Daily Archives: 16 юни, 2009

Бабо мравке…

Мравките се оказаха не по-малко интересни от делфините. Не толкова сами по себе си, а като пътечка към важно знание. Така, както делфините ни накараха да се огледаме разумно за разума, 🙂 мравките ни насочват към друго важно свойство на живия свят – комуникацията. Подадоха ни крайче от нишка, която явно ще ни доведе до това, което аз нахално наричам универсален език.

Крайчето за тази тема пък ми подбутнаха моите карибки. Нали питахте какво става с тях, ето ви ги! 🙂
Прочетох тяхната история, по стар навик се поразрових да прочета нещо ново за мравките и се получи тази публикация. Чудя се с какво да започна, но най-добре с техния разказ (историята е прясна-прясна от миналата седмица) пък за другото, колкото остане място.

И така:
Гледаме до вратата купчинка мравки. „Ух! Гадост!“ си казахме ние, защото напоследък така са ни нападнали, че каквото и да правим няма отърваване. Загледахме се по-внимателно и видяхме, че са се струпали заради едно бебе скорпионче, умряло и мравките се събрали за да го пренесат до мравуняка си.
Аха!, рекох си аз, ей сега ще се отърва от вас… хващам Baygon-а (спрей срещу хлебарки, но върши работа и срещу мравки) и напръсквам хубаво. Всичко замира! Оставихме ги и не ги изметохме веднага. След около 5 минути гледам сред мравките една ходи напред-назад. „Ха! Оживяла!“ възмутих се аз и се загледах в нея.
Тогава видях нещо, което не бях очаквала. Бях чувала че мравките са много работни, организирани, умни, че някои хора си отглеждат мравки в стъклени мравуняци за да ги наблюдават, (значи наистина са интересни) но до сега не бях възприемала мравките като разсъждаващи и чувстващи същества. Свикнали сме така да приемаме кучетата и котките, морски свинчета, хамстери, коне, делфини и много други бозайници, но мравките си оставаха едни вредители, натрапници…
Но какво видях? Видях една нещастна, отчаяна мравка, която не можеше да повярва в смъртта на роднините/приятелите си и отчаяно се опитваше да ги съживи. Тя обикаляше между 5 от мравките, които не бяха една до друга, но тя се интересуваше от точно тези 5 мравки. Отиваше до едната и започваше да я бута и дърпа, оставяше я и отиваше до втората и почваше и нея да бута и дърпа. И така всички 5 и после отначало пак тези същите и пак и пак… След всяка от приятелките/роднините си ставаше все по-нервна, уплашена, отчаяна. Явно в началото имаше надежда, че ще реагират, че ще се окажат живи, но малко по малко осъзнаваше, че са умрели и все пак не искаше да се предаде.
Накрая изпадна в паника, ходеше като луда напред-назад, даже вече не ги буташе. Бягаше безцелно край тях, отдалечаваше се и пак се връщаше, пак заминаваше някъде и пак идваше да ги види.
Това продължи около 10 минути.
После замина. Ние се дръпнахме от мястото, но хвърляхме по някои и друг поглед натам за да видим дали ще има продължение. След още 10-ина минути мравката се върна с още 1 мравка.
Едната ходеше нервно напред-назад край онези 5 мравки приятелките/роднините на опечалената (затова предполагаме, че беше същата), а другата мравка спокойно отиде първо при тези 5 мравки, побутна ги, явно установи смъртта им, навести и другите край тях и после и двете заминаха и повече не се върнаха.
Не знам дали сме прави, но си помислихме, че втората мравка е била нещо като лекар или патолог, които де си даде мнението дали могат да оживеят, да ги изнесат ли, да ги спасяват ли, или са умрели и трябва да ги оставят на място.
Не ги изнесоха, нито въпросните 5, нито другите, никoй от другите роднини не дойде.
Но ние май вече няма да пръскаме мравки с Baygon! 😦
Не, че ми е приятно да ми лазят по масата, ама и не ми се гледа още веднъж тази тъжна картинка…

Хубав разказ, рожба на характерната за момичетата наблюдателност. За една случка, на която и ние бихме реагирали по подобен емоционален начин. С представата си за работливата баба Мравка с ококорените очички.

Проблемът, обаче, е там, че мравките са слепи – очите им различават само наличие на светлина, не и на образи!

И досега не е съвсем ясно как живеят – последното предположение е, че са един организъм с подвижни части. Т.е., не може да се говори за индивидуален интелект на отделната мравка, въпреки, че имат близо 900 мозъчни клетки.
Но по какъв начин се управлява той? При това на разстояние от няколко метра и стотици части на организма? А как се събира необходимата текуща информация за непосредствена реакция на действие?
В същото време имат „високи постижения” като изключителни инженерни и строителни умения, отглеждане на домашни животни, клониране на клетки (видове гъби), търговски обмен, учебно обучение, здравни грижи и т.н.
В крайна сметка – науката знае твърде малко за мравките (сведенията дори за продължителността на живота им са твърде различни) и тепърва се вглежда в тях!

В последните редове намекнах за доста неща, а не ги обясних. Защото вече съм го направил (слава Богу!) преди година и половина: „Бионет”.
Освен това изчерпателна информация може да прочетете в сайта „мравки”.
Вижте и този клип.

Баба мравка ни казва: „Учете се за да сполучите!” 😀

%d блогъра харесват това: