Една забавна случка с деца е дала повод на ankabanka за публикация под това заглавие – забавна анкета- шега към посетителите мъже в блога. И аз така я приех, пишейки коментар там.
Но, поглеждайки днес отново, видях след мен коментара на Dreamfall и отговора на ankabanka. И ми прищракна „другата гледна точка”: 🙂
Само забавна страна ли има случката?
Авторката, въпреки заявеното намерение, категорично отговаря на този въпрос в последния си коментар: „аз не разбирам и ми е чуждо или спомените от моето детство са различни, но не си спомням аз или някое друго хлапе да се е опитвало да впечатлява по такъв начин.”
Логично излиза, че случката е много достоверна илюстрация за измененията в кратък исторически период на обществените ценности и ранната мисловна подготовка на децата за живота!
Хе-хе, решихте ли, че вече знаете какво ще напиша по-нататък? Не бързайте толкова – познали сте само донякъде… 😉
Да видим.
Първото момиченце вади най-големия детски момичешки коз (интересно, че той още продължава да е такъв!).
За второто какво остава?
Не забравяйте, че тук става дума какво преимущество имат сега, а не когато пораснат.
И второто намира най-точното решение – щом не разполага с детски коз, ще използва такъв на големите!
Гениално, нали?
А козът му не може да не е впечатляващ – нали на всяка крачка вижда по списания, телевизия, вестници, какички без гащи! Вярно, не е било много сигурно в ефекта („след малко другата тихичко съобщила”), но е решило да рискува при липса на друга възможност.
Друго.
Там писах, че по мое време момчетата се боричкаха да впечатляват момичетата, а не обратно. По времето на дъщеря ми все още беше така – в първи клас двама кавалери ú носеха чантата до училище и обратно. 😀 По времето на ankabanka това вече е назад в историята. Доста бързо развитие, не намирате ли?
Трето, което касае нас всички.
Тези деца не разбират същността на някои неща (какъв смисъл има изразът „тя е без гащи”, например), те виждат крайния резултат. Но той остава като символ какво трябва да правиш (като пораснеш) за да впечатляваш. Ако полът на участниците беше обратен, нищо чудно едното момче да кажеше „Аз пък съм мутра”…
Ние опитваме ли се да им обясняваме? Трудно е, знам, и не става еднократно. Става с разговори (не само с детето), отношение и т.н. – години и години, всичко това, което се нарича домашно възпитание.
Родителите са авторитет и пример за децата до време. За да бъдат винаги, те трябва да се потрудят!
П.С. Сега мога да направя и аз избор. Избирам второто момиченце – заради ума и начина да намери успешен изход от трудната ситуация!
Графът 
Коментари
до преди не бях сигурна, но сега по-скоро избирам второто хлапе, ако наистина описаните по-горе са били мотивите му, то детето е било адски съобразително
Мисля, че логиката подсказва точно такъв ред на разсъждения, ankabanka. Защото и двете момиченца са ограничени с необходимостта да покажат какво са, а не какво ще станат, където би могло да се фантазира.
Дам, доста нестандартно… иначе случката наистина е забавна…
аз, пък, се учудвам изобщо на цялата дискусия … това са деца, бе, хора. И, се учудвам как така давате аванс на второто дете, когато е очевидно какви примери му се набиват в главата. Дали е съобразителност? Едва ли. както и че вместо разговрът да тръгне как може изобщо деца да говорят така, се говори за аз така, аз иначе, мислейки и гледайки от вашата гледнат точка, но не и от детската такава, която е на космически години от тази на възрастните. Не ми хареса.
deni4ero, предполагам, че не ти е харесала дискусията при ankabanka – при мен почти няма такава.
Защото в случая аз говоря точно за гледната точка (по-точно начина на разсъждение) на децата. И че за него ние трябва да говорим – „когато е очевидно какви примери му се набиват в главата”. Кой му ги набива, другите деца ли? Ние, всички ние!
А давам предимство – и продължавам категорично да го поддържам – на второто, защото успява да намери твърде нестандартен за едно дете изход от почти безнадеждна ситуация. Може би вероятният факт, че „не му уйдисват на акъла” (очевидно на нищо интересно не е записано!) го учи да се справя както може само? Ако беше записано при „Смехоранчетата”, примерно, сигурно нямаше да стане нужда от липсата на гащи.
Това са само предположения, но доста вероятни, според мен.
да, за тамошната дискусия 🙂
И, да, разбира се, че възрастните са тези, които дават пример. И, да, при „Смехораните“ сигурно щеше да запее, но пак ми е странна логиката. Извинявам се 🙂
Наистина сме на светлинни години от децата… 😉
А логиката си е логика!… 😀