Category Archives: циганите

Къде ни е държавата?

пита Василев в блога си.

Започнах да пиша коментар там (http://vasilev.wordpress.com/2008/08/24/gipsy/), но стана дълъг, а и темата е сериозна – по-добре да тръгне в два блога (с негово предимство, разбира се).

Драги приятелю, добре разбирам кое Ви е изкарало от равновесие. Когато циганин го казва по адрес на българите друга реакция е невъзможна.
Но като си поеме няколко пъти дъх човек ще се сети някои неща.
Циганин го казва – дали циганите като цяло мислят така?
А само в циганска глава ли влизат такива мисли? Кожкожамити политици не апелираха ли за по-бързо измиране на „алчните старци” пенсионерите само защото не гласуваха както на тях им се иска?
А по форумите? „Единственото тъжно нещо в цялата история е, че убитият циганин е само един” (пак по повод историята в Ихтиман); „Тук др.Калашников да направи циганите равни с останалите”; „Българи, или се въоръжавайте, или хващайте самолета. Настъпило е време разделно.”
Това по отношение на циганите. Но и многократно съм чел по форумите призиви „Хващайте шмайзерите” вече по отношение на политически проблеми, т.е. насъскване на граждани срещу граждани.
За националистите няма смисъл да напомням – не случайно даже вече има термини като „езика на омразата“ (и съдебно дело имаше!).

просто да си ходим,а?” – не, драги приятелю, няма да си ходим. Българите векове са защищавали България (с главна буква!) в много по-страшни времена. Та сега ли ще я изоставят?
В едно съм напълно съгласен с Вас: „Къде ни е държавата?”
Докога тя ще бъде „свенлива” в подобни случаи като този в Ихтиман? Група командоси, българинът стрелец и няколко ербап цигани арестувани и съответно осъдени на затвор по бързата процедура – нима това не е нормална реакция на властта в такава обстановка?
Докога реакциите ù ще са съобразени с предстоящи избори и подобни?
Докога управляващите ще се прикриват под „етнически мир”, докога опозицията няма да застане до тях при проява на твърдост (а и да ги натиска да го направят)? Нима не е ясно, че точно „мекост” в подобни ситуации подронва гражданския мир?
Докога личностите, които призовават етническа омраза и медиите, които им дават гласност ще остават безнаказани? Нали и сега има съответен закон! Какво ни казва телевизията, която е излъчила думите на циганина, какво ни внушава? А дали щеше да е трудно да се запише и българин, който иска „циганите на сапун”?
Направиха запалките трудни за щракане за да не правят бели децата. Нещо „трудно за щракане” май трябва да се направи и за медиите, че там белите стават бая по-големи…

Етнически противопоставяния е имало и ще има. Знаете какво стана във Франция преди година. Но и там, както у нас, първопричината е икономическа. Етническата „табела” се прибавя, когато голяма част от един етнос е в тежко икономическо положение. Изходът е един – дългосрочно решаване на икономическите проблеми без етнически „привилегии” и твърдо пресичане на всякакви ексцесии.
Между другото, последното трябва да важи за всички в държавата! Не е зле да се помни – гражданите са равноправни! За „действия на омразата” шамар зад врата!

Не само българите – гражданите в България имат нужда от защита!

…………………..
Послепис. Вече щях да щракна „публикуване“, когато се досетих, че темата е щекотлива. Затова се изяснявам: не оправдавам и не защищавам никого! Точно обратното – апелирам за адекватна отговорност от всички, вкл. и държавата!

Реклами

Циганинът клошар

Ще разкажа и тая история за да приключа засега с циганската тема.

Преди десетина години една сутрин излязохме доста рано на разходка с Кольо (ние поначало си бяхме ранобудни 🙂 ). В градината нямаше още никой. По едно време видях на разстояние пред нас дребен човек, очевидно клошар, да проверява кошчетата. Помислих си, че сигурно е гладен и търси остатъци от храна. Настигнахме го и аз попитах: “Гладен ли си?”. Той ме погледна стреснато и не ми отговори. “Вземи, отиди да си купиш нещо за закуска”. Той взе колебливо левчетата и тръгна забързано.

След няколко дена отново се появи, като очевидно ни изчакваше. Реших да му дам пак, но да приключа с това (нещата влизаха в друга плоскост 😉 ) – и започнах да бъркам в джоба си за стотинки. Той видя и отдалече ми замаха “не, не”. Като дойде ми каза: “Не искам пари, може ли да повървя с теб да си поприказваме”. Да си призная, бях много изненадан.

Повървяхме, поразпитах го, той с удоволствие ми отговаряше. Оказа се, че е циганин. Млад човек, двайсетина годишен, дребен и слаб. Полуграмотен. Баща нямал, семейството му е голямо, майка му едвам изхранва малките. Даже за спане няма място за всичките и той се прибира да спи само в много големи студове. Изхранва се като събира хартия, бутилки, понякога свършва работа в някои магазини, където вече го познават.

Типичен клошар, нетипичен циганин.

Така се започна. Той се появяваше сутрин 2-3 пъти седмично за разходка и разговор. Един-два пъти му намерих работа – да почисти мазе и таван на мои познати, да помогне при пренасяне. Бяха доволни, съвестно я свършил.
При разходките го черпех кафе (друго отказваше, явно не искаше да има меркантилна нотка в отношенията ни) от градинските кафенета.

Една сутрин го гледам, сияещ. “Аз сега искам да купя кафетата” ми казва. “Да не си забогатял” смея се аз. И тогава той ми разказа следната история.

Обикалял кошчетата около Руски паметник да събира хартия. Като взел една кутия от бонбони усетил, че има нещо в нея. Отворил я – близо триста лева! Дотук нищо особено – късмет. Но внимавайте по-нататък! Предавам точно неговия разказ.

Досетил се, че това сигурно са събирани пари малко по малко на някой беден възрастен човек. И, понеже се познавал с вестникаря от будката редом, отишъл при него, разказал му за парите и оставил кутията – ако попита някой вестникарят да му ги даде. Пет дена стояли, след това вестникарят му казал да ги вземе, негов късмет са. И той беше много щастлив – толкова пари накуп не беше виждал изобщо. По-голямата част дал на майка си, изкъпал се в обществена баня и се подстригал, и сега ме черпи кафе! Какво повече може да иска човек от живота!

От време на време говорим за човешки ценности

Една година преди да почине Колчо, той престана да се появява. Оттогава не съм го виждал. Много се надявам, че си е намерил работа и си е устроил поне малко живота. Искрено му го желая!
_________________________
Понеже приключвам, да дам обяснение защо използвам “цигани”, а не “роми”.
Първо, защото за мен “циганин” не е обидна дума.
Второ, защото така съм свикнал.
Трето, защото не съм убеден, че самите цигани държат да ги наричат роми (да не говорим, че би трябвало думата да е “ромА”).

Аз – за циганите

Моето отношение към циганите вече беше “подсказано” и съответно предсказуемо. Затова трябваше да бъде изложено кратко и ясно, подкрепено с един-два житейски примера – според писмовните правила. 🙂
Както често става, “ситуацията се измени”. 😉

Бързам да предупредя: сензационен обрат в мнението ми няма да има. Не виждам причини да ги обособявам отделно от отношението ми към хората изобщо. То винаги е било като към такива като мен. Благодарен съм за това на родителите ми, лека им пръст.

Никога не съм имал предвид човекът срещу ми какъв е от тази гледна точка. Още по-малко при познати и приятели. Затова трябваше да се замисля за да изброя, че съм имал приятели евреи, турци, цигани, арменци, помаци, руснаци, унгарци, сърби. И може и да пропускам “някакви”. 🙂 Приятел циганин имах още в консерваторията, даже бях “почетен” гост на сватбата му. Приятел циганин-клошар (и такива има!) имам и сега – за него ще разкажа някой ден, струва си.

Сукал съм циганско мляко – майка ми не е имала достатъчно кърма. Това сега сигурно е трудно разбираемо за всички, които “познават циганите отдалеч”. Особено като се има предвид, че и двата ми рода в Сливен са били между първенците в града и надали са допуснали първородния внук да сучи мляко от “мръсна циганка”.

Да, циганите – също като всички останали – не са еднородни, еднакви. Много даже са различни. Книжна представа може да се получи от Уикипедия, там доста подробно е написано за това – http://bg.wikipedia.org/wiki/Цигани

Но имат нещо общо, за което са следващите редове.

Когато написах в предишното си писание, че в сравнения с тях ние сме “еднодневки”, нямах предвид дългия историческия период откогато са познати. В това отношение и ние, българите, сме впечатляващи, особено с дълголетието на държавата си (не само тук, на Балканите, но и преди това).
Имах предвид техния уникален “застой” през хилядолетията по отношение на жизнени навици. Толкова повече уникален, като се има предвид, че не са се живели някъде изолирано (вероятно някое наскоро открито диво племе без допир с останалия свят също има хилядолетия зад гърба си), а сред развиващия се интензивно цивилизован свят. Който, при това, винаги ги е имал за “таралеж в гащите” и се е мъчил или да се отърве от тях, или да ги претопи (“интегрира” както е прието сега за благозвучие 🙂 ).

Трудно ми е да си обясня това. Не зная други, които да са толкова бързо приспособяващи се към нуждите на всекидневното оцеляване. Но с рязка, жестоко очертана граница – без промяна на същността им!
Прилича ми на експеримент на Природата за “алтернативно” развитие на човека. Природосъобразно, един вид… 🙂

В началото на 90-те имах случай да разговарям с възрастен интелигентен циганин (и двамата бяхме на един голям обществен форум). В разговора той ми каза (по смисъл): “Нашите хора много бързо се преустройват. Няма нужда от специални съобщения и указания, от слухове и предаване на опит. Буквално за часове те сменят начина на придобиване прехраната, ако предишният е станал нерентабилен и опасен.”
За часове, без бързоходци и телеграми :), циганите от всички квартали на София и из цяла България! Това не ви ли напомня онова научно съобщение за хиперкомуникацията на мравките?

Още един доста странен факт ще разкажа. Вече знаете за мястото ни, имате някаква представа. В околните села живеят доста цигани, а и Ихтиман не е много далеч. Въпреки, че в местността няма истински вили, почти всяка зима има набег и разбити бунгала. Крадат покъщнина – прибори, обикновени инструменти, дрехи – знаете, че няма ток и съответно някакви по-ценни уреди и апарати.
Всички съседи са били “посещавани”. Само аз не. Нещо повече – вече 16 години аз не употребявам ключ. Нито за вратата на оградата, нито за бунгалата. Отиваш и влизаш спокойно. Нямам откраднат даже един нож, вилица или лъжица. А имам интересни неща – например хубави сервизи за кафе и храна, хубави прибори, пръскачка за препарати, която се задвижва с акумулатор…

Няма да се опитвам да търся обяснение. Но при мен циганите, които минават понякога през лятото, са винаги посрещани като всички други. Разменяли сме по някоя дума, жена ми се уговаряше с циганките кога да дойдат за детски и други излишни дрехи, които им носехме. Карали са ми дърва, като ги разтоварят сме сядали на чашка ракия… С една дума имат поглед върху обстановката.

Поотплеснах се. Затова приключвам засега.

За финал в какво съм сигурен:
Сигурен съм, че ще престанат нападенията над товарни влакове и разтоварване на цели вагони скрап край Перник от момента, когато това стане опасно и сериозно (постоянно ефективно!) наказуемо!

Още за циганите

– У-у, цигани!

Запознахме се с мишките, дойде ред на циганите! 🙂

Тук работата се оказа доста по-сложна.

Мишките, общо взето, гледат много да не ни се мяркат – знаят какво може да очакват от “онова двукрако животно, дето се мисли за най-умно”. 🙂 Затова и ние се сещаме за тях рядко.
За разлика от циганите – тях ги срещаме всеки ден. Ако пропуснем, медиите ще се погрижат да ни разкажат как цигани та-та-та. Или водач на атакуваща политиката партия ще ни каже на следващия ден след някое загадъчно убийство, че цигани са убийците.

Тук “циганите”, там “циганите” – още от деца се научаваме, че са “опасни” (“Бъди послушно, да не дойде циганката да те вземе”) и трябва да стоим далеч от тях. Априори, също като мишките – щом майка ми я страх от тях, значи и аз трябва да се страхувам…

Като пораснем разбираме, че са най-ниско качество хора и освен за сапун (както е прозрял Хитлер навремето 😉 ) за друго не стават. А на всичкото отгоре има опасност да ни присвоят страната, защото стават все повече (ние защо не ставаме никой не ти казва!).

С тях няма как да се опознаеш в някое празно училище. Тия, които ги защищават, интегрират и т.н. също няма да ти помогнат особено – те също тръгват от позицията, че това са “бамбашка” хора, които трябва да се преработят в “нормални”…

Аз си имам свои впечатления – получени по принципно същия  начин като тези за мишките. И тях ще споделя. Но след като тук става въпрос за хора, които живеят около нас, пък ние мислим, че не са като нас, реших, че най-добре да видя (нали си имаме интернет? 😉 ) какви са и откъде са.
Е, видях! Google дава (само за 0,13сек. 🙂 ) на “цигани” 255 хил. адреса, а на “роми” – 1млн. и 100 хил. След като ги прегледах 🙂 разбрах следното:

– Не само на нас са непознати, ами и науката още не е казала категорично “това е” – особено по произхода.

– Най-старото им споменаване е в Шумерски текстове отпреди повече от 4000 години. Шумерската цивилизация е времето на първите държави и писменост.* От намерени текстове (в които още тогава ги наричат “ца-гас”) става ясно, че това са хора, изпаднали по някаква причина от социалните структури на шумерските, акадските и хуритските общества (в които 90% са били фермери – първите в историята) – маргинали изгубили земята си, социални аутсайдери.

– Още от тогава се споменава във връзка с тях за крадене на коне (Египет) и професионални певици – хетски владетел канил 2 цагас-певици за откриване на храм!

– Когато идва империята на персите, една от първите им работи била да ликвидират скитничеството и да разкарат цагас колкото може по-далеч. В резултат няколко века по-късно в елинистична Мала Азия се появяват отникъде цагас – наречени вече атсингане – които практикуват гледане в бъдещето , астология, пророкуване и магия, „омагьосване на змии и мечкарство…

Да-а-а… Древни хора. Които повече от 4000 години са запазили в основни черти същността си.

Как е възможно? За този период сумата народи, империи (маркиращи развитието на това, което наричаме цивилизация) са изчезнали, а циганите непокътнати! Даже в способността да пеят и се веселят, да крадат коне, да правят магии и разиграват мечки…
Къде остават законите на еволюцията? Защо при този древен народ не действат? Какъв е този феномен? Имаме ли основание (а и възможности!) да се мъчим да ги променяме (интегрираме), след като в сравнение с тях ние сме исторически “еднодневки”? Има ли някакви шансове в това отношение, след като всички от самото начало са се мъчили безуспешно да го направят?

Дълга тема. Не може да се събере в някакво писание в блог. Даже в много писания не може. Но все пак ще я продължа – най-малкото за да кажа какво мисля и аз лично…

(следва продължение на темата цигани)
____________________
* От тогава са и първите известни сборници със закони

%d блогъра харесват това: