Ученически магарии

Винаги ги е имало. И вчера, и онзи ден, и преди повече от 90 години. Ученическата енергия е толкова голяма, че не може да се удържи от никакви дисциплинарни правила – все ще избие нанякъде. Въпросът е накъде. Пак добре, когато е в пакости и бели, че избие ли в агресия страшно става. Не е по ученически, виждаме го…

За такива, отколешни ученически изпълнения, ще разкажа. От ученическите години на баща ми през второто десетилетие на миналия век.
Истории, които аз пък помня от моето детство от негови разкази. Само да не си помислите, че ме е учил на магарии – разказваше ги когато се събереше в къщи компанията и им идваше настроение за разни весели истории.

По него време (бащиното, не моето 🙂 ) момчета и момичета са учели поотделно в отделни училища. И в двете истории участват момчета, но дали в една и съща година и в кой клас не мога да кажа.

Имали учителка, която си обичали. Добра била. Един ден я извиква някой от час. Излиза тя и започва разговор отвън на притворена врата – да не се разлудуват учениците. Разговорът ли се е проточил, те ли са били пъргави в мисленето, но на някой му хрумнало да си направят шега с нея. Бързи са били от речено до сторено – отварят прозорец, измъкват се в пълна тишина през него до един (стаята е била на приземен етаж) и го притварят колкото е възможно за да не личи. И, разбира се, пускат по едно оче иззад перваза да видят ефекта.
Свършила учителката разговорът, влиза гърбом с последните думи, обръща се и замръзва. В стаята няма жива душа! Останала минута неподвижна, прекарала ръка през лицето си, доближила до близкия чин и попипала седалката. И излязла.
И тук станало ясно, че в бързината добре измислили шегата, ама забравили да намислят края, как ще излязат от нея. Може би са си представяли, че тя ще се засмее весело и ще каже „Палавници такива, влизайте бързо!”.
Момчетата останали като попарени. Не знаели какво да правят, работата явно отивала на играчка-плачка. Обичали учителката си, не искали да я обидят, искали само да се пошегуват.
Как са се развили събитията през деня не знам. Но изход учениците намерили!
Вечерта целия клас начело с няколко цигани музиканти и огромен букет цветя набрани по градините на Сливен направили серенада на учителката! Махалата се събрала, „браво” им казали, тя излязла при тях и извинението им било прието с усмивка и разбиране.
Наистина е била добра учителката…
Предполагам, че тя дори е била щастлива – на нейно място аз бих бил.

Втората история не е с щастлив край, но и учителят е бил от друг сой.
Всички сме имали през ученичеството по някой учител, който мрази децата. За когото часовете са тегоба, но и за учениците са мъчение.
Имали и те такъв. Който, освен всичко останало, имал навика да се обръща към тях с „магарета”.
Дошло им байгън. И измислили отмъщение.
Един ден докарали едно магаре. В междучасието преди неговия час го вкарали в стаята и го скрили зад вратата.
Влязъл учителят стремглаво без да поздрави, хвърлил дневника на катедрата и обръщайки се с думите „Днес, магарета…” видял магарето, което кротко го гледало от ъгъла. 😀
Резултатът бил плачевен – по настояване на учителят класът бил разформирован и пръснат по другите класове.

Така де, срещу такива лоши колективи са вземали крути мерки още от време оно! Къде ще му излезе края, ако всички почнат да вкарват магарета в клас. Това да не е парламент!…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • Gabfest  On 8 април, 2009 at 15:46

    Хе хе :), аз имам купища такива истории, но по мое време, т.е. преди 10 години някъде си беше свободия и чак не можехме да им се порадваме като хората май… И двете истории са култови! 🙂

  • Ivet  On 8 април, 2009 at 16:36

    хаха, и двете истории са много много сладки, за съжаление надали вече се случват такива забавни бели 😆

  • вили  On 8 април, 2009 at 23:13

    Да, забавни и весели са историите. И сега се случват, но много по агресивни, че понякога и клонят към жестокост. 🙂

  • Mari-ana  On 9 април, 2009 at 09:48

    😀 Историите наистина са култови. Ако ги екранизират ще пожънат голям успех. Усмихнахте ме Графе, широко. Спомних си мои ученически истории, дочути от родителите ми също като вас и историите на моите деца. 🙂
    П.П.Ужасно съм любопитна, как така никой не е видял, когато са вкарвали магарето в училището – други деца, случайно минаващи учители. А и едва ли магаренцето кротко и тихо е влезнало в стаята. Между другото на кой етаж е била стаята? 😉

  • Графът  On 9 април, 2009 at 11:54

    На приземен, Mari-ana. Вероятно от същата стая е станало и бягството. Деца сигурно са видяли, но са си затраяли. 🙂

  • Сандо  On 9 април, 2009 at 17:01

    Е, подробностите не са нужни – така е много по-весело :-))))

    Реторично погледнато, сега магаретата си правят майтап, като вкарват от време на време по някой човек в парламента 🙂

  • batpep  On 9 април, 2009 at 18:52

    хахаха – ЯКО!!

    ма подсети ме някой ден, когато имам повечко време, да ви рапраям за кучето, пианото и лайното…

  • Графът  On 9 април, 2009 at 21:34

    Обещаваща комбинация, batpep! 😀

  • Муниконтин  On 9 април, 2009 at 23:28

    И аз чакам историята, batpep! Дано скоро да имаш време! Умирам за хубави истории! 😀

  • Муниконтин  On 9 април, 2009 at 23:30

    Графе, имаше и история с едно питомно лисиче – отгледано от баща ни – помниш ли я? 😀

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: