Тъжни тропици

Мразя пътешествията и пътешествениците, а ето че се готвя да разкажа за моите експедиции, но колко време ми беше нужно, за да се реша! Всеки път някакъв срам и отвращение ме спираха. Трябва ли да разказвам подробно толкова отегчителни детайли? Истините, които отиваме да  търсим толкова далече, са ценни едва след като се почистят от тези примеси. Но този вид разкази среща одобрение, което за мен си остава необяснимо. Какво четем в тези книги? Някоя подробност, като откраднатия сандък, пакостите на кученцето на борда  и избледняла информация, която известна доза нахалство не се свени да представи като доказателство – не, какво говоря, като оригинално откритие.

Така започва КЛОД ЛЕВИ-СТРОС книгата си „Тъжни тропици” (издание на Издателска къща ЛИК).

Една книга, която, според мен, е философски фундамент на етнологията такава, каквато трябва да бъде.

Една книга, която трябва да се чете с официално облекло! Не заради някаква студена аристократичност, а заради готовността да ú се принадлежи, докато се чете.

Гигантът етнолог-структуралист ни казва и показва: няма варварство и цивилизация що се отнася до корените на човешкото мислене и социална организация, базисните модели се управляват от всеобщи закони.
Ако е истина, че хората винаги са се стремели само към едно, а именно да създадат общество, в което може да се живее, силите, които са ръководили нашите прадеди, присъстват и у нас. Нищо не е проиграно, можем да започнем всичко отначало.” (цитат от последната страница на корицата)

Прочитам какво съм написал до тук и се стряскам – изглежда много застрашително сериозно. Едва ли не книга, която не е даже лъжица за всеки професионалист.

Е, не е така!

Това „не е за нас” съдържание идва до вас неусетно, когато четете.
Авторът разказва съвсем автобиографично, с начало студентските си години. В литературен стил, който не знам има ли си име – пише така, както се разговаря, както го правим и ние с вас. С многобройни странични отклонения от започнатата мисъл, удължаващи и усложняващи изреченията…
Е, понякога малко препъващо за четене, но затова пък е много човешки написано. И много интересно.

Често, остроумно: „опитвах се да отгатна зад грима мислите на госпожиците от дръгсторите, облечени с лилави рокли и с махагонови коси”. 🙂

Или хуманитарно: „Днес, когато полинезийските острови, залети с бетон, са превърнати в самолетоносачи, хвърлили тежки котви на дъното на южните морета, когато цяла Азия е заприличала на болнава зона, когато бидонвилите разяждат повърхността на Африка, когато търговската и военната авиация убива чистотата на американската и меланезийската гора, преди дори да унищожи девствеността ú, нима така нареченото бягство в пътешествията може да постигне нещо друго, освен да ни срещне с най-злополучните форми на нашето историческо съществуване? Това, което вие, пътешествия, ни показвате най-напред са нашите боклуци, захвърлени в лицето на човечеството.”

Поетично: „миролюбивият и ясен звън на чукчетата напомня звука на ксилофон (….) широките платна на авенютата, които нахално пресичат останките на къщи, които са по на петстотин години , но толкова често са били разрушавани и поправяни, че тяхната неизразима старинност вече няма никаква възраст

……………………………………

Драги приятели, тази скромна публикация има за цел само да ви обърне внимание, че има разкошно издание на „Тъжни тропици” на Издателска къща ЛИК.
За да не се губи време, докато аз ахкам и охкам над страниците на книгата и съм още доста далеч от края… 🙂

А и какъв смисъл да ме чакате за мнение? Такава книга преразказва ли се? Многобройните снимки как ще видите?
Или пък аз ще взема да коментирам КЛОД ЛЕВИ-СТРОС!?!

Този най-голям изследовател на човечеството не може да се коментира, той трябва да се чете!
Още повече, че както е далеч в историята (род. 28 ноември 1908 г – болшинството от вас не са били родени и в 1955 г., когато се е появила книгата „Тъжни тропици”), така е и наш съвременник – почина миналата година на 30 октомври, няколко седмици преди да навърши 101 години.

И до последните му дни светът дебнеше всяко редче, написано от великия столетник – Човекът, който ни кара да се опитаме да търсим същността си.
Оная истинска същност, която ни позволява понякога да разменим едно неволно разбирателство с някоя котка

……………………………………………

За „Тъжни тропици” неминуемо ще има още да пиша. Не коментари, а „ахкания”! 🙂 Затова слагам „следва продължение”.

Продължение Тъжни тропици 2 и Последно за „Тъжни тропици”

______________________________

Заб. Текстът в Italic е цитати от книгата. Вкл. и последният с котката…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: