Стъргало

По-младите може и да не знаят едно от значенията на тази дума, най-младите почти сигурно. Нищо чудно – и то отиде в историята по реда си. А беше главното – кажеш „на стъргалото” и всички точно те разбират. Нищо, че в следващото пояснение от Тълковен речник то е на трето място:
1. Стъргалка.
2. Уред за стъргане; ренде.
3. Прен. Разг. Централно място в селище, където вечер хората се разхождат. Отивам на стъргалото.

Да се чудиш и маеш на изобретателността и точността на човешкия колективен ум – нерде ренде, нерде място за разходка!

Още по-чудно е, че за стъргалото ми напомни книгата „Тъжни тропици”, без да съм срещнал (поне досега) нещо подобно в нея. Странна асоциация. А може би не толкова странна?

Откак се е пръкнал човекът, все се напъва да доказва, че е индивидуалист, личност. Че е различен от подобните нему, че е по-така, по-онака. И понеже винаги се е чувствал малко несигурен в това си желание, за по-авторитетно нароил разни категоричности като „семейството е моята крепост”, „аз и тълпата”, „съдбата ми от мен зависи”, „просташката тълпа” и подобни. А мъдри люде цели философски течения измислили.

И всичко щеше да е тип топ ако не беше стъргалото…

Имаш подбожествено самочувствие. Демонстрираш пълно пренебрежение към заобикалящия свят, който шава някъде далеч там под теб. Благоволяваш да снизходиш само до малък кръг избрани.
И изведнъж…натруфена, излъскана, цялата ти «непрестъпна крепост» с теб начело тръгва да се препъва по калдъръма на някаква си улица по едно и също време с целия град и даже вкл. собствената ти слугиня!!!
Мъдри философи, ха обяснете ми го това! (Между другото, вие не сте ли ходили на стъргало? 😉 )

Пак се отплеснах!

Софийското стъргало повече от 50 години е било на сегашния бул.»Цар Освободител».
От него закачих и аз. Става дума за петдесетте на миналия век. През гимназиалните ми години то беше традиционно по «Царя» от хотел «България» до Орлов мост. По-късно се пренесе по ул.»Раковска» от Военният клуб до пл.»Славейков», продължи още няколко години и замря. «Раковска» беше явно предсмъртен гърч – от началото на века стъргалото е било неизменно по «Царя».

Да ви обясня какво представляваше. Улицата се затваряше за превозни средства от 17 до 22 часа. Към 18-19 часа вече беше плътно запълнена по цялата си ширина от разхождащи се хора. Разходката ставаше в две посоки като отвреме навреме обръщаш за да срещаш хората, които са се движили в твоята посока. Не беше обичайно да се спреш за разговор продължително време – най-много за договорка.
Не си спомням в кои дни ставаше, нито колко пъти седмично.
Беше място, където със сигурност ще срещнеш приятели и познати. А и някой ако ти трябва и не можеш да го намериш.
В края на 40-те и началото на 50-те то беше особено масово – очевидно хората бяха зажадняли след няколко години прекъсване заради бомбардировките.
Явно и най-големият индивидуалист не може без да се увери, че не е сам…
Това признато е така – всеизвестно е, че пълната изолирана самота е непоносима за човека.

Тогава защо стъргалото остана в историята?

Нищо подобно! Не е останало в историята. Стъргалото само еволюира с техническия прогрес на човечеството. Има го и сега.

Сега то може да се нарече кейбордало! 🙂

София 10-15 години след Руско-Турската война от 1877-1878г. По днешния бул. «Цар Освободител». Снимката е от загадките на http://stara-sofia.blogspot.com/

Вечерно стъргало някъде по света

Тъжни тропици

Мразя пътешествията и пътешествениците, а ето че се готвя да разкажа за моите експедиции, но колко време ми беше нужно, за да се реша! Всеки път някакъв срам и отвращение ме спираха. Трябва ли да разказвам подробно толкова отегчителни детайли? Истините, които отиваме да  търсим толкова далече, са ценни едва след като се почистят от тези примеси. Но този вид разкази среща одобрение, което за мен си остава необяснимо. Какво четем в тези книги? Някоя подробност, като откраднатия сандък, пакостите на кученцето на борда  и избледняла информация, която известна доза нахалство не се свени да представи като доказателство – не, какво говоря, като оригинално откритие.

Така започва КЛОД ЛЕВИ-СТРОС книгата си „Тъжни тропици” (издание на Издателска къща ЛИК).

