Последно за „Тъжни тропици”

Цитати:

–         …и се записах в Юридическия факултет, като едновременно подготвях философска степен просто защото това беше толкова лесно. ( 🙂 )

–         Нима учителската професия не е единственото средство, което се предлага на възрастните, за да останат в училище? Студентът, който я избира, не казва сбогом на детския свят: той по-скоро се стреми да остане в него.

–         …някакъв индианец успял да се спаси сам и по чудо от изтребването на все още дивите калифорнийски племена и години наред живял, забравен от всички, в съседство с големите градове, дялайки каменните острия на стрелите, с които ловувал. Малко по малко обаче дивечът изчезнал; един ден открили индианеца, гол и умиращ от глад в покрайнините на града. Той спокойно свършил дните си като портиер в Калифорнийския университет. ( 🙂 )

–         Да си спомня е голяма наслада за човека, но не и ако паметта възпроизвежда всичко буквално, защото малцина биха се съгласили отново да изживеят умората и страданието, които обичат да си припомнят. Споменът е самият живот, но с друго качество.

–         Протестантите се опитват да променят вярата на католиците, а католиците – на протестантите. Вместо да работят, за да оцелеят, те прекарват седмици в безумни спорове: как трябва да се тълкува Тайната вечеря? (защо ли ми е познато? 😉 )

–         Всъщност улицата не е само място, по което се минава; там човек стои.

–         Колко нежни цветове имат тези пясъци! Сякаш пустинята е жива плът с цвята на праскова, седеф, сурова риба. В Акаба водата, която поначало е нещо благотворно, е безжалостно синя, докато непригодните за живот скални масиви се губят в сиво-розови оттенъци.

–         Всекидневният живот сякаш е непрекъснато отхвърляне на понятието човешки отношения. Предлагат ви всичко, обещават ви всичко, твърдят, че могат всичко, въпреки че не знаят нищо.

–         Тонът на просяка, който вика: ”Са-ХИБ!”, учудващо напомня този, с който ние порицаваме дете: „Стига ДЕ!”, повишавайки глас и натъртвайки на последната сричка…

–         …за да се запази за всеки свободата, която му е присъща благодарение на отказа на другите да е упражняват антагонистично. Трагично е за човека, че този благороден опит е претърпял неуспех…

–         Любители на къмпинга, идете в Парана. Или по-скоро не: не отивайте. Запазете за последните естествени кътчета на Европа мазните си хартии, неразлагащите се бутилки и смачканите си консервени кутии.

–         В градините на двореца двама стражи обсъждат събитието. Няма ли да стане вече невъзможно да си полицай? Мислят си за стачка, във всеки случай заслужават увеличение на заплатите.
Началникът на полицията идва и обяснява грешката им. Мисията на полицията не я разграничава от хората, на които служи. Равнодушна към целите, тя се слива с личността и интересите на господарите си и блести с тяхната слава. Осъществявайки своята истинска природа, тя, както в рекламите на детективските агенции, вижда всичко, чува всичко и никой не подозира това. ( 😀 )

________________________________________
С това приключвам. Реших да не разказвам повече за книгата – поднесох ви „малка чаша ром” от бутилката. Само за да предизвикам интереса ви – истинското преживяване идва с четенето. Както виждате, цитатите са по-скоро от отклоненията от същността.

Но, в заключение, отново дебело подчертавам:

Това е книга за вас и за вашите потомци. Тя ще ви научи да виждате, мислите и говорите различно – със собствените си очи, глава и уста! Така, както накара изследователи от най-различни сфери на познанието да се променят. И в същото време ще изпитате гъдела на приключенско четиво…

Дано сте почувствали неистовото ми желание да имате тази книга в библиотеката си!

Не пренебрегвайте „Тъжни тропици”!

А аз започвам „Дивото мислене”…

___________________________________________

Финална публикация по инициативата на http://liikk.wordpress.com/2010/07/29/blogs2/

Виж Тъжни тропици, Тъжни тропици 2

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • lilia  On 24 октомври, 2010 at 19:07

    Трябва и аз

  • Муниконтин  On 25 октомври, 2010 at 01:08

    И аз 😀 Зариби ме! 😉

  • Мушморок  On 3 ноември, 2010 at 17:04

    Откъсът за човешките отношения все едно аз съм го писал.

  • галина меламед  On 28 февруари, 2011 at 14:22

    Много ми хареса написаното и се радвам, че като преводач на книгата може би съм допринесла за разпространението и в България. За мен това е една от най-хубавите и мъдри книги на 20 век.

    • Графът  On 1 март, 2011 at 10:02

      Много поласкан от Вашето внимание и много виновен се почувствах, г-жо Меламед!
      Потънал в тази най-мъдра (и за мен!) книга от първия миг, аз съвсем забравих, че не я чета в оригинал.
      Не „може би”, Вашият принос е огромен!
      Самият факт, че нищо не ми напомни за преводач, говори сам за себе си – за мен Вие сте „съавтор” на българския вариант на „Тъжни тропици”!
      Моля, приемете моето искрено уважение и възхищение от Вашия труд.
      Честита Баба Марта!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: