Monthly Archives: юли 2009

Интернет

и Божието проклятие заради Вавилонската кула.

Спомняте ли си понякога на колко години е интернет? На 40! 1969 година се е родил. А е проходил чак в 1983-та – преди 26 години!*
Бързо порасна, с планетата започна да си играе на топка. Светът едно цяло направи, всички ще знаем всичко за всички, ура, човечество!
Да, ама това пусто „но”…

„Всички” се оказаха всички, които знаят английски. Нали родителите му командват парада. Искате да използвате световната глобална мрежа? Моля! Научете английски и си контактувайте на воля – ескимоси с папуаси, японци с европейци, китайци с американци, араби с евреи…
Щом трябва, къде ще ходим – учим английски. „Кажи, баба, тенкю“. 😀
И започна бързо да расте хлапето. Изскочи вече от родния дом, тръгна на воля по широкия свят. И…
…на първо място в света по интернет потребители днес е Китай – 338 милиона;
Индия се готви да вкара интернет и в най-забутаните села;
10-те най-използвани езици в мрежата са английски, китайски, испански, японски, френски, португалски, немски, арабски, руски и корейски – засега.
Всичките тези стотици милиони (които нарастват с не знам колко в минута!) дали са изучили английски?
Великото изобретение, което най-после трябваше да обедини човечеството хилядолетия след Божието наказание заради Вавилонската кула, се разпарчетоса. Пак поради същото проклятие – езика!
Ей на, даже кирилицата има претенции да бъде и в по-важни правоъгълници, не само в карето за писане…

Два са начините за спасение според специалистите – изкуствен език или техника за автоматично превеждане. Кое ще решат не знам, кое повече му харесва всеки сам да си отговори.

А напълно подходящ изкуствен език вече има. Преди 150 години се родил един човек, който хората нарекли „доктор Есперанто”** – лекарят Лудвиг Заменхоф. Създателят на изкуствения език Есперанто преди 122 години. Направил го е така, че всички, дори слабограмотните, да могат да го научат и да се разбират помежду си.
Днес все повече интернет капацитети започват да се замислят за есперанто като език на интернет. Става дума не само за щракането по клавиатурата, но и за цялата технологична база.

Аз, обаче, ще ви цитирам думите на един човек, от когото най-малко се очаква да се интересува от някакъв си изкуствен език и които нямат привидно нищо общо с интернет:
„Brad Pitt отново впечатли всички със своето изучаване на есперанто, изкуствено създаден език от полския очен лекар д-р Заменхоф (1859-1917). Брад Пит го учи, защото този език ще бъде многократно използван в новия филм за междузвездни войни. По думите на Брад: „Езикът есперанто е много по-хубав, семпъл, жив и международен отколкото мислех преди. Толкова се ентусиазирах, че реших да изуча езика за да използвам неговото предимство в нашата модерна епоха!”
(Публикувано в престижния испански всекидневник “El País”, 28 декември 2008 г.)

____________________________
* Същинските мрежи, които образуват Интернет, се пускат през 1969 г. под името ARPANET, чието разработване е дело на американския департамент на отбраната. По подобен начин след това учени от Великобритания, САЩ и Франция създават техни собствени национални компютърни мрежи, всяка от които различна.
За Интернет в днешния смисъл на думата започва да се говори в периода 1973-1983 г., когато се обмисля решаването на проблема за обединяване на националните мрежи. Решението е бил протоколът TCP/IP. На 1 януари 1983 г. ARPANET променя своите същински мрежови протоколи от NCP на TCP/IP, като по този начин е създадено ядрото на днешния Интернет.

** В превод “Есперанто” означава “който се надява”.

Две щафети

В дълг съм към две блогърски щафети. Към едната вече близо 2 месеца. Не съм по такъв род „изнудване”, 🙂 но…

…на помахване с усмивка от legrandelf не може да се откаже. Ето ме и мен по „Това, което не ни убива, ни прави по-силни!”
Предимството на закъснелите е, че четат другите преди тях. 😉 Много интересни (и различни!) неща има по темата.
От мен (по навик) друга гледна точка:

Фразата има философски заряд. И елементарна грешка… Успокоението е, че и най-големите философи грешат – хора са.

Грешката:
Нищо в живота ни не ни прави по-силни. Още по-малко по-добри или по-лоши (какво всъщност означава това?). Прави ни само по-опитни. И лошото, и хубавото. Трупаме, трупаме, трупаме – до края. Това, което вчера едва не ни е убило, днес е дреболия.
А защо ли, щом накрая има край? Каква полза от това трупане, след като и следващите започват да трупат отново? Най-често почти същите неща.
Нелогично е някак, още повече, че към края на живота натрупаното все повече става излишно и неупотребяемо. Не става за друго, освен да се опитваш да впечатляваш младите и да печелиш снизходителните им усмивки. На тях не им трябва твоя багаж, те трябва да натрупат свой.
Какво излиза – безсмислица на Съзиданието? Абсурд!
Тогава?
Тогава иззад облаците отгоре поглежда Душата…
Същата тая, която до скоро беше понятие от фантастиката и вярата (което си е същото).
Същата, в която напоследък философи и учени са се втренчили и упорито се мъчат да се приближат и да я разгледат по-отблизо. Усетихме ние, хората, че наистина я има.
Може би това трупане ú трябва на нея? Но тогава „ни убива” и „край” загубват всякакъв смисъл…

От друга страна, дори да приемем буквално фразата и нейния философски смисъл, пак има грешка в „Това, което не ни убива”. Има безброй примери в човешката история, когато хора са приемали съзнателно „това, което ги убива”, за да станат неизмеримо по-силни за своето дело, за своята идея.
Един пример стига – Христос!

Ако някой се е разсърдил на мнението ми, само е спечелил – по-силен е станал! 🙂
_________________________________________________________________________

По-отдавнашното подаване на щафета е от morrt – „Нещата,които харесвам
Няма ограничения – кеф ти фундаментални, кеф ти всекидневни.

Първата ми мисъл (която си остана и последна 😀 ) беше кратка и пределно точна и ясна:

Харесвам живота. С всичките му изненади и предсказуемо еднообразие.

Но се сблъсках с нещо интересно. Morrt изброява 9 неща. Оказа се, че шест от тях важат напълно за мен (при това поразяващо точно!), а при седмото само питието е друго!
Доста над статистическата вероятност за съвпадение, не мислите ли?
Дали можете да познаете кои 2 са извън моя списък? Ще ви дам жокери: музиката ми е професия, а за едно приятно занимание отдавна ми е минало времето… 😉

Като допълнение от мен нещо, което наистина много обичам – да плувам в морето. Бавно и спокойно, далеч навътре, сам. С маска, за да мога да гледам под водата и да се гмуркам до дъното (издържах доста дълго под вода).
Първите години жена ми се ужасяваше като престане да ме вижда, после свикна. Предварително се осигурявах откъм спасителите (биричка с приятелски разговор 😉 ), след като веднъж пристигнаха с лодка да ме връщат и ми вдигнаха страхотен скандал.
Минали работи. Сега, за съжаление, само сънувам от време на време… 😦

Като преглеждах тази щафета ми хрумна нещо. Не ми се занимава да се връщам назад до първия пост. Но дали този, който е стартирал, я проследява? Ако се съберат харесваните неща от участниците може да се получи доста интересна информация – и като статистика, и за размисъл.

Професия измамник

Отдавна измамата е професия. За много хора по света – диапазонът на практикуването ú е огромен. От банкови и борсови измами за милиони до играта „Тука има, тука нема” на пазара и циганката-гледачка на улицата с китка здравец в ръка, която се мъчи да ви измъкне някое левче.

Както във всяка професия и в нея има прочути професионалисти, за които се разказва от време на време в забавни неделни четива.
Забавни, забавни, ама питате ли измамените? Защото измама без измамени няма!

Всяка професия изисква определени качества от човека за да стане добър в нея. За да бъде много добър трябва повече – талант. Ако ги няма пак може, но тогава просто ще работи нещо си – да си изкарва хляба. В професията „измамник”, обаче, това няма как да стане.

Какви качества трябват за да си измамник?
Преди всичко, трябва силно вродено чувство за приложна психология. Не образование, чувство! Без него нито ще можеш да измислиш необходимата измама, нито да я осъществиш.
Необходим е остър аналитичен ум за бърза реакция. И най-малкото колебание може да провали всичко.
Необходима е вродена артистичност – за да имаш успех в измамата трябва да изиграеш героя в ролята си без абсолютно никаква грешка.
Трябва да се владееш до съвършенство и да имаш силна способност към импровизациите.
Сигурно още качества са необходими. Като, например, известно чувство за хазарт, дар слово, обаятелност…

Измамата е криминализирана, обявена е за престъпление. Надали някой ще сметне това за несправедливост. Но сега съм изкушен от играта на друга гледна точка – къде точно е престъплението?
Очевидно основанието е в това, че пострадват финансово хората.
Добре, но нима насилствено им вземат парите? Напълно доброволно се измамват! Сами ги носят на крака. Точно така, както се измамват от политиците например – и там много често също има сериозни загуби във финансовия статус на личния живот след „по-малкото зло”. Или от световната банкова система – какво е сегашната криза ако не една осъществена световна измама?
Да, ама при измамниците това става непосредствено с пряка лъжа.
Че какво, лъжата наказуемо от закона престъпление ли е? Олеле! Кой тогава ще остане на свобода?…

Спирам да теоретизирам – ще ви разкажа 2 случая на остроумна измама.

Средата на 50-те години на миналия век.
След войната (втората световна) дълго време имаше недостиг на най-необходимите неща. Храната беше с купони, гориво за отопление даваха с бележки и винаги не достигаха.
Началната спирка на княжевския трамвай №5 беше на „Св.Неделя”, от страната на Съдебната палата. Спирката беше солидна покрита постройка, вътре с парапети за оформяне на опашката. Между другото, в неделя сутрин ставаха внушителни опашки – това беше пътят да отидеш на Витоша.
Отвън пред входа винаги имаше търговци да продават най-често варени скариди, варена царевица, семки.
Едни ден гледам навън от спирката се извила дълга опашка от някаква масичка с един седнал зад нея мъж.
Такива неща тогава не се отминаваха без внимание! Разпитвам аз – раздават бележки за половин тон въглища, който се плаща веднага (обикновено така се плащаше при бележките). Опашката огромна, но имало много, сигурно до вечерта ще има да раздават, защото повече от една на човек не давали. Имало и ред – отначало се блъскали на тълпа, но човекът извикал един милиционер да въвежда ред и сега се редят по двама.
На мен това ми стига. Хуквам с пълна сила към работата на баща ми да му кажа. Дава ми той парите и ме изстрелва обратно, като каза да го чакам на спирката. Връщам се аз запъхтян след около час – само празната масичка и хора, които обикалят наоколо. Човекът отишъл да вземе бележки, че свършили…
Вече ви е ясно. Мъжът имал кочани с готови бележки, цялата му работа била да „удари печат” на поредната бележка и прибере парите. „Раздавал бележки” само 2-3 часа – явно за да е сигурен, че няма някой да успее да се върне от склад за въглища.

Вторият случай е двайсет години по-късно – през 70-те.
Кандидатстудентски кампании на СУ. Пред Университета тълпи от родители – както е прието! 🙂
Между тях се мярка прилично облечен мъж с интелигентен вид. Нещо се говори тихо на 4 уши, дават му родителите прилична сума и получават (забележете!) писмена разписка, на която има координати телефон и адрес. Съвсем истински, както се оказва в последствие. Ангажиментът е да се уреди висока бележка и класиране след приемните изпити. Не е 100%-ов, но ако нещо се провали парите ще бъдат върнати.
И човекът ги връща! Честно и почтено – на всички, които не са успели да влязат. Които са успели – чиста печалба… 😀
Благодарение на тази остроумна система той е „работил” 5-6 години без някой да се почувства измамен. Обратно – самите родители на неуспели кандидат-студенти му правели реклама и му водели клиенти на следващата година.
Провалил се напълно случайно – попаднал на майка, чийто мъж бил преподавател в Университета…

Необятно нещо е измамата! Малка част криминализирана, огромна част заобиколила ни отвсякъде. Така вписана в ежедневието ни, че даже не я забелязваме като измама.

Колко пъти днес ви измамиха?

Настроение от Мтел?

Звъни вчера джиесемът. Гледам, непознат номер. „Кой ли ще е” мисля си, докато включвам.
Чувам приятно женско гласче.
„Излезе ми късмета” викам си и се заслушвам с понятно очакване.

„Ало, аз съм Ризова от Мтел. Обаждам се във връзка с точките, които имате в сметката си. Вие осведомен ли сте ла-ла-ла-ла…”

Докато говори примлясква леко (очарователно! 🙂 ), може би дъвче дъвка.

Спирам да слушам – явно тирадата ú е дълга – и решавам да я облекча като я прекъсна:

„Благодаря, ще се осведомя от сайта на Мтел.”

Тя се опитва да продължи:

„Да, но в сайта…

Вече напълно наясно с картинката, аз не ú давам възможност за излияния:

„Извинете, вие колко сте?”
„Кои ние?” – стресва се тя.
„Ами телефонистките на Мтел, които звънят на живо.” – наивно продължавам аз – „Щото като имам предвид, че Мтел има 4 милиона абоната, сигурно ви е доста тежка работата…”

Чувам мъчително преглъщане. Дано не си е глътнала дъвката.
Галантно бързам да я извадя от трудната ситуация преди да е измислила продължение:

„Благодаря, не ме интересуват точките. Приятен ден и успешно звънене!”

Щрак!

Весело ми стана. Все пак, приятно гласче беше… 😀

__________________________________
Допълнение на 15.08.2009 – Тази история се оказа невярно тълкувана. Грях му на душата на Графа! Прочетете тук!

Парламентарни избори 2009 – резултати

Окончателните резултати вече са обявени официално. Няма да ги повтарям – има ги в нета, широко вече се коментират. Още повече, че известен коментар направих предварително – за подреждането още след евроизборите, за кой печели и кой губи в предишната публикация.
Тук ще коментирам някои неща, които ми правят впечатление, а мисля, че ще останат настрани от еуфорията.

Преди всичко (на първо място!):
В избирателния списък има 6 973 770 имена. С 289 000 повече, отколкото само преди месец!
Няма как да не възникнат въпроси:

– Колко милиона български граждани (общо) сме в момента?
– От къде се появиха тези почти 300 хиляди?
– Колко българи са емигрирали (установили са се да живеят постоянно в чужбина) и колко са само временно работещи там?
– Колко е населението на България, живеещо постоянно в страната (вкл. временно работещите навън)?

На второ „първо” място:
Партиите, влезли в народното събрание, печелят с гласовете си 192 депутатски мандата. Общо на гласовете на невлезлите се полагат още 17 (до 209, говорим за листите без мажоритарните 31).
Тези 17 места най-законно и безочливо се „присвояват” от 6-те влезли партии, както следва:
ГЕРБ седем (честно спечелени 83);
Коалиция за България три (37);
ДПС три (30);
Атака две (19);
Синята коалиция едно (14)
РЗС едно (9).
Ясен съм, нали? Тези места те получават даром, без да са ги спечелили!

Чух изказване на Б.Борисов, че едно от първите неща на неговото правителство ще бъде изработването на избирателен кодекс. Т.е. постоянен избирателен закон. Не е трудно да се отгатне дали този принцип на узаконена кражба ще присъства в него. Ако не го измести друг, който също го има по света – първата по гласове партия, независимо от процента, взема 55% от местата в парламента; 45% за останалите. Около приемането на сегашния закон чух някой от ГЕРБ да споменава колко хубава е тази система… 😉

Много се страхувам, че избирателният закон (кодекс!) ще остане отново извън актуалното внимание на нашего брата, силно ангажирания обществено блогър.

Трето, така наречените мажоритарни избори изобщо нямаха нищо общо с мажоритарност – т.е. избор на личност.
Как мислите, колко от 4-те милиона гласували мажоритарно могат да ви кажат името на човека, за когото са пуснали бюлетина? Да не ги питаме защо точно за него… 😉

За очакванията какво ни чака оттук нататък няма да пиша тук. Моите предвиждания ще напиша в затворена публикация (да се фиксира кога е написана), която ще види бял свят като ú дойде времето, живот и здраве.
Когато ще бъда много радостен, ако не съм познал по повечето точки…

Парламентарни избори 2009

Първоначален поглед при резултати от 99,88% протоколи.

Аз съм доволен от резултата. Избегнахме най-лошото, което можеше да се случи в сегашния момент – политическа нестабилност. В тази ситуация е добре и това, че с отговорността се натоварва един политически субект – за добро и лошо той ще е виновен.

В тези избори:

Най-печелившият е ДПС – повишението им от 2005-та е близо 150 хил. гласа.

Най-големият губещ са сините – спрямо предишните парламентарни избори губят над 230 хил. гласа. Сега взеха толкова, колкото щеше да вземе и СДС самостоятелно (толкова са гласовете за ОДС в 2005-та!). Очевидно сините не можаха да преглътнат „белия кон” на Костов и наляха солидна подкрепа на ГЕРБ като антикостовски вот. БСП помогна за това, особено с прословутия клип – който го е правил, май точно това е целил, надали е очаквал сини да дойдат при БСП…

БСП е очаквано губещ. По-малко, отколкото се очакваше – те си взеха твърдия електорат от 800 хиляди. Не съм привърженик на „световните конспирации”, 🙂 но имам чувството, че няколко решаващи „гафа” в полза на ГЕРБ не са съвсем случайни:
– Разделянето на изборите – надали някой се съмнява, че ако бяха общо на 7-ми юни резултатите щяха да са много по-туширани. И отговорността на ГЕРБ много по-малка.
– Мажоритарните 31 депутати – и децата знаят, че тази година те само на думи са мажоритарни, всъщност са чисто партийни. Т.е., още отначало беше ясно кой ще спечели най-много от тях.
– Споменатият клип.
В аспект на чисто партиен интерес те постигнаха максималното – далеч от властта следващите няколко години без да загубят твърдия си електорат, накисвайки новопоявилия се сериозен „враг”…

За Атака няма нищо ново – те са си те. Е, имат стотина хил. гласа повече от 2005-та, ама това е от избирателната активност и антидогановия хъс – процентът им е само с 40-ина стотни повече и са в рамките 300-400 хиляди.

За НДСВ писах още след евроизборите, че трябва да мислят за бариерата. Слабо мислиха… 🙂

За ГЕРБ не споменавам – за тях като политически субект ще говорим след някоя и друга година. Дали ще са еднодневки, дали ще се закрепят, сега не може да се каже – НДСВ е добър пример в това отношение.
Може те да се стабилизират като десен субект (ББ няма да е вечен 😉 ) ако при сините продължи да се подвизава Костов…

Това е от първи впечатления. Като излязат пълните резултати, тогава може пак да поговорим по тях.

Е, да ни е честито ново правителство с премиер г. Бойко Борисов! 🙂

Сено, слама и кир Михалаки

Предизборна агитация

Предизборни времена! Всичкото партийно що мърда се е втурнало по градове и паланки агитация да прави. Едни от други по-хубави, по-усмихнати, по-добри, по-обещаващи, по-народни.
„Мост ще ви направим!” „Ама ние нямаме река.” „И река ще ви прекараме!”

Гледаш, гледаш и съвсем се объркваш. Леви трябва да има, десни, че и някакви по средата ни такива, ни онакива. Според това как щели да ни управляват. А като ги слушаш всичките – комунистическите идеали в джоба си слагат. Национализации, конфискации, всичко безплатно, а доходите над европейските. И в България само чисти българи ще има, с конски опашки мухите ще бием!

Слушам всичката тази патаклама и се сетих за един стар трудовашки виц.
Като съберяха навремето новобранците трудоваци няколко месеца ги обучаваха нещичко поне малко да заприличат на войници преди да ги засилят по предназначение с кирки и лопати.
Строил старшината новобранците, ще ги учи да маршируват. Обяснява „като командвам „леви” стъпвате с левия крак, „десни” – с десния”.
Командва и пълна бъркотия – те не знаят кой е левия крак.
Обяснява пак той, застанал пред строя „Ето това е левия крак” и го повдига. „Разбрахте ли?” „Тъй вярно!” „Вдигни левия крак!” – всички вдигат десния, нали стоят срещу него. 🙂
Видял се в чудо старшината как да им обясни. И му дошла гениална идея! Накарал новобранците да си вържат на левия крак стиска сено, а на десния стиска слама. И работата тръгнала по мед и масло. „Сено, слама, сено, слама!” и всички бият крак като един!

Дали на нашите политици да не им направим по едно медалионче на врата съответно със сено или слама, а? Имат май нужда… 😉

Е, стана ясно какво прави сено и слама в заглавието.
Ами кир Михалаки? И кой е този кир Михалаки, ще попитат някои по-млади.
Не сте виновни, че не знаете.
Споменавам го, защото Христо Ботьов е написал някога „Това ви чака!”. (Горещо ви препоръчвам да отделите 2-3 минути да го прочетете.)
Оттогава все „това ни чака”. Това ни чака и след тези избори, защото всичкото е за

Пари, пари, пари! – рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! – думат нашите букурещки народни базиргени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! – думаше наш кир Михалаки и беше – чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец”.

Затова е цялата блъсканица „той да не е, аз да съм”.

Тъй е и сега: светът,сякаш, направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите видат ми се много големи – май-май магарешки.

Е, фейлетонът има справедлив край, „Това ви чака!” друго намеква, но Ботев си е бил оптимист (както и Левски!)…

%d блогъра харесват това: