Тъжни тропици 2

Продължение на Тъжни тропици

Не съм и допускал, че може на стари години да ми се случи подобно нещо.
Една книга да ме обсеби до такава степен, че непрекъснато да е в ума и устата ми. За каквото и да стане дума, за ланския сняг да се говори, аз съм готов спонтанно да кажа „Пък в „Тъжни тропици” Леви-Строс казва”…

Казва Човекът. Не пише, а казва! Според собствените му думи един спомен повлича друг, той трети: „Трябва да спра. Всяко от тези дребни приключения поражда в паметта ми друго.” Слава Богу, в повечето случаи не успява да спре веднага!

Тази книга се определя като една от най-значимите книги на френския етнолог-структуралист* Клос Леви-Строс.
Тази книга обърка хората, които искаха да я определят – едни споменават мемоарна, други философска, трети…

Една книга от 530 стр. написана за 4 месеца и половина! Помислете си дали е лустросвана, украсявана и професионално съобразявана…
Тя е просто разказ за случки и разсъждения породени от тях, на един човек с истинско чиста проба човешко мислене, неподдаващо се на влияния и примеси. Негово собствено. Той казва нещата така, както ги мисли, независимо за кого и какво се отнасят, независимо дали трябва така да се мисли и говори, независимо дали големи всепризнати капацитети са казали друго. Независимо какъв ще е резултатът.
На когото му харесат – добре, на когото не му харесат – здраве да е. Той няма намерение да се налага…

Е, на мен ми харесва! Толкова, че след стотици прочетени книги за първи път ми се случва да не продължавам да чета от където съм спрял, а да се връщам няколко страници назад за да премахна необходимостта от „Та какво казваше?”.
От време на време вмъквам реплика, но повече слушам – има какво, а и „отвлечените” неща ги е казал така, че няма с какво да ги допълня или коригирам… 🙂
Най-странно ми е, че не изпитвам чувство на потиснатост или преклонение пред него.**
Не, ние просто разговаряме – двама стари приятели със сходни възгледи за живота…
Следващата му книга, която бих искал да прочета е La Pensée sauvage.

В следващите редове (и следващи публикации) давам цитати от книгата, които са ми харесали, интересни са или резонират с моите разсъждения. В тях с Italic са мои редки вмъквания – за да ви е по-удобно да четете.

Обаче предупреждавам: от тях няма да добиете и 1/100 представа за книгата. Какво ще ви хареса на вас ще разберете като я прочетете!
Купете си я – тя няма да е само за вас, а и за децата ви!..

Цитати:
– Всички бяхме млади учители, едва започнали работа в провинциални гимназии. Малко перверзният каприз на Жорж Дюма щеше да ни извади от влажното зимуване в областните хотели, лъхащи на изба, грог и изгорели лозови пръчки, и да ни изпрати в тропическите морета и луксозните параходи: всички онези преживявания, впрочем предназначени да предложат далечна връзка с неизбежно фалшивия образ, който поради характерната за пътешествията фаталност ние вече си създавахме за тях.
– Дюма разполагаше на естрадата (може би „на катедрата”? едрото си, грубо издялано тяло, завършващо с неправилно оформена глава, напомняща побелял и огладен корен, пролежал дълго време на дъното на морето.
– „Най-вече, ни беше казал Дюма, трябва да сте добре облечени.” В желанието си да ни успокои той добавяше с трогателна наивност, че това може да стане съвсем икономично недалеч от Халите, в един магазин „При кръста на Жанет”, от който винаги оставал доволен, докато бил студент по медицина в Париж.
– Виктор Серж поради това, че в миналото си е бил съратник на Ленин, ме смущаваше. Едновременно с това трудно успявах да съвместя този факт с личността му, която ми напомняше по-скоро стара госпожица с принципи.
– Вместо да се ограничаваме, както правим понастоящем, с противопоставянето на лекари с лекари, на индустриалци с индустриалци, на учители с учители, може би ще открием, че съществуват по-тънки съответствия между отделните личности и социалните роли.
– …група военни, обхванати от колективна форма на умопомрачение, което би заслужавало вниманието на етнолога…
– …не бях чужд на такъв вид явления. Знаех, че бавно и постепенно те избликват като коварна вода от недрата на едно човечество на едно човечество, пренаситено от собственото си количество и от непрекъснато нарастващата сложност на проблемите си, сякаш неговият епидермис е бил раздразнен от търкането, получено в резултат на материалния и интелектуален обмен, нараснал поради интензивните комуникации.
– Спомням си, че именно в пациото на този хотел Бернар Голдшмид, пристигнал със същия кораб и станал след това директор на Комисариата по атомна енергия, ми обясни една вечер принципа на атомната бомба и ми разкри (беше май 1941), че големите воюващи страни бяха започнали научна надпревара, която ще гарантира победата на тази от тях, която се класира първа.
– Човечеството е избрало отглеждането на една-единствена култура; то се готви да произвежда масово цивилизация като кръмно цвекло. Неговото обикновено меню вече ще съдържа само това ястие.
– Някога хората са рискували живота си в Индия или Америка, за да донесат блага, които днес ни изглеждат смешни: бразилско дърво (откъдето и името Бразилия), червена боя или черен пипер, по който при Анри ІV лудеели до такава степен, че придворните го слагали в бонбониери, за да го хрускат.
– Цялата диалектика идва от обичаите и философията на групата. Именно от групата индивидите научават урока си; вярата в духове покровители принадлежи на групата и цялото общество учи своите членове, че в обществения ред за тях има шанс само с цената на един абсурден и отчаян опит да излязат от него.
– Не можах никога да разбера дали спонтанно или обмислено той (Виктор Маргьорит) беше способствал, заедно с някои други, за установяването на международно братство на свръхчовеци, състоящо се от пет-шест души: самият той, Кайзерлинг, Ладислав Реймон, Ромен Ролан и за известно време, мисля, и Айнщайн.

___________________________________________________
* Структурализъм – търсене на основните модели на мислене във всички форми на човешката дейност.
** А има за какво – къде съм аз, къде е той. Един от изключително малкото автори, чиито произведения приживе са публикувани в Bibliothèque de la Pléiade.

_____________________________________________

Начало Тъжни тропици, следва Последно за „Тъжни тропици”
___________________________________________
Публикация по инициативата на http://liikk.wordpress.com/2010/07/29/blogs2/

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Trackbacks

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: