Category Archives: 1 НАЧАЛОТО…

На живо в България?!!

В България е единствената в света камера, която наблюдава в реално време гнездо на египетски лешояд.

Поне според сайта THE RETURN OF THE NEOPHRON: “Единствената в света специализирана камера за онлайн наблюдение на диво гнездо на египетски лешояди е поставена в България и показва в реално време живота на един от най-застрашените видове на планетата. Това се случва за трета поредна година.

Картината не е особено добра и се вижда само през светлата част на деня. Орлицата вече мъти.

От миналогодишните камери в Естония в гнездото на совите вече има малки и кипи живот; тук видях двойка орли и работи камерата, ама гнездото е много празно? Камерата на най-старото гнездо също работи, но и то ми се вижда необитаемо.

При най-атрактивното гнездо миналата година – на черните щъркели – се завързва някакъв трилър.

Ще погледаме пак, има какво да научим. Например, как орлетата (3!) си чакаха спокойно реда, докато майката хранеше едно от тях… 😉

leshoyad

2012 in review

WordPress любезно ми предоставя възможност да видя какви съм ги свършил в блога през годината. Пуска разни четки за 8 кинофестивала 🙂 и хитричко ми подхвърля, че може  на посетителите и приятелите да им е любопитно да видят такова обобщение, та ако искам… 

Ами искам, защо да не искам! Нито съм политик, нито покрайполитик, я!

Ето какво са ми пратили (а сигурно и на вас за вашите блогове):

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2012 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

4,329 films were submitted to the 2012 Cannes Film Festival. This blog had 33 000 views in 2012. If each view were a film, this blog would power 8 Film Festivals

Click here to see the complete report.

=========================

След като го публикувах видях, че е с бонус: накрая има връзка и за 2011 година! Да са живи  и здрави!

Дядото блогър

Защо списвам блог ме подпитват Аспарух и Поли Козарова.
Интересът не е специално към моята дядо-Графска личност – такава щафета из блог-пространството е завъртяло нечие любопитство, стигнала до тях, те пък ми я подават на мен. И, макар че се бях зарекъл да отказвам на щафети… 🙂

Формалният отговор на въпроса как се оказах с блог на екрана пред носа е лесен и описан още в началото:
Мили Дядо,
като истински съвременен човек, реших, че трябва да имаш свой си блог, където да споделяш…
.”
Решило момчето и ми го направило. Двайсет дена го поглеждах подозрително и не знаех какво аз трябва да го правя. Можеше и така да си остане. Но като знам, че в нашето семейство формални подаръци за отбиване на номер не се правят, реших да опитам за да разбера какво е имал предвид внукът ми.

Е, опитах.
И сега ме разпитвате защо пиша в блог… 😀

Това е лесният и изчерпателен отговор. Но по-скоро по отношение на „техническата му страна”. Бъдете спокойни – няма да се измъкна по този начин. Сега ще се задълбая в раздумка и ще станете пишман, че сте ме попитали! 😀
/Важна уговорка: следващите редове са мое мнение и важат за мен. Далеч съм от мисълта за генерални обобщения!/

Започвам издалече. Доста –
от 50-те на миналия век.
Да де, тогава нямаше интернет. Ама имаше листа, пликове, марки, поща и есперанто. И аз си имах приятелски кръг с хора от цялата планета (така си ги бях подбрал). Между другото, тогава имаше и силна радиолюбителска световна общност, те направо бяха уникални!

Края на миналия век, началото на този. Интернетът вече си го има.
Аз съм директор на японската Geo Enterprise. Основната ни дейност е провайдерска. Цял ден пред компютъра, Акито-сан ме учи на занаят. Работата си върви гладко (Акито-сан е японец! 🙂 ), служителите ни не са много, време бол. Ровичкам се аз учебно из мрежата, гледам тук, гледам там – харесах си Скайфорума, може да се чете в.”Сега”, може да се коментират статиите. И не след много там се появи да политиканства Графът (и досега не съм отписан и чат-пат драсвам по нещо).

Форумът беше интересен. Оформиха се кръгове, започнахме да се „познаваме”, някои форумци се запознахме и реално. Бързо ни се прииска да си имаме и местенце за бъбрене, измолихме си го и се появи във форума клуб „На раздумка”. 🙂

Това вече беше предтеча на блоговете – всеки имаше право да си отвори тема и да бъде админ на нея. Места за разговор, изолирани от общата шумотевица на форума. Някои теми вече са от години с по над 4-5 хиляди мнения – на практика своеобразни блогове.

После се появиха блоговете, след това социалните мрежи…

Защо пиша тази „историческа справка”? Ами защото в нея трябва да сте видяли вече общата нишка, свързващото звено, причината всичко това да се случи:

Единствено и само желанието ми да контактувам!

Не само с ограничен тесен кръг реални познати, а с хората като цяло.
С непознатите контактите са по-интересни, в по-чист вид – не е необходимо да се съобразяваш, преструваш, без значение е ранг и положение, с една дума, без „едно на ум”, просто човек с човек.

Е, нещата никога не са в идеалния си вид. 😉

Всеки прибавя и „подправки” към основното и готви яденето по собствена рецепта. Така и аз – не ми е безразлично колко са ме чели днес, дали им е било интересно, дали някой ме е похвалил, от колко държави са ми гостували…
Хора сме, всичко човешко ни е присъщо. Колкото сме, толкова и характери. И с характерите и щенията си в блоговете. Разказваме, изливаме душите си, ругаем политическите противници, смеем се, плачем – и всичко това заедно. И най-големите индивидуалисти – заедно! Защото сам индивидуалист не е индивидуалист, той е просто самотник – най-противопоказното положение за живота.

И все пак, не „подправките” са същественото.

Затова списвам блог, „не за парите и не за славата”, както се пее в една песен от „Златния кос”. 😀

А големият плюс за мен е, че не се чудя с какво да си убивам старческото време, както някои мои набори… 🙂
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
По традиция вече, не задължавам никого с тази щафета. Но оставям отворено за всеки, който би желал да се включи. Струва си да излезе човек от инерцията на въртележката, да се спре и да се вгледа в себе си…

_________________________
Моля, щракнете си 🙂 впечатлението от написаното:

Блог

Преди една година получих подарък от внука си този блог. На 3-ти декември 2007 година в 4:15 pm.
Доста време не знаех какво да го правя. 🙂 След няколко напомняния на Васко чак на 22-ри декември се реших да започна писане. „Ще напиша нещо да не му скърша хатъра” – казах си – „няма да ми се изтъркат пръстите, я! Пък по-нататък ще копирам по-интересното, което съм писал по форуми. Хем ще го събера тук на едно място като в чекмедже за архив.” Да, ама момчето ни е знаело какво прави (умничко ни е!), не случайно е написало в посвещението „пожелавам да имаш все повече приятели, съмишленици, както и опоненти!”

Започнах, че като се отпуших! 😀
И как не – вие веднага ме засилихте! Още в началото – mislidumi, Мариана, insomnia1304, batpep, simplyblue, vanilla, Лили, карибките. А после… Днес си имам една прекрасна компания, без която не мога да си представя дните! Да прегледаш 60-ина блога за нещо ново, да погледнеш някои нови, да напишеш нещо – времето започна да не ми стига на стари години, за четене на книги не остава! А на всичкото отгоре и есперантско братче се появи. 🙂 Добре, че с малко сън се задоволявам като deni4ero… 🙂

Една година по-късно в „Графът” има 209 писания, 1617 коментари, 33 799 (в края на деня 34 045!) посещения.

Много ли са, малко ли са – не знам. За мен са много. Особено посещенията – и досега не мога да разбера как ме открихте? Аз не съм го вкарвал в разни класирания, нямам бутончета за гласуване. Нямах и продължавам да нямам амбиции за известност по отношение на него. Той продължава да си бъде „дневник, забравен в читалнята”. Личен дневник, в който човек си пише каквото му хрумне – спомени, вълнения, дреболии от всекидневието. Между другото, описаното днес всекидневие е спомени в бъдещето – никак не е за подценяване. Защото носи атмосферата на днешния ден – с всичките ù аромати.
И все пак не е съвсем личен – поне не като личен дневник заключен в тайно чекмедже. Като пишеш в блог имаш едно наум, че ще те четат, а може и нещо да коментират. Гледаш поне груби правописни грешки да няма.

Голямо нещо е блог-мрежата. Поклон на който я измисли!
Като всяка голяма идея, разрастна се и се развива. Появиха се онлайн медии, проблематика на обществото, политика, място за творчество… И това е чудесно. Докато има „мирно съвместно съжителство” за всичко. Надявам се, че няма да се появи агресивност от някои „отрасли”.

Не случайно пиша това:
Вчера прочетох при avangardisco 2 за тревожна (за мен) тенденция блоговете да се „рамкират”. Появил се е призив, които не са „обществено полезни” да се самозакриват доброволно, да не пречат на „полезните”?!?
Няма тук да коментирам да не си развалям настроението. Marfa там добре го е отсякла: „Да, ама цъ!”. Ние ще си отстояваме своето.

Само да не се сбъдне подозрението на Val – блоговете да станат платени…

Периоди в живота

Човешкият живот се дели на всевъзможни периоди. Успешни, неуспешни, тежки, щастливи – всеки може да направи различни оценки за периоди от своя живот.
Но ако погледнем не лично, а обобщаващо, общовалидно, периодите в живота на човека са само два – първи на непукизъм и втори на съзнателен живот.

Първият е до започване на учението. Най-хубавият – в който дошлият на този свят човек се оглежда, ослушва и запознава. Още не знае какво го чака. Възрастните веднага се опитват да го вкарат направо във втория период („първите години са най-важни за възпитанието” 😉 ), но все още това е във сферата на пожеланията – човечето само преценява кое му харесва и кое не. И пишка, образно казано, веднъж в памперса, друг път надава вик за гърнето. 🙂

Кратичък е за съжаление този период, в който слънцето си е слънце, връвчицата забавна, пръстчето сладко, котето – коте. Бързо идва втория – на поемане товар, който цял живот се носи. Товарът на задълженията!
Започва се с първия ден в училището. Но и тия, които не отиват в училище не се измъкват – горе-долу по същото време за тях започва „извънучилищното” обучение. И се нареждат „това трябва, онова трябва, това не може, онова струва много пари” докато дойде време да се връщаме откъде сме дошли.

Това си мислех, докато подготвях втората серия снимки на Васко.

В началото по пътя…

Първи клас

Последни наставления от мама

И сега:

в къщи

и по балконите 🙂 на

Будапеща

Виена

Южна Африка, от който се вижда чак до България 😀

Четвърт век!

Внукът ми на 25!
Честит четвърт век, мило мое момче!
Да си жив и здрав и много щастлив!
Бъди себе си и нека следващите 3 четвъртини да са успешни като първата!
Много радост и благополучие!
Обичам те!

Началото:

Здравей, Свят!

Бабо, да не ме тъпчиш толкова, че ми става тежко!

Ама че си смешен, дядо!

Първи стъпки

Февруари 1986 (на 2 ½ години). Добре се пързаляше!

На р.Ропотамо

http://www.sibir.bg/index.php?page=videoAlbumPreview&albID=116066&VideoID=131202

Дойде време за стотната

ми бележка. На шега, на истина, това е – остарях със сто писания.
Хубави ли са, лоши ли – не е толкова важно. Числото е закръгленичко с цели две нули. Спомних си “Малката нула” на Джани Родари

И стана тъй ,че от тогава
за Нулата потръгна слава,
всички цифри я канеха,
подир нея се кланяха
и я хвалеха гласно
и я слагаха в дясно.
(Защото тайно беше ги страх,
да не мръдне случайно на ляво от тях!)
и изобщо извадиха те заключение,
че и малките нули имат свое значение!

и реших, че единичка с две трябва да се отбележи подобаващо пак с писание (как иначе!).

Хм, “подобаващо”! Какво ще рече това, да взема тънко сам да се хваля, че да ….. на метеното ли? (Ей, този прост неук народ откъде ги вади все едни такива?)

“Я по-кротко!” мисля си. Огледай си, дядо, самокритично “произведенията” пък после мисли за стотни юбилеи! Нищо, че хората от любезност ти казват, че им харесва – тая работа само със сладкодумност не става. Правила сигурно си има, не стига да знаеш къде да слагаш запетайките…

Докато се мая, щерка ми ми възлага задача да ù отпечатам нещо, което трябва да прочете някъде (принтерът в момента е закачен на моя компютър). Това се казва късмет! Ами че те, правилата, си били у дома! Сега започвам “инвентаризация”, а на вас (за да ме контролирате по-лесно в бъдеще) пускам с разрешение на дъщеря ми въпросната

История за кратките истории
Ваня Константинова

Думата история произлиза от гръцки и означава познаващ, очевидец, свидетел. Основата на думата е от гръцкия глагол „зная”, познавам, разбирам, научавам, умея. Както споменава д-р Павел Павлов в една своя прелюбопитна статия за историята, смисълът на термина история следователно има значение на нещо видяно от някой, който осъзнава видяното и след това го разказва. В старобългарския език смисълът е предаден с думата повест (от глагола ведети – зная), която е сполучлив превод на гръцкото история. Знаещият (istor) е човек, който не само е видял нещо и може да говори за него, но има и добри способности за възприемане и разбиране, а оттам и възможност за вярно преразказване. В този смисъл историята е нещо, което се е случило, което някой е видял и след това разказва за него. Това е филологическото значение на термина история. Историята обаче в семантичен аспект означава и нещо друго, а именно, че историята е случване на (достигане до) нещо ново в пространството и времето.
В античността разбирането за историята е като за безкрайно повтаряща се цикличност на събитията, на която се подчиняват всички участници в тях. Евреите първи откриват историята като теофания (Богоявление, т.е. Бог е личност, която непрекъснато се намесва в историята ), концепция, доразвита по-късно от християнството. С други думи в нашия случай авторът на една кратък разказ предава познатото, изменяйки ракурса на тълкувание, с което привнася ново семантично разбиране за обичайното случване, използвайки възможността да влезе в историята не само в края на времето, но и, посредством ролята на създател, да преобрази времето.
Когато започваме нашата история, да поиграем на създатели и да се отдадем на платонистичното схващане за превеса в значението на началото, като по-съществено от края. После с удоволствие да развием архетипите в динамика, по презумпция абсолютно нетипична за тях. И да завършим с един есхатологично ориентиран край, който ще позволи на готовия за нови истории читател да изтръска трохите от брадата си и да си тръгне, без да ни забрави.

P.S. Ако имате да добавите нещо, разполагате с 1407 знака, за да се вместим в 3600, колкото е изискването за кратка проза.

1 НАЧАЛОТО…

Мили Дядо,

като истински съвременен човек, реших, че трябва да имаш свой си блог, където да споделяш винаги интересните си и оригинални идеи и мнения във всички сфери. Не слагам конкретна тема на блога ти, защото интересите и знанията ти са твърде много, за да ги огранича дори и до няколко теми. Очаквам от теб любопитни и информативни четива 🙂 Също ти пожелавам да имаш все повече приятели, съмишленици, както и опоненти!

Много, много целувки за рождения ти ден!!!

Васко

%d блогъра харесват това: