега започватне да ги изпълвате. И пожеланието ми е да си ги държите здраво в ръцете, но и да не подценявате малките уловки… Току-виж, някой по-късен блогър Ви измести от първенството за възрастта!!!🙂
    А за японската задачка, има сайт, от който обещават да отговорят дали е намерeно правилното решение по мейл, за да има загадка и за следващите четящи задачката.
    http://cs.maycamp.com/?p=221
    Наистина някои отговори никога не трябва да се разкриват в Мрежата, съвсем с излъскани мозъчета ще станем, ако ни наливат всичко наготово!🙂

  • Homoerect  On 31 май, 2012 at 20:51

    Трима войници отпускари отишли в един пъб и си поръчали бира. Дошло време да платят сметката, която възлизала на 30 лева. Заплатили точната сума и сервитьорът занесъл парите директно на собственика. Същият, чието заведение било в съседство с казармата, решил да им върне сумата от 5 лева. Сервитьорът си помислил, че е трудно тримата да си разделят 5 лева и затова им върнал само 3 лева, като задържал 2 лева за себе си. В крайна сметка всеки войник е дал по 10 лева, а са му върнали 1 лев. Трима души по 9 лева прави 27 лева. Като прибавим и 2-та лева задържани от сервитьора, прави общо 29 лева!. Къде отиде 1 левче от първоначалната сума, която бяха дали???

    • Графът  On 2 юни, 2012 at 10:27

      Обичам такива задачи. Защото могат да се решават и без математика (където съм отчайващо бос) – с логика.
      Чета Вашата задача и наглед в логиката няма пробойни.
      Да, ама едното левче се губи!
      В такива случаи трябва да се «изтрие» логическото построение и да се започне на чисто от друг край.
      И тръгнах от «като задържал 2 лева за себе си» (сервитьорът). Откраднал ги, с други думи.
      От кого?
      Очевидно не от собственика – той си е получил своите 25 лв.
      Тогава от войниците.
      Ами да! Те са платили 27 лв. вместо 25 (след рестото на собственика), сервитьорът е «свил» два лева именно от тях.
      За какъв дявол тогава ги прибавяме? Нали кражбата винаги е изваждане от някъде?🙂
      И сметката излезе:
      трийсетте лева вече не играят;
      платената сметка е 25 лв., а на войниците е взето 27;
      сервитьорът е надписал 2 лв., които не влизат в реалната сметка, т.е., трябва да се извадят от войнишките 27!

      • Homoerect  On 2 юни, 2012 at 16:42

        Ученото си е учено…🙂
        Братовчеде, хайде стига официалности! Вие сте граф, аз съм крал на едно никому неизвестно кралство. Все пак, от една благородническа рода сме…🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: