Странните освободители.
Странна информация ми попадна в петъчния брой на вестник „19min”. Странна главно по това, че не можах да я открия на български никъде в нета – вкл. и в електронното издание на вестника. В SkyNews сигурно я има, но не точно под такова заглавие и не ми се ровеше – не е и датирана.
Не заради „фантомността” ú, обаче, не мога да я отмина.
За мен тя е много интересна, защото е в любимата ми тема „хората и животните”.
За съжаление съобщението е повече от лаконично. Без никакви подробности. И предизвиква куп въпроси и чисто логични предположения.
Заглавието на моята публикация е съвсем точно, предвид фактите. Сами преценете – ето информацията, буквално преписана:
РУМЪНСКИ ХЛАПЕТА ОСВОБОДИХА СЕМЕЙСТВО ТИГРИ
Семейство тигри избяга от зоопарка в румънския град Хунедоара, съобщава SkyNews. Това е станало, след като няколко хлапета изкъртили металните пръчки на клетката.
Хищниците се скрили в близкия парк с площ около 3 хектара. Посетителите незабавно били евакуирани, а районът бил отцепен. Ден по-късно тигрите били открити и приспани, пише БГНЕС.
След като прочетохте с повишено внимание горното, не възникнаха ли във вас въпроси? Нека си представим обстановката и случката.
– Металните пръчки на клетките за тигри и лъвове са направени да издържат натиск от няколкостотин килограма.
– Животните могат да провират през пръчките лапи и приближаването на човек е опасно – удар с лапа и нокти на тигър не е шега работа.
– Изкъртването на пръчки (дори само една да е била достатъчна) изисква време за работа непосредствено до решетката.
– След излизане от клетката тигрите просто са се скрили в близкия парк. Не са нападнали нито освободителите си, нито когото и да било през цялото време (ден и нещо).
Как е възможно всичко това, можете ли да си отговорите?
Дори и да са били родени в зоологическа градина и целия си живот да са прекарали там, те са живели в клетка, а сега изведнъж излизат на свобода. Която им е позната по някакъв начин – иначе щяха най-малкото вечерта да се върнат в клетката си.
Защо не ги е разтревожила и настървила цялата работа около изкъртването на металните пръти. Защо не са счели, че е заплаха за тях? Не забравяйте, това не са тигри подлагани на дресура. И на всичкото отгоре са семейство, което би трябвало да усили подозрителността към чужда агресия. А представяте ли си какво е била картината в очите на животните докато младежите изкъртят прътите?
Аз имам обяснение, което няма да изненада тия от вас, които са чели мои писания за нас и животните. Нямам нищо против някой да намери по-логични отговори на въпросите, но силно се съмнявам.
Първо и най-важно, младежите и тигрите не се виждат за първи път. Те са „общували” вече – младежите със сигурност са ги посещавали многократно, докато измислят кое-как. Вероятно и са обсъждали на глас.
Много е вероятно тигрите да са избрани за акцията по симпатия, а не случайно.
Целта на освобождаването не е изяснена, но силно се съмнявам, че младежите са си представяли как тигрите ще разкъсат някого и затова са искали да ги пуснат.
Всичко това животните са разбрали много добре и затова са реагирали адекватно на намеренията на хората. Как са разбрали – писал съм многократно.
Както Милчо разбра, например, че трябва да търси помощ, когато ми стана лошо (нали е роднина на тигрите – котка 🙂 ).
Както има много случаи на хора, които си се разбират „просто така” със „страшни кръвожадни” животни – и си живеят заедно без проблем. А от време на време служат за запълване на някое празно каре във вестниците…
Какъвто е и този случай, вероятно. 🙂
За мой късмет – аз пък за такива информации дебна. А тая ми напълни душата с най-същественото:
Това са група младежи!
Дали пък хората, разбиращи езика на животните, не се увеличават прогресивно?
А дано!
Тази снимка на това симпатично семейство е от http://www.fashion-lifestyle.net/family_broi5
Графът 
Коментари
Не разбирам защо са ги приспали? не са ли могли да ги хванат, без да ги убиват?! 😦
Не са ги убили, Муниконтин. В случая „приспали“ е буквално – приспали са ги за да могат да ги приберат в клетката.
Това е практика при големи животни – когато трябва да ги местят или лекуват.
Ох, не знам дали младежите са направили добро… Да, намеренията им сигурно са били добри, но нали знаем за пътя към ада, който е покрит точно с добри намерения.
Това ми припомни как като дете веднъж „освободих“ едни рибки. Бяхме на почивка в Мичурин – сега Царево. Пуснах рибките в мивката и тогава наистина вярвах, че така ще стигнат до морето!
В тази история, Мариана, аз акцентирам върху взаимните отношения на участниците.
Няма спор, че постъпката е в категорията „детски”. Характерно е за децата, че те си представят ефекта на самата постъпка, а не последствията от нея (камо ли в дългосрочен план) – подобни са случаите и в „Ученически магарии”. Нали затова се казва „постъпил по детски”, т.е. недомислено.
В случая, пускат симпатичните им животни „на свобода” без да помислят могат ли да живеят в такива условия. Няма как да се каже, че са постъпили добре.
Въобще в тая история има много неизвестни – говори се за „хлапета”, а са изкъртили метални пръти, което не е по силите на яки мъже и т.н.
Тази история наистина звучи малко налудничаво. Аз и друго бих попитала никой ли не е забелязал тези деца, че се навъртат край клетката и работят по нея? Изкъртването на метални пръти хем е трудна задача за деца, хем изисква технологично време…. А семейството котки са много красиви и явно са искали да се разходят на свобода.
Интересни мисли поражда тази статия. А дали е истина всичко това или журналистическа измислица?
Животните наистина усещат настроенията на хората. Не знам дали ги интересува това обаче. Чувал съм и за други подабни случки с домашни котки Графе.
А иначе в Павликени на една ученическа бригада в далечната 1988 г, група ученици влязохме в една барака, където имаше клетка разделена на две. В едната имаше лъв и лъвица, а в другата лъвица с малко лъвче. Под една капеща чешма видяхме някакво животинско сърце и естественно го дадохме на лъвицата с малкото лъвче, но стария лъв нещо се ядоса и започна да се хвърля върху решетката, която не беше здраво закрепена. Познайте с колко километра в час се изнесохме от там 🙂 Не знам защо лъвът се ядоса. Дали защото бяхме шумна компания, или заради храната на другата лъвица ?
Вили, съмненията Ви имат почва. Може би не е било точно така, както накратко ни го дават. Но случката не е измислена като цяло, според мен – дават наименованието на града.
Макс, лъвът се е ядосал вероятно, защото тази храна не е била предназначена за лъвицата с малкото. Подобна случка е описана в „Врани в Канада”.
Колкото дали животните се интересуват от настроенията ни – точно толкова и в същата категоризация, колкото и ние се интересуваме от настроението на човека срещу нас. Дали насреща е заплашителна група скинари, дали подозрителен тип, дали най-близкият човек се измъчва от нещо.
Няма да забравя случая, когато наистина ядосан се карах на Милчо – изражението му и плачевните оправдания се запечатаха в паметта ми. Това беше нещо трудно за описване.
Мили Графе, българските медии често бъркат компютрите с компоти за жалост. Понеже споделям напълно вашата „лудост“ и вярвам, че животните са доста по-възприемчиви и разбират повече отколкото хората си мислят, се порових из мрежата и намерих статията.
Съжалявам, ако съм ви разочаровала, но цитираното изкъртване на металните пръчки на клетката ме наведе на мисълта, че нещо не е съвсем точно така.
astilar, не виждам причина за разочарование. Статията само уточнява как са били освободени животните – ясно, че с „изкъртването” имаше нещо гнило по чисто физически причини.
Останалото не променя особено нещата. Най-малкото, за нападение срещу хора не съобщават.
Откровено казано, аз очаквах много повече разминаване. 🙂
Графе, заподозрените за освобождаването на тигрите младежи не са имали план, не са го обсъждали пред клетката, както на мен и на Вас би ни си искало, за да се убедим в усещането, че животните познават гласа ни и разбират думите.
Хлапетата са влезли в клетката издебвайки пазачите (това не е чак толкова невъзможно) и са разглобили пръчка от решетката, за да излязат самите те вероятно, а не за да пуснат тигрите на свобода. Доринел и Силвия са се скрили в близкия парк, защото са били уплашени. Ако са родени и израсли в зоопарка имат пълно основание да се страхуват. Имат пълно основание да мислят, че решетките предпазват тях от хората, а не обратното.
На въпроса защо не са се върнали в клетката през седемте часа преди да ги заловят, отговарям с въпрос – кое същество, освен човека, би се върнало в клетка?
Не споря с Вас, Графе. 🙂 Със себе си споря. 🙂
И със себе си не спорим, astilar, мъчим се да намерим логически най-правдоподобна схема на случка, за която знаем само факта и нищо повече. Май не можем да сме сигурни даже, че е имало младежи, нали е написано, че „подозират”. 🙂 Ами ако гледачът просто е забравил отворено и после е инсценирал цялата работа за да се оправдае?
Главното – на животните изобщо не им трябва да чуят думите, трябва им да ги помислим. В това съм категоричен. Ако бях подходил сериозно към тези си наблюдения преди 20-ина години, сега щях да имам солидна документация с освидетелствани факти и експерименти.
За останалите разсъждения и така, и вака. Възможно е да са се скрили от страх, но животните, когато са уплашени, се чувстват „притиснати до стената” и единствения им изход е нападение, дори да го считат за загубена битка. Ловецът им видял очите и е бил толкова близо, че стрелял със стреличка. А те не са ли го видели? 😀 Не са се върнали у дома – ами явно не са били гладни и не се знае дали нямаше да се върнат като огладнеят. А са се наслаждавали на новото усещане за разходка… 🙂
Отговорът на последният Ви въпрос е лесен – никое, ако става въпрос за клетка. Но ако става въпрос за дом? Ние не се ли връщаме в домовете си клетки (на долните етажи в буквалния смисъл – с решетки и железни врати)?
Относно връщането в клетката (домът), птиците го правят най-редовно. Визирам главно папагалите, защото към тях имам наблюдения. Логично би било и тигрите като огладнеят да го направят, ако са запомнили пътя обаче, в което се съмнявам, поради стреса, който са изживяли.
Графе, бях забравила за моя диалог без думи с лъва и ми го припомнихте с подчертаното изречение. 🙂 Между другото, не съм споменавала май, че преминах към говорене, заради дъщеря ми – първо започна да ме дърпа, за да продължаваме нататък разходката си (не знам точно, защо, но знам, че не е от скука), а след това започна да ме кара да казвам едно или друго изречение на животните, за да ги успокоявам. Излишно е да Ви казвам, че реагират на гласа ми в желаната посока. :)Излишно е да Ви казвам, че тя също прави своите опити да им говори и дори сама започна да усеща кога я слушат и кога не, съответно разбра, че трябва да настрои себе си спрямо тях, а не да очаква обратното.
Каня се да разкажа няколко от последните ни случки и се надявам разговорът ни тук да ми помогне за това. 🙂
Макс, папагалите го правят точно по причината, която е изтъкнал и Графа – защото я считат за свой дом. 🙂
Съгласна съм напълно с вас! Нашият Пешо (любим рошав приятел) разбираше чудесно дългите ни обяснения и отказваше категорично да разбере тъпотии от сорта „стани“, „седни“ и т.н. 😉 Та хвърляхме в смут „печените“ кучкари с „обучени кучета“ 😀