Добрите хора

„Да кажем добра дума за добрите хора” предложи преди две седмици Майк Рам.  „За онези хора, които си обичат работата и я вършат с желание” уточнява той и слага началото с разказ за такъв човек.

Не за добри дела, а за добри хора!

Само на добър човек може да хрумне такава идея!..

Седнах да помисля, зер се оказа, че не е проста работа.

„Какво пък му е сложното” – мислите си вие – „толкова ли не си срещнал някого, който да си върши работата с удоволствие.”

Срещнал съм, как да не съм. Не „някого”, ами бол.

Ей онзи ден – отивам в топлофикацията, че бяха ми взели два пъти едни и същи пари. Чаках, чаках половин година да ги приспаднат (нали уж работят с компютри!), ама не. Кой връща доброволно пари. 😉

Та наканих се най-после аз (сумата не беше голяма, трийсетина лева) и отидох. На информацията любезна млада госпожа се обади по телефона и след това ме прати безпогрешно в 123 стая. Там не по-малко любезна (и усмихната) чиновничка ми изготви документа, докато си поприказвахме приятно, вкл. и за това, защо не възстановяват автоматично сумата (нямахме разминаване в оценката „защо” 😉 ). Пожелахме си „приятен ден” и отидох на касата да получа парите.

Касиерката наближаваща „заслужен отдих”. Прие документа делово без да ме погледне, обработи там каквото трябваше, а аз в това време извадих личната карта да е готова. Пое я тя, погледна я почти формално и посегна да впише нещо. И очевидно се стресна – погледна пак картата ми. Веднага се досетих за причината – партидата е на името на внука ми. „Сега ще ме запокитят по разни канцеларии” помислих си аз и се ядосах на себе си, че не се сетих предварително, та въобще да не се разкарвам до тук.

„Почакайте за момент!” изненадващо ме сюрпризира госпожата, взе документите и излезе от стаята. Мина малко време, женски глас зад гърба ми започна да мърмори доста звучно „тая май отиде да пие кафе”. Затраях си, защото и аз не бях наясно какво точно става.

Върна се касиерката, без да каже нещо ми даде да подпиша някакъв документ (че аз съм плащал) и ми брои парите. Чак като казах „Довиждане, лек ден” ме погледна с омекотен поглед и ми пожела „И на Вас”.

Тръгнах си. Недоволен от себе си – трябваше да намеря начин да ú кажа, че е добър човек, да я попитам за името. Къде ми отиде добрата дума? Ама нали зад гърба ми напираше женският глас…

А добрите хора трябва да се знаят по име!

Та, казвам, седнах да помисля.

„Чудесна му е идеята на Майк” – мисля си – „ама дали е наясно на какви яйца ни насади?”

А и още нещо започна да ме „убива” – защо пък мярка да е дали с желание си върши работата човек?

Я, жените от магазините наоколо да не би да са мечтали да бъдат продавачки? Но винаги разменяме усмивки и няколко приятелски реплики, поздравяваме се по улицата, че даже се правят на глухи, когато искам нещо, дето не е за купуване… 🙂

От обич към работата ли Таня, продавачката от кафето Monte Negro*, ми се обажда по телефона да разбере дали съм добре ако закъснея за сутрешната раздумка?

Ами онези перничанки, които буквално спасяват бездомни кучета и го правят буквално от добро сърце?

А deni4ero, която, преживявайки немислимо трудно време, се безпокои да не ни разтревожи с нейните проблеми? Нас, които даже не ни е виждала!

А тези добри жени (делегатки на още много добри хора), които онзи ден се дигнаха да отидат до Пловдив за да я убедят, че ако не иска да ни тревожи, трябва да приеме да сме съпричастни и да ú помогнем? А и малко да я „разтушат”, както писал Чудомир. 🙂

„Ама това са свое го рода приятелски отношения” може да възрази някой.

Там е работата, я! При добрите хора границата между добронамереност и приятелство е много размита.

Не, не е въпроса само до това, как си вършат работата.

Как се чувстват в хорския гмеж, как поглеждат към околните и се отнасят към тях – това е същината. В работата, в къщи, в бакалницата, в трамвая, в приятелството, в живота. По това се познават добрите хора.

Защото е въпрос на характер, на живот на човека.

Добрият си е добър във всичко, дори когато се сблъсква с лошото!

Правете децата си добри, приятели!

Няма да загубят в лошия свят, той ще спечели – ще стане по-добър!

_____________________

* Между другото, малкият ми приятел Вики преди няколко дена гордо ми се похвали с първото паднало зъбче! 🙂

_________________________

Моля, щракнете си впечатлението от написаното: