Monthly Archives: февруари 2013

Време разговорно

Разгоряха се протести на притиснатото до стената българско население. Притиснато от немотия!

През годините от 90-та насам не веднъж е имало протести. Но те винаги са били с конкретен повод и конкретна цел. Което a priori си изисква и организатори.
И за сегашните протести поводът беше съвсем конкретен – изневиделица драстично порасналите в поредния месец сметки за ток. И съвсем нормално насочени срещу тези, които пращат тези сметки. В началото, обаче, организатори не се афишираха, нямаше.
Много бързо стана ясно, че работата не е толкова в електро-сметките, колкото в липсата на пари да се плащат. Нещата тръгнаха в доста плашеща за властимеющите посока, най-страхливият даже не издържа…

И контрата с познати отработени методи тръгна.

Най-напред на фронта излязоха ония, които си мислят (по-точно с това си изкарват хляба), че могат да ни учат и внушават какво да мислим. Започнаха масирани атаки за какво и как да се протестира. Първата работа беше да се мултиплицира вината на всички управляващи от 90-та насам, та да се размие на сегашните. Втората – исканията, съответно лозунгите.

След това се появиха всички възможни „говорящи“, някои от които бяхме вече забравили и започнаха да се упражняват. А и „вождове“ започнаха да се кипрят, кръгли маси да правят…

Време разговорно!

Време кариеристично…

Лошото е, че хората лесно се подвеждат в такава ситуация, нямат време за задълбочено обмисляне. И ето ти Велико народно събрание, нова конституция, смяна на системата (?!?), напълно мажоритарен вот (майко мила!!!), национализация (уж против монополите; защо „уж“ сами си отговорете!), отзоваване на депутати (?!? вместо да се мисли как да ги избираме, че да няма нужда от отзоваване), съд за всички правителства, без партиите (може би да се забранят?), граждански формирования във властта и т.н. Все едни такива лесни и ефективни неща близки до сърцето, дето ще ни оправят сметките за тока и доходите от понеделник.

В интерес на истината, появиха се и нестандартни предложения извън рамките на Системата (нали искаме да я сменяме!). Но тях няма да намерите нито в списъците, предадени на президента, нито в новините и обсъждащите форуми на телевизиите. За съжаление!

Моето мнение към днешна дата (запазвам си право на допълнения и промени!):

–          В различните списъци с искания на протестиращите липсват такива, които могат да доведат до бързо решаване проблема със сметките – т.е., не се вижда спешно решение на повода за протеста. А протакането ще масовизира началния стадий на вече съществуваща действителност:

на свещ

дърва от гората (1)

–          Знаете ли наистина кой прибира парите от сметките за тока, срещу кого протестирате? Не бъдете много сигурни, ето справка за ЧЕЗ: от всеки 100 лв. ЧЕЗ взема 9.28 лв., НАП 16.68 лв. и НЕК/ЕСО/ПРОИЗВОДИТЕЛИ 74.14 лв.! Да потърся тази справка ме накара реплика на г-н Президента в тази посока.

–          Преди да кажете „да“ на някое подсказано ви искане опитайте да си представите какво става след като то се осъществи. Сигурен съм, че бързо ще ви обземе ужас от „изцяло мажоритарния вот“ напр. Не всичко „лъскаво“ върши работа, не сме свраки я!

–          В тази връзка – изборите – предлагам нещо напълно логично и просто: бюлетина „Против всички“. Много удобното за политическата класа „по-малко зло“ ни поставя в унизителното положение да гласуваме за нещо, което е зло. Да не гласуваме пък ни поставя в група на хора с най-различни мотиви. Докато „Против всички“ е ясна изразена позиция „не ми предлагате подходящ избор“. Избраните с „Против всички“ депутатски места остават празни в парламента. Резонно е, не мислите ли? А какво ще каже проф. Константинов по въпроса сещате ли се?

–          Велико народно събрание има смисъл да се свика само при условие, че ще има едно заседание с една точка в дневния ред: премахва се институцията „Велико народно събрание“; въпросите от неговата компетенция да се решават от обикновените народни събрания с ¾ болшинство; настоящето Велико народно събрание се разпуща. Както е по белия свят, между другото.

–          На кого вършат работа смехотворните „разхождащи се“ протести? Протестите шоу ли са? Вие, които немотията ви е стиснала за гърлото, какво мислите?

–          Колкото по-бързо се научим да не слушаме (па ако ще и мастити професори), а да мислим, толкова по-добре. Ако искаме да изразяваме нашите си проблеми, а не професорските… В този аспект, решаването на проблема със сметките за ток стига ли ви за да ви е всичко наред?

Засега толкова, повече сигурно скоро…

 

…си помазал царе, папи, патриарси…

Тъй ги е подредил Ботьов някога.

В днешния ден ние подкарваме редицата отзад напред – избираме си патриарх, после ще избират папа без нас, после ние ще си избираме (сменяме) царе…
И после какво?
Това!

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

…………….

да се бори кой как може

с душманите на народа.

Кой как може, на помазаните не чакайте!

images

Тъй мислели тези двамата, вярвали и единият ги повел, а другият тръгнал да ги учи как да могат!

А кой как може тия дни малко по-късно в следващото писание…

%d блогъра харесват това: