Как се слуша музика

Често по един или друг повод слушането на определен вид музика се използва като признак за оценка на културата и същността на човека. В съвремието ни поводи за това има бол. Темата „какво слушаш” (съчетана често по понятни причини с „какво гледаш по телевизията”) е постоянна и в блоговете. Последната публикация, която благотворно активира отдавна започнатото ми писание, е „Слушаш чалга = простак си” на съвсем нов (на 1 ден! 🙂 ) колега.
Защо ли?

Фундаментален въпрос! Не мога да го избегна преди да продължа по своята тема.

Никоя друга проява от сферата на това, което наричаме изкуство, не е толкова всеобхватна за човечеството. За разлика от живописта, танца, театъра, на практика няма човек, които да не е изкушен от някаква проява на музиката. При това не само като слушател! Нещо повече – целият жив свят (в това число и растителността) е подвластен на мелодичните звуци. Примери много що се отнася до извън човешката сфера, вкл. и научни изследвания.

Неделимостта на музиката от човешкото същество се губи в дълбока древност чак до корените му. Дори и при приемане на божествения му произход. В свещените книги не се говори много за това, но всички служители на религии я използват масирано – източно-християнските свещенослужители напр. почти изцяло пеят църковните служби.

Гласовите изблици на силни емоции при човека малко или много (но винаги) имат мелодичен израз.

Отдавна е известна и способността ú на въздействие върху човека. Доста примери за това (дори и лични) вече писах в „(самодейност) Изкуството”.

Споделял съм и малко емоционалната си мисъл, че душата живее в музиката. Сега бих я допълнил: душата действа, работи чрез музиката.

Много може да се пише по тази тема, сигурно пак ще се връщам на нея.
Сега по днешната – „как се слуша музика”.

Ами както се замислите върху току-що прочетеното, как? Винаги по един и същ начин и с едни и същи чисто индивидуални критерии и вкус?
Не, не става. Човек даже едни и същи дрехи не облича за всякакъв вид своя дейност!

Като казах „дрехи“, та си спомних интересен случай:
През 60-те на миналия век (винаги като напиша последните 2 думи ме побиват тръпки 🙂 ) гостувахме семейно в Берлин за премиерата на балета „Лебедово езеро”, в който прима балерина беше нашата приятелка Нора Железнова. Премиерата беше класическа отвсякъде – наложи се да си купувам костюм там, че моя не беше на достатъчна висота. 🙂 Вечерта на представлението на местата до нас имаше двойка на средна възраст, облечени много изискано. Жената ми се стори позната, а нямаше как да е, и тъй като аз открай време съм си голям физиономист… 😀 На следващия ден, обаче, стана ясно, че не съм сгрешил – това била чистачката на входа, където живееше Нора!

Отплеснах се, да продължа каквото съм започнал.

Всъщност, май не съм се отплеснал – това, което важи за дрехите, хилядократно повече е в сила за музиката, която слушаме.

Накратко и категорично (според мен):

>>> Седнал си на маса, похапваш и попийваш сладко на оживени приказки – да слушаш Бах, опера, джаз или даже музика за танци е снобизъм, простотия. Лично мен оперна музика напр., би ме подразнила и в пиано-бар.
>>> Работиш нещо – музикалният фон трябва да е „в тон” с работата ти, да не ú пречи, а да ú помага.
>>> Прекарваш вечер в ресторант с дансинг – танцувалната музика само трябва да ти дава възможност да потанцуваш ако желаеш, не трябва да те принуждава.
>>> Защото тя може и да принуждава, да кара всяко твое мускулче да потрепва от желание да се развихри – каквато е в дискотеките.

Така наречената „класическа музика” (тук слагам и класическия джаз) може да се слуша само като на концерт – напълно изолирано от всичко странично. Не може да режеш лук или да пишеш „как се слуша музика” и край теб да звучи Недовършена симфония на Шуберт, цигулков концерт на Паганини или Петата симфония на Бетховен. Впрочем може, ама е безсмислено, безполезно. Според мен, дори видео клип не е за препоръчване – най-добре е да се отдели време и да се слуша със слушалки и затворени очи! Подобно слушане е по-силно въздействащо от посещение на концерт, защото си насаме с музиката!

И какво излиза?

Чалгата (и подобна „лековата” музика, различна в различните епохи) завладява масите – ами естествено, те нямат възможност (и навик!) да отделят време за да слушат специално музика. За тях тя е фон на някаква дейност или забавление. Какво да слуша таксиметровият шофьор докато цял ден е в напрежение по задръстените улици освен чалга? Тя не му отклонява вниманието, не го натоварва психически – от едното влиза през другото излиза… А класиката не може така, иска внимание!

Малко хора обичали класика! А колко хора са слушали класика по описания начин? Как ще я обичат, като просто не я познават истински, не са я слушали, а само мимоходом чували. А и „обичам” и тук не е на мястото си, също както при книгите. Не „обичам”, а познавам – за да мога да се обърна към определена музика, когато душата ми има нужда от нейната подкрепа и иска да чуе какво ще ú каже.
Защото – пак ще го кажа – душите ни живеят, плувайки в музика…

________________________________
За да спазя традицията си ще ви предложа нещо реално към виртуалните си мисли. Не е задължително да се „хващате”, но ако го направите задължително изпълнявайте условията, особено главното:
Прежалвате посочените минути и слушате със слушалки и затворени (или поне не виждащи) очи! Бъдете „страничен слушател”, оставете душите на композитора и изпълнителя да си поприказват с Вашата…

Paganini – Massimo Quarta: “Maestoso” Доста дълъг разказ ( 7 мин.) на някаква очевидно интересна за душите история – изпитание за тези, които не обичат да им скрибуца цигулка. Но, нали знаете – човек се калява в изпитанията. 🙂

Paganini – Massimo Quarta: “Posato” Един чудесно предаден 3-минутен диалог с всичките му перипетии.

Felix Mendelssohn-Bartholdi, Max Bruch Първа част Allegro moderato на Концерт за цигулка в невероятно изпълнение на Минчо Минчев. Едно от любимите неща на съпругата ми приживе. А може би и сега, кой знае…

Advertisements
Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

Коментари

  • bolgar  On 24 април, 2009 at 18:57

    🙂

  • Gabfest  On 24 април, 2009 at 20:35

    Не мога да не отричам чалга явлението! Това е една от причините културата на българина да се сведе до нула. Прав си, че музика се слуша с определена нагласа, както си прав че често е за фон на ежедневието ни, но аз мога да предложа тонове музика, които да не те натоварват и да бъдат просто фон, но музиката там наистина е много. Комерсиализирането на духовната храна на човека не бива да бъде подкрепяно, а още по-малко оправдавано. Лично мнение! 🙂

  • Валентин Михалев  On 24 април, 2009 at 20:41

    Хубава тема, според мен няма правило за слушане на музика,или я чуваш,или я слушаш,средно положение няма.Всичко останало е въпрос на персонална настройка и вътрешно състояние.Така мисля аз,може и да греша,но за мен музиката е важна съставна част от ежедневието ми и не мисля че следвам някакви правила,просто се оставям да ме завладее.

  • morrt  On 24 април, 2009 at 21:07

    Категоризирането на това или онова, в т.ч. и на музиката, е плод на човешката нужда да подрежда и опростява нещата. За по-лесното проумяване на същноста на нещата и по-лесното им управление.
    Музиката, във вида, в който достига и бива възприета от мозъка, не може да бъде сведена до някакво определение – такава или онакава. Тя достига до нас и независимо от пол, раса, етническа принадлежност, възпитание и предпочитания, мозъкът ни е взема решениетодали ни харесва или не, много преди съзнанието ни да се включи със своите защети. „Ама аз съм негър, ама аз съм мъж, ама аз съм еди-какъв-си и не слушам такава музика“.
    Навървих толкова много думи, а сега като ги прочетох ми се струва, че не можах да обясня кратко и ясно какво имам предвид.
    А то е – музиката е универсален език, защото тя се възприема директно от мозъка, а не от съзнанието.
    МОето съзнание в момента май не е от най-съзнателните и понеже чувствам какаурата ми започва да отслабва се връщам на масата. При Джон Сайкс и Ейдриън Ванденберг.

  • Графът  On 25 април, 2009 at 00:20

    Интересни мнения, но оставям за утре отговора си – сега стана късничко, а сутрин ставам в 6! 🙂

  • Ivet  On 25 април, 2009 at 07:40

    Хм, аз на Григ много добре го докарвам лука, едни тънки полумесеци ми излиза изпод ръцете! 😀 А виното и приятелите си ги обичам в компанията на хубав джаз, след втората бутилка минаваме на блус. Май няма универсално правило къде и каква музика да се слуша.

    За чалгата смятам, че е равна на ниска култура и доста ми допада изказването: „Когато на хубав човек му е кофти това е блус, а когато на кофти човек му е хубаво това е чалга.“

    А като цяло за мен музиката е свобода.

  • Графът  On 25 април, 2009 at 10:53

    Gabfest, Валентин Михалев, morrt, Ivet, във всеки от вас има различен поглед, но мненията ви имат нещо общо.
    „мозъкът ни взема решението дали ни харесва или не, много преди съзнанието ни да се включи със своите защити.” казва morrt.
    Точно затова говорим. Моите разсъждения не са нито в защита на едно или друго, нито за установяване на правила. Просто съм изложил как логично би трябвало да бъде според мен. Пожелателно. 🙂
    Вярно, че изглеждат като категоризиране и подреждане. Но откъде е дошла тази човешка нужда, morrt? Точно от мозъка – цялата негова дейност се гради на предварително подреждане и категоризиране на постъпващата информация! Даже по тематика в съвсем конкретни негови материални части.
    Мозъкът взема решението и после то се „проверява” от логиката на интелекта. Но всички мозъци не вземат едно и също решение по един и същ повод, да не говорим за проверката. Защо? Ами защото са заредени с „различни програми”, с различен интелект, култура. 🙂 Тази тема е много обширна, но предполагам разбирате какво искам да кажа.
    Колкото до нашия въпрос – разбира се, че няма универсално правило (още по-малко задължително) къде и каква музика да се слуша. Никой не твърди подобно нещо. Става дума как да разширяваме възможностите си чрез рентабилност. 🙂
    И аз пиша сега на компютъра, факир съм на уорда, ама за елементарна програмка ме няма… 😀

  • morrt  On 25 април, 2009 at 11:28

    Казвах само, че има мелодии, които достигат до нас директно и после, колкото и да ги отричаме пред обществото и пред себе си, дълбоко в нас си знаем, че ни харесват.
    Най-близкият до мен пример, който мога да посоча е един съсед, върл фен на Анемия(или Креслава, не ги различавам много), който обожава (вече) „The crimson idol“. Толкова ме изненада, когато ме помоли да му го запиша, че му подарих оригиналния си диск.
    Разбира се, примерът е прекалено елементарен, но е показателен за идеята ми.
    Колкото до това, че чалгата е признак на ниска култура – изглежда ми пресилена оценка, прекалено обща и твърде лесно обощаваща.
    Имам интелигентни приятели, които предпочитат чалга. Но са ми приятели, защото не ми я натрапват. Както и аз на тях своята музика. Считам го просто за отклонение от нормата – нормата, която съм си създал аз. Вероятно и аз изглеждам така в техните очи.
    С което повтарям казаното от Графа.

  • Ivet  On 25 април, 2009 at 17:46

    Един приятел ми обясни, че последните години чалгата в България е навсякъде и се е превърнала едва ли не в институция. Сигурно има и интелигентни хора, които я слушат, щом е толкова масова. Сигурно има и хубави песни. Обаче мен не престава да ме яде въпросът: защо точно чалгата, с цялата си пошлост и липса на каквито и да е ценности ни завладя?

  • morrt  On 25 април, 2009 at 19:11

    Защото бе проста и лесносмилаема. Защото бе първосигнална – точно на нивото на народ, докаран до пълна мизерия, чиято първа и единствена грижа бе да оцелее най-напред физически, а после културно.

  • iollita  On 25 април, 2009 at 21:25

    Интересна аналогия с дрехите и музиката. И като се замисля е така. Всяка дреха, колкото и прекрасна да е не подхожда на всяко място.
    Аз лично, обичам тишината. Не обичам музиката да е фон на работата ми или на някъкво друго занимание. Когато слушам музика, правя само това,и я избирам според настроението си. Няма нищо по прекрасно да споделиш с друг това потапяне в музика. На публични места вече, не зависи от мен. Ако ми импонира, оставам, ако не си тръгвам.
    Няма просташка музика- казват:Който пее зло не мисли. Същото е и за слушането и танцуването. Дори да не е нашата музика, по нашия вкус, важното е че другите също се забавляват, така стават по спокойни и добри. А това е нещо хубаво.

  • Mari-ana  On 25 април, 2009 at 22:09

    Извинете Ivet, бих искала да Ви попитам. Всичко, което се пее от чалгаджии и носи етикет чалга ли е пошло и с липса на ценности? За да изречете подобно категорично мнение по въпроса, би трябвало да сте много добре запозната с този жанр. В противен случай, просто повтаряте мнението на други, или си правите изводи от една-две песни, или обичате за преувеличавате.
    Според цитираната от Вас „сентенция“ в България живеят повече от 1 милион (а може и 2 мил.) кофти хора. На мен ми звучи изключително крайно. Ако Графа разреши ще сложа линк за една чалга-песен, а Вие кажете какво е пошлото в нея.

  • Ivet  On 25 април, 2009 at 23:25

    Извинявам се, ако съм засегнала някой, наистина впечатленията ми са от години назад, сигурно има и хубави песни както вече казах. Просто изказах лично мнение относно нещо, което ме възмущава. Не само самата музика, но и това, което идва с нея, поколение, което израства с ценностите на тази музика: мама слуша Азис, а тати гледа оная русата с големите **** и й се радва, ооо, йе! и аз ще стана такъв! Е, не – мерси за таз култура. И не, не съм запозната с жанра, нямам и намерение да се запознавам. Извинявам се още веднъж, че мнението ми по този въпрос е толкова крайно, не го налагам по никакъв начин на който и да е, съвсем лично е!
    Приятен ден на всички! 😀

  • Графът  On 26 април, 2009 at 00:35

    Чета разговора ви.
    Mari-ana, разбира се, че можете – още повече, че става дума за пример.
    Откровено казано, аз също не съм привърженик на общоприети обобщения от този род. „Всички са това, всички са онова“ е твърде повърхностно (Ivet, надявам се разбирате, че нямам намерение да Ви обиждам). Още повече, че „всички“ в много случаи нищо не означава. В този – за музиката – това особено важи и добър пример е iollita.
    Между другото, гребенът на вълната на чалгата премина вече, върви към оттегляне. Но ще я замести в един момент нещо друго, можете да бъдете сигурни.

  • Ivet  On 26 април, 2009 at 06:42

    Няма проблем. И аз против обобщенията като цяло, и съм за толерантността, просто чалгата не ми понася, тя е едно от нещата, заради които не съм си у дома и понякога ми е доста мъчно за всичко, което става там. Съжалявам, че предизвиках спор.

  • Графът  On 26 април, 2009 at 08:02

    Няма място за съжаление, Ivet! Това даже не е спор, а размяна на мнения.

  • Муниконтин  On 26 април, 2009 at 11:30

    Чалгата има право на живот толкова, колкото и всяка останала музика! Щом я има, значи има кой и защо да я слуша! 😉 Въпросът според мен е, че в момента е издигната в еталон за подражание! И това дразни…

  • Графът  On 26 април, 2009 at 11:37

    Хе, Муниконтин ни приземи! 😀
    Музиката, а не определен вид музика, е необходимост за човека. Един човек да слуша нещо, значи то има място под слънцето.

  • Муниконтин  On 26 април, 2009 at 11:42

    Не съм искала да ви приземявам 😀 Исках само да поохладя страстите като внеса елемент на толерантност и здрав разум 😀

  • Mari-ana  On 26 април, 2009 at 14:28

    Съжалявам, ако съм била рязка с коментара си. По принцип и аз не слушам чалга – харесвам определени песни и изпълнители със страхотен глас. Но имам близки, които я слушат и не мога да приема да ги определят като кофти хора. Затова – простете!
    Песента, чийто линк слагам е на Ивана. 🙂 Може и да сте чували за нея. Тя има много хубав глас, а точно тази песен е с думи, които всяка майка може да изрече на детето си.

  • morrt  On 26 април, 2009 at 15:45

    Ами, без да искам да обидя Ивана или някой от Вас, тази песен(както и мног други в този жанр) се превръща в чалга, само и благодарение на изпълнителя. Не можах да изслушам цялата – просто това не е моята музика. Ако тази песен е изпълнена от поп или рок изпълнител, вероятно има шанс да стигне до мен.
    Щом обаче, в този вид тя достига до теб и ти въздейства, значи е намерила точния начин. Това не я прави лоша песен, нито теб „кофти човек“. Хората са различни. Това му е хубавото на света и на живота. Иначе би било пълна скука.
    В този ред на мисли се сещам за клипа на „Another break in the wall“ и крачещите редици от еднакви кирки…
    А ето за какво говоря – солото на тази песен
    поразително прилича на лайт мотива на тази тук. Което обяснава как една мелодия достига до различните хора по различен начин.

  • Mari-ana  On 26 април, 2009 at 16:30

    morrt, това не е моята музика и не ме вълнува (точно тази). 🙂 Но думите не са пошли и лишени от ценности. Затова я дадох за пример. 😉

  • morrt  On 26 април, 2009 at 18:58

    Въпреки усмивките се почуствах смъмрен. Извинявам се, не съм разбрал правилно. 🙂

  • Графът  On 26 април, 2009 at 23:41

    И двамата сте прави, според мен. Една и същата музикална фраза може да бъде изпълнена многообразно и предадена по много начини – в различни жанрове. Тази песен може да стане и оперна ария, без текста съвсем спокойно и симфонично произведение. Всъщност много класически произведения имат за основа различни песни.
    От друга страна всеки жанр си има маниер и стил на изпълнение, с който изпълнителите са задължени да се съобразяват – иначе няма да са в жанра. Преди 40 години Ивана щеше да пее по съвсем друг начин – гласът ú го позволява. Но днес ако се беше опитала да започне в стил Лили или Данчето нямаше да е Ивана. Борба за изява, какво да се прави. Кандидат-масовите изпълнители търсят нишата, където биха могли да пробият.
    Между другото:
    В петък вечер след новините по БНТ ще дават „Краят на песента”, за който вече бях споменал и пуснал клип в „Песните”. Аз ще го гледам пак с желание…

  • Silvana  On 30 април, 2009 at 23:58

    За да ви разведра спора ще ви разкажа за безуспешният ми опит да се докосна до мелодиката на китайската народна музика(добри хора ми подариха касета)и чат пат се чувствам задължена да я слушам.Това е предизвикателство за всяко ухо,немога да уловя ,ни ритъм,ни мелодия….Предполагам,че текста компенсира този ужас,но и там съм беспомощна.

  • Графът  On 1 май, 2009 at 13:33

    Silvana, китайската музика има друг, необичаен за нашето ухо звукоред. Затова е трудна за възприемане от нас. Но много е важно и какво точно е изпълнението. Опитайте да послушате това, макар, че и то е типично китайско: Chinese Music & Animals

  • astilar  On 7 май, 2009 at 02:03

    Графе, много ми харесва публикацията Ви с всички отклонения. 🙂
    Докато я четях, со все коментарите, случайно слушах това
    Е, случайно, случайно :), колкото й да е случайно… с тъга ще се класифицирам в категорията на снобите (според Вашата класификация).
    Относно музиката и особено текстовете предназначени за долната половина от тялото (разбирайте краката :mrgreen:), не ги познавам и няма да ги коментирам.
    Поздрави!

  • Графът  On 7 май, 2009 at 11:02

    astilar, благодаря за „случайното това“! 😀
    Добра илюстрация, че не националният ритъм прави чалгата. Иначе ще трябва да задраскаме изцяло джаза… 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: