Monthly Archives: септември 2009

Сън, сънуване

Доста необмислено пуснах муха в предишната си публикация за „моя теория какво представляват сънищата”. Естествено това предизвика интерес сред гостите ми и сега (ща не ща) трябва да дам обяснение.

Сънят (в смисъл спането) и сънищата са една от сравнително добре изследваните области на човешкото съществуване. Това не е случайно – от древни времена човекът се е притеснявал от това състояние на безпомощност, а по-късно и на „загубено време”. И сега в болшинството писания на тази тема ще срещнете „човек проспива (!?) толкова и толкова години от живота си”. Демек, губи ги бадева. 🙂
Известни са стадиите (Алфа, Тета, Делта), през които минава сънят, какви видове сън има (вкл. и „бърз”, за който ще стане дума по-нататък), в кои моменти се появяват сънищата. Всички тези достоверни изследвания станали възможни с откриване на мозъчните вълни и създаване на Електроенцефалографа.

Сънищата пък са нещо, което впечатлява човека, откакто е станал такъв, та досега. Тук е истинският масов интерес. И как не! Както си спиш спокойно, изведнъж започва прожекция на филм, в който си главно действащо лице. Че на всичкото отгоре, често на другия ден или в близко бъдеще, сцени от филма ти се случват и на яве!
Започнало гадаене, което все още продължава. От „Сънищата са връзка с нашето Висше Аз” до „Сънят е истинския живот, а бодърстването са сънищата на Духът”. Така е устроен човекът – не се примирява с необяснимото. (Затова сме стигнали дотук!) Невъзможно е да се разбере същността на процеса на сънуването? Дайте тогава да видим най-напред съдържанието. 😉
И тръгнало… Сега като написах „съновник” в Гугъл излязоха над ½ милион адреси, на английски с 1 милион повече, като излязоха и на есперанто над милион и 200 на други езици се отказах да проверявам. 🙂

Между другото, нас така са ни впечатлили сънищата, че думата „сън” е поела значението и на спането, и на сънуването. Което ме затруднява в това писание – като напиша „сън” върви разбери какво имам предвид. 🙂

И все пак за сънищата се знае вече доста, въпреки, че няма апаратура, с която могат да се докажат категорично предположенията.

Е, да видим тогава какви открития в тази област съм направил аз, та чак „теория” ги кръстих. 😀
Никакви, драги приятели! За известни неща ще ви говоря. Известно е:
– че спането не е с твърдо установени природно параметри и всеки човек има „свое спане”;
– установени са няколко групи сън, между които и „бърз”;
– въпреки изследванията с апаратура на спането, не е изяснен механизмът на бързия сън – по-какъв начин той замества ефекта от многократно по-продължителния нормален сън;
– установено е, че при всеки сън има сънуване, но не винаги оставя следа в съзнанието, спомен (и които не сънуват – сънуват!);
– констатирано е, че сънищата понякога са пророчески, понякога подсказват решение (и даже произведение на изкуството), понякога – необясними фантазии; не е изключение и да правят продължение в следващо спане;

Моята теория е, че всеки човек си има „обичайно, установено положение” при спането и сънищата. Но мозъкът на всеки (обърнете внимание!) понякога опитва и по нещо „по-така” за разнообразие. На тези „забежки” хората най-често не обръщат внимание, слагат ги в графата „какво ми стана?”. А е достатъчно да се обърне внимание, за да можеш пак да ги ползваш, няма нужда от тежки техники и упражнения. Постепенно все по-лесно.
Само с обръщане на внимание „я, какво мога”, без каквито и да са други усилия, аз сега мога безпроблемно:

– при нужда да възстановя бодростта си напълно (като след 8-часов сън) само за 12-30 мин. При това без специална обстановка – в стаята може да има и шумна компания; това е така нареченият бърз сън;
– да се събудя при необходимост в определен (необичаен) час в диапазон плюс минус 5 мин. като от будилник;
/За всичко до тук не са ми необходими заклинания и вглъбявания, а просто най-обикновена еднократна мисъл. Но според мен основанието за нея се проверява в мозъка, не мога тази вечер да си програмирам утре събуждане в 3, защото няма причина да го правя, няма защо. Но когато заминава някой в необичаен ранен час няма проблеми и аз да стана за да го изпратя./

– да си „поръчам” сън със 70-80% вероятност да се осъществи още от първи път;
– да продължа на следващата нощ харесал ми сън, останал незавършен;
– да прекъсна (без да се събуждам облян в пот) неприятен сън; при истински кошмар е по-трудно и рядко успявам;
– да намеря (лесно, просто се досещам) първопричината за последния сън; ако не успея очаквам нещо от рода „предупреждение”, в повечето случаи така става – особено ярък случай е как сън в една и съща нощ едновременно „съобщи” на мен и Точка, че ще си имаме Милчо!

Драги гости, всичко това е голословно от моя страна – ясно е, че не мога да го докажа документално. Трябва да го приемете на доверие. И ми се иска да го направите, защото съм сигурен, че всеки от вас може същото – достатъчно е да го осъзнае и да пробва. Може да не стане от раз и да трябва да се пробва пак, но веднъж тръгне ли…
Впрочем така е с много неизползваеми човешки възможности. Просто трябва да поискаш и…да потренираш!
Като при възможностите на тялото… 🙂

А ако не ми повярвате, няма страшно – нищо няма да се промени, нито за вас, нито за мен!
__________________________
Не ви пуснах разни интересни истории за спането и сънищата (например за хора, които не спят изобщо) – интернет гъмжи от тях за да се прибавям и аз в гъмжилото.
Но нещо ще ви копирам, щото ние сме доста разнообразни по това кога спим: 🙂

Американски социолози са формулирали зависимост между характера на човека и времето, когато отива да спи. Джеки Боулс, една от тези социолози, твърди, че:
Този, който ляга да спи всеки път в различно време, по-добре от околните се справя с работата. На него може да се довери всякаква отговорна работа без страх, че тя ще бъде провалена поради хронично недоспиване или множество грешки. Такива хора са в състояние да се наспят дори за 4 часа и да бъдат в добра форма. Може само да се завижда на тяхната решителност и енергичност.

Този, който ляга да спи винаги в едно и също време, е много дисциплиниран, отговорен, на този човек може да се разчита, той не дава празни обещания, но щом нещо вече е обещал, задължително ще се постарае да го изпълни. Такива хора са свикнали да изискват от околните максимума, с тях не винаги е лесно да се общува.

Странен сън сънувах

Не се вълнувам от сънища и тълкуването им.
Може би, защото си имам моя теория какво представляват сънищата. Така добре разработена, че мога да си поръчам преди заспиване какво да сънувам (с 70-80% сигурност). 🙂 Винаги мога и да си обясня защо съм сънувал точно това, а не нещо друго.

Но сънят от миналата нощ си проси да бъде разказан. Впечатли ме. Вие, читателите, ще прецените странен ли е или глупав.

Вървя по нещо като селска улица или широка алея в парк – периферията на картината през цялото време беше неясна и изчезваща.
Виждам на стотина метра пред себе си две кучета. Едното кафяво, на ръст в долната граница на средно. Другото черно и много голямо, но, по-важното, много странно на вид – главата му беше някак кръгла, топчеста, а муцуната му не приличаше на кучешка. Стоят безучастно на метър разстояние едно от друго. „Ще ги разговоря” – мисля си – „черното е много особено и интересно, не съм виждал такова”.
В това време чувам мъжки глас (човека не виждам), който заповядва: „Дръж!”. Черното куче трепва изненадано и след миг колебание се хвърля върху другото.
Започва обичайното злобно сражение, но силите са неравни. Аз забързвам и вече наближавайки виждам как главата на кафявото е почти цялата в устата на черното! „Край, уби го!”
Ужасен се затичвам крещейки към черното. Стигам до тях, продължавайки да му се карам с викове „Спри, пусни го веднага!”. То го пуска и ляга на земята, кафявото лежи проснато неподвижно като мъртво.
„Как можеш” – продължавам аз да му крещя – „как можеш да разкъсваш друго куче без да ти е направило нищо!”.
То ме поглежда, лежейки.
– Ти луд ли си, бе! – казва ми – Как ще го разкъсам, аз да не съм убиец!
Какво да правим като ми дадоха заповед „дръж!? Щем не щем трябваше да разиграем комедия.
Ти какво щеше да направиш на наше място?
– А освен това – продължава то – аз изобщо не съм куче, а котарак!..
Кафявото „оживява”, става и отива да легне при черното.
Аз избухвам в смях и се събуждам.

Струваше си да ви разкажа този сън, не мислите ли? Ако не друго, забавен е. Съжалявам само, че не мога да ви нарисувам тоя котарак-куче! 🙂

Но така и не можах да си обясня какви парченца из паметта ми са дали материал на мозъка ми да го сглоби докато се забавлява през нощта самостоятелно извън моя контрол…

„ще” потоп

Думичката „ще” излезе на първо място по употреба в българския език и би даже рекорда на „значи”, поставен преди години.
Сипят се „ще”-та! Не беше ден, не беше два – още малко и половин година ще стане.

Предизборно такива „валежи” от обещания са нормални – знаем си го. И търпеливо чакаме да мине изборната бъркотия, че да грейне слънчице и се захванат всички за работа. Особено тия, които сме избрали, че са били с най-много „ще”-та*. Предвидливо, защото количеството е важно – световна истина е, че ако от предизборните „ще”-та се изпълнят после 30% това е колосален успех! У нас май още такъв процент не сме достигали, но живот и здраве, ще… 🙂

Хубаво, ама атмосферно-политическите процеси ли се объркаха от глобалното затъпяване, друга ли е причината – „ще”-валежите не само не спряха след изборите, ами се и усилват. Направо потоп, реколтата е поголовно застрашена!
Сипят се „ще”-та, изтичат се, други на тяхно място ни заливат – направо ще трябва целокупният български народ да се включи в програма на ЕС за плуване. Щото за някои от „ще”-тата не знаеш ли да плуваш, спуканата ти е работата, чадър не те оправя!

– НС от първия ден ще започне усилена работа без да излиза във ваканция.
– Веднага след изборите ще бъде приет избирателен кодекс.
– Бюджетът ще бъде ревизиран за да се изясни банкрута, в който ни оставя тройната коалиция (първа задача на новото правителство според предизборните изявления).
– Бюджетът ще излезе на нула в края на годината заяви снощи финансовият министър (ревизията отдавна изтече в канала 😉 ).
– Заплатите и пенсиите ще бъдат замразени за ____ (попълва се допълнително). Това „ще” е от сигурните, че ще стане. Най-много да се даде 5% увеличение след година ако има пари, както каза социалният министър.
– За излизане от кризата ще се повиши потреблението. Това как ще стане след предишното гарантирано „ще” е фирмена тайна.
Ще бъде повишена събираемостта на задълженията към бюджета.
Ще бъде ликвидирана корупцията в митниците.
Ще работя за изчистване имиджа на България пред ЕС, това е главната ни задача – казва г-н Министър-председателят.
Ще бъде ревизирана цялата дейност на предишното правителство.
– Всички извършили престъпления ще получат наказания. Освен тия, които, например, са станали депутати от управляващата партия, пък даже и подпис на самия Б.Б. да са фалшифицирали преди това.
– В София ще бъде построен завод за боклука (не се хилете софиянци!).
Ще бъдат направени ревизии във всички министерства.
Ще бъдат съкратени разходите в държавната администрация (стаи за съпругите и котките на министрите са извън това „ще”).
Ще бъдат съкратени паразитните административни единици.
– Мадона ще пее в София (е, тя вече пя!). 🙂
– Утре ще вали дъжд (Божа работа!).

И така нататък. Спирам, че мониторите ви ще прокапят. 🙂
Това не са най-характерните примери, ама не ми се задълбава чак толкова да си спомням кой какво „ще” е казал. И без това отвсякъде само тази думичка се чува. Байгън ми е дошла!

А бе, айвол, стига си викал „ще се усмихна”, вземи най-после, че се усмихни!

Е, аз пък не „ще”, ами взех, че написах по въпроса! 😀
___________________
* За нас е ясно, ние и преди избори си работим – не ни се полагат предизборно мотаене и следизборна почивка от мотаенето.

Училището ми

„Петко Р. Славейков” тази година навършва 170 години.

Моето училище! То ме научи да се уча!…

В Трявна е създадено второто (след габровското) светско училище в България – през 1839 г. В него е преподавал видния български писател, публицист и просветен деец Петко Славейков.
А аз влязох в него за първи път, когато беше на 101 години.

„От къде си родом?” е общоприетият идентифициращ въпрос „за произход”. В стари времена – когато българите почти не са пътували – той е изяснявал доста много за човека. Днес вече се употребява по инерция – хората в нашия пътуващ свят се раждат къде ли не, много често това не говори нищо за тях. Но все още този въпрос си върви.

А според мен „Къде тръгна на училище?” е не по-малко важен. Именно „къде тръгна”, къде са били първите ти 4 учебни години. Те са старта на многото учене („цял живот”, както се казва! 🙂 ) и са решаващи не само с това, което се научава като уроци, а и със създаденото вътрешно отношение на човек към ученето. Дали ще бъде неприятно задължение или интересно занимание, въпреки, че е трудно.

От кого зависи това? От учителката, разбира се. Дай Бог всекиму да случи на Учителка в първите класове!

Аз имах този късмет! Учителката ми в отделенията се казваше г-жа Пинтева. Помня я визуално (за съжаление нямам снимка), помня гласа и лицето ú. Но нямам спомен за някакви случки в училище – нито хубави, нито лоши. Времето, прекарано с нея, не се накъсва на части, то е нещо особено, което не можеш да разкажеш.
Заедно бяхме децата в училищната стая и в същото време като че ли всеки от нас се държеше за ръката ú и тя му разказваше нещо, учеше го на нещо. Само него! Струва ми се, че тя беше с всеки от нас не само през учебните часове… Госпожата каза!
Пишеш си домашното. Току-що си се научил да пишеш, буквите се кривят. „Добре е” те успокоява майка ти, но ти се ядосваш – не е красиво. Нервничиш, още по-лошо става. И изведнъж чуваш гласа на госпожата, усещаш ръката ú да повежда твоята. И лека-полека започва да става красиво!
Трудно ми е да опиша това чувство, но то съществува и сега в мен…

„Красиво” съм написал – още от начало някога ни учеха, че е важно да се пише красиво. Не случайно думата е „краснопис”, а не, да речем, „равнопис” или „яснопис”. 🙂 Който чете да изпитва удоволствие! Училищата са се родили по време, когато за хората е било важна красотата в това, което правят. Дали ще майсториш от дърво, дали от желязо, от прежда, от сукно, дали ще е писмо, написано на хартия – искали са да е красиво.

Всички търсили красотата, ама тревненци баш много. Прочути били. Как само са украсявали къщите си и сега ти спират дъха като ги гледаш! Нали знаете славата на прочутата тревненска дърворезбарска школа? От гонитбата на красотата е дошла!
Ей на, вижте училището – не ви ли се струва някак „по-човешко”, по-дружелюбно? Пак правоъгълна сграда, ама не ти прилича на казарма или затвор… 😉 Вижте го на снимката, която взех от тук

undefined

на него правих макет, за който ви разказах преди време. 🙂

И да не мислите, че само в стари време е било така? Отбийте се в Трявна при
случай и пак ще си приказваме! Ето, вижте няколко снимки от 2007-ма година:

Площадът

Тревненско кафене

Тревненски дом

Да си се върна на думата. Една случка си спомням, в която учителката ми имаше участие, но тя не беше „училищна”.
През Трявна тече река – не много голяма, не и малка. Тук там има вирчета, които зимно време ставаха идеални пързалки (зимните кънки в моето детство бяха доста разпространени). Едно такова вирче имаше над средния мост (за който разказвам в „Басът”). Пързаляме се ние, голяма тумба деца, и ледът не издържа и хлътна. Опасност някой да се удави нямаше – не беше толкова дълбоко – но всичките добре се накиснахме в ледената вода. Вдигна се, естествено голяма врява, изпълзяваме ние на брега и се суетим. Някои се чудят как да се приберат, че може и бой да има! Започват да ни тракат зъбите.
Г-жа Пинтева живееше в къща край реката. Чула гюрултията, погледнала и дотърча. Какво-как не помня в подробности, но в крайна сметка добре си ни спомням в една стая у тях загърнати в разни завивки и с по чаша чай в ръцете, а дрехите ни накачулени по столове край бумтящата печка да съхнат. И нея, как ни разказва някакви забавни истории докато чакаме…

Никога няма да забравя учителката ми от отделенията!

Обяснение за по-младите: първите 4 години някога се наричаха отделения. След това следваха 3 прогимназиални класа. Това разпределение е доста добро. Завършил отделенията – основно образование, завършил прогимназия – прогимназиално образование, завършил гимназия – гимназиално образование. Ясно и прегледно. Ето как изглеждат свидетелствата ми от отделенията:

Свидетелствата ми от отделенията

Като се ровех да търся снимки една снимка от прогимназията ми напомни приятно за едни по-специални изяви от онова време. В училището имахме театрална трупа. Сериозна! – не само с представление за родителите на закриване учебната година. 🙂 Пиесите играехме в единствения салон, в който ставаха всички градски културни събития (2 пъти седмично се прожектираше филм). Доколкото си спомням, гостувахме и в Дряново и Габрово. На представлението в Дряново присъстваха и група руснаци, един от тях ми подари собственоръчно изработена от голямо червено копче петолъчка.

Няма да разказвам за тях, но тази снимка ще ви покажа, тя е уникална, както и пиесата – не помня как се наричаше и кой ú беше авторът, но беше на здравна тематика.

Театралната трупа

На снимката сме трупата в „театралните костюми и грим”. Аз съм вторият клекнал отпред в ляво и представлявам коремен тиф; до мен са двете шарки – едра и дребна; другите са заушка, туберкулоза, микроб, дървеница, бълха, кърлеж, болни, лекарки, немит народ… 😀 Отзад се виждат учителките.

На добър час, мое мило училище! Да хилядиш!

Честит ви празник, драги учители в моето мило училище, бъдете живи и здрави! Цял живот да ви помнят учениците ви!

%d блогъра харесват това: