Бабо мравке…

Мравките се оказаха не по-малко интересни от делфините. Не толкова сами по себе си, а като пътечка към важно знание. Така, както делфините ни накараха да се огледаме разумно за разума, 🙂 мравките ни насочват към друго важно свойство на живия свят – комуникацията. Подадоха ни крайче от нишка, която явно ще ни доведе до това, което аз нахално наричам универсален език.

Крайчето за тази тема пък ми подбутнаха моите карибки. Нали питахте какво става с тях, ето ви ги! 🙂
Прочетох тяхната история, по стар навик се поразрових да прочета нещо ново за мравките и се получи тази публикация. Чудя се с какво да започна, но най-добре с техния разказ (историята е прясна-прясна от миналата седмица) пък за другото, колкото остане място.

И така:
Гледаме до вратата купчинка мравки. „Ух! Гадост!“ си казахме ние, защото напоследък така са ни нападнали, че каквото и да правим няма отърваване. Загледахме се по-внимателно и видяхме, че са се струпали заради едно бебе скорпионче, умряло и мравките се събрали за да го пренесат до мравуняка си.
Аха!, рекох си аз, ей сега ще се отърва от вас… хващам Baygon-а (спрей срещу хлебарки, но върши работа и срещу мравки) и напръсквам хубаво. Всичко замира! Оставихме ги и не ги изметохме веднага. След около 5 минути гледам сред мравките една ходи напред-назад. „Ха! Оживяла!“ възмутих се аз и се загледах в нея.
Тогава видях нещо, което не бях очаквала. Бях чувала че мравките са много работни, организирани, умни, че някои хора си отглеждат мравки в стъклени мравуняци за да ги наблюдават, (значи наистина са интересни) но до сега не бях възприемала мравките като разсъждаващи и чувстващи същества. Свикнали сме така да приемаме кучетата и котките, морски свинчета, хамстери, коне, делфини и много други бозайници, но мравките си оставаха едни вредители, натрапници…
Но какво видях? Видях една нещастна, отчаяна мравка, която не можеше да повярва в смъртта на роднините/приятелите си и отчаяно се опитваше да ги съживи. Тя обикаляше между 5 от мравките, които не бяха една до друга, но тя се интересуваше от точно тези 5 мравки. Отиваше до едната и започваше да я бута и дърпа, оставяше я и отиваше до втората и почваше и нея да бута и дърпа. И така всички 5 и после отначало пак тези същите и пак и пак… След всяка от приятелките/роднините си ставаше все по-нервна, уплашена, отчаяна. Явно в началото имаше надежда, че ще реагират, че ще се окажат живи, но малко по малко осъзнаваше, че са умрели и все пак не искаше да се предаде.
Накрая изпадна в паника, ходеше като луда напред-назад, даже вече не ги буташе. Бягаше безцелно край тях, отдалечаваше се и пак се връщаше, пак заминаваше някъде и пак идваше да ги види.
Това продължи около 10 минути.
После замина. Ние се дръпнахме от мястото, но хвърляхме по някои и друг поглед натам за да видим дали ще има продължение. След още 10-ина минути мравката се върна с още 1 мравка.
Едната ходеше нервно напред-назад край онези 5 мравки приятелките/роднините на опечалената (затова предполагаме, че беше същата), а другата мравка спокойно отиде първо при тези 5 мравки, побутна ги, явно установи смъртта им, навести и другите край тях и после и двете заминаха и повече не се върнаха.
Не знам дали сме прави, но си помислихме, че втората мравка е била нещо като лекар или патолог, които де си даде мнението дали могат да оживеят, да ги изнесат ли, да ги спасяват ли, или са умрели и трябва да ги оставят на място.
Не ги изнесоха, нито въпросните 5, нито другите, никoй от другите роднини не дойде.
Но ние май вече няма да пръскаме мравки с Baygon! 😦
Не, че ми е приятно да ми лазят по масата, ама и не ми се гледа още веднъж тази тъжна картинка…

Хубав разказ, рожба на характерната за момичетата наблюдателност. За една случка, на която и ние бихме реагирали по подобен емоционален начин. С представата си за работливата баба Мравка с ококорените очички.

Проблемът, обаче, е там, че мравките са слепи – очите им различават само наличие на светлина, не и на образи!

И досега не е съвсем ясно как живеят – последното предположение е, че са един организъм с подвижни части. Т.е., не може да се говори за индивидуален интелект на отделната мравка, въпреки, че имат близо 900 мозъчни клетки.
Но по какъв начин се управлява той? При това на разстояние от няколко метра и стотици части на организма? А как се събира необходимата текуща информация за непосредствена реакция на действие?
В същото време имат „високи постижения” като изключителни инженерни и строителни умения, отглеждане на домашни животни, клониране на клетки (видове гъби), търговски обмен, учебно обучение, здравни грижи и т.н.
В крайна сметка – науката знае твърде малко за мравките (сведенията дори за продължителността на живота им са твърде различни) и тепърва се вглежда в тях!

В последните редове намекнах за доста неща, а не ги обясних. Защото вече съм го направил (слава Богу!) преди година и половина: „Бионет”.
Освен това изчерпателна информация може да прочетете в сайта „мравки”.
Вижте и този клип.

Баба мравка ни казва: „Учете се за да сполучите!” 😀

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • morrt  On 16 юни, 2009 at 10:59

    Много добре разказано, благодаря!

  • Mari-ana  On 16 юни, 2009 at 11:57

    Хъм И аз си мислех, че в природата са част от хармонията в нея, а в къщи са просто натрапници.
    Интересен разказ, Графе – и Вашия и на карибките. 🙂
    Привет, момичета! 😀 От бабите съм чувала, че ако наръсите сол по пътя им ще спрат да идват. Не знам обаче, дали карибските мравки не си падат по солта. 😉

  • Xquisite  On 16 юни, 2009 at 14:16

    Наистина интересна история. Което ме подсеща, че е много вероятно трилогията за мравките на Бернар Вербер да ви допадне, Графе, препоръчвам ви я 🙂

  • Svetlina  On 16 юни, 2009 at 20:25

    Аз пък си мисля как две карибки се справят много по-добре от Джералд Даръл с няблюденията си над света на животните. Главно с това, че не пишат за публика/аудитория, а пишат за чувстването. Всичко това едва от една книга на Леви, която съм зачела…
    Между другото сух магданоз и сух риган също прогонват мравките от човешките кухни.

  • deni4ero  On 16 юни, 2009 at 23:51

    Много книги, много нещо, когато можеш сам да видиш доста неща, включително и за мравките. Наскоро установих, че са хищници или айде, месоядни, както и канибали – ядат себеподобни. Как го установих ли? Наблюдавайки ги. Макар че сега, като се замисля, може мравката, която съм гледала да мъкне друга мравка, да не я е мъкнела, за да я складира, както казваме на Деница, за зимата, а за нещо друго, колкото и съмнително да ми звучи в момента, но разказът на Карибките наистина е покъртителен.
    (извинявам се, че съм язвителна!)

  • Муниконтин  On 17 юни, 2009 at 01:28

    Мама Ваня (чували сте за нея) прогони мравките от нас като им слагаше на балкона, на пътечката им, паничка със захар и брашно… Те стигаха до нея, вземаха колкото могат и се връщаха обратно! Всеки ден зареждаше паничката – много бяха работливи 😀 Но изчезнаха от апартамента ни 😉

  • Sima  On 17 юни, 2009 at 05:27

    Една от най любимите ми учителки – Вяра Иванова, по биология, ни учеше, че ако направим пътечка от веро, посипано обилно със сол, запушвайки мястото от където влизат мравките, ще избягат. Пробвали сме го много пъти и в България и тук, и винаги до сега вършеше работа безотказно. Но от около месец – месец и половина нищо не ги спира, сякаш извират от стотици места, дори не можем да открием точните места, за да ги заприщим. Така че стигнахме да Байгона… Сега сме сложили едно специално лепило, което майка ни донесе от България и на него за 3 дни успяхме да хванем 1 змия и… за огромно наше съжаление – 2 гущерчета (тях много си ги обичаме и не искахме да им се случи…), но не залепна нито една мравка! Наистина са умници.
    Муниконтин, а това, което е измислила майка ви е наистина забалежително хрумване! 🙂 Ще пробваме и това.

  • Крис Ванев  On 17 юни, 2009 at 08:41

    Хмм…

    Все още, хората не могат да се обединят и да застанат зад една дефиниция на думата „съзнание“. Когато казвам думата съзнание, имам предвит, не просто състояние на будност или степен на активност на мозъка, а именно онзи аспект на съзнаване на информацията, която попиваме, на който англозичния език нарича intentionality ( който се различава доста от значението на intentional )

    Добре де, щом не може да се застане зад обща дефиниция на съзнание, можем ли да бъдем категорични в наличието на съзнание при други, освен човека твари? За Декарт те са били просто гениално изработени машини, без съзнание. Как ще го убедиш, че кучето има съзнание, има душа, има разум, като теб?

    Проблемът, обаче, е там, че мравките са слепи – очите им различават само наличие на светлина, не и на образи!

    Графе, сигурен съм, че знаете, че при хората очите „не виждат“, а са просто пречупват светлината и я „предават“ на мозъка за преработка и инерпретация. ОК, това го знаем, тъй като науката се е развивала в дисциплини като неврофизиология, невропсихология, психофизика и т.н. Тези знания щяха ли някога да бъдт, обаче, разбрани ако съзнанието на хората нямаше субективната преценка на това „що е то да виждаш“, онова на което му се вика „куелия“. Това от една страна поставя въпроса: „А какво мислят слепите по въпроса?“, но от друга: „Как може да знаем какво е да си мравка?“. И ако става дума за печупване на светлина, кой е казал, че мравките не се ориентират посредством присъствие? А това отключва въображението за още много идеи! То се вижда с просто око, че те наистина са организирани и като такива, по пътя на логиката би означавало, че въпроси като „Те имат ли съзнание?“ автоматично се превръщат в риторични. Но какво е това съзнание, как то функционира, защо има колективно такова… Да му се невидяло! : )))))

  • Графът  On 17 юни, 2009 at 09:39

    Това, което констатирах е, че решиш ли да се заровиш по-подробно в нещо, за което имаш „общокултурна” представа и знание изведнъж попадаш в страната на тайните.
    И става ясно, че както сме напреднали в глобалното познание, така сме доста изостанали във „всекидневното”. Едни „прости” мравки са ни почти неизвестни, а могат да се окажат „прозорец” към фундаментални открития за нашата собствена физиология.

    За „борбата” с мравките не коментирах, защото сте на верен път, драги приятелки. Мисля, че системата на майка ни – да им се предоставя наготово храна – е най-ефективната. В крайна сметка, те това търсят и щом го открият, до там. Съмнявам се, че всякакви „запушвания”, избивания и пр. могат да имат траен ефект.

    Xquisite, благодаря!

    Интересни разсъждения, Крис Ванев. Очевидно е вече, че нашето понятие за съзнание е частен (видов) елемент от нещо много по-обширно и всеобхващащо. Същото важи и за „получаване на информация” – явно все още не знаем всички пътища, по които тя може да „пристига”. И докато сериозни учени започват да се задълбават в тези въпроси, болшинството все още обясняват нещата от „нашата камбанария”. 😀
    За кучетата, например, аз нямам нужда от научни констатации – собственият ми опит е достатъчно убедителен, няма как да бъде обяснен по друг начин. За какво става дума си личи от публикациите ми за животните, например „Остаряваме бавно”. https://vascont.wordpress.com/2008/01/25/saga3/ Или от това, че котето ни само от един разговор разбра, за какво става дума и сега знае, че за да отговори „да” трябва да мигне с очи… 🙂

  • Sima  On 17 юни, 2009 at 18:10

    В това че мравките имат съзнание (на какво ниво и в какво се изразява не мога да коментирам) не сме се съмнявали. Но това което ни удиви беше по-скоро проявата на чувства, силна емоция, което не очаквахме, предполагам защото не се бяхме замисляли. Замисляли за едни мравки… А всъщност за какво още не сме се замисляли? Случката породи у нас не толкова научни размисли върху поведението на мравките, а по-скоро размисли върху възприятията на хората за чуждата болка. Така че поне за мен въпроса е не какво са мравките, а какво сме ние… И изобщо май всеки път като се вгледам в животните си задавам въпроси за хората. Нищо чудно, де, на място където, както вече казах, най-отровното животно е човека…:-)

  • Крис Ванев  On 18 юни, 2009 at 08:53

    Хах

    Като че ли човек никога няма да има Как да разбере, какъв е в очите на заобикалящия го свят, първо защото няма аналог на себе си, дори леко-леко подобен и второ, защото може да подобрява комуникацията си към останалия свят, не обратно. Всмисъл, можем да помогнем на мравките да си живеят и радват в колониите си, но как можем да направим знанието им за нас по-достъпно? (Последните осем думи, като че ли звучат леко съмнително, не съм пил кафе просто още.. хмм :))) )

  • Графът  On 18 юни, 2009 at 11:38

    И двамата (Sima и Крис Ванев) слагате пръста в раната! 🙂
    Какви сме ние и как изглеждаме в очите на заобикалящия ни свят.
    Едно е сигурно – не такива, каквито сме в собствените си очи… 😉

  • Муниконтин  On 18 юни, 2009 at 13:38

    А какви сме в собствените си очи? 😀 Някой знае ли точно? 😉

  • deni4ero  On 18 юни, 2009 at 14:15

    грандомани, Муниконтин, грандомани 🙂

  • batpep  On 20 юни, 2009 at 16:20

    графе, прочети трилогията за мравките на бернар вербер. не е кой знае какво като майсторство, но са мноого интересно четиво 🙂

  • Графът  On 21 юни, 2009 at 18:41

    Xquisite, batpep, благодаря за подсказката.
    Трилогията е интересна – методът на няколко едновременно разказвани истории най-малкото не ти позволява да се разсейваш. 🙂
    А и намерих интересно още в началото:
    „Ами ти, бабо, как си?
    — Аз ли? Съществувам. И това ми отнема цялото време.
    — Късметлийка! Преживяла си началото на новото хилядолетие…
    — О! Да ти кажа: това, което най-много ме поразява, е, че всичко си е все същото. Навремето, когато бях младичка, всички мислехме, че като започне новото хилядолетие, ще станат невероятни неща, а както виждаш, нищо не се е променило. Все така има самотни старци, все така има безработни, коли, които бълват пушек. Дори идеите не са помръднали. Ето, миналата година преоткриха сюрреализма, по-миналата рокендрола, а по вестниците пишат, че това лято се връщали мини полите. Ако продължава така, скоро ще изровят старите идеи от началото на миналия век: комунизма, психоанализата и относителността…
    Жонатан се усмихна.
    — Има все пак известен напредък: увеличи се средната продължителност на човешкия живот, а също броят на разводите, замърсяването на въздуха, дължината на линиите на метрото…
    — Голяма работа. А аз си мислех, че всеки от нас ще си има личен самолет и ще излита направо от балкона…
    На всичко отгоре става все по-горещо и по-горещо. По мое време нямаше такива жеги. Имаше истински зими и истински лета. Сега горещините започват още от месец март.”
    😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: