Category Archives: Референдумът

Пряка демокрация

Референдум за лично ползване.

Един шоумен и един отиващ си президент имаха голяма нужда от инжекция в имиджа. И си стиковаха интересите. За наше нещастие. Нахлузиха ни солиден воденичен камък, който ще мъкнем с пъшкане доста време.

Ако авторите и вносителят на референдума наистина милееха за България нямаше да поставят тези нищо незначещи дебилно-популистки въпроси, резултатът от осъществяването на които и на тях не им е ясен.

Щяха да зададат един единствен въпрос:

Искате ли да бъдем като Швейцария?

…………………………………

Швейцария, ах, Швейцария, ех, Швейцария…

Да сме като Швейцария, да станем Швейцария на Балканите…

Добре де, ама как Швейцария от най-бедната страна в Европа за 150 години е станала символ-мечта за всички европейци?

Как ще спечелим джакпота като не пускаме фиш?

…………………………………

По-горе не случайно подчертах „един единствен въпрос“. Не заради символ-мечтата, а защото швейцарската политическа система решава на куп всичките ни непрекъснато актуални проблеми.

Да видим:

Мажоритарен избор

# Напълно мажоритарен избор с партийни листи по райони с фиксиран брой мандати (листите са със същия брой). Избира се с отмятане независимо в колко листи съответния брой. Класиране по вишегласие във всеки район, а не на национално ниво. В парламента партиите си групират избраните от техните листи хора.

Малките партии

# В парламента може да има представена партия и само с един депутат.

Преразпределени и купени гласове

# Всеки даден глас отива точно там, за където е даден. (В сегашното ни народно събрание 58 депутати не са избрани с гласовете за своите партии, а са получили мандат с откраднати от малките партии гласове. 58!!!)

Депутатско скитничество

# Депутати не могат да напускат своята парламентарна група – автоматично излизат от парламента. Освободено депутатско място се заема от следващият в списъка по вишегласие на съответния район. (Може да е от друга партия)

Политическа класа, политиката като бизнес

А сега внимание! Няма да разказвам аз, защото няма да ми повярвате! Следва вода от извора. Ето какво казва в интервю Карлос Райнхард председател на парламента в швейцарския кантон Берн:

– Когато нямаме сесии, работя за моя бизнес, имам собствена компания и трябва да изкарвам парите си, не мога да разчитам на пари от политиката. Денят ми започва в 5 часа и завършва между 8 и 11 вечерта. Отговарям за функционирането на кантоналния парламент от 160 депутати, подготвям сесиите и парламентарните срещи заедно с главния секретар. Обикновено на всеки два месеца имаме по 2 седмици сесии (от понеделник до четвъртък), ангажиран съм и още седмица за подготовката им, която протича със срещи между представителите на различните партии. Подготовката на сесиите изисква усилена работа. Тогава определяме темите за обсъждане, проекторешения.

Аз като политик съм щастлив, че мога да се движа свободно навсякъде без охрана – в градския транспорт, да пазарувам, да пия кафе – изобщо политиците не се страхуват да живеят като всички останали. Това според мен се дължи на дълбоко вкорененото разбиране, че политиците са необходими, тяхната работа е нужна за успешното функциониране на държавата, а оттам и за благополучието на всеки гражданин. Културата на политически дискусии е ключова, за да има това усещане за свобода, за предвидимост. В страната има работа, спокойно е, няма бунтове и протести – това са все причини хората да са  щастливи.

– Целият процес (на референдуми) включва обсъждания с гражданите, детайлно представяне на позициите – в него са включени телевизиите, всички медии, така че аргументите в полза или против дадено решение да стигнат до всеки. Освен това задължително, по закон, получаваме в пощенската си кутия комплект от подробни разяснения по различните позиции преди дадено гласуване. Наскоро гласувахме по предложението да се увеличи годишният отпуск с една седмица и швейцарските граждани казаха – „не, не искаме да почиваме една седмица повече“. Хората успяха разумно да преценят какви затруднения би донесло това на бизнеса и последиците от тях.

– Като председател на парламента имате ли служебен автомобил? (Този въпрос го развесели.)

– Не, разбира се. Придвижвам се от Тун, където живея, със собствената си кола, използвам колелото си, трамвай. Ние, швейцарците, много обичаме да пътуваме с влак. Нямам служебна кола, нито свой офис в парламента, секретарка, компютър. Нямам никакви привилегии. Ако превиша скоростта или карам пил, не мога да очаквам полицаят да направи изключение заради поста ми, ще си платя глобата. Вие можете да срещнете например президента на страната на опашка в магазина, както и в трамвая. И това за нас е нещо абсолютно нормално.

                                                 http://www.jivotatdnes.bg

Като прочетохте това спомнихте ли си за „големия“ въпрос с намаляване на партийните ни субсидии? Помислихте ли за това, колко струва на бюджета политическата система на Швейцария и колко нашата като цяло? Парламентът, президентството, изпълнителната власт? А знаете ли колко държавни коли имаме в момента и колко „имате“ (сте платили лично чрез бюджета) вие? Забравихте ли „Ние не сме с мерцедесите“?

При такава политическа система нямам нищо против депутатите да са и 300!

……………………

Да не се увличам повече. Лесно ще намерите още подробности ако искате. И при мен има в стари публикации.

Същността на швейцарската политическа система е,

че първо тя е направена преди повече от 150 години и после Швейцария е станала това, което е!

Че „политик“ не е професия, а гражданска повинност, задължение, за функционирането на държавата в полза на всички граждани. Без привилегии, финансови облаги и бонуси.

………………….

В заключение:

По тези въпроси пиша от 20 години. Още по форумите преди социалните мрежи и блогове. Полза минус нулева.

И сега няма да има полза, за съжаление. Ако сте съгласни с мен, ще се разшумите ли по мрежите? Няма. Няма да ви донесе хиляди влизания…

Наистина жалко, защото сега е момента някоя от големите партии да загрее и да натисне за швейцарския политически модел – най-мажоритарният от всички.

Която го направи си осигурява „светло бъдеще“ десетилетия (че и столетия!) напред.

И току виж там, в бъдещето, европейците започнат да въздишат „Ах, България, ех, България…“

Ама де я тази наша партия?…

 

……………………

В отговор на незададен въпрос: Аз не гласувах в референдума. Като израз на определена гражданска позиция.

……………………

Това казва моята логика. А за логиката – в следващо писание…

Мюрета за политика

(продължение на предишната публикация)

Мюре се нарича примамка в ловуването. Принципът на действие е да се отклони вниманието и притъпи бдителността на дивеча за да стане лесна плячка.
Ефектът е в отклоняване на вниманието.

Любим прийом в политиката!

В този смисъл употребих думата в предишната си публикация и в някои коментари във връзка с обсъждането на избирателния кодекс.
След като изтървахме влака за истинска промяна в избирателните правила – ние, гражданите! – ето моето мнение по „горещите“ обсъждани теми:

Референдумът, предложен от президента
Абсолютна демагогия и парекселанс мюре! По простата причина, че въпросите имат много произлизащи от тях въпроси, които правят безсмислен (невъзможен) отговор „да“ или „не“ (задължителен за референдум). Изобщо и референдумите (които трябва да влязат в обществено-политическата практика) затънаха в блатото на партийно-политическите методи и не се вижда скоро да вършат наистина работа.

В конкретната ситуация – който наистина се интересува от мнението на гражданите да предложи референдум за ратифициране на новоприетия избирателен кодекс!

 Проблемите, поставени в президентския референдум

# Задължително гласуване.

> Основен аргумент „за“ е борбата с купуване на гласове. Аз определено „подценявам“ този въпрос, защото:
– никой не може да купи гласове за 58 депутата (колкото са неизбраните от „своите“ в сегашния парламент);
– работодателят от единственото предприятие в малко населено място няма нужда да купува, той само казва;
– разните истории по цигански махали са наивно смехотворни;
и т.н.

> Другият дежурен аргумент – „така е в Европа“ – се употребява (традиционно) с цел да се запуши устата на опонента. Никой не си прави труда да види как е в Европа.

В Европа „задължително гласуване се прилага само в 9 държави (от всичко 47 членки на Съвета на Европа): Гърция, Белгия, Кипър, Австрия (само в два лендера), Швейцария (един кантон), Люксембург, Лихтенщайн, Турция и Италия (за последната това съществува единствено в закона, но няма никакви практики на налагането му).“*

Впрочем, санкции за нарушение на това задължение има само в Гърция, Кипър, Белгия и Люксембург (и въпреки това никога не съм срещал 100% активност в гръцки избори).

Да се върна на купуването на гласове – никъде по света задължителното гласуване не е свързвано с този въпрос. Мотив за въвеждането му е легитимността на избраните.

В статията на г-н Тодоров (връзка към която давам под черта) има и още един много сериозен аргумент (за състава на Народното събрание), с който съм напълно съгласен, но не представям тук, защото не бях се сетил за него. Вижте го там!

# Мажоритарният вот.

Очевидно става въпрос за смесена избирателна система, макар че как ще се разбере това от въпроса в референдум?

Категорично съм против и даже не ми се иска да губя време и място за аргументация.

Отговорете си сами кои „идеални“ личности ще бъдат избрани и от кого предложени. Не като теоретична възможност, а на практика в реални избори!
Впрочем, вече сме имали опити в това отношение, нали?

Справка в помощ на дискутиращите:

„В Европа мажоритарна избирателна система се прилага в 5 страни, от които в 1 (Великобритания) тя е проста система в един тур, а в 4 други страни (Франция, Украйна, Беларус и Македония) – мажоритарна система в два тура. Смесена система се прилага в 3 страни (Русия, Литва и Хърватия).“
Тези, които често дават за пример Германия, да обърнат внимание на справката и да се поровят да видят какво-що.

# Електронното гласуване.

Тук мъглата в представите на хората е най-гъста. Включително и сред разбиращите за какво става дума технически.
Оправдано е – техническото развитие е стигнало немислим до неотдавна напредък и продължава буквално всекидневно „да тича“.
Като че ли по този въпрос няма съмнения. Само разлики в очакванията какво ще се промени. И кога ще го направим и ние.

Но има едно многозначително „но“. И то се състои в това, какво е положението в по-напредналите от нас страни.

Едно изследване, поръчано от Швейцарското федерално правителство показва, че макар вече няколко държави да са въвели в законодателството си възможността от електронно гласуване от дистанция, много малко действително го практикуват.
И никъде не е въведено като основен начин на гласуване.

Често се посочва за пример Естония – световният шампион по електронно правителство. Проблемът да се гласува електронно там не стои, решен е. И вече имат избори само с 3.4% процента гласували електронно…

В САЩ е предвидено в 2004 г. и веднага замразено заради опасения от несигурност на системата.

В Австрия и Франция е заявено, но фактически не се практикува.

В Швейцария 2007 г. федералният парламент гласува закон за по принцип електронно гласуване от разстояние, но засега въпросът остава замразен заради много технологически проблеми.

Покрай Избирателния кодекс се активира още една тема, която не е нова. Да има ли ограничения в правото да се гласува.
Няма да я коментирам. В нея има твърде много неща, (а и изцяло като принцип), които са извън моята същност. Не като пенсионер (страхуващ се, че ще стане излишен – както заподозря опонент в спор 🙂 ), а като човек, който уважава останалите човеци…
…………………..
Сега, след като си казах мнението по дискутираните въпроси, много ми се иска някой да ми обясни защо трябва да спорим как ще боядисаме стаите и да махаме разгорещено из въздуха с бояджийските четки, вместо да се хванем да построим къщата!
Това започва да ми прилича на виртуалност…
________________________________________
* Текстът в italic е цитат от „Демагогията около Изборния кодекс“ в един блог за политика и критическо мислене, който ви препоръчвам. Аз си спестих доста ровене из нета – почти всички данни взех от там на готово…

След референдумът в неделя

Резултатът от мача Гражданско общество срещу Политическата върхушка, макар и още неофициален, вече го има. Може да се анализира.

Политиците предварително се бяха застраховали да няма елиминиране на загубилия отбор и бяха сравнително спокойни – загубата не ги застрашаваше особено. Въпреки това направиха всичко възможно предварително да разбият психиката на противника и да наложат в мача своята игра.
„Вие не може да играете, защото не знаете това, онова, третото, четвъртото. Не се ли виждате, че не знаете как се рита топката. Как ще побеждавате, заплати не вземате, от лигата са ви изхвърлили. Как си мислите да победите, като не знаете и една стотна от това, което ние знаем за играта. За какъв нов стадион напирате, ние само ще поразширим стария и толкова. Откъде ще вземете пари за нов. А ако го построят да не мислите, че вие ще играете на него без пари.“ И т.н., сами знаете какво беше до петък.

И ГО (Гражданското Общество) се хвана. Не само играчите, ами и ръководството, които трябваше да са по-съобразителни в постройката на своята тактика на игра и мобилизация на играчите. Но се оказа, че не знаят правилото „Не приемай стила на игра на противника“ дори в подготовката.

Пак бихме, ама можеше да бъде много по-убедително и безапелационно. Макар, че тази победа хич не е за подценяване. Щом в тази обстановка, ощетявани от съдиите и с обезверено ръководство, успяхме да бием в последните минути, то в следващите мачове да му мисли противника! Стига да си направим всички основната поука:

Играй своята игра, а не играта на противника!

…………………………………………………..

Тази алюзия на мач дава доста ясна представа какво мисля за миналия референдум.

Но сега да си го кажа ясно и конкретно.

–          Всички, които имаме претенции, че се борим за силно гражданско общество, не си свършихме както трябва работата. Тюхкахме се помежду си за въпроса, за невъзможността на обикновените хора да направят преценка (чунким някои от нас можаха!) по такъв сложен въпрос. А трябваше да кажем на хората:

„Гласувайте за да защитите правото си на референдуми!

Гласувайте за развитие на ядрената енергия. Така развързвате ръцете на специалистите да преценяват и решават, а не ги задължавате с мнението си.

Не се притеснявайте от страхотиите за земетръсна авария – в света няма централа, аварирала от земетресение.

Имайте предвид, че след 7 години оставаме без ядрена централа. В 2020 трябва да се затворят последните 5-ти и 6-ти блок на Козлодуй.

Собствената електроенергия трябва да започне да не ни достига ако имаме намерение да да развиваме производствена икономика.“

–          Какви бяха целите на този референдум. Защото явно той не тръгна по инициатива на гражданското общество. Целта на инициатора БСП не беше преброяване на зайците, а солидно разсейване на политическите сили преди парламентарните избори с тема, която на тях им беше удобна, а иначе почти нямаше да присъства в предизборната борба. Затова те не се вълнуваха особено нито от преработения въпрос (можеха да го дадат на конституционния съд), нито от високия праг (категорично решение дори не беше в техен интерес). Трябваше им 20.01% активност, считаха я за напълно сигурна, агитацията им беше доста формална и без малко да съжаляват.

–          Резултатите.

БСП постигна целта си. Сега им остава само да берат плодовете, т.е. добре да си чешат езиците в парламента.

ГЕРБ, както обикновено, не се ориентира адекватно и започна да се мята в подвижни пясъци, затъвайки.
Ако не греша, във въпроса за референдума не се споменаваше Белене. БСП хитро подхвърли, че се разбирало и ГЕРБ се хвърли да го преработва, че да не му затвори пътя към 7-ми реактор. И съответно казаха че са „за“. После решиха, че не може да са заедно с БСП и изтърсиха тройното „не“ без да се усетят, че „не“-то праща любимия им 7-ми реактор на кино. Което доведе до прецедент част от собствените им хора да не се подчини на Б.Б..
ГЕРБ тепърва ги чака горещият картоф – каквото и да го извъртят в народното събрание действителността е, че построяването на един реактор или на отделна централа е едно и също и като процедура (външна и вътрешна), и като технологично време.

–          Останалите партии открито решиха да преброят и мобилизират електората си. Нищо, че това е възможно най-недостоверният начин. Като утешение. От тази гледна точка най-хитра се писа Кунева – тя призова да не се гласува и сега си брои сигурно 80% от избирателите. 😀

–          Какво ще стане? Според мен нищо. Като зная колко сме силни в приказките и колко в експедитивността, най-вероятно около 20-та година ще се блъскаме с проблема „електроенергия“ и особено кой от предишните за какво е виновен. Което, естествено, няма да произведе ток…

В заключение:

Който е наистина за създаване на действащо гражданско общество да работи за него!

Който е за гражданско общество по свой образ и подобие да си го прави ако може…

Референдумът в неделя

Партии, комитети и в нета зоват “Гласувайте с Да – Не – Не гласувайте“.

Какво да правим?

Моето мнение:

Трябва да се гласува!

Дали с „Да“, дали с „Не“ или с невалидна бюлетина, но трябва!

Защото отказът от гласуване този път означава само едно: „Хич не ни питайте, ние сме силни само в приказките и мърморенето.“

Ако наистина имате претенции да се съобразяват политиците с вашето мнение не хвърляйте на боклука референдума! Той ще ви потрябва в бъдеще – не трябва да е единствен, а практика.

Като гласувате, вие гласувате не само за конкретния въпрос (него може и да отхвърлите), а за Референдума!

Аз ще гласувам.

А на партиите, които призовават да не се гласува пиша огромна черна точка – те явно демонстрират, че считат привържениците си само за безгласен пълнеж.

%d bloggers like this: