ме следи.
От 1944-та до днес!
Ден след ден, година след година.
Гледа строго
и ми напомня:
„Ей, внимавай! Не забравяй, че ти съм аз! Нищо, че външно хич не си приличаме.”
Обръщам му гръб,
усмихвам се (тъжничко, да си призная – наистина никак не си приличаме 😦 ), ама полза никаква – момчето от портрета, скрито някъде в мен, продължава да ме гледа упорито.
Или да се гледа?
Кой знае. Не знам и дали харесва или не това което вижда. Няма как да го питам – 1944-та е някъде далеч назад, няма връщане…
А при вас как е? Следят ли ви някогашните момичета и момчета? За това не са необходими непременно портрети – те са в нас, дори и когато сме ги захвърлили в най-забутаното кътче на паметта. Току се чуе изневиделица „Ей, ти”…
________________________
Голям портретист е била художничката Елена Грънчарова. На портретите й (такъв портрет има и сестра ми Муниконтин) е нарисувано не само което се вижда, но и което не се вижда.
Графът 
Коментари
А според мен си приличате, особено по дух 🙂
А моето момиче ме следи в очите на дъщеря ми, в невъздържаните буйни изблици на всякакви емоции, в отработеното „ей сега“ и куп други детайли, които ми се връщат тъпкано … и ми напомня каква съм била, държи ме в коловоза 🙂 Всяка сутрин ми казва троснато добро утро и вечер не иска да ляга … и още и още … и помня и помня… но си и признавам 🙂
Това следене е по-специално – под прикритие… 🙂
Повярвайте ми, Графе: приличате си с момченцето от портрета! Освен това мога да Ви кажа, че при Вас е налице една осезаема „степен на праведност“.
Какво искам да кажа с формулата „степен на праведност“ ли? Има една хипотеза, че праведните хора запазват душата си такава, каквато е била тя в „самото начало“ – TABULA RASA. Освен това душата – каквато тя става при натрупването на житейския опит – оформя изражението на лицето. Изводът е, че ако душата се е запазила ПРАВЕДНА, тя няма да измени лицето и миманса (а и не само лицето, но и походката, жестовете, „езика на тялото“) и външният вид на човека ще се запази до края такъв, какъвто е бил в началото.
Когато сме деца, всички сме до голяма степен невинни. Когато станем такива, каквито сме сега ние с Вас, Графе, ние сме или същите невинни създания, или грохнали и разкапани от пороците си развалини.
Ние с Вас сме от първата категория.
Можем да се поздравим по този случай!
Благодаря, Вестоносец!
Всеки човек в началото беше дете…
Почитаеми г-н Вестоносец, прекрасно написано и абсолютно вярно!
Драги графе,
аз пък си мисля, че момчето от портрета затова така спокойно гледа и скрито се усмихва, защото е доволно от големият белобрад човек, в който се е реализирало. И се гордее, и изобщо нито за миг не се е съмнявало – то се вижда.
🙂
Поздрави най-сърдечни!
П.Х.
Благодаря, ПХ, за посещението и добрите думи!
Зарадвахте ме!
EEEEХ, ГРАФЕ, ПРИЯТЕЛЮ, РАДВАМ СЕ, ЧЕ ИМАТЕ ТАКЪВ ЧУДЕСЕН ПОРТРЕТ ! ЩЕ Е ПРЕКРАСНО В БЛИЗКОТО БЪДЕЩЕ ДА ИМА ТАКАВА ПРОФЕСИЯ- ХУДОЖНИК НА ДЕТСКАТА ДУША. И ВСЯКО ДЕТЕ ДА ПОЛУЧАВА НА ОПРЕДЕЛЕНА ВЪЗРАСТ, ПО ЗАКОН И СЪВСЕМ БЕЗПЛАТНО, СВОЯ ЧИСТ И СВОБОДЕН ОТ ЧОВЕШКИТЕ СЪМНЕНИЯ И СТРАХОВЕ ОБРАЗ. И НЕКА НА ТОЗИ СПЕЦИАЛЕН РОЖДЕН ДЕН, ДЕТЕТО ДА НЕ ПОЛУЧАВА ДРУГИ ПОДАРЪЦИ ЗА ДА МОЖЕ, СПОКОЙНО И БЕЗ ДА СЕ РАЗСЕЙВА, ДА СЕ НАСЛАДИ НА ТОЗИ И ПОДСЪЗНАТЕЛНО ДА СИ ИЗГРАДИ ПРОГРАМАТА И ПРИОРИТЕТИТЕ ЗА КАЧЕСТВЕН ЖИВОТ. АКО РЕЗУЛТАТЪТ Е КАТО ПРИ ВАС, А ЩЕ Е ТАКЪВ, СИГУРНА СЪМ, ЖИВОТЪТ НАИСТИНА ЩЕ СТАНЕ ПО-ХУБАВ ОТ ПЕСЕН. А ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ПРИЛИКАТА, МИСЛЯ, ЧЕ ЦЯЛОСТНОТО ИЗРАЖЕНИЕ НА ДЕТЕТО ПРОСТО КАЗВА:“ КАТО ПОРАСНА ЩЕ БЪДА ГРАФА!“
Здравейте, приятелко!
Благодаря за посещението и оригиналната идея! 🙂
Надам се на Вашите посещения, че на мен Фейсбук ми е малко далечко… 😀