Една книга, която, според мен, е философски фундамент на етнологията такава, каквато трябва да бъде.

Една книга, която трябва да се чете с официално облекло! Не заради някаква студена аристократичност, а заради готовността да ú се принадлежи, докато се чете.

Гигантът етнолог-структуралист ни казва и показва: няма варварство и цивилизация що се отнася до корените на човешкото мислене и социална организация, базисните модели се управляват от всеобщи закони.
„Ако е истина, че хората винаги са се стремели само към едно, а именно да създадат общество, в което може да се живее, силите, които са ръководили нашите прадеди, присъстват и у нас. Нищо не е проиграно, можем да започнем всичко отначало.” (цитат от последната страница на корицата)

Прочитам какво съм написал до тук и се стряскам – изглежда много застрашително сериозно. Едва ли не книга, която не е даже лъжица за всеки професионалист.

Е, не е така!

Това „не е за нас” съдържание идва до вас неусетно, когато четете.
Авторът разказва съвсем автобиографично, с начало студентските си години. В литературен стил, който не знам има ли си име – пише така, както се разговаря, както го правим и ние с вас. С многобройни странични отклонения от започнатата мисъл, удължаващи и усложняващи изреченията…
Е, понякога малко препъващо за четене, но затова пък е много човешки написано. И много интересно.

Често, остроумно: „опитвах се да отгатна зад грима мислите на госпожиците от дръгсторите, облечени с лилави рокли и с махагонови коси”. 🙂

Или хуманитарно: „Днес, когато полинезийските острови, залети с бетон, са превърнати в самолетоносачи, хвърлили тежки котви на дъното на южните морета, когато цяла Азия е заприличала на болнава зона, когато бидонвилите разяждат повърхността на Африка, когато търговската и военната авиация убива чистотата на американската и меланезийската гора, преди дори да унищожи девствеността ú, нима така нареченото бягство в пътешествията може да постигне нещо друго, освен да ни срещне с най-злополучните форми на нашето историческо съществуване? Това, което вие, пътешествия, ни показвате най-напред са нашите боклуци, захвърлени в лицето на човечеството.”

Поетично: „миролюбивият и ясен звън на чукчетата напомня звука на ксилофон (….) широките платна на авенютата, които нахално пресичат останките на къщи, които са по на петстотин години , но толкова често са били разрушавани и поправяни, че тяхната неизразима старинност вече няма никаква възраст”

……………………………………

Драги приятели, тази скромна публикация има за цел само да ви обърне внимание, че има разкошно издание на „Тъжни тропици” на Издателска къща ЛИК.
За да не се губи време, докато аз ахкам и охкам над страниците на книгата и съм още доста далеч от края… 🙂

А и какъв смисъл да ме чакате за мнение? Такава книга преразказва ли се? Многобройните снимки как ще видите?
Или пък аз ще взема да коментирам КЛОД ЛЕВИ-СТРОС!?!

Този най-голям изследовател на човечеството не може да се коментира, той трябва да се чете!
Още повече, че както е далеч в историята (род. 28 ноември 1908 г – болшинството от вас не са били родени и в 1955 г., когато се е появила книгата „Тъжни тропици”), така е и наш съвременник – почина миналата година на 30 октомври, няколко седмици преди да навърши 101 години.

И до последните му дни светът дебнеше всяко редче, написано от великия столетник – Човекът, който ни кара да се опитаме да търсим същността си.
Оная истинска същност, която ни позволява понякога да разменим едно неволно разбирателство с някоя котка…

……………………………………………

За „Тъжни тропици” неминуемо ще има още да пиша. Не коментари, а „ахкания”! 🙂 Затова слагам „следва продължение”.

Продължение Тъжни тропици 2 и Последно за „Тъжни тропици”

______________________________

Заб. Текстът в Italic е цитати от книгата. Вкл. и последният с котката…

Великите индиански вождове

Какво знаете за тях? Ако напишете в Google заглавието ще се появят 19 100 адреса като доста от тях не са по темата.

А за Горно нанадолнище какво знаете? В Google са 26 500 адреса… 😀

И все пак неизкушените имат някаква представа за вождовете – основно от уестърните филми. Както и за индианците изобщо. Каква?
Като прочетете „Великите индиански вождове” какво си спомняте?
В най-добрия случай за борбата им с белите заселници. Борбата – расова и културна – между индианците и белите за притежаване на земята.
За „дребното допълнение”, че индианците са живеели на нея от хилядолетия, а белите „заселници” са я „завоювали” няма да се сетите. Т.е., че ужасните диви индианци, с лошия навик да скалпират победените си противници, всъщност безнадеждно са се мъчили да отблъснат настъпващото бъдещо „присъствие” и ….. е, да, де…

Разбира се, казаното дотук се отнася за общите ни, масовите представи за ерата на „Американския запад”. За индианците е писано доста (близо 12 мил. адреса в Google) – има сведения даже за предците им хопите, които притежавали мистериозни и необясними лечителски способности.* И все пак ми липсва един Клод Леви-Строс, който да ги е посетил преди да дойдат заселниците…

И сред нас, българите, има десетки хиляди сериозно просветени и знаещи по въпроса.** Много повече, отколкото по света има знаещи за нашите борби против турския нашественик – нищо, че сме спасили тогава Европа от «присъствие». Ама като си нямаме Холивуд и автор като Карл Май (който, в интерес на истината, не ни е отминал – написал е един роман с приключения по нашите земи)! 🙂

Увлякох се, а аз за друго подхващам тази тема.
За да се похваля 🙂 с подарък от внука ми:

Картичка с портретите на великите индиански вождове

(„Респектиращи са били, нали?” пише Васко. „Не само” казвам аз. След като погледнете мимоходом картичката на прочутите „дивашки вождове” върнете се отново на нея и се вгледайте поотделно по-внимателно в лицата, израженията и особено очите им. Приличат ли ви на диваци, а?)

и миниатюрен tomahawk (томахавка).

Какво толкова за хвалба – картичка и сувенирче!

Ами толкова! –
Нареждат се до ножчето от Aiguille du Midi,  защото са купени в Маниту Спрингс,  а сувенирът tomahawk е направен ръчно от семейство Navajo Indian от Ню Мексико с автентични материали и технология на древните томахавки.  Даже вървите са от животински жили.

Ами толкова! –
За мен са неоценими не заради автентичността си, а защото Васко, когато е бил по такива изключителни места, си е помислил „Това дядо ще го оцени.”!

Колко внуци се сещат за дядо си на тази възраст в такива моменти?

Жив и здрав да си, момчето ми!

_____________________
* Между другото, в днешно време усилено се мъчим да направим с уреди това, което (според преданията) хопите са можели природно. А делфините продължават и днес да си могат… 🙂

** Българско Индианско Общество „Орловият Кръг“
Уникални копия на индиански бойни лъкове от началото на 19-ти век предложи за продан общество на индианците в България. Неговия център е в град Трявна. (Живи са индианките от детството в милата ми Трявна! 🙂 )

Празникът на София

С гордость трѣбва да признаемъ, че нашата столица (….) направи грамаденъ напредъкъ: отъ едно незначително градче съ тѣсни и криви улички и слупени кѫщурки, тя стана голѣмъ, многолюденъ градъ, съ широки булеварди и красиви сгради, и съ учреждения, които я правятъ истински духовенъ, културенъ и индустриаленъ центъръ на България.

Столица на единъ трудолюбивъ и напредничавъ народъ, разположена въ срѣдището на Балканския полуостровъ, дето се кръстосватъ важни международни пѫтища, съ своята красива околность, благоприятенъ климатъ и лѣковити минерални води, София има всички условия да стане важенъ политически и културенъ центъръ и да бѫде привлекателенъ, хигиениченъ и красивъ градъ.

(……)

Обитавана отъ интелигентно и енергично население, рѫководена отъ мѫдри управници и подкрепена отъ държавата, София скоро ще се съвземе и съ бързи крачки ще тръгне по пѫтя на всестраненъ напредъкъ и процъвтяване, за да оправдае своя хубавъ девизъ: „Расте, но не старѣе”.

Столиченъ Кметъ: В. Вазов

(предговор на „Юбилейна книга на градъ София (1878-1928)”, изд.1928 г. по случай 50-годишнината на столицата)

Столичният кмет В. Вазов има основания да говори така – през 1878 г. в София не е имало дори една дрогерия, а в 1928-ма само аптеките вече са 20!

__________________________

Горе-долу можете да видите „Юбилейна книга на градъ София (1878-1928)” 🙂

Без гащи

Една забавна случка с деца е дала повод на ankabanka  за публикация под това заглавие – забавна анкета- шега към посетителите мъже в блога. И аз така я приех, пишейки коментар там.

Но, поглеждайки днес отново, видях след мен коментара на Dreamfall и отговора на ankabanka. И ми прищракна „другата гледна точка”: 🙂

Само забавна страна ли има случката?

Авторката, въпреки заявеното намерение, категорично отговаря на този въпрос в последния си коментар: „аз не разбирам и ми е чуждо или спомените от моето детство са различни, но не си спомням аз или някое друго хлапе да се е опитвало да впечатлява по такъв начин.”

Логично излиза, че случката е много достоверна илюстрация за измененията в кратък исторически период на обществените ценности и ранната мисловна подготовка на децата за живота!

Хе-хе, решихте ли, че вече знаете какво ще напиша по-нататък? Не бързайте толкова – познали сте само донякъде… 😉

Да видим.

Първото момиченце вади най-големия детски момичешки коз (интересно, че той още продължава да е такъв!).
За второто какво остава?
Не забравяйте, че тук става дума какво преимущество имат сега, а не когато пораснат.
И второто намира най-точното решение – щом не разполага с детски коз, ще използва такъв на големите!
Гениално, нали?
А козът му не може да не е впечатляващ – нали на всяка крачка вижда по списания, телевизия, вестници, какички без гащи! Вярно, не е било много сигурно в ефекта („след малко другата тихичко съобщила”), но е решило да рискува при липса на друга възможност.

Друго.
Там писах, че по мое време момчетата се боричкаха да впечатляват момичетата, а не обратно. По времето на дъщеря ми все още беше така – в първи клас двама кавалери ú носеха чантата до училище и обратно. 😀 По времето на ankabanka това вече е назад в историята. Доста бързо развитие, не намирате ли?

Трето, което касае нас всички.
Тези деца не разбират същността на някои неща (какъв смисъл има изразът „тя е без гащи”, например), те виждат крайния резултат. Но той остава като символ какво трябва да правиш (като пораснеш) за да впечатляваш. Ако полът на участниците беше обратен, нищо чудно едното момче да кажеше „Аз пък съм мутра”…
Ние опитваме ли се да им обясняваме? Трудно е, знам, и не става еднократно. Става с разговори (не само с детето), отношение и т.н. – години и години, всичко това, което се нарича домашно възпитание.

Родителите са авторитет и пример за децата до време. За да бъдат винаги, те трябва да се потрудят!

П.С. Сега мога да направя и аз избор. Избирам второто момиченце – заради ума и начина да намери успешен изход от трудната ситуация!

Нови ли са новите?

Преди 4 години и половина Пламен Вачков, шеф на агенцията по информационни и комуникационни технологии, каза, че електронни идентификационни карти за гражданите ще се издават най-рано след година. Новата лична карта трябва да е интегрирана и да включва както данните от личната карта, така и от шофьорската книжка, да има данни за здравното досие, да служи като дебитна карта и за електронен подпис.

Както се вижда, специалистите още отначало са били наясно какво може и трябва да побере новият тип лични карти, че да не прилича на компютър, който служи само за написване на честитки по празници.

Били са наясно, ама както се казва „човек предполага, Господ разполага”. В нашият случай – чиновниците (и министрите са чиновници!) разполагат.

А какво е житейското верую на чиновниците? „Свърши работата, която ти искат, с минимум усилия и максимум хвалби!”.

И така, нови ли са новите документи? Или вече са остарели преди да ги получим? За паспортите не знам, но личните карти определено да! Задължават ни да си купим компютър от ерата на „Правец”.

След горното изказване през февруари 2006-та вече няма да срещнете какво може да съдържат новите лични карти. Нашите баш чиновници от всякаква боя започват героична борба за провеждането конкурс за изпълнител. През това време другите държави „скромно и полека” са направили ето какво:

Естония. Живеещият там Валери Антонов разказва надълго и нашироко във в.”Труд” от 21.08., че чипът в новия му български паспорт не се чете в чужбина. Но не това е причината и аз да се включа в ансамбъла „новите документи”. Той споменава интересни неща. Съдете сами:

„В Естония издават паспорти с електронен носител от 2008 г. насам. И там цената им е 40 лв. Чипът в личната карта е въведен още през 2002 г. В Естония личната карта е универсален документ. Има данни видими за всички, които проверяват картата ми, но има и конфиденциална информация, до която достъп имат само оторизираните органи. Например от здравната каса влизат само в данните, с които те оперират. Всеки гражданин може да прочете цялата информация в електронния носител на личната му карта. Трябва само да изтегли една програма от сайта на Департамента по гражданство и миграция и да я качи в компютъра си. После вкарва пластиката в един четец, който струва 10 български лева. Въвежда ПИН кода си и излиза цялата налична информация. Можеш да видиш личния си лекар, какви рецепти са ти били изписани, колко натрупана пенсия имаш и пр. Можеш да видиш и кой и по какви причини е чел информация в чипа ти.”
Има и снимка на личната му карта – изглежда дори по-семпла от нашата.
На същата страница в „Труд” има информация от Мария Велчева за личните карти в Естония, която допълва: „Там е и личният идентификационен номер на притежателя, нещо като нашето ЕГН, който в Естония не е защитена лична информация. Личната карта в бившата съветска република служи както за идентификация, така и като здравна книжка, средство за разплащания и дори за карта за градския транспорт. Най-впечатляващото приложение е електронното гласуване по интернет, което стана възможно от 2005 г. (г-н Антонов споменава, че с личната си карта е гласувал от България в избори в Естония!). Личните карти се изработват от швейцарската компания „Трюб”. Софтуерът за работа с тях пък се прави и поддържа от компания, създадена от естонски две банки и две телекомуникационни компании.”

А бе, тия хора нямат хабер как се управлява държава!

Как така, заради изискване за биометрични данни, ще правят универсален документ за удобство на гражданите? Къде остава авантата от смяна на документи през няколко години, къде са емоциите и обвиненията към предишните чиновници, къде е тупането в гърдите и помпането на мускули? Те май не знаят вица за лудия, който си удрял палеца с чук и когато го попитали защо, отговорил, че му става хубаво като спре!

И на нас ще ни стане хубаво като си сменим документите – до следващата неминуема смяна… И хич няма да ни мине през ума, че поне можеше сегашната смяна да се направи като хората. Т.е., за удобство на хората. Като в Естония, например.
Па макар и с такава сага по български:

–         2007-ма, началото на май. От началото на ноември започва издаването на новите документи за самоличност, които ще съдържат биометрични данни. Снимката и вземането на отпечатък ще се извършват в МВР при подаване на заявлението. Това записаха вчера министрите при промените в правилника за издаване на документите за самоличност.
–         2008-ма, февруари. МВР пак удължава срока за новите паспорти. Вече близо месец и половина след изтичане на срока за избор на фирма изпълнител обаче такава още не е определена.
–         2008-ма, края на март. „Очакваме издаването на паспортите с биометрични данни да стартира до края на 2008 г.“, заяви вътрешният министър Румен Петков.
(Междувременно – Германия въвежда нови лични карти във формата на дебитни карти, съобщиха от посолството на ФРГ в София. Кабинетът реши електронната карта да заменя от ноември 2010 г. досегашните документи и освен всичко друго тя ще улесни и покупките в интернет. (29.7.2008 г.))
–         28.10.2008 г.   МВР прави бърз търг за новите документи. Това се налага от изискване на Европейския съюз, според което от края на юни 2009 г. страните членки трябва да издават документи с биометрични данни. Биометрията е и едно от изискванията за отпадане на визите за САЩ.
–         Април 2009-та. Изборът на „Сименс“ за новите паспорти разгневи конкурентите. Три от декласираните в конкурса фирми – Bundesdruckerei-Германия, Allami Nuomda Nurt-Унгария и Sagem-Франция са завели жалби срещу отпадането си от търга. Съдът блокира новите паспорти.
–         26.6.2009 г. Биометрични данни ще има само в международните паспорти и в документите за пребиваване на лица от трети страни. Освен досегашните данни, в документите ще има и два пръстови отпечатъка от показалеца на притежателя, а снимката ще е по-защитена от подправяне. Във вторник ще бъде отпечатан първият паспорт. ( 😀 )
–         29.3.2010 г. Заявката на лични документи вече отнема минути. Безкрайните опашки за формуляри, които предшестваха подаването на заявки за лични документи, от днес остават в историята. От МВР увериха пред „Сега“, че са инспектирали новите места, където ще се приемат заявки и всичко е наред.
–         Ден по-късно. В страната се извиха огромни опашки заради блокиралата система, а българите в чужбина изобщо не могат да разберат къде се издават биометрични документи.
–         08.6.2010 г.     Срив в системата на МВР обърка данните за новите документи. Поредният срив в системата за издаване на нови лични документи с биометрични данни, изработена от „Сименс“, е довел до разбъркване на снимки и самоличности в масивите на МВР, научи „Сега“. Заради грешки в софтуера снимките на едни граждани се свързват с данните на други.

И т.н. – удрянето с чук по палеца продължава. 😦
(всички цитати са от архива на в. „Сега”)

В ляво – от електронен подпис до карта за градски транспорт
В дясно – снимка и отпечатъци на пръстите…