Моят малък приятел

Сигурно си спомняте за моя малък приятел Вики от разказа ми за Monte Negro.  И визуално го познавате от снимките.

С удоволствие (и известно закъснение) ви съобщавам: той вече е първокласник!

За мое съжаление, вече няма път край Monte Negro (пътят му за училище не минава оттам) и ние не сме се виждали от доста месеци (края на детската градина).

Аз често си спомням за него , но със съжаление съзнавах, че се „отдалечаваме” безвъзвратно – той е едно дете, а и новите бурни впечатления сигурно ще ме изтикат бързо от спомените му. Вярно, че беше питал за мен при срещи с някои от участниците в сутрешната „раздумка” на кафето, но все пак…

Един имейл от майка му ми каза, че той често ме споменава и говори за мен. Много съм радостен, надявам се това да му остане един от светлите спомени…

А понеже ми липсва, ще направя опити да го видя някоя хубава неделя в парка, където знам, че го водят на игра.

На добър час, Вики!

От сърце ти пожелавам, мой малък приятелю, дълъг лъчезарен живот!

 

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: