Задачки – закачки

Първата и най-„проста” задача, с която хората започват учението си по математика: една ябълка и една ябълка са две ябълки.

Моята задачка-закачка е: 1½ ябълка и ½ ябълка колко ябълки са?

От нея тръгвам в днешното си писание, въпросите на което са:

Само забава ли са забавните задачи? Само логика ли трябва за да се решават?

В последно време често попадам на различни закачливи задачи. Или, може би, им обръщам повече внимание за разлика от преди?

Така или иначе, в крайна сметка те провокираха това ми писание. 🙂

Като пример ще спомена 2 задачи от последния месец. Първата за ученици (решавана е в 5-ти клас) „Хитър Петър и златните ябълки”, а втората…за приемане на японски деца в детска градина за таланти „Логическа загадка: даровитото японче”.

Следната задача е давана на приемен изпит за постъпване в… детска градина за млади таланти в Нагоя, Япония. Решили са я 74 % от децата.
Жокер: Всички кандидати са можели да броят до десет.
8809 = 6
7111 = 0
2172 = 0
6666 = 4
1111 = 0
3213 = 0
7662 = 2
9312 = 1
0000 = 4
2222 = 0
3333 = 0
5555 = 0
8193 = 3
8096 = 5
7777 = 0
9999 = 4
7756 = 1
6855 = 3
9881 = 5
5531 = 0
6782 = ?

Който му е интересно може да ги реши на място. Аз ги посочвам за друго – имат един общ принцип, валиден за всички задачи от този тип. На който искам да обърна внимание. Ще се постарая да съм пределно кратък.

При този тип задачи крайното решение е важно, но основното е да обясниш как си стигнал до него (при първия пример даже това е главно изискване). Скритото главно условие при тях е, че са базирани за определено ниво на знания (в първия пример децата могат да смятат, във втория – само да броят до десет). За да се намери решението трябва да се изключи напълно всичко, което решаващия знае над това ниво!

Затова попитах в началото дали са само забава.

Постепенно ние, научавайки все повече и повече, свикваме да разчитаме на наученото. Нищо лошо, но понякога има за решаване „задачи”, които до момента нямат решение и наученото не може да ни помогне. И тогава хлътваме в задънена улица. Започва трескаво търсене на прословутото „нестандартно решение”.

А на нестандартни решения са способни хората, които не се затрудняват от забавните задачи!

Вероятно знаете стария анекдот, в който питат Едисон как се правят изобретения: „Всички знаят, че това не може, идва един, който не знае, и прави откритието.”

В японската задача ще видите как MadWizard веднага тръгва по верния път. На Точка (съвсем неизкушена от математическите науки 🙂 ) я разказах преди аз да измисля какво е решението и тя, без да е видяла даже числата, каза: „По ….. начин”. 🙂 Между другото, не зная как е давана тази задача – на всяко дете цялата редица числа ли са показвани или само едно. Но и в двата случаи е важно първото число. Ако е 8809 верен отговор е 6, ако е първо 7111 = 5… 😉

Не отминавайте „шеговитите” задачи – те ви връщат към първоизточника на мисленето, където знанието не помага, но и не пречи!

_______________

Щях да забравя: моята задачка в началото има 2 решения. Зависи кой я решава. За децата, които знаят само да броят до десет отговорът е „една ябълка” – половинките не са цели ябълки, я! 🙂

За нас останалите е ясно – ние и от парчетата се мъчим да скалъпим нещо цяло… 🙂

_________________________
Моля, щракнете 🙂 си впечатлението от написаното:

Реклама