Tag Archives: Избори и изборджии

Мюрета за политика

(продължение на предишната публикация)

Мюре се нарича примамка в ловуването. Принципът на действие е да се отклони вниманието и притъпи бдителността на дивеча за да стане лесна плячка.
Ефектът е в отклоняване на вниманието.

Любим прийом в политиката!

В този смисъл употребих думата в предишната си публикация и в някои коментари във връзка с обсъждането на избирателния кодекс.
След като изтървахме влака за истинска промяна в избирателните правила – ние, гражданите! – ето моето мнение по „горещите“ обсъждани теми:

Референдумът, предложен от президента
Абсолютна демагогия и парекселанс мюре! По простата причина, че въпросите имат много произлизащи от тях въпроси, които правят безсмислен (невъзможен) отговор „да“ или „не“ (задължителен за референдум). Изобщо и референдумите (които трябва да влязат в обществено-политическата практика) затънаха в блатото на партийно-политическите методи и не се вижда скоро да вършат наистина работа.

В конкретната ситуация – който наистина се интересува от мнението на гражданите да предложи референдум за ратифициране на новоприетия избирателен кодекс!

 Проблемите, поставени в президентския референдум

# Задължително гласуване.

> Основен аргумент „за“ е борбата с купуване на гласове. Аз определено „подценявам“ този въпрос, защото:
– никой не може да купи гласове за 58 депутата (колкото са неизбраните от „своите“ в сегашния парламент);
– работодателят от единственото предприятие в малко населено място няма нужда да купува, той само казва;
– разните истории по цигански махали са наивно смехотворни;
и т.н.

> Другият дежурен аргумент – „така е в Европа“ – се употребява (традиционно) с цел да се запуши устата на опонента. Никой не си прави труда да види как е в Европа.

В Европа „задължително гласуване се прилага само в 9 държави (от всичко 47 членки на Съвета на Европа): Гърция, Белгия, Кипър, Австрия (само в два лендера), Швейцария (един кантон), Люксембург, Лихтенщайн, Турция и Италия (за последната това съществува единствено в закона, но няма никакви практики на налагането му).“*

Впрочем, санкции за нарушение на това задължение има само в Гърция, Кипър, Белгия и Люксембург (и въпреки това никога не съм срещал 100% активност в гръцки избори).

Да се върна на купуването на гласове – никъде по света задължителното гласуване не е свързвано с този въпрос. Мотив за въвеждането му е легитимността на избраните.

В статията на г-н Тодоров (връзка към която давам под черта) има и още един много сериозен аргумент (за състава на Народното събрание), с който съм напълно съгласен, но не представям тук, защото не бях се сетил за него. Вижте го там!

# Мажоритарният вот.

Очевидно става въпрос за смесена избирателна система, макар че как ще се разбере това от въпроса в референдум?

Категорично съм против и даже не ми се иска да губя време и място за аргументация.

Отговорете си сами кои „идеални“ личности ще бъдат избрани и от кого предложени. Не като теоретична възможност, а на практика в реални избори!
Впрочем, вече сме имали опити в това отношение, нали?

Справка в помощ на дискутиращите:

„В Европа мажоритарна избирателна система се прилага в 5 страни, от които в 1 (Великобритания) тя е проста система в един тур, а в 4 други страни (Франция, Украйна, Беларус и Македония) – мажоритарна система в два тура. Смесена система се прилага в 3 страни (Русия, Литва и Хърватия).“
Тези, които често дават за пример Германия, да обърнат внимание на справката и да се поровят да видят какво-що.

# Електронното гласуване.

Тук мъглата в представите на хората е най-гъста. Включително и сред разбиращите за какво става дума технически.
Оправдано е – техническото развитие е стигнало немислим до неотдавна напредък и продължава буквално всекидневно „да тича“.
Като че ли по този въпрос няма съмнения. Само разлики в очакванията какво ще се промени. И кога ще го направим и ние.

Но има едно многозначително „но“. И то се състои в това, какво е положението в по-напредналите от нас страни.

Едно изследване, поръчано от Швейцарското федерално правителство показва, че макар вече няколко държави да са въвели в законодателството си възможността от електронно гласуване от дистанция, много малко действително го практикуват.
И никъде не е въведено като основен начин на гласуване.

Често се посочва за пример Естония – световният шампион по електронно правителство. Проблемът да се гласува електронно там не стои, решен е. И вече имат избори само с 3.4% процента гласували електронно…

В САЩ е предвидено в 2004 г. и веднага замразено заради опасения от несигурност на системата.

В Австрия и Франция е заявено, но фактически не се практикува.

В Швейцария 2007 г. федералният парламент гласува закон за по принцип електронно гласуване от разстояние, но засега въпросът остава замразен заради много технологически проблеми.

Покрай Избирателния кодекс се активира още една тема, която не е нова. Да има ли ограничения в правото да се гласува.
Няма да я коментирам. В нея има твърде много неща, (а и изцяло като принцип), които са извън моята същност. Не като пенсионер (страхуващ се, че ще стане излишен – както заподозря опонент в спор 🙂 ), а като човек, който уважава останалите човеци…
…………………..
Сега, след като си казах мнението по дискутираните въпроси, много ми се иска някой да ми обясни защо трябва да спорим как ще боядисаме стаите и да махаме разгорещено из въздуха с бояджийските четки, вместо да се хванем да построим къщата!
Това започва да ми прилича на виртуалност…
________________________________________
* Текстът в italic е цитат от „Демагогията около Изборния кодекс“ в един блог за политика и критическо мислене, който ви препоръчвам. Аз си спестих доста ровене из нета – почти всички данни взех от там на готово…

Advertisements

Избирателно нещо си

Как другояче да ги нарече човек – избирателни закони бяха, избирателни кодекси станаха, към избирателна конституция вървим…
А като погледнеш все от един дол дренки. Нищо, че ги беряха различни берачи.

Сега отново се разгоряха страстите (че и сраженията!) реално и онлайн, нали „нов“ избирателен кодекс вече е на прага. Хем не какъв да е, ами изработен с участието на гражданите!

Мълчах си досега, не ми се искаше отново да се набърквам в тази тема. За близо 20 години вече се уверих, че полза от моите приказки няма. Ей там, в ляво, ако цъкнете на „Избори и изборджии“ толкова публикации ще намерите, че ще ви се отще да четете.
Но не издържах на някои дискусии в нета, особено на приятелски. И реших да направя едно мое „генерално мнение“. Който го прочете да е наясно аз какво мисля и искам – нищо, че никой не ме пита!

Основание за мнението ми

Изборното право е основно по отношение на възможността на гражданите да определят обществения строй и своите представители за управлението му, да организират условията си за живот. То ги прави граждани.

Какво категорично не искам

Пренасочване на гласове (бариерата и гласовете под нея). В настоящето народно събрание 58 депутата са влезли с гласове дадени за други партии, пряко избрани са 182.

Безусловно отхвърлям избирателен закон, в който се преразпределят гласове! Обсъждането на други аспекти в него са безсмислени.

Какво искам

# Съгражданите ми българи да осъзнаят най-после важността на този въпрос и истински да се замислят! Когато решиш да правиш барака за инструменти, примерно, най-напред си наясно какво ще правиш, представяш си я и т.н., а не започваш със заявка за 3 самосвала цимент, пък после ще видим!

# Да мога да избирам хора, а не партийни списъци.

# За управлението да отговарят партии.

Моите предложения

# Правилата за избори (независимо как ще бъдат наименувани) да се изготвят при постоянно публично обсъждане. Всеки гражданин да има възможност за равноправно писмено мнение през време на изготвянето им. След приемането им от Народното събрание задължително да бъдат ратифицирани с референдум.

Една година преди избори правилата се замразяват.

# Избирателната система да е пропорционална с мажоритарен избор. Накратко:

Избирателните райони са с предварително определен брой депутати – квота.

Гласува се с партийни бюлетини, в които трябва да се отметнат предпочитаните кандидати, максимум до броя на квотата. Това може да стане и в няколко различни партийни листи ако сборът на отметките не нарушава квотата. Гласът е невалиден ако броят отметки в един плик е по-голям, при по-малък е валиден – т.е., плик с бюлетина дори без отметка, се брои за валиден глас и става вот „срещу всички“!

Резултатите се отчитат по райони, в народното събрание партийните групи се образуват от спечелилите в партийните листи по райони и парламентът действа като досега. През мандата му депутатите не могат да напускат партийните си групи.

Основни предимства:

# Няма праг и пренасочване на гласове. Всички депутати са реално избрани. Дори малки партии може да имат депутати;

# Депутатите са избрани с еднакъв брой гласове (така трябва да се организират районите);

# Депутат, напуснал народното събрание, не се замества от следващ в партийната листа (отпада ерата на „водачите на листи“), а от следващия по брой гласове в районния списък;

# Оправданието за негласуване „всички са маскари“ се обезсмисля;

# Постепенно партийността на кандидатите ще отстъпи на втори план след личностните им качества. Партиите по неволя ще трябва коренно да променят подхода си по съставяне на своите листи!

# Малките партии получават нормален шанс за развитие.

# И не на последно място – всичко това може да стане много лесно:
+отчитане вота на районно (а не национално) ниво;
+задължителна преференция в рамките на броя районни депутати;
+право да се гласува с различни партийни листи едновременно чрез преференцията.

Предполагам сте наясно, че не претендирам да съм измислил всичко казано дотук. Но съм го „прегърнал“. И мисля, че това са важните въпроси, които заслужават енергия и усилия!
А не „мюретата“, с които ни примамват съвсем сполучливо на отстрел. 😦
За което колосално съжалявам!
И за което ще напиша утре, за да съм ясен и да няма нужда да ми търсите подтекст и задни мисли…

Лошите избори 2013

Около това определение се обединиха болшинството партии, анализатори, коментатори, „компетентни“ бивши някакви, след първите дни на емоции.
Имаше даже реакции от рода „Сега не ми остава нищо друго, освен да си събера партакешите и да заминавам!“. Безброй вариации на тема „прост народ“. Даже мярнах предложение за масово икономическо ограмотяване за да гласува народът за капитализма и капиталистите. И тюхкане, че нямаме сериозна армия, която при нужда да вземе в ръцете си положението. И т.н.
Съответно и медиите, разбира се, нали „отразяват реалността“.

В първите дни и аз не правех кой знае какво изключение. Логиката ми се бунтуваше – не можех да си обясня от къде се взеха 1 мил. с подобрен житейски статус в последните 4 години управление на ГЕРБ та да ги искат отново.
Добре, че започнах да търся логическо решение на този феномен. И мисля, че се досетих: разсъждавах на базата на логиката в действията на различни части (пенсионери, безработни, наемни работници, малък и среден бизнес) от цялото (обществото), събирайки ги механично в общ извод. Грешка!

Резултатите от национални избори се подчиняват на логиката на нацията!

Резултатът на последните избори е перфектен пример в това отношение! Обществото ясно и точно заяви какво иска и не остави възможност за пренебрегване на това му искане!

Какво иска огромното мнозинство?
–                 Партиите (политическите субекти) да представляват избирателите си, а не своите партийни интереси;
–                 Избрани веднъж да носят реална отговорност пред избирателите си за своите действия;

Какво искат партиите? Мнозинство (по възможност абсолютно) в парламента за да си въртят на първо място партийната политика (т.е.интереси).

През годините избирателите опитваха различни начини да наложат искането си. Вкл.и изцяло „нови лица“, т.е. нови партии (за които сега отново се говори) на два пъти. Резултатът беше нулев. По проста причина: правилата за избор се определят от тези, които са избрани и те никога няма доброволно да дадат възможност да бъдат използвани в техен ущърб. Партиите, нови или стари, никога няма да отстъпят извоюваните си привилегии.

Няма да променят системата на политическо партийно управление!
Системата, която ни коландри  вече повече от 20 години. Която уж единодушно искаме да сменяме. С какво?
Със система на експертно партийно управление!

Сега имаме такава възможност.

Избирателите я създадоха – свалиха резултатите на другите, вдигнаха малко на БСП , вкараха само 4 партии за да пресекат възможността от сметкаджийски коалиции и единствен изход остана експертен кабинет. (Виж резултатите)

Дали ще стане не знам. Никак няма да е лесно. Нито да се направи, нито да управлява стабилно – няма начин да няма „сърдити“ реакции по различни поводи дори на създалите го партии. Няма начин да не се „купят“ отделни депутати за да се разруши мнозинството – пазарлъците вече започнаха.  Няма начин „низвергнатите“ партии да не опитат „протести и неподчинение“ – лесно ще намерят рамо от „кръговете“ на партии.

Знам само, че всички, които не на думи искаме смяна на системата, трябва да искаме експертният кабинет да стане.

Другият изход от този състав на народното събрание е провал на съставяне на кабинет и нови избори.

Това ще бъде тест за партиите – кои гледат безусловно своите интереси и кои все пак се сещат за хората.

И тест за нас – дали ще запомним кои кои са…

Под дъгата напред назад...

Парламентарни избори 2013 – резултати

Основни данни, справка за прецизност при анализи и коментари. Извадени са от официалния сайт на ЦИК.

Избирателният списък съдържа 6 919 260 имена. Това са пълнолетни български граждани, които притежават редовен български паспорт независимо къде се намират. Включително придобилите българско гражданство.

Гласували са 3 632 953 души.

Действителните гласове са 3 542 195. Това число, разделено на 240 депутати, дава средна стойност на 1 депутат 14 759 гласа. Би трябвало всяка партия, която получи тази бройка гласове да има депутат.

Обаче(!) нашата свръхдемократична избирателна система, казва друго: за да имаш депутати, трябва да си събрал 141 687.8 гласа (4% от действителните). Не си ли ги достигнал ще гледаш народното събрание отвън, а с гласовете на твоите привърженици друг ще се облажи!

В случая „на софрата“ са 4 партии:

ГЕРБ с 1 081 605 гласа, реално спечелени 73 депутата, получава 97; ––––- 24 чужди!

КБ с 942 541 гласа, реално спечелени 64 депутата, получава 84; –––––– 20 чужди!

ДПС с 400466 гласа, реално спечелени 27 депутата, получава 36; –––––-    9 чужди!

АТАКА с 258481 гласа, спечелени 18 депутата, получава 23. ––––––––     5 чужди!

Обобщено: в следващото народно събрание ще има 182 депутати, избрани от своите избиратели, и 58 депутати откраднати от други партии.

 

Оставям на вас да си изберете за кого всъщност сте гласували!..

И като се ядосате дано се сетите, че точно с избирателния закон ви изпързаляха отново – този, който отминавате с пренебрежение!

На още нещо искам да обърна внимание – избирателната активност.

Вече четох разсъждения на тази тема, някои даже доста емоционални. Основно в посока „твърдите електорати“.

Избирателната активност от 52% за мен е висока. Даже доста! Защото тези 3 632 953 гласували българи основно са си тук, в България.

Прочетете пак първите 3 изречения. И да сметнем:

Навън от България в момента са приблизително около милион и половина български граждани. От тях (извън страната) на изборите гласуваха 115 737 души!

Кой както иска, но аз си пресмятам активността на база 5 милиона и 5-6 стотин хиляди. Което ще рече реално около 65% активност. За къде повече!

С това приключвам тук за да не ви отклонявам излишно вниманието.

Много ми се иска да ви ядосат достатъчно силно данните за спечелените и откраднатите депутати, че да ви държат влага докогато започне ново обсъждане на избирателния закон!

_______________________________________________________________________________

За ваше улеснение сравнение с парламентарните избори 2009-та:

През 2009-та действителни гласове 4 226 194 – тази година с 683 999 по-малко;

ГЕРБ 1 678 641 – тази година с 597 036 по-малко;

КБ 748 147 – тази година с 194 394 повече;

ДПС 610 521 – тази година с 210 055 по-малко;

АТАКА – 395 733 – тази година с 137 252 по-малко.

 

Ден за размисъл

Ако не си мислил досега, да седнеш и да помислиш!

За какво не ме питайте – за съседката, за „мека топлина“със салатка по-скъпа от питието, за ритнитопката, „да пийна или да хапна“, за матурата в 4-ти клас, за…всеки сам трябва да реши за какво, така е по закон.

Колкото до утрешните избори, сигурно вече сте го намислили или са ви го на-намислили. Кой както предпочита и му е по-удобно.
А на кого ще се сърдим след това, живот и здраве, ще решим. Едно е сигурно – на другите, не на нас си…

Какво да се прави –на всичко може да намериш кой да те научи, само за „как всеки трябва да мисли“ истински курсове няма. Ни кратки, ни дългосрочни. Не им се иска да ни „ограмотяват“…

Всъщност какво ли разбират под „ден за размисъл“ тези, които са го тропосали в закон, какво очакват да правим, а и те какво правят днес, размишляват ли и за какво? 😉

Може би трябва да си подредим въпросите и да им сложим обосновани отговори?
Аз поне така правя. И ще ги пусна да ми ги видите, ама другата седмица, след изборите, да не излезе, че косвено ви агитирам нещо! 🙂
И без това тази година нищо не писах специално за изборите. От какъв зор? Като цъкнах категорията си „Избори и изборджии“ (ей там в ляво) се оказа, че само ще трябва да се повтарям, на политическия фронт нищо ново. Даже преди година и половина и това съм писал: „След година и нещо ще се разбере дали ерата „Доган” си отива“… 🙂
Както каза онзи ден моя белгийски приятел Марк „Тия избори са много заспали, пък уж трябва да са най-важни за хората. Защо така?“

Та така, започвам да размишлявам.

Приятни размишления, драги приятели! До четене другата седмица… 🙂

Президентски избори 2011 – моят коментар

Президентските избори отминаха, имаме избран президент на всички българи.

Че е на всички няма спор. Но най-подходящият ли е, колко и кои българи го избраха?

Статуквото отново си свърши работата – не избрахме най-подходящия.

Не само аз мисля така – куриозното е,че дори лидерът на партията, която го лансира, изрази недвусмислено същото мнение като посочи по-подходящ кандидат. Г-н Плевнелиев е съвсем неподготвен за основните параметри на длъжностната характеристика на българския президент. Той притежава други умения, подготовка и опит. Виждате ли в съседство цитата на Ваня Константинова? „да наречеш някого по подходящ начин, за да стане самият той подходящ за ситуацията» – бих го нарекъл министър-председател, например, би бил много подходящ за ситуацията. Надявам се, че с времето ще се ориентира и като президент и няма да има груби фалове. Но защо беше необходимо да изберем човек, който ще се учи в движение?

Впрочем, германският опит на г-н Плевнелиев („Българинът, който мисли като германец” прочетох някъде) може да му помогне в ориентирането – нашата президентска институция е буквално копирана от немската, с изключение на избора.
В скоби, някой да знае името на германският президент така добре, както името на г-жа Меркел? 🙂

С право ще ме попитате: „Тоя не, оня не, кой тогава трябваше да бъде?”

На прима виста без замисляне давам 4 подходящи според мен кандидатури:
Симеон Кобургготски (кандидатура и на ББорисов!);
Меглена Кунева
Ивайло Калфин
Кристалина Георгиева
Достатъчно плували в европейски води за да са подходящи за представителните функции на Държавен глава на Република България.

Глава, чиято основна функция е да бъде дипломатично точна в нищоказването, прилична и възпитана в разговор, всички да я познават и да ú пращат по Министър-председателя много здраве.

……………………..
Вече е ясно, че аз не съм между избралите новия ни президент. Но приемам избора на мнозинството. Не казвам „той не е моят президент”, с това е приключено. Освен това, и при обратен резултат коментарът ми щеше да е същия – разлика щеше да има само по отношение на пригодността за длъжността.

Щом коментирам, обаче, задължително трябва да направя и известна равносметка колко и кои избраха новия президент (на ІІ тур).

Колко?
От почти 7 милиона избиратели по списък (а бе, колко милиона сме ние в действителност?!?) на втори тур гласуваха малко под половината, от тях малко над половината избраха г-н Плевнелиев. Т.е., приблизително (няма да ги броим на ръка 🙂 ) една четвърт от всички избиратели.
Останалите ¾ щат не щат трябва като мен да го признаят за Държавен глава на републиката.
„Да са гласували, да не са ходили за гъби!” чувам сърдити гласове. И какво щеше да се промени? Да са, ама за кого, като им няма кандидата? Имаше ли начин да се гласува срещу двамата без да се мине в графа „Невалидни бюлетини”? (Спокойно, такава възможност и по света няма. Никъде не са толкова луди политиците да си пуснат таралеж в гащите)

Кои?
Ясно кои – бойците на статуквото, мобилизирани от своите политически партии. Мощна пропорционална атмосфера в чисто мажоритарен избор!

Този път единствената особеност беше, че никой от двата големи отбора не можа (или по-скоро не пожела) да купи рефера в мача. И понеже той дори на работа в парламента не ходи без интерес, остави ги да си се ритат самосиндикално по кокълчетата. Интересът клати феса, целувките са от шоуто за публиката!
Разбира се, това може да означава и друго – че Доган вече остарява за да се държи наперено на зенгия начело на своите. След година и нещо ще се разбере дали ерата „Доган” си отива*

Основният ми извод от избори 2011 е, че останаха по един отбор в дясното и лявото политическо пространство. Малко време има до парламентарните избори за нещо изненадващо.

Макар, че знае ли се? Като гледам Лудогорец какво прави във футбола… 🙂

_________________________________
* Ера си е, няма какво да се правим на ущипани госпожици. В колко правителства са ни управлявали под феса на Доган? В буквален, не в преносен смисъл. С надпис за историята «Правителство на ДПС»!

ИЗБОРИ 2011 – статуквото

Нещастната дума статуквото! Харесаха си я политици, партии, медии и коментатори за плашило и вече никой не си спомня какво точно означава*. „Фронт срещу статуквото”, „алтернатива на статуквото” и още десетки варианти на употреба, които те карат да пълниш думата с призраци от собствената си фантазия. Контролирана публична атмосфера…

Всеки се пише за борец срещу статуквото, всеки заплашва и обвинява другия в запазване на статуквото, всеки обещава да премахне статуквото.

И в тези избори беше така.

Не ме плашат призраци (знаете го от „Караконджули”). Излязох от магистралите 😉 , тръгнах по кривите стръмни пътечки на анатемосаните разсъждения да видя срещу какво се борят борците и кои са те.

Оказа се, че няма нито един!

Нито сред политическите субекти, нито (внимание!) сред нас, гражданите.

Г-н Министър-председателят гордо се хвали, че имаме най-ниските данъци в Европа, но си трае това статукво, наследено от предишните ли е или резултат на премахването на статуквото на предишните от неговото правителство. Хвали се, че устискахме досега в кризата без заем, но не казва с какви пари, дали са наследство от статуквото.
Новоизбраният ни президент твърдеше, че Калфин е статуквото, а той – промяната. И т.н.

При нас, гражданите, къде са борците и какво точно разбират под „премахване на статуквото”? Не можах да ги открия.
Нямам предвид заглавия като „Българите поискаха запазване на статуквото„ на The Economist и други подобни. Нито, че част от гражданите (както ни убеждават) са за запазване на това прословуто статукво.

Имам предвид, че няма нито едно искане на истинска смяна на статуквото.
В най-масов тираж за такава смяна се разбира подмяна с партия или политик, които досега не са били във властта. Все още това се пробутва за положително качество, въпреки, че досегашната ни демократична практика показа, че е най-често отрицателно.

Иначе, в личен план, смяна на статуквото се прави всеки ден – кой се развел, кой препил и пребил приятел, кого са претрепали за 5 лв….

Ама ние за друго статукво говорим, нали?

И пак ще си говорим. Пак ще размахваме статуквото, когато ни липсва съществен довод в спора.

И срамежливо ще забравяме, че истинска смяна на статукво означава да изскочиш от руската баня гол-голеничък в дълбокия сняг. Без да се връщаш бързо-бързо обратно…

___________________________

* Припомнете си от Уикипедия.

ИЗБОРИ 2011

Коментари на парче

 Напразно изчаках един ден повече от законния 3-дневен за окончателни резултати от поредните президентски и местни избори. Обещанието на говорителя на ЦИК във вторник вечер да излязат до сряда вечер не бе изпълнено. До 19 часа днес, четвъртък, 03 ноември 2011, в официалния Портал за избори в Република България пълни данни има само за президентските.

Очевидно ще се наложи да пиша коментарите за тези избори на парче. Може пък сериал да стане, нали сега са модерни. 🙂

Като начало да сме наясно по един въпрос: за мен участници в изборите са всички избиратели, а не само гласувалите. Категорично! Терминът „избирателна активност” е само за удобство и в същото време доста завоалиращ крайните резултати. При това той винаги се използва според интересите на партиите, а е и удобен за манипулиране на хората. Всички знаете „ходене за гъби”, „незаинтересованост за съдбата на страната”, „ако няма за кого, гласувай против някого” и т.н. Не гласуваш ли няма да имаш моралното право да си отвориш устата после.

Стига се до куриозно положение да се чудим как да гласуваме без да избираме!

Нормалният избор дава 2 възможности:

1/ Избираш, ако според теб има кого.

2/ Не избираш, ако няма твой кандидат.

Само анализ на такава база може да покаже истинското положение – каква част от българските граждани са дали мандат на избраните да ги управляват. Което избраните не е зле да си го закачат на ухото за целия мандат.

Започвам с избора за президент и вицепрезидент.

Защото за него има нужните числа, а не защото е най-важният. Напротив, от гледна точка на живота ни, той е най-безинтересният. Такова ни е държавното устройство.

Знаете, вълнувате се и коментирате с какво са ни ударили по джобовете парламентът и правителството, какви лекарства за тежко болни са орязали или от идеята (добър старт за кариерата на един младок 😉 ) като си бил болен да останеш без отпуска.

А за Президента? Знаете ли какво важно за нас, гражданите, е направил вчера, миналата седмица, миналия месец, преди това? Чат пат връща закони (които се прегласуват отново), прави и му правят посещения и срещи, произнася тук там протоколни речи – това и аз го знам.

Затова и моят единствен критерий по отношение на Президента е да го бива в дипломацията и риториката, че да не ни излага. И толкова! Не е английската кралица, я!

След голямата шумотевица, голямото тупане в гърдите и ожесточени коментари (и въпреки тях) считам резултатите съвсем адекватни:

 6 910 491 избиратели по списък;

3 334 169 гласували;

1 698 136 са избрали новия ни президент;

Повече от половината избиратели не са намерили своя избор и не са гласували.

Т.е., новият президент г-н Плевнелиев е избран от двама на всеки 8 избиратели. Г-н Калфин остана втори със 166 943 гласа по-малко – двама от всеки 9.

Е, как да не си спомниш за руския анекдот, преразказващ баснята за враната със сиренцето и лисицата:

 Дошла лисицата под дървото, облизала се и попитала:

– А ти за Путин ли гласува?

– Да – гракнала враната и сиренцето хоп, в устата на лисичката.

Седи мрачна враната на дървото и си мисли: „А какво щеше да стане, ако бях казала „не”?!?”

При това положение струва ли си усилията да умуваме и анализираме какви са били точно тези двама – млади, стари, с висше или основно образование, българи, турци или цигани? Вари ги, печи ги, все една четвърт ще си останат.

И да умуваме и да не – все сиренцето в лисичката… 😉

Избори, мислене

Дойдат избори, развихри се темата за политическото мислене на поколенията.
„Не искам бабите да решават бъдещето на внуците си” злобничко заяви един нашумял режисьор по телевизията. Фразата е многозначителна и за нейното съдържание си заслужава доста да се поговори, но в други, по-спокойни времена. Заслужава си, защото не са редки и откритите възклицания „Кога ще си отиде това старо поколение!”, та да останем ние, демократите, да решаваме.

Въпрос на виждане, но вече имаме и поколение, израснало в демократическа България. Какво е положението с неговото демократическо мислене?
Ами да видим в настоящите три в едно избори.

Първо, какви са те?

Не е трудно да се определи – един пропорционален, два мажоритарни.
Пропорционално партийно представителство по партийни листи се избира в общинските съвети.
За кметове и президент се избират личности!

Според вас така ли е, уважаеми млади и стари избиратели, така ли ги усещате?

Цялата политическа атмосфера, месеци назад и в момента, е в гъста партийна мъгла. Медии начело с телевизиите, партийните водачи, социологическите агенции, интернет мрежите – всичко разгорещено говори коя партия какво ще спечели. Естествено, не в общинските съвети – те са доста невидими и непрестижни от политическа гледна точка (от икономическа сами си знаете, но за това не се шуми!).
Следващите дни ще ни проглушат ушите със спечелени кметски места и замаят очите с разноцветни карти на горката България.

Това ли е новото „правилно” мислене?

Няма да разсъждавам и поучавам – уважавам ви достатъчно. Само констатирам.

Не срещнах:

– Кои от кандидатите за президент са повече или по-малко подходящи за тази длъжност като хора (личности);

– Същото за кандидатите за кметове;

– Коментиране от кои партии има повече маскари конкретно в дадени общински съвети, та да не се гласува за тях.

Лошите атмосферни условия завряха нормалното логично политическо мислене под плътни дъждобрани!

За да направим молебен за слънце, трябва дъждът да ни понамокри, уважаеми мислещи сънародници!

Кой ли чува

Като пееш, Пенке ле, кой ли те чува…

Съботният брой на вестник „Труд”, 4-та страница долу в ъгъла:

Избирателният кодекс е готов и ще бъде внесен следващата седмица в деловодството на парламента, научи „Труд”. Във вторник работната комисия ще се събере за последно, за да изчисти само стилистични неточности.

Пред „Труд” преди месец пък шефката на парламента Цецка Цачева обяви, че законопроектът ще бъде гласуван на първо четене до края на 2010 г. Сред спорните текстове, срещу които отсега се знае, че от БСП и ДПС ще скочат, е и този: кметове на кметства с жители по-малко от 500 души да се назначават от кмета на съответната община, в която влизат.

За по-лесно (да мина с копиране) отворих www. trud. bg. Не ми мина номера, не можах да отърва преписването. Не останало време да качат там такава маловажна дреболия, важни новини са ги натиснали. Като „ПълнолуДие в парламента” и „Бойко спечели 20 000 кебапчета”. Кой ще си губи времето с някакъв Избирателен кодекс, от който и без това никой не се интересува!…

И са прави, само тук-таме някой изкуфял старец като мен току подхване тая тема.

Ама като пееш, Пенке ле, кой ли чува…

Никой! Ни чуват, ни пеят!

Ни „авангардните ни медии” се заинтересуваха каква манджа толкова се готви вече половин година в специалната комисия, ни защо комисията не се е събирала почти 3 месеца, ни защо в нета няма никакви съобщения по същината на въпроса, ни защо такива словоохотливи (и наистина ерудирани) членове на комисията – като проф. Константинов – са толкова скромни в изявите си.

И най-важното:

Защо вече 20 години никой не се зае да обясни на хората, че от избирателния закон зависи главното – каква политическа атмосфера ще имаме и какви хора ще се движат из нея! Че именно заради това той е единственото оръжие за самоотбрана на обикновените граждани!

И съвсем не заради това, кого ще изберем.

А заради това, как ще можем да го изберем.

Дали политическите субекти ще пратят най-гиздавите си момци (чистички, не изцапани с барабонки), ще се ослушват трепетно каква песен ще запее Пенка на изборите, дали и колко от тях ще хареса.

Или ще се подхилкват под мустак „като ми пееш…”, както досега правеха…

Хайде, приключвам. Може да търтънясвам по въпроса за избирателния закон, ама има ли друга възможност?

Пак ще го правя! Когато имам възможност да прочета внесения проект.

Ако изобщо се появи такава преди гласуването му…

______________________

Още по въпроса в категория  „Избори и изборджии

Парламентарни избори 2009 – резултати

Окончателните резултати вече са обявени официално. Няма да ги повтарям – има ги в нета, широко вече се коментират. Още повече, че известен коментар направих предварително – за подреждането още след евроизборите, за кой печели и кой губи в предишната публикация.
Тук ще коментирам някои неща, които ми правят впечатление, а мисля, че ще останат настрани от еуфорията.

Преди всичко (на първо място!):
В избирателния списък има 6 973 770 имена. С 289 000 повече, отколкото само преди месец!
Няма как да не възникнат въпроси:

– Колко милиона български граждани (общо) сме в момента?
– От къде се появиха тези почти 300 хиляди?
– Колко българи са емигрирали (установили са се да живеят постоянно в чужбина) и колко са само временно работещи там?
– Колко е населението на България, живеещо постоянно в страната (вкл. временно работещите навън)?

На второ „първо” място:
Партиите, влезли в народното събрание, печелят с гласовете си 192 депутатски мандата. Общо на гласовете на невлезлите се полагат още 17 (до 209, говорим за листите без мажоритарните 31).
Тези 17 места най-законно и безочливо се „присвояват” от 6-те влезли партии, както следва:
ГЕРБ седем (честно спечелени 83);
Коалиция за България три (37);
ДПС три (30);
Атака две (19);
Синята коалиция едно (14)
РЗС едно (9).
Ясен съм, нали? Тези места те получават даром, без да са ги спечелили!

Чух изказване на Б.Борисов, че едно от първите неща на неговото правителство ще бъде изработването на избирателен кодекс. Т.е. постоянен избирателен закон. Не е трудно да се отгатне дали този принцип на узаконена кражба ще присъства в него. Ако не го измести друг, който също го има по света – първата по гласове партия, независимо от процента, взема 55% от местата в парламента; 45% за останалите. Около приемането на сегашния закон чух някой от ГЕРБ да споменава колко хубава е тази система… 😉

Много се страхувам, че избирателният закон (кодекс!) ще остане отново извън актуалното внимание на нашего брата, силно ангажирания обществено блогър.

Трето, така наречените мажоритарни избори изобщо нямаха нищо общо с мажоритарност – т.е. избор на личност.
Как мислите, колко от 4-те милиона гласували мажоритарно могат да ви кажат името на човека, за когото са пуснали бюлетина? Да не ги питаме защо точно за него… 😉

За очакванията какво ни чака оттук нататък няма да пиша тук. Моите предвиждания ще напиша в затворена публикация (да се фиксира кога е написана), която ще види бял свят като ú дойде времето, живот и здраве.
Когато ще бъда много радостен, ако не съм познал по повечето точки…

Парламентарни избори 2009

Първоначален поглед при резултати от 99,88% протоколи.

Аз съм доволен от резултата. Избегнахме най-лошото, което можеше да се случи в сегашния момент – политическа нестабилност. В тази ситуация е добре и това, че с отговорността се натоварва един политически субект – за добро и лошо той ще е виновен.

В тези избори:

Най-печелившият е ДПС – повишението им от 2005-та е близо 150 хил. гласа.

Най-големият губещ са сините – спрямо предишните парламентарни избори губят над 230 хил. гласа. Сега взеха толкова, колкото щеше да вземе и СДС самостоятелно (толкова са гласовете за ОДС в 2005-та!). Очевидно сините не можаха да преглътнат „белия кон” на Костов и наляха солидна подкрепа на ГЕРБ като антикостовски вот. БСП помогна за това, особено с прословутия клип – който го е правил, май точно това е целил, надали е очаквал сини да дойдат при БСП…

БСП е очаквано губещ. По-малко, отколкото се очакваше – те си взеха твърдия електорат от 800 хиляди. Не съм привърженик на „световните конспирации”, 🙂 но имам чувството, че няколко решаващи „гафа” в полза на ГЕРБ не са съвсем случайни:
– Разделянето на изборите – надали някой се съмнява, че ако бяха общо на 7-ми юни резултатите щяха да са много по-туширани. И отговорността на ГЕРБ много по-малка.
– Мажоритарните 31 депутати – и децата знаят, че тази година те само на думи са мажоритарни, всъщност са чисто партийни. Т.е., още отначало беше ясно кой ще спечели най-много от тях.
– Споменатият клип.
В аспект на чисто партиен интерес те постигнаха максималното – далеч от властта следващите няколко години без да загубят твърдия си електорат, накисвайки новопоявилия се сериозен „враг”…

За Атака няма нищо ново – те са си те. Е, имат стотина хил. гласа повече от 2005-та, ама това е от избирателната активност и антидогановия хъс – процентът им е само с 40-ина стотни повече и са в рамките 300-400 хиляди.

За НДСВ писах още след евроизборите, че трябва да мислят за бариерата. Слабо мислиха… 🙂

За ГЕРБ не споменавам – за тях като политически субект ще говорим след някоя и друга година. Дали ще са еднодневки, дали ще се закрепят, сега не може да се каже – НДСВ е добър пример в това отношение.
Може те да се стабилизират като десен субект (ББ няма да е вечен 😉 ) ако при сините продължи да се подвизава Костов…

Това е от първи впечатления. Като излязат пълните резултати, тогава може пак да поговорим по тях.

Е, да ни е честито ново правителство с премиер г. Бойко Борисов! 🙂

Сено, слама и кир Михалаки

Предизборна агитация

Предизборни времена! Всичкото партийно що мърда се е втурнало по градове и паланки агитация да прави. Едни от други по-хубави, по-усмихнати, по-добри, по-обещаващи, по-народни.
„Мост ще ви направим!” „Ама ние нямаме река.” „И река ще ви прекараме!”

Гледаш, гледаш и съвсем се объркваш. Леви трябва да има, десни, че и някакви по средата ни такива, ни онакива. Според това как щели да ни управляват. А като ги слушаш всичките – комунистическите идеали в джоба си слагат. Национализации, конфискации, всичко безплатно, а доходите над европейските. И в България само чисти българи ще има, с конски опашки мухите ще бием!

Слушам всичката тази патаклама и се сетих за един стар трудовашки виц.
Като съберяха навремето новобранците трудоваци няколко месеца ги обучаваха нещичко поне малко да заприличат на войници преди да ги засилят по предназначение с кирки и лопати.
Строил старшината новобранците, ще ги учи да маршируват. Обяснява „като командвам „леви” стъпвате с левия крак, „десни” – с десния”.
Командва и пълна бъркотия – те не знаят кой е левия крак.
Обяснява пак той, застанал пред строя „Ето това е левия крак” и го повдига. „Разбрахте ли?” „Тъй вярно!” „Вдигни левия крак!” – всички вдигат десния, нали стоят срещу него. 🙂
Видял се в чудо старшината как да им обясни. И му дошла гениална идея! Накарал новобранците да си вържат на левия крак стиска сено, а на десния стиска слама. И работата тръгнала по мед и масло. „Сено, слама, сено, слама!” и всички бият крак като един!

Дали на нашите политици да не им направим по едно медалионче на врата съответно със сено или слама, а? Имат май нужда… 😉

Е, стана ясно какво прави сено и слама в заглавието.
Ами кир Михалаки? И кой е този кир Михалаки, ще попитат някои по-млади.
Не сте виновни, че не знаете.
Споменавам го, защото Христо Ботьов е написал някога „Това ви чака!”. (Горещо ви препоръчвам да отделите 2-3 минути да го прочетете.)
Оттогава все „това ни чака”. Това ни чака и след тези избори, защото всичкото е за

Пари, пари, пари! – рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! – думат нашите букурещки народни базиргени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! – думаше наш кир Михалаки и беше – чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец”.

Затова е цялата блъсканица „той да не е, аз да съм”.

Тъй е и сега: светът,сякаш, направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите видат ми се много големи – май-май магарешки.

Е, фейлетонът има справедлив край, „Това ви чака!” друго намеква, но Ботев си е бил оптимист (както и Левски!)…

Евроизбори 2009 – избирателна активност

Избирателната активност, твърдите електорати, победители без победени 🙂 и сравнение с евроизборите 2007.
(Част трета от трилогията Евроизбори 2009 🙂 )

Започвам с избирателната активност – любим обект за анализ или по-точно за одумване. Главно основание за упреци към българите (винаги към тези, които са в България!), че са „мързеливи, апатични, незаинтересувани” и още по-колоритни епитети. Винаги с контекст, че в противен случай щели да спечелят (загубят) еди кои си. Според мен, подобни усилия да се раздвижи даден електорат са, меко казано, неадекватни – защото са обидни за избирателите. Но пък писания и приказки в тази насока са широко използвани, защото е най-безобидния начин да кажеш „не съм аз виновен”. 😉

Какво е съдържанието на понятието „избирателна активност”? Изчислява се просто – гласувалите като процент от имащите право да гласуват (избирателният списък).
Просто, но за нас не съвсем точно действащо. У нас изчислената избирателна активност отдавна няма покритие с реалността, особено що се отнася до активността на хората в България. Също по много проста причина – в избирателния списък фигурират всички, които са запазили гражданството си. Т.е., не са се отказали официално от него. На тези избори това са 6 684 770 души. Няма как да се определи колко от тях са в страната и колко в чужбина, колко в Европа и колко в останалия свят. Ако изчислим по средната избирателна активност излиза, че в европейските страни са петдесетина хиляди само. 😀 Сами си определете предполагаеми числа за гурбетчиите и си изчислете кои българи според местопребиваването им са аполитични.

Твърди, меки и не знам какви си електорати.
Да се говори днес – 20 години след промяната – за електората като за религиозно вярващи е несериозно. „Червени бабички”, „сини реститутки” звучи колоритно, но в сферата на вицовете и хумора.
За мен твърд електорат са хората, които могат да бъдат мотивирани продължително да подкрепят партия, която според тях отговаря на политическите им разбирания. В повечето случаи не изцяло, но поне приблизително. Случва се да се подведат по новопоявили се политически субекти, но обикновено за кратко. Разочарованите най-често просто не гласуват („по-малкото зло”, „ тези да си ходят” стават все по-неефективни като мотивировка) и тогава избирателната активност пада.
На тези евроизбори основните претенденти мобилизираха привържениците си максимално. С мотото „репетиция за парламентарните избори”, подхванато от всички партии без изключение. Затова са и всички „победители” – винаги може да се намери подходящ ракурс… 🙂
Броят на гласувалите ще се увеличи вероятно на парламентарните с около един милион – това е нормално – но се съмнявам за големи изненади в съотношението на силите. Изгледите са да се увеличат присъстващите партии в народното събрание, което не е лошо – приближава ни към швейцарците. 🙂

База за моите разсъждения не са емоции, внушения, пристрастия. За да можете да ме оборите или се съгласите с мен ето числата, които ми дават основание за горните изводи:

Брой избиратели по списък 6 684 770.
Гласували 2 601 677.
Избирателна активност 38,91%. Ако приемем, че само 1 милион българи са извън страната и ги извадим от списъка, за България активността скача на 45,76%, при милион и половина – на 50,17%! А трябва да ги извадим, защото:
Гласували в чужбина 12 496!

Сравнение с предишните евроизбори 2007:

2007-ма гласували 1 955 466; сега 646 211 повече.
2007-ма гласували в чужбина 4 266; сега 8 230 повече.

Получени гласове 2007 – 2009:
ГЕРБ 420 001 – 627 693, увеличение 207 692; депутати 5 – 5.
БСП 414 786 – 476 618, увеличение 61 832; депутати 5 – 4.
ДПС 392 650 – 364 197, намаление 28 453; депутати 4 – 3.
Атака 275 237 – 308 052, увеличение 32 815; депутати 3 – 2.
НДСВ 121 398 – 205 146, увеличение 83748; депутати 1 – 2.
СДС+ДСБ 176 221 (91 871+84 350) – 204 817 Синята коалиция, увеличение 28 596; депутати 0 – 1.
Тройната коалиция – опозицията: 2007-ма 10 – 8, 2009-та 9 – 8 депутати.

Аз мисля (дали съм прав бъдещето ще покаже), че:
– За електорат на ГЕРБ ще може да се говори след някоя и друга година (както стана с царя и НДСВ). Сега са налице депозирани надежди.
– БСП е под електората си (което е нормално за управляваща до момента партия). Не мисля, че ще успее да си го възстанови напълно за парламентарните избори;
– ДПС е под нормалния си електорат от 420-450 хил. Това е лесно обяснимо – на тези избори имаше законово ограничение да си живял в България или европейска страна последните 3 месеца. За парламентарните няма такова и са сигурни трети (а току-виж и втори!). Показателно е, че и при това положение ДПС има от гласовете в чужбина само 480 по-малко от ГЕРБ и са втори. Тук му е мястото и да се усмихна под мустак на подхвърлената от Доган динена кора, на която вече се подхлъзнаха – за „помощта с прехвърлени гласове”. 😀 Хитър е, не може да му се отрече!
– Атака си е в диапазона на възможностите – от 280 до 320 хил.;
– НДСВ взе повече отколкото очакваше заради Кунева. Ако запази тази бройка на парламентарните ще трябва да черпи, 🙂 но силно се съмнявам. Те би трябва още да имат притеснение за минаване на бариерата.
– Синята коалиция също е на границите на възможностите си в момента. Животоспасяващо беше коалирането, но недостатъчно да се преборят с М.Кунева. На парламентарните най-вероятно ще са пред НДСВ, но това не се брои – за тях показател трябва да бъде дали са пред Атака. Основната им слабост е очебийното командване на Командира, което с право се преглъща трудно от много седесари.
– За непрекъснато предъвкваното днес „купуване на гласове”. Това вече е престъпление, след като гласуваха специален закон. Добре! Но в същото време голямо количество вече подадени гласове се раздават на други с широка ръка – по силата на разпределението от избирателната система. В тези избори това са 389 911 гласа, за които може спокойно да се каже „откраднати”. Официално! Дали криминалното купуване борави с такива числа?

Е, това е! Дилетантски анализ, направен по системата „Направи си сам”. 😀
По неволя – какво да правя, като ерудираните специалисти все по-често започнаха да се заплитат в кълчищата. Така поне сам ще съм си виновен… 🙂

____________________
Това е третата, последна, публикация на тема „Евроизбори 2009”. Предишните: Евроизбори 2009, Евроизбори 2009 – резултати

Евроизбори 2009 – резултати

Вчера ЦИКЕП публикува окончателните резултати от евроизборите у нас. Нашите 17 депутати вече имат официално конкретни имена.

Избрахме ги по партиен признак. Явно по друг начин нямаше как – цяла Европа избра така.

Осведомени сме кои европейски партийни обединения са спечелили или позагубили в представителството си в ЕП.
Знаем и за протестния вот в много европейски страни. Който се е изразил пак чрез партийно представителство. Какво да правят хората, такава възможност само им е предоставена…
Съобщиха ни и за куриози като дъщерята от Румъния и отлъчения свещеник. Да наречеш това „куриоз” е цинизъм – но явно за мен, не и за европейския елит и медии.

От нашите партийни лидери разбрахме, че всички са победители. Кого са победили не стана ясно – победени няма. Вие знаете ли такива? Аз не чух някой да каже, че е победен. 😉

Когато резултатите вече са свършен факт късно е да се вайкаме „този трябваше, онзи не трябваше”. Късно е да гледаме кой знае езици (или поне английски говоримо), кой какъв е като човек (предполагам не мислите, че е без значение дали е темерут или приятен контактен). По-добре да си кажем какво ще искаме от нашите депутати. И да им го напомняме от време на време през 5-годишния им мандат.

Партийните лидери с половин уста споменаха, че те трябва единно да работят за интересите на България. Но даже и с четвърт уста не казаха как ще стане това.

Естествено, не съм толкова изкуфял да искам депутатите ни да забравят партийната си принадлежност – в ЕП те са представители на своите партии, погледнато реално. А партиите са послушници на съответните партийни обединения. Срещу това не може да се рита.

Това, което аз скромно искам, е:

– нашите да забравят нашенските си партийни борби.

– Да се събират периодично всичките и да търсят начини за максимално възможното доближаване на позицията си по важни за България проблеми.

– Да са единни срещу безпочвени (или изкуствено подсилени) нападки срещу нашата страна.

– С една дума – да действат така сякаш техните партии са на власт в момента в България!

В личен план към всеки един имам изискване да не изпива дори едно кафе сам или в компания само на българи докато е в ЕП!

.

Разбирате какво искам да кажа, нали? Колкото повече запознанства с колеги от другите страни, толкова повече възможности да бъдат полезни за България.
Представлението на сцената се дирижира зад кулисите!…

Това са ми, така да се каже, насоките! 😀
В следващата публикация анализ на числата – кой е победил, избирателната активност (най-предпочитаната дъвка от всички), твърдите електорати и сравнение с евроизборите 2007 – тук щеше да стане много дълго.

_________________

Следва по темата Евроизбори 2009 – избирателна активност твърдите електорати, победители без победени и сравнение с евроизборите 2007.

Евроизбори 2009

Пропорционални избори за Европейски парламент.
Кого ще избираме ние в България?

Въпросът никак не е риторичен.
Избираме 17 наши представители. Хора, които да защищават интересите на България в Европейския парламент.
Така ще ви отговорят, когото и да попитате. Никой няма да каже в пряк текст, че избираме партийци.
Ако не питате обаче, а се заслушате (зачетете)?

– „Евроизборите са първи тур на парламентарните избори.”
– „Мотото на нашата кампания е „Не на Турция в ЕС“!”
– „Tрябват ни хора, които да партнират на Европа, а не да се държат като лошите ученици в класа.”
– Според социологически проучвания най-харесваният кандидат-депутат (48%) е от листа, за която ще гласуват около 3%. Което означава, че има реална опасност да не бъде избран.
– В листите има подсъдим за източване на милиони. Софийският градски съд реши да бъде прекратено наказателното производство на това основание не само срещу него, но и срещу останалите подсъдими от делото – отменени са всички мерки за неотклонение, вкл. и забраната за напускане на страната!
– „Внимавайте кого пращате в Европа” съветва бившият шеф на ЕП Пат Кокс.

И какво излиза? Избираме партийци, които да защищават по партийному България! И като се има предвид, че през мандата им ще се сменят най-малко 2 вътрешни правителства…

В избирателния закон се казва:
Чл. 94. (2) Избирателят гласува, като:
1. ако желае, поставя в едно от малките квадратчета срещу имената на кандидатите на избраната от него партия или коалиция знак, показващ по еднозначен начин неговото предпочитание (преференция) за съответния кандидат;

Срещали ли сте да се наблегне или поне съобщи за това? Дори за тази почти неосъществима възможност не се говори. За партиите е ясно – те са си гласили листите. Ами коментаторите, ами в блоговете?

Стигнах и до нашата къща. Масово се пише вече (и правилно!) за изборите по блоговете. И масово – с малки изключения – писанията приличат на партийни послания и пропаганда.
Ей, колеги, какво става? Ние граждани ли сме или партийци? Естествено е да харесваме или не харесваме различни кандидати. Но естествено ли е да игнорираме отношението си към личности заради партийни пристрастия? Че и често заради антипартийни.
Как ни зомбираха? С какво ни манипулираха?
Не им беше много трудно – така завъртяха нещата, че никой не се сети за избирателния закон.

Евродепутатите трябваше да се избират мажоритарно!

17 души са само, какви партии?!?

Тогава най-харесвания кандидат щеше със сигурност да бъде избран, независимо негативизма към партията му! И вероятно нямаше да отиде в ЕП депутат, чиято основна работа ще е да вика „Не на Турция!”…

Лесно е на Пат Кокс да ни казва „Внимавайте”!

_______________________________
Сега ли се сети, ще кажете! Може би имате право, съгласен съм.

Ами вие? Ами претенциозните медии?

__________________

Продължение на темата: Евроизбори 2009 – резултати

Как избират в Швейцария

На избирателна вълна са всички. Нормално, два избора са ни на прага. Всеки трябва да избере своя представител в Европейския парламент и след това в нашия. Не е грешка. Всеки – своя, такова животно като „нашите представители” няма! Кои са тия „нашите”? Че то мъжът с жена си няма еднакви желания, какво остава повече хора на едно място…

В избораджийската суматоха често се използват понятия, фрази, „факти” на ангро и юнашко доверие. В разговор при Rado стана дума за швейцарците и аз попитах дали знаят те как избират. Оказа се, че не и поех ангажимент аз да разкажа. По проста причина: имам представа, защото преди време (когато се нищеше избирателния закон) попитах многобройните си есперантски приятели „как вие избирате?”. Един от отговорите беше от Riŝo за Швейцария. А тя е лесно съпоставима в това отношение с нас, защото е също 7 милиона.

Та ето как избират швейцарците.

Швейцария e най-старата действаща демокрация в света –уникален пример за съществуващи и доказани механизми за пряко участие на гражданите. От векове там е постигнат върхът на либерализма в избирателната система.
Няма да се впускам в подробности за държавното и политическо устройство – то е доста сложно и ще стане много дълго.
Това, което отговаря на нашето народно събрание, е Националният съвет от 200 депутати, избирани на всеки четири години с пряко гласуване. Системата е пропорционална, но!

– Депутатите се избират на регионално ниво. Има 26 избирателни района, които отговарят на кантоните, т.е. не са с еднакъв брой жители. В най-големия избират 35, в най-малките по 1.
– В партийните листи може да има толкова имена, колкото са определените за кантона депутати.
– И сега внимание! – избирателите отмятат в листите кандидатите, за които гласуват. Могат да бъдат в различни партийни листи, единственото условие е отметнатите да не са повече от определения брой!

Това е най-чистия либерален вариант на пропорционалната система. Практически се избират кандидатите мажоритарно, няма праг и в Националния съвет влизат и малки партии. Ако не се лъжа сега са 14 партии. Има и куриозни случаи – в кантон с 1 бройка след изтичане на срока за регистрация на кандидатите е обявен избран без избор, бил е единствен регистриран… 🙂

Разбира се, тя има тройна защита, така да се каже. Референдумите. По-важното за тях – референдум може да предизвика всеки гражданин, който събере 50 000 подписа. С референдум може да се отмени вече приет закон. Може да се промени конституцията (за това трябват 100 000 подписа). Нещо повече правото на инициатива за федерален референдум имат и кантоните, а в тях всеки гражданин може да поиска да бъде предизвикан такъв само с обикновено писмо до администрацията. Без да събира подписи!

В европейските страни периодично се повдига въпроса за швейцарската система – когато недоволството на хората от действащите при тях вдигне градуси (както у нас). Обикновено „най-съкрушителното” възражение е, че ще настъпи хаос в държавата и ще се отрази силно отрицателно на икономиката (дежурното плашило, както едно време плашеха децата „ще дойде караконджула да те вземе” 🙂 ).
И никой не се замисля, че държавата, практикуваща тази система от векове, е най-богатата в Европа!

Прочетох някъде, че такава е избирателната система и в Люксембург.
В Ирландия и Малта избирателите номерират кандидатите в съответна партийна листа. Интересното там е, че след това кои са избрани се определя отзад напред – започват да елиминират тия с най-малко гласове докато остане нужния брой. 🙂
В Италия и Германия има други варианти – с по 2 бюлетини (една, както при нас и още една също партийна, но със задължителна преференция) и т.н.
Изобщо навсякъде е станало ясно, че пропорционална система от национален тип (каквато до сега беше нашата) е най-лошия възможен вариант, даващ възможност за възпроизвеждане на политическия „елит”, създава условия за корупция и стимулира появата на популистки партии. И политическите партии търсят варианти за ремонт. Ама хем да е подобрено, хем…да е в техните мерки. 😉

В заключение: в Швейцария първо е била системата, после богатството.
Значи, ако ще ги гоним, ясно е от къде трябва да стартираме! 😀

Например така: Реална метла

Президентът

щял да ни пита искаме ли.

Ами искаме, г-н Президент!

Искаме мажоритарно избрани депутати в пропорционални листи без помощта на фалшиво (незадължително) преференциално гласуване.
Искаме гласовете ни да са за когото сме ги дали и за никой друг. Разните донти-монти системи да отидат в интернет игрите.
Искаме партийно управление и ясно оформено партийно представителство в народното събрание.
Искаме възможност за търсене отговорност на избраните и от нас, и от партиите им през време на мандата.
Искаме народното събрание да завършва мандата си с толкова партии, колкото сме избрали на изборите.
Искаме президентът ни да поставя горещите въпроси когато им е времето, а не след дъжд качулка. Нали затова плащаме и на негови съветници – ако не си вършат работата да ги махне.

И още неща искаме, ама след като и толкоз няма да ни чуете…

И понеже няма да има референдум за да ни питате какво не искаме, аз да си го кажа.

Не искаме да ни будалкат 2 месеца преди изборите с въпроси, които трябва да се решават най-късно 1 година след избори. Ни президентът, ни партиите!
Не искаме гласовете ни на избори да се прехвърлят на някой, за когото не сме и помисляли да гласуваме.
Не искаме да гледаме едни и същи физиономии в народното събрание повече от 2 мандата.
Не искаме незадължителна преференция от десетина процента да пробутва хора на мястото на избрани от останалите 90%.
Не искаме президентът да говори, когато няма какво да каже. По-добре да пее!..

_____________
По-подробно по избирателните въпроси тук.

Дебатът

Първи и най-важен за нас – темата беше икономиката. Ще продължим ли да изплуваме лека-полека или пак ще тръгнем към дъното. Колко ще ни удари кризата и кого от нас.
Снощният дебат между БСП и ГЕРБ отговори на някои важни мои предизборни въпроси.
Едни срещу други застанаха управляващите ни последните 4 години и евентуално (такива са засега прогнозите) управляващите ни след лятото. Лидерите бяха с придружители от икономическите си екипи – би трябвало най-опитните, способни да реагират адекватно в един дебат.

Как видях едните и другите.
Съвсем логично БСП застана с известна компетентност по въпросите – нали това ú е било работата. Данни за направеното, за проблемите, какво трябва да се направи по-нататък. Това ми беше известно, а и го очаквах. Предполагам и останалите зрители.
ГЕРБ, за съжаление, не отговори на очакванията ми. Екипът, който придружаваше г-н Бойко Борисов, беше слаб. Отговаряше с политически шаблони (а това беше работа на Б.Б., а не тяхна) и никаква точна конкретика – не можаха да отговорят дори на съвсем конкретни въпроси на водещите, които се опитаха да им помогнат по този начин. В крайна сметка сами си признаха, че още нямат нищо твърдо уточнено по управленческата си икономическа програма, „още се обсъждала” по тяхно признание, като я поставиха под въпрос Това ги направи много уязвими и позволи „доброжелателни” съвети на финансовия министър като към деца.

Като цяло:
Дебатът премина неочаквано за мен доброжелателно – останах с впечатлението, че двамата лидери (яростни врагове доскоро) през по-голямата част си разменяха комплименти и съчувствия.
Управляващите разчитат на бай Тошовото „да се снишим, докато мине бурята”. За по-слаби напъни на вятъра са готови, за торнадо знаят,че няма да удържим. Надеждата е, че не сме в зона на смерчове и няма да попаднат в одреманата компания на европейските държавни лидери. Знаят твърдо (финансовият ни министър е достатъчно опитен!), че когато наоколо танцуват смерчове не е време за никакви ремонти на покрива, а само за укрепването му.
Струва ми се, че и кандидат-управляващите съзнават същото, затова изпаднаха в положение да коригират собствените си наскоро изявени намерения – което за мен е обнадеждаващо. Те са в трудно положение – в тази обстановка няма възможност за работещи резки алтернативи така необходими в предизборна обстановка.

Накрая нещо, което като че ли започва да добива някакви бледи контури. Няколко пъти от БСП подхвърляха „с Костов ще управлявате”, нито веднъж Бойко Борисов не защити подобаващо бъдещия си коалиционен партньор. По-скоро му беше неприятно напомнянето на тази връзка. Нещо повече: късмета да има последен думата не използва за да „разгроми” противника си по бат’Бойковски, та това да остане в съзнанието на зрителите. Вместо това за финал той разви подробно „идеята” как той и г-н Станишев могат да направят заедно много за България като членове на двете най-големи партии в Европейския парламент.

Интересен нюанс, който идва след последните съвещания в НП. Трудно е да се приеме като случайност…

Предсказание

И Графът направи успешно предсказание преди години (когато Атака още не беше в парламента):

“Атака-а-а! Атака-а-а!”
Десетина човека енергично командват с насочени напред десници групичка хора, които се напъват да отворят някаква врата. Разнасят се викове “Атака-а-а!”. Вратата обаче се запъва. “Какво гледате, бе! Помагайте!” викат командирите към любопитните минувачи. И те, кой за сеир, кой от готовност винаги да помогне, кой поради възпитание, присъединяват се. Полека-лека на вратата става тълпа. И тя не издържа, разтваря се широко. Атакуващите се спират стреснати и се оглеждат въпросително към командирите: А сега, к’во?
Командирите разбутват тълпата. Влизат наперено в сградата, в залата с меките кресла. Избират си по едно, полагат си postaĵoj-те (думата е на есперанто за да не наруша добрия тон) и облекчено и щастливо въздъхват: А така-а…
Навън тълпата гузно си разотива. Още едно „народно недоволство” е впрегнато в работа…

Ей, да не се обиди някой привърженик на Атака – не става дума за привържениците ù, нали ви е ясно? Още по-малко имам намерение да обиждам протестиращите тия дни.
Друго ми напомни за това ми писание. Както се вижда тая работа се хареса и на командирите от другите партии. Особено на застрашените да се лишат от съблазнителните лелеяни кресла. И се пробват по изпитания вече начин. Ама всеки калем се не прихваща! Калемът трябва да е от сой, времето за ашладисване да подбереш точно, да знаеш тънкостите…с една дума, кой успял, успял!..

П.С. Като споменах „меките кресла” та ми хрумна: трябва ли местата на депутатите в парламента да са удобни за седене? Нали са отишли там работа да вършат, а не да се излежават в меки кресла. Предлагам реформа на системата: меките кресла да се заменят с обикновени дървени пейки.
Може пък да се повиши производителността на труда… 😀

Проф. Константинов

тази вечер в “Панорама” ми хареса – най-после “приземи” въпроса за избирателната система. Нарече нещата с точните им имена:
– референдум за мажоритарен или пропорционален принцип на избор е глупост;
– изцяло мажоритарна система означава двупартиен модел на управление;
– смесена система – мажоритарните депутати влизат в съответните партийни парламентарни групи;
– пропорционална система с преференциално гласуване (на която той е привърженик) – само при задължително отмятане в бюлетината (като във Финландия и Полша);
– избирателните райони да се изравнят по брой гласоподаватели за да се изравни “цената” на един мандат – сега има в пъти разлика;
– резултат от нова избирателна система може да проличи най-рано след 2-3 мандата. Тогава ще се разбере сбъркали ли сме и в какво…

Разбира се, и той не стигна до края – не засегна въпроса за “пренасочване” 🙂 гласовете от под бариерата. Или да си го кажем точно – кражбата на гласове от няколкото по-големи партии, която не може да се сравнява по мащаб с никакви купувания на гласове. И която е узаконена. Не посмя г-н професорът да каже, че има възможност и това да се ликвидира много лесно чрез преференциалното гласуване.

Още нещо не посмя да каже ясно, въпреки, че се подразбираше от цялото му участие: трябва да се обсъжда не принципа на избирателната система, а нейните конкретни параметри. Чрез тях да се решават въпросите за купуване на гласове, отговорност след избора, политики на партиите, смяна на личности и т.н. Всякакви други “обсъждания” са всъщност мъгла и шумотевица. Нали като решите да си купите нов хладилник ще искате да чуете предимствата на различните марки, а не да ви разказват за ползата и вредата от употребата на храдилник… 😉

И все пак, това беше най-адекватното мнение, което съм чул публично досега. За повече няма смисъл да се надявам…

Юруш, народе, на гювеч!

Това за референдумите, онова за избирателен кодекс…
Облъчваха ни, облъчваха – и тия дни казаха, че до края на годината трябва да се приеме…пак закон. Нямало време за цял кодекс, та щял да бъде само нов закон. Т.е., разбирай да се измени сегашния. Всички заедно щели да умуват какъв да бъде. Е, не съвсем заедно, де… 😉

И за референдумите ни отпуснаха гювеч. 150 хил. се подписват и ако не се загубят подписите в Народното събрание те ти и референдум. Да се знае какво иска народа, демек, че иначе откъде да знаят властимеющите?

Както се казва “На западния фронт нищо ново”. И няма изгледи да се случи.

Вярно е, че никакъв закон не може да промени изведнъж положението с гласуването. Това е въпрос на политическо възпитание, по-точно на самовъзпитание. От промените насам основната “грижа” на политиците ни беше да научат хората, че те трябва да слушат тях за кого да гласуват. И го направиха напълно успешно чрез политическото противопоставяне на ниво “враг” и, не на последно място, чрез избирателния закон. До степен, че действаха дори такива куриозни недоразумения като “гласуване с отвращение” и “кмет на София от БСП връща социализма”. 🙂

Това, кой ще спечели дадени избори, е вторият въпрос за тях – нали след поредните ще има и следващи.
Първостепенният е да не може никой да се набърква в елитите на партиите. “Ние ще ви кажем за кого да гласувате” – и народа изпълнява. 75% – 60% – 50% – 40% – 30%…

Че намаляват послушните политиците не се стряскат особено – и половин процент да останат парламента пак ще е легитимен. В закона няма граница. Но стават опасно много процентите, които могат да хукнат я след цар, я след пожарникар.

Затова се замислиха за поредна доза опиат:
Мажоритарен принцип или елемент (преференциално гласуване) във вида, който сега се канят да ни пробутат. При това си го гласят така, че като се отметна в бюлетината аз, жената, децата и любовницата и депутатството ми е в кърпа вързано 🙂 (без праг или с много нисък – както настоява проф.Константинов!).

Мажоритарен, ама за големите партии и за нашите хора. Малките ако ще и Исус Христос с учениците му да сложат начело на листите все тая – всеки си мисли “тия са малки, непознати, нямат никого зад гърба си и няма да могат да спечелят, за какво да си хабя гласа”. И е прав – ще му го разпределят при големите…

Твърде песимистично (безнадеждно) започна да изглежда написаното дотук. Така е, но само относно очакванията ми какво ще ни предложат партиите.

Що се отнася до “превъзпитанието на народа”, работата не е толкова трудна. Появи ли се решение, което да му даде възможност да усети, че може да решава наистина той, а не партиите и политиците, и нещата ще тръгнат бързо.

Такава възможност партиите около властта (и опозицията имам предвид в това число) няма да ни поднесат – всичко, което предложат, ще е подчинено на техните интереси, колкото и примамливо да звучи на пръв поглед.

Колкото до референдумите – освен в Швейцария някъде другаде в света да се използват като основен инструмент на управление? Това не е случайно – те се манипулират по-лесно и от избори. Без листи и алабала. Достатъчно е внимателно формулирани въпроси… 😉

А и ще видим как ще бъде записано значението на тяхното решение – препоръчително или задължително за изпълнение (много се съмнявам във второто!).

Между другото, ако не се лъжа даже и в Швейцария има възможност управляващите да не изпълнят решение на референдум…

Реална метла? За!

Какво ще оправи на изборите предложената в „Реална метла“ система № 1?

Почти всичко, което искаме всички от всички цветове на дъгата:
1. Изцяло мажоритарен принцип в пропорционална система, повишаващ ангажираността на партиите.
2. Напълно премахване антидемократичното “прехвърляне” на гласовете от една на друга партия.
3. Ще принуди партиите да променят коренно практиката си за подбор и предлагане на кандидати.
4. Ще ликвидира “щатните депутати”.
5. Ще предизвика кадрово подновяване на елитите в самите партии – в листите няма да има „избираеми места“.

Всички следващи доводи са базирани и гарантирани от факта за възможност на избор от различни бюлетини. Т.е., премахването на сегашната избораджийска практика ще стане не със забрани, а по принуждение от страна на Н.В.Избирателя.

1. Възможността да избираш личности от различни партийни бюлетини е най-чистия вид мажоритарен избор без да се премахва пропорционалния избор на партии. В същото време се обезсмисля практиката на предизборни коалиции, общи листи със запазени избираеми места и др.подобни машинации. Изобщо отпада положението “избираеми места”.
Фиксирането по райони на брой депутатски места ще принуди партиите да изготвят листи с познати в района хора и ще премахне “парашутистите от София”. Което от своя страна ще обновява при всеки избор активния им състав и ще даде нормална възможност за израстване на провинциални кадри. Ще обезсмисли изцяло “шуробаджанашката” практика, подлизвачество и груб кариеризъм.

2. Изобщо отпада “бариерата” и преразпределение на гласовете на партиите, които не са я преминали. Получените гласове в избора са разпределени по личности от партии, което дава възможност и на по-малки партии да участват в парламента.

3. “Камшикът” на избирателя ще принуди партиите да заиграят “по неговата свирка”. Издигането на кандидати по неволя ще става на принципа “избираеми” в очите на хората, които ги познават (от района!). Всякакви други комбинации са обречени на провал. От там и

4. “Щатните” депутати отиват в историята. Преизбиране на депутат ще решават избирателите, а не партийните централи. Което означава, че работата му през мандата ще е решаваща.

5. Издигане от хората на нови лица неминуемо ще доведе до обновяване към добро на партийните елити.

Не маловажно следствие от подобна избирателна система ще бъде и повишаване на политическата култура на хората. Ясно е, че това няма да стане още на първите избори (доколкото не става на принципа “параграф от закон”). Всички изброени плюсове няма да се изявят в пълен обем още от началото, но развитието ще бъде доста бързо, според мен. Защото партиите няма как да водят “възпитателна” кампания за електората си на базата на сегашната опорочена практика. Не върви да агитираш “гласувайте за еди-кой си от нашата листа” или „против еди-кой си“. 🙂 И гражданите ще се научат лесно на новото вместо старото “гласуване с отвращение”.
Мой приятел, ангажиран сериозно (професионално!) с една от политическите сили преди предишните парламентарни избори заяви съвсем официално публично (рискувайки съответно кариерата си), че няма да гласува за своята партия ако еди-кои си от тогавашните им депутати бъдат отново в листата. При предлаганата система няма да има проблеми – ще гласува за тези от своите, които смята за достойни.

Има едно възможно възражение против системата: почти сигурно е, че ще се налага управление от коалиции, няма да има партия с мнозинство.
Но за мен това не е минус, а плюс. Много по-добре е за гражданите коалиция, която по неволя ще смекчава определена линия на управление, отколкото крайни управления – независимо в ляво или в дясно.

Фалшификации, спекулации, информация

Следващите редове са само за “потребители” – за тях е последната дума от заглавието. “Професионално” ангажираните с първите две думи си знаят и без моята информация! 😉
Отнася се за възможностите изборните резултати да бъдат фалшифицирани след провеждане на избора.
Такива възможности у нас отдавна не съществуват! Въпреки всевъзможните изменения и нагласявания според интереса на една или друга управляваща в момента партия, в закона вратите за фалшификация винаги са оставали затворени.
Ще ми възразите, че често съдът констатира такива фалшификации и отменя избор. Вярно! Но това не е вина на закона (още по-малко на властта), а престъпление на отделни хора, които би трябвало да бъдат съдени и да получат присъди за извършено престъпление.
За да не бъда голословен:
– В изборния ден всички документи и целият процес на гласуване са под наблюдение и контрол на всички участващи партии и граждански наблюдатели. Всяка участваща в изборите партия има право на застъпник във всяка избирателна секция.
Застъпниците и наблюдателите са предварително регистрирани правата им са достатъчно големи. Могат да сигнализират за всяко нарушение в момента, да изискват вписване в протокола на нарушения и дори да предизвикват моментална намеса на по-горни избирателни инстанции.
Освен това те имат право на копие от секционния протокол с резултатите, задължително подписан от всички членове на комисията, който е напълно официален документ.
– Централната избирателна комисия винаги изготвя много професионално точна инструкция за провеждане на избора. Спазването ù, особено по отношение на изборния ден, е абсолютно задължително. Не просто да се изпълни, а да се спазва точно посочения ред на действие. Като в казармата: “Прави едно! Прави две! Прави три!” – едно след друго!
Точно неспазването на добре описания ред на процедурата беше причината за много от батаците при отчитане на последните избори.
В заключение:
Фалшификациите са престъпление. Могат да стават само там, където партиите съзнателно са се отказали от законното си право на контрол. “Разкрития” със закъснения от дни говорят само за нечисти сметки, комбинации, задкулисни игри и, в крайна сметка, безсилие на една или друга партия.
А който се вникне в написаното до тук ще може да си направи преценка и за стойността на много политически анализатори и коментатори, които дълго време след изборите се “хранеха” с вариации на тема фалшифицирани избори.

Реална метла!

№ 1
от реално осъществимите предложения за избирателен закон

Следващото ми предложение е лесно осъществимо, защото:
не изисква промени в Конституцията;
не променя принципно същността на съществуващата пропорционална система.
Би могло да се въведе дори само с изменения в съществуващия избирателен закон. В същото време то ликвидира най-съществените слабости на досегашната система.
А защо съм го озаглавил “Реална метла” ще се досетите и сами.

Предложение:

1. Предварително се оповестява фиксиран брой на депутатските места за всеки избирателен район – според броя на избирателите в него.

2. Въвежда се задължително преференциално гласуване – всеки гласуващ отмята оповестения за района брой в бюлетините с имена на кандидатите по партии.

3. Разрешава се отметките на предпочетените кандидати да бъдат и в различни партийни бюлетини, като общият брой на отметнатите не трябва да надвишава определения за района (може да бъде по-малък). Бюлетина без отметка се счита невалидна.

4. Резултатът е списък с имена (не по партии!) според получените гласове от кандидатите.

5. Спечелилите личности от партийните листи се групират на национално ниво в парламентарна група депутати на дадена партия.

6. При излизане на депутат през време на мандата на негово място влиза следващият по брой гласове от съответния район.

7. Забранява се кандидатстване в повече от един район.

Мотивировката ми и разсъждения по ефекта от въвеждането на тези промени в системата ще напиша отделно – не искам да отклонявам вниманието от самото предложение и възможността за оформяне на предварително лично мнение.

_____________

Мотиви по това предложение  Реална-метла-За

%d bloggers like this: