Category Archives: универсална комуникация

Делфините – събратя по разум

Кратка статия в (Blitz 23.01.2013) ме върна отново при нашите братя по разум на Планетата.

Оплетен в рибарска мрежа делфин потърси помощ от гмуркащ се водолаз във водите на Хаваите, пише “Дейли Мейл”. Удивителният контакт станал на 11 януари и е бил заснет от гмуркача Келър Ларос.“

Според мен 8-минутният клип отговаря на всички въпроси, с които се занимават вече десетилетия тумба учени, изучаващи делфините във всевъзможни аквариуми и океански станции.
Впрочем не съм точен – не отговаря на нашите въпроси, а просто посочва реалността, която не ни се иска даже да допуснем.
В предишните ми публикации има най-различни случки с делфини, някои от които доста впечатляващи. И все пак те са за контакти между тях и нас. Не по-малко впечатляващи случаи от такъв род има и с други животни.
Всичко това насочва учените към изследване ума на животните и вече има известна класификация в това отношение. От нашата позиция – не подлежаща на съмнение – на единствените разумни същества на Земята. Правим, с други думи, каталог на животните с класация по ум. Определяме им степен на ума (по наши критерии, разбира се 😉 ). Правото на разум си пазим ревниво само за нас. За разликата между двете понятия по-добре да не питаме…

Накратко за случая:

Делфинът е на границата на смъртта – плувайки няколко пъти се обръща с корема нагоре, вероятно вече се задушава. Той очевидно търси хората като единствените същества, които могат да му помогнат. За да го прави, явно знае, че е достатъчно да го видят за да разберат какво става. Реагира на чисто човешки жестове на гмуркача. Частично освободен изплува да поеме въздух и се връща за „довършване на процедурата“!

Което може да означава само едно: делфините като цяло са напълно наясно какво представляваме ние, хората, като биологичен вид. Как и кога са ни „научно изследвали“ не мога и да си представя, но друго обяснение няма. В случая делфинът е бил наясно, че само късмета да има наблизо хора може да го спаси, никой друг не може да му помогне. И търси помощ точно от тези, които са го вкарали в смъртоносната клопка!

Хрумва ли ви някакво „животинско“ обяснение?

Моята теза относно делфините вече съм писал.

Ако искаме да ги разберем наистина трябва да престанем да ги таксуваме „умни животни“ и да ги потърсим като събратя по разум върху Планетата ни.

Което те май вече са направили по отношение на нас…

САГА за КОЛЬО

In memorium
Предистория

Седяхме една вечер преди Коледа около масата (вечерното събиране на семейството е наша стара традиция) и се закачахме с 5-годишния ми внук.
– Какво искаш да ти донесе дядо Коледа? – подпитва баща му.
– Куче! – изненадващо ни сюрпризира Васко.
– Куче ли? Ти по-добре поискай да ни донесе апартамент пък куче аз ще ти купя – сериозно отговори зет ми.

Имаше право – при 4 поколения на куп в едно жилище нямаше свободно даже ъгълче за още един жител…
Мина си Коледа с подаръците и този разговор повече не се поднови. Но, както стана ясно по-късно, и двамата участници в него бяха приели нещата сериозно.
След година и половина имаше апартамент. И още първите дни баща му без напомняне се погрижи за своето обещание – по първата попаднала им обява отидоха и купиха едно коли!
Още при покупката започнаха “случайности”. Предлагали 4 кученца. Но понеже сумата беше сериозна за онова време, собственика ги предупредил да избират от трите, защото четвъртото има дефект – бяла шарка върху носа си – и няма да може да участва в изложби. Запомнете тази шарка, за нея ще стане въпрос по-късно.
Тримата се спогледали и Васко твърдо заявил “Искам това! Него, горкото, никой няма да го вземе!”
Още по пътя към къщи станало и “кръщението”. Попитали Васко как ще го нарича и той без колебание заявил “Кольо!”.
– Защо Кольо – с разбираема изненада реагирали родителите му.
– Ами няма Джон да го кръстя, я! – отрязал внукът ми… 🙂
Така в нашето семейство дойде и прекара живота си Кольо– едно необикновено същество.

Бионет?

Тази сутрин попаднах на сайт за мравките (http://mravki.hit.bg/). Почти като в тото – видях го в Гювеч като Избор на редактора, а там предложението се сменя при всяко влизане. И се чудя – това съвпадение ли е или и тук има какво да си помисли малко човек. Защо, например, когато нещо е обсебило ума ти често попадаш на кореспондиращи с “темата” неща?..
Но на въпроса.
В този сайт попаднах на информация, която направо налива вода в моето хрумване за универсалния език. Там пише (копирани откъси):
“От десетилетия за биолозите е загадка как е възможно тези насекоми (мравките, заб. моя) да са способни да строят толкова огромни постройки като мравуняците. Трябва да имат много хитроумна система за комуникации, за да прави всеки правилното нещо и постройката да се срасне като цяло. Знаем колко трудно се удава това на хората. Когато започнем да строим тунел от двете страни, е необходим постоянен контрол чрез измервания или телефонна комуникация, за да се срещнат двете части в средата. А как го правят мравките? Не разполагат с общ език, телефони, модерни GPS-приемници за точни измервания и са слепи! Мислите ли, че група от няколко хиляди слепи хора е в състояние, започвайки от различни страни, да издигне така една сграда, че да се получи хармонично цяло?
Ако проследим строежа на мравуняк в различните му фази, ще видим изумителни неща. Слепите насекоми започват от различни страни и се срещат толкова точно, нещо което нашите строители и архитекти могат да го направят само с помощта на най-сложна техника.
Изглежда като чудо, защото се виждало, че за обяснението на феномена трябва да се прибегне до груповото съзнание – морфогенетично поле, съответно според най-новите разкрития – хиперкомуникация.
Коя е направляващата инстанция? Отговорът е изненадващ. Царицата на термитното семейство не отговаря само за размножаването – тя координира и дейността на целия народ, без да участва в строежа. Същото се отнася и за царицата на колонията мравки. Тя не би била в състояние да го прави – поради подпухналата си задница, която съдържа огромен брой яйца, практически не може да се движи. Изследванията показват, че царицата не насочва поданиците си чрез мирисни сигнали, както се смяташе. Защото ако бъде отстранена от строежа, работата продължавала със същото темпо. Това показва, че най-вероятно комуникацията става чрез електромагнитни вълни – един вид телепатия. Ако обаче бъде убита, дейността моментално спира, сякаш никой не знае какво да прави.”

Цитатите дотук са относно комуникацията, която тук е направо нещо като биологичен интернет. Между другото, термина “хиперкомуникация” ми харесва повече от моя “универсален език” (бях писал, че не мога да измисля нещо по-добро 🙂 ). Или още по-добре “универсална комуникация”.
Следващите редове, обаче, могат да хвърля в паника по-чувствителните “върхове на биологичната пирамида” 🙂 :

„ЧУДОТО: Американските листорезни мравки първи са развили аграрната търговия, а най-изненадващото е, че умеят да клонират гъбички! Колкото и невероятно да звучи, това е вярно. Този вид мравки се е изхранва чрез „лов и събирачество“, но и култивират в мравуняка определен вид гъбички. Те са в състояние да отделят клетките на гъбичките и изкуствено да ги стимулират към делене. Ако след време гъбичките вече не им харесват (кой ли пък иска цял живот да яде едно и също!), дори ги разменят с други семейства мравки, които не спадат към сходен на техния вид.”

Това при нищо и никакви мравки!  А какво стана с изследванията на делфините?

Език от рождение

(продължение на “Комуникация”)

В приказките на почти всички народи съществува герой, който знае езика на животните. Доста странно съвпадение след като става дума за време, когато връзки в световен мащаб на практика не са съществували. Странно, но не случайно, а по-скоро многозначително!
Оказва се, че такива хора има и сега – аз съм един от тях. Това не е шега, говоря напълно сериозно. Е, не точно като в приказките или в “д-р Дулитъл”, но в достатъчна степен за да накарам напр. разярени бездомни кучета да седнат и да внимават в това, което им казвам (ще разкажа такива случаи в тази папка). След доста случки с различни животни и птици (за доста от тях имам и свидетели) аз осъзнах, че езикът (според нашето понятие) е съвсем локален израз на нещо много по-глобално. Че има някакъв “универсален език” (както вече писах), на който звуковото човешко или животинско изражение е само вид “дреха”, видим израз на нещо по-сложно. Защото няма начин едно животно да разбира слухово “наши” думи с отвлечено значение – значи ги разбира на някакво друго, по-универсално ниво на комуникация!
Вече не е тайна, нито окултизъм, всевъзможните излъчвания на мозъка. При това положение да се смята, че мисълта се изразява само толкова семпло (чрез звуци) е твърде наивно. А в какви “излъчвания” тя още се “изразява”? И за какво ще има “излъчватели” ако няма “приематели”?
А ако има такова ниво (за себе си съм сигурен от опит!), какъв му е смисъла, ако става дума само за обмен на понятия и информация?
Тук му е мястото да вмъкна, че съвсем “не съм сам” ( 🙂 ), нито откривател в тоя ред мисли. През юни миналата година в Actualno.com имаше следната информация:
Пикът на интелектуалната активност идва на 7-месечна възраст.
Способността за запомняне и усвояване на чужди думи, настъпва още на 7-месечна възраст, показват резултатите от изследване. Неговите автори – детски психолози от университета на Ню Йорк, смятат, че именно на тази много ранна възраст детето е способно най-бързо и лесно да усвои не само разликата между чуждия и родния език, но и да запомни някои „граматически правила“.
Учените обръщат внимание, че малките деца с интерес се вслушват в звуците, издавани от възрастните. Затова може да се предположи, че
детският мозък е в състояние да приема и анализира неизвестни речеви конструкции, които се тълкуват от него като сигнали.
Получените от специалистите резултати потвърждават предишните предположения за това, че познавателната функция в развиващия се мозък достига пика на своята активност още в най-ранна възраст, съобщава вестник New York Times.
” (подчерт. мое)
Горе-долу по това време имаше в АБВ форуми тема “Странни случки”. Една от участничките, hela, написа следното: “Понеже дечурлигата тук са от всички краища на света (поне родителте им де) всяко говори поне два езика – техния си + английски. Нерядко и по три – ако са деца на смесен брак. Докато са малки, може би до 4-5 годишни ме разбират на какъвто и език да им проговоря. Определено не смятам за нужно към пакистански малчугани да се обръщам на английски. Разбират си идеално и български.
При дъщеря ми гледам, че тази способност поизчезна. Т.е. – мига на парцали, когато разговора се води на руски и кара едно тригодишно да й превежда.

(В темата има и други интересни неща http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=50622&hl=%D1%F2%F0%E0%ED%ED%E0+%F1%EB%F3%F7%EA%E0)

Ясно е, че в моето писание не става дума за моята гениалност. 🙂 А за много наблюдения на хората (посочените две са мимоходом, не са търсени специално) още от древни времена (човекът знаещ езика на животните!), които в последно време вече започват да търсят и научното си обяснение.
Аз започнах да се замислям по разбирателството си с животните от преди трийсетина години, сериозно – последните десетина. Преди това си беше просто част от моята същност, която не чувствах като нещо особено – по-скоро ме изненадваше, напр. страха на другите хора от животни. Нещо напълно непознато за мен откакто се помня.
Ето един кратичък случай за начало:

Мястото ми е в балкана под един известен връх, не е “цивилизовано” – половината си е гора. Няма ток, вода от изворче. Наоколо са все такива “скици” като мен, няма вили, само разни саморъчни бунгала (кьошкове, както ги наричаха някога). Бяха се развъдили доста пепелянки в местността, а и полски мишки. Затова си търсех смок и като видях веднъж да ми пресича пътя, спрях колата и го взех. Казах му “не се безпокой, ще те заведа на хубаво място” и го пуснах вътре в колата (не в багажника!). Той спокойно се нави на пода. На кучето си казах “това е приятел, не го безпокой” и то не го закачи. Като стигнахме го пуснах. Очевидно му хареса, настани се и вече години си живее. Появява се за “здрасти” когато пристигам, ако съм повече дни идва сутрин, когато пия кафе на тераската за да си “поприказваме” – навива се под стола ми и ако мълча вдига глава да види какво става. 🙂 През другото време не ми се мотае в краката. Около мен няма пепелянки (където има смок отровни змии “не виреят”), мишките изчезнаха. Съседите ме молят и на тях да намеря, ама смоците не са на път и под път…

Комуникация

Комуникация? Странно заглавие за тази папка.
“Комуникация” ние асоциираме преди всичко с технически представи – открития, изобретения, системи, апарати, жици, вълни и излъчвания. С предаване на разстояния сигнали от потупване по рамото и пушек до направо фантастични уреди. Морзова азбука, телекс, свързочник с катушка кабел на гърба, поща, радиовръзка, телефон, телевизия, космически връзки, интернет…
Какво общо може да има тук живата природа? Може би пощенските гълъби или кучето Ласи, изпратено да съобщи за изпаднал в беда стопанин?
Стига толкова “литературни пируети” за събуждане на интерес. Преминавам към същината. Започвам с моята ненаучна (защото не съм учен! 🙂 ) теза – тя е свързваща за всички неща, които имам намерение да напиша в тази тема.
Същността на моето хрумване е в това, че в Природата (а може би и във Вселената?) съществува универсално средство за комуникация между живите същества, което аз ще наричам условно “универсален език” – не съм измислил по-добър термин.
Този “език” още ни е непознат, но сериозната наука все повече се приближава към “откриването” му долавяйки различни прояви и елементи от него, които предизвикват интереса ù. Започнало се е с проучване на телепатията. Обяснимо защо – тя е “видима” и лесно доказуема, когато става въпрос за връзка между хора. Интересът вече е не има ли я, а по какъв начин се осъществява, може ли да се опознае “технологията” ù.
Моето чисто логично предположение е следното:
Мозъкът е уникален орган. Мисълта – негова главна “продукция”. Предвид това, че той съществува във всички видове на живата природа* не е вероятно предаването на мисълта да става само гласово или чрез жестове (и пози). Неприсъща за природата неефективност – все едно да използвате последен модел компютър само като “елка”. Мозъкът очевидно има възможности да предава своята дейност по още начини – някои негови излъчвания, различни в различни ситуации, вече са констатирани и наблюдавани дори чрез уреди.
В такъв случай елементарна логика подсказва, че “другите” начини на предаване на мисълта е безсмислено да бъдат ограничавани само в даден биологичен вид – много по-логично и необходимо за еволюцията като цяло е някой от тях да е универсален, “разбираем” за целия жив свят.
Това е накратко. Ако бях учен само за резюме щях да ви напиша поне 50-ина страници. Но, както вече казах, не съм. Мисля, че посоката и същността на разсъжденията ми са ясни – от тук нататък ще се помъча да направя “своята теория” ( 🙂 ) достоверна като обясня чрез нея необясними по друг начин случки.
Или поне да изглежда такава (както на мен) за логичното мислене.
……………..
* Дори мравките имат 870 (ако съм запомнил точно числото – отдавна четох нещо за тях, но беше 800 и нещо) мозъчни клетки! Ясно е, че не са за украса. 🙂 А имам и един дилетантски въпрос, на който обаче цялостен отговор досега не съм получил: възможно ли е сърцевината на растенията (по-специално на дърветата) да изпълнява и други функции, освен известните, които се учат в училище?

Продължение на темата Език по рождение

%d блогъра харесват това: