Category Archives: Протестите

Гражданско общество -> протести

Съществената част на предишната публикация.

Мнението е само мое и не задължава никого да се съгласи с него, както не задължава и мен да давам подробни обяснения защо мисля така!

@ Февруарските протести бяха граждански и се развиха по стандартния начин.

@ Сегашните юно-юлски протести не са граждански, от първият ден участниците, умело подведени, изпълняват роля в сблъсък на олигархии за надмощие. Не съм против участниците, а против това, което и те не знаят защо искат!

Актуалното в момента.

Още през първата половина на тази година протестите вече са 2. Различни, с различни участници – според самите протестиращи. До края на годината има време за рекорд „брой протести за година“.

Февруарските протести
бяха според класическата формула – започнаха по конкретни случаи на сметки за тока, прераснаха за катастрофалното положение с доходите и против Системата. Появиха се лидери, започна уточняване и конкретизиране на исканията. Започна и боричкане за легитимност между отделните „фракции“ на протеста. По-точно, между кандидатите за лидери (и за бъдещи депутати, изборите се задаваха на хоризонта). Управляващите от ГЕРБ се засуетиха, „ГЕРБ това съм АЗ“ не знаеше какво да прави и даваше по обичая си категорични изявления, опровергавани пак от него след часове. Докато се появи един протестиращ с окървавена глава многократно експониран в едър план по телевизията. И правителството подаде оставка без да му я искат само ден след като Б.Борисов заяви, че няма да подава оставка под натиск. Явно му се каза, че за изборите друг ще мисли, а неговото управление спешно да се спасява както може.

Така заради оставката на правителството на ГЕРБ не беше изпълнено искане №1 на протестиращите да не се разпуска Народното събрание за да могат да се решат проблеми, за които протестират.

Последва служебно правителство на президента и избори.
Лошите избори 2013-та.
„Лоши“, защото народът изигра номер сякаш дирижиран и разчетен свише и провали сметките на мозъчните тръстове, а БСП (по-точно Станишев) от своя страна направи нечуван ход като още преди изборите обяви не свой партиен министър-председател ако прави правителство.

Така, след отказа на ГЕРБ да състави правителство след изборите, беше изпълнено искане №3 на протестиращите за създаване на програмен кабинет.

Сегашните юнски протести
много приличат на испанските от преди 2 години – по своите гневни млади участници, противници на Системата и по безхаберието какво ще стане после ако победят. В Испания се видя какво стана: смениха социалистическо с консервативно правителство и си продължават перманентно с протестите. Сега май става вече дума и за фактурите за ток!

В първите 2-3 дена усетих и интересен нюанс – радостно носталгично настроение сред по-зрелите млади „От 15 години не е имало такива протести с толкова хора!!!“, умно подсилено от благородния мотив „възмутен морал“.

Това за морала беше много сполучлив ход. Погъделичка егото на протестиращите, повдигна им самочувствието и ги мотивира. Повече, отколкото трябваше – сами се определиха като „млади, красиви, интелигентни“, че даже и заможни, не се борят за простотии като доходи и икономическо развитие, а за политици с висок морал и идеали след като изгонят всички досегашни. И се разграничиха от февруарския протест – там простаците се борели за къшея! Която постановка моментално противопостави софиянци на провинцията и тя каза „Гледайте си работата като сте толкова умни!“. И стана така, че от цяла България с изстискване не могат да се съберат 1000 протестиращи! Накратко, протестът не можа да стане български, остана си софийски за разлика от февруарския.

Добрите страни на „протеста“ (към днешна дата кавичките вече са необходими):
–      Даде възможност за всестранна самодейна изява, която очевидно липсва на мнозинството в прозаичното им всекидневие. Каквото и да си говорим, всеки човек чувства нужда да се покаже с нещо оригинално. А в случая допълнителният плюс е, че изявите получават международно показване – дори и изцепките.
–      Забавно прекарване на скучното лятно време за тези, които не могат да си позволят дълги отпуски, да не говорим за лукс такива.
–      Безплатно сутрешно кафе за много хора, които не могат да си го позволят. Няма ли да се помисли и за безплатни сандвичи?
–      Започна да просветлява наличната система за влияние и управление на мисловната атмосфера на нацията. По-точно нейните деятели у нас.
–      Показа, че социалните мрежи са нещо като джунгла, където трябва да си отваряш очите (т.е., ума) на 4.

Лошите страни:
–      Принизяване и употреба не по предназначение на важни понятия и термини – гражданско общество, протест, морал, мафия-олигархия, интелект.
–      Постави протестиращите в доста унизително положение с куриозното искане незабавна оставка на току що избрано с избори Народно събрание и новоизбран програмен кабинет. Подобна ситуация е много тревожен сигнал.
–      Участие на много хора по емоционален инстинкт, подчинен на вкоренени политически щампи на мислене.
–      Пореден опит за изнудване на болшинството от малцинство под 1 %. Дори от отделна личност (Сугарев напр.). Не е нещо ново и за съжаление е имало случаи да успее.
–      Медиите, колкото и да се правят на ощипани госпожици, определено са манипулативно „обективни“.
– Етническото противопоставяне се засили. Не малка вина за това има ДПС, използващо твърде брутално ситуацията.

Мрачни мисли.
От години у нас по отношение на интелекта поколенията целенасочено се „култивират“ от дейци „под прикритие“ (в системата им даже има и специално училище за целта!). Под прикритие, защото вече са внедрени и добре известни в обществото като специалисти в различни области на общественото развитие, а не като членове на определена гражданска организация. А как става формирането на рамки в мисловната дейност и възможно ли е такова „зомбиране“ – в някоя от предстоящите ми публикации за интелекта.

У нас има над 2500 неправителствени граждански организации. Някои от тях с твърде сериозно влияние в обществения живот. И нито една с публикуван постоянно публичен финансов отчет (приходи – разходи, от кого, за какво), подлежащ на контрол от гражданите – задължително условие за да бъде считана една организация за гражданска. В същото време не малко от тях – главно създадените да влияят на настроенията на обществото – имат доста сериозно финансиране от Европа и САЩ, за което гражданското общество дори не знае, камо ли да го контролира. И като се знае, че който плаща той поръчва музиката…

Явно и малка България не трябва да се оставя на самотек, току виж дала лош пример!

Гражданско общество

Какво е гражданско общество, това, което „най-после се заражда“ всеки път при някакви протести, и пак, и пак… Какво означава това понятие в крайна сметка? Защо ту се ражда, ту изчезва? И как се проявява, единствено чрез протести ли? Ако не, то тогава какво са протестите?

Вие може и да знаете щом правите кисела физиономия, но аз все пак ще започна с това. Защото виждам, че в публичното пространство твърде масово се кара едно към кесим било поради незнание, било умишлено. Даже и европейски посланици се правят на разсеяни, употребявайки „гражданското общество в България“…

И така, Гражданско общество.

По дефиницията има много варианти. И все пак главното кристализира:

–      Доброволно обединение на хора около обществено значими цели по тяхна инициатива във връзка с възникнали обществено-икономически отношения. Гражданското общество изразява личните интереси на група хора. Но то може да бъде и многообхватно в смисъл самоосъзнатостта и самоинициативата на гражданите в държавата по даден проблем извън близост на лични интереси.

–      Чрез самоинициатива преминаваща към самоорганизация и самоуправление се създават граждански организации, подлежащи на самоконтрол от гражданите.

–      Главен регулатор на отношенията между държавата и гражданското общество се явява правото, което с еднаква сила важи и за държавата и за обществото. А в действията на гражданското общество, освен правото, не по-малка важност има и моралът. Като основно изискване към себе си и към другите.

–      Финансирането задължително е публично обявено.

Спазването на тези основни принципи легитимира проявите на гражданското общество и задължава управленческите институции (държавата) да комуникира и се съобразява с него, вкл. и с неговите организации.

Протестите.

Безспорно те са една от изявите на гражданското общество докато спазват неговите основни правила. Но самоинициативата и стихийността им често довежда до нарушаване на правото и законността, което ги „изважда“ от тази рамка и развързва ръцете на властта, освобождавайки я да действа по свое усмотрение. Пример в чист вид са събитията в Турция и Бразилия.

Допълнително съмнения (или обвинения) за организирането им усложнява нещата и ги набутва с разправии и обяснения в сферата на партийните и олигархични практики, извън гражданското общество.

Когато нещата опрат до употреба на насилие, тогава значи играеш играта на Системата. Статуквото ще те дразни, ще ти дърпа брадата, ще те зашлеви през лицето, за да те накара да се биеш. Защото щом веднъж те накарат да проявиш насилие, тогава вече знаят и могат да се справят с теб.“ – John Lennon

Lennon

Пояснение за всеки случай: насилие не означава само юмруци и домати. Насилие са и всевъзможните окупации,  блокирания и подобни.

До не много отдавна беше сравнително лесно да се надуши кой стои зад някой протест. Сега, при социалните мрежи, това (откриването на инициаторите) не е толкова просто, изисква по-сериозно „разследване“ с повечко логика, но не е невъзможно, стига някой да иска да го направи. Затова пък стартирането на протест е много по-лесно, няма нужда от предварителна организация, специални „инициативни“ групи и т.н. – няколко NetMan-и

още по-добре NetWoman-ки, а най-добре топ дами 😉

са напълно достатъчни да задвижат нещата.

Резюме:

Изявите на гражданското общество задължително се съобразяват със закона и морала, което задължава държавата със същото. Финансирането е публично прозрачно.

Изявите на протестите често нарушават законността и морала като дават право на държавата за преценка на противодействията в рамките на закона.

===============================

Приключвам с „теоретичната част“. Необходима ми беше, защото ще употребявам понятията по предназначение в съществената част и така ще знаете какво имам предвид.

А въпросната „съществена част“ не я пиша тук (оставям я за утре), защото и на мен ми трябва понякога доста мотивация за да прочета някоя дълга предълга публикация. 🙂

Гражданска енергия

Изхабена, използвана, подменена, открадната, провокатори, самозванци, задкулисни играчи, бутилки бира и безцелни „протестни“ разходки, …

Такива вайкания започнаха повсеместно почти от първите дни на протестите. И с право, както се вижда от това, което става.
Всички, на които се искаше натрупаната гражданска енергия да се използва най-после за производство на радикални, а не козметични промени, сега стават все по-разочаровани и тъжни.

И този път не стана, отново се отложи. За кога ли?

Много се пише и говори по този въпрос, ще гледам да съм кратък.

Преди всичко, за да съм точен: според термодинамиката Енергията (на гръцки: ἐνέργεια — активност, работа) е скаларна физична величина, която характеризира способността на дадена система да променя състоянието на заобикалящата я среда или да извършва работа. Енергията не може да бъде създавана или унищожавана. (Уикипедия)
Според психодинамиката същото важи и за психичната енергия.

Какво беше употребено от гражданската енергия и какво не?

На практика само името. Г-н Президентът даде, така да се каже, официално тълкуване и насоки:
Росен Плевнелив изрази удовлетворение ,че гражданската енергия е позитивна и че хората са разбрали, че за да променят държавата си, трябва да я припознаят и чрез нейните институции да могат да я променят. Днес част от протестиращите създават партии и граждански движения – това е много добре, някои други работят заедно със служебното правителство, обществените съвети се подготвят, ще има и много по-широко гражданско представителство, посочи президентът. Нека да направим така, че гражданската енергия да бъде позитивна и градивна, каза още Плевнелиев. Novini.bg

Е, аз (а и много приятели) не съм от тези хора, които „са разбрали“. Може би, защото не искам повече да припознавам до болка познатите държавни институции и още по-малко „да работим заедно“. Не ми трябва „и много по-широко гражданско представителство“ – 70 и нагоре партии на изборите, кому трябват повече?!? Партия до партия, мила моя майно льо, представител до представителя…
Трябват ми сигурни яки лостове, та заедно с другите граждани като мен да не оставям „гражданските представители“ да се вкореняват на представително място и да обрастват с всевъзможни бурени, вкл.и професорски, та да могат „ония, другите“ да посядат по-удобно отгоре им. И, най-важното, да ги е страх да не си вършат работата, за която сме ги направили представители!

Ей за това я искам тая пуста гражданска енергия!
Тази, истинската, скритата зад тъмните прозорци, събрана в отчаяни очи и мълчаливи беззъби усти, милионната, мълчаливата.

zaplaha

Нея искам – да заработи застрашително мощно, пък да видя кой и как ще я пренасочва към собствения си двор!

Ще заработи, сигурен съм, енергията не се губи!

Как да стигнем до нея, до скритото „мълчаливо присъствие“ ли – ами да не мислите, че вечно е имало интернет? Казвал съм го вече: Беше време (помня го), когато радиото беше запечатано с червен восък да лови само София, вестниците излизаха нашарени с бели полета от цензурата, а подбрани новини ги съобщаваше глашатай с барабан. И пак хората научаваха истинските новини!

Мислете как да стигнете до народа и да му подскажете какво да прави. Стига игра на социални мрежи. Колко от социалмрежарите са разказали нещо важно от мрежата на хората (на колко?), които нямат понятие от нея?
Не е работата само да го измислиш, да го кажеш, ами и да го подхванеш…

Протестите започнаха за сметките за ток. Можеха ли да постигнат нещо? Да! Веднага започнаха да се търсят решения – реални (съответно с бърз резултат) и дългосрочни (за системата и избирателния закон). Надделяха…лозунгаджийските.

И ако мълчаливото присъствие на идващите избори си избере отново бат’Бойко, че и Яне, няма да му се сърдя. Не народът е „прост“, а нас, „учените“ не ни бива да си впрегнем като хората енергията в работа!
Все още…

Кой реди исканията

Да си дойдем на думата по същество. Конкретно по исканията. ………. Така започнах вчера спокойно, без лоши предчувствия за затруднения. Задачата ми не е трудна: ще отворя Списъка при Президента и започвам коментар точка по точка на исканията. ………. Няма списък–официоз в сайта на президентството. Има „Отворено писмо до г-н Росен Плевнелиев от Инициативен комитет на граждани“ Анонимен! Съжалявам, но в играта няма да се включа. Конкретните ми коментари точка по точка отпадат. ………. Същността на всеки граждански протест е конкретни искания по повод на нещо, което ги е предизвикало. Тактиката за обезсилване на гражданските протести е да се заменят конкретните искания със съблазнителни, но нищо не значещи лозунги и се отклони вниманието. Протестите започнаха конкретно срещу огромните сметки за ток, появили се напълно не логично изведнъж през декември. Очевидно имаше нещо ненаред. За грешки не можеше да става дума при засегнати цели области. Нужно беше истинско разследване за да се установи причината*. За да стане това, обаче, трябваше да продължат протестите и исканията настоятелно в тази посока. Не продължиха! Почти веднага се чуха гласове, че сметките са си сметки, но проблема са доходите. И се появи „Да се смени системата“. Много малко трябваше за да се напълни с конкретно съдържание това искане – да се промени системата на разпределение на доходите, на БВП. Т.е., друга разновидност на капитализма. Но това нямаше как да стане в обстановката, въпросът е с повишена трудност! Няма смисъл да коментирам кои искания биха донесли предсказуемо задълбочаване на батака още за доста време – и сами ги виждате. Нито кои вече сме ги пробвали (болшинството!) – мажоритарен вот, нови лица в парламента (в последния колко са стари от предишния?) и т.н. Ще коментирам само 2: Гражданските комитети. За мен това са формации трамплини за намъкване нови кандидати за кликата на властимеющите. Категорично! Достатъчно е да се запитате как ще бъдат излъчени, заплатени, разходи за дейността им, уреждане на личното служебно положение до момента (ще продължат ли да работят работата си, как ще се издържат в личен план), как ще им се търси отговорност от гражданите и начин за евентуално отзоваване, какви контролни права и възможности ще имат за влияние върху властта и още много. Има ли ясни отговори на тези въпроси? Това не е начин за участие на гражданите в управлението, в нета има достатъчно истински предложения в тази посока, но те остават на заден план. Това е само начин за инкубиране на нови лица със стари мераци.

Нови лица да искаш!

Избирателната система. Всички лакърдии по този въпрос в публичното пространство (медиите) имат една единствена цел: да не се променя основната същност на избирателната ни система, която промяна да доведе до коренна разлика. Всички предложения, които се обсъждат публично от коментатори и мастити професори, на практика са пробвани през изминалите 23-те години. Мажоритарен вот, изцяло пропорционален, с преференции – всичко това сме го имали и резултатът е винаги недоволство от избраните и 30-ина депутати въобще неизбрани, а с откраднати мандати. Не купени, а откраднати на партиите непреминали бариерата. Които искат мажоритарен вот защо не поискат по-лесното – да се премахне бариерата? Тогава ще има възможност личности от малки партии да влязат и няма да има депутати „с чужди документи“. А малките партии ще се изтрепят за читави хора – ето ти чиста проба мажоритарност. Да не говорим за съществуващи добри избирателни системи, които от време на време срамежливо се споменават от кумова срама и толкоз! Вместо това слушаме непрекъснато да се пресече купуването на гласове (да знаете някой способен да купи 30 мандата?); изборите да бъдат честни (те по презумпция са нечестни, щом има законово присвояване на чужди гласове); да се даде „демократична възможност на избирателя да прережда листата“ чрез въвеждането на незадължителна преференция с нисък праг – по-недемократично от това здраве му кажи, 5% отметнали някого да променят вота на 95% гласували без отметка с подредбата на бюлетината! Не ми се пише повече по избирателната система. Уморих се да внушавам, че само избирателната система е в състояние да направи истинска промяна в политическия живот и да даде повече власт на гражданите! А и определено започнах да се повтарям по въпроса – неизбежно е. Докато не ни уврат главите и не натиснем истински върху това така ще си сменяме Сульо със позабравения Пульо. Всеки път с вик „Нови лица!“…

Заповядайте, изберете си!

Дали ще го доживея? ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– * Още в началото нещо ме смущаваше в историята с тези сметки. Ние сме към ЧЕЗ (в центъра на София), сметките ни не само не са увеличени, но даже януарската е с няколко лева по-ниска от обикновено. Не можех да си го обясня, докато не прочетох в нета нещо за конструкцията на новите електромери. Погледнах таблото и констатирах, че нашите са още старите. Не коментирам, защото не съм компетентен, а и нямам конкретни данни да го направя, но продължава да ме интересува дали има масово големи (2-3 пъти повече) сметки някъде при старите електромери. Кой да ти каже? Едно налагане на карта със зони на сменени електромери и зони на многократно повишени сметки и…но не намирам такива сведения в нета. Сега се рови в ценообразуването, то било виновно – а нашите сметки по какво ценообразуване са?

Аз и протестите

Продължение на Тъжен, гневен и виновен

Уважаеми мои читатели и приятели, моля да ме извините за еднодневното закъснение. Причината е, че отделих доста време за приемането на властта от служебното правителство. Не за да слушам хвалебствия, а за по-бързо получаване на впечатления – стара истина е, че оценка за човек можеш да направиш когато си отвори устата, а не когато мълчи,

Засега хич не мога да се възторгна, по-скоро обратното. Ще видим по-нататък…

Продължавам с обещаното.

Защо се чувствам виновен? Ами защото съм такъв!

Защото не направих единственото, което е нищожно малко, но все пак нещо.

И най-малкото трънче в гащите си е трънче, притеснява те баш кога не трябва.
Защо аз си държа трънчетата в удобен блог, където приятелите ми ме хвалят и чакам някой, за когото са предназначени, да благоволи да се боцне? Нали житейският ми опит отдавна ме е научил, че нещичко може и да постигнеш в искания само чрез метода „с техните камъни“?
„Нали интернетът…“ ви минава през главата.
Да, сила е Негово Величество Интернетът! Ама силата му главно е мигновено да разпространи мисли, идеи и практически съвети сред хората. А не да накара някакъв Сульо да си изтърве авантата!

Много хора в нета оценяват реално днешната ситуация, намират реални (каквито могат да се осъществят още на първо време) решения и, както гледам, нито едно „не пробива“ в медиите и „официалните списъци на исканията на протестиращите“. Там властват „парафираните„ от ония другите

И какво? Все повече настроения чета из нета, перфектно обобщени в коментар при мен от гравитон: „Коментарът драги ми Графе, е просто излишен… като нас!

Е, не! Не сме излишни, уважаеми приятели!

Само трябва да изработим тактиката да ни чуят ония другите въпреки желанието си.

Не е чак толкова сложно.

Знаете ли, коя е най-голямата и неуязвима сила в света? Бюрокрацията. Нищо не може да победи нейните закони.
Ами да я използваме!

Представяйте идеите си в публичното пространство, събирайте привърженици, но незабравяйте да „осведомите бюрокрацията“ за тях писмено! Накрая на всяка своя публикация от такъв род поставяйте молба всички, които са съгласни, да пуснат имейл на едикакъв адрес (на съответната институция).

Ще бъда много настоятелен и ще ви напомням за това! Не подценявайте тази възможност. Идея си нямате какво означава по даден въпрос да се получат няколко стотин (хиляди) имейла, на които задължително трябва да се отговори в съответен срок (и отговарят, изпробвано е!).

Аз вече започнах във връзка с публикация на Чергар и ще продължа методично!
Не искам повече да си пиша неща, на които никой не обръща внимание, а след 4 години наново са не само актуални, а и искания на улични протести! Не искам повече да се самозадоволяваме с писания.

Ще видим излишни ли сме!!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Следващата ми публикация ще бъде за исканията – формулирани и не, истински и „официални“, възможни и невъзможни, тактически и стратегически. От къде идват и чии са.

Тъжен, гневен и виновен

Така се чувствам от втория ден на протестите до днес.

Тъжен, защото бързо ми стана ясно, че и този път измамен ще бъде народът*.
Изпързалян по-нагло от предишните пъти – ония другите* набраха самоувереност, че могат да правят каквото си искат, няма страшно за тях. Даже с избухналото недоволство на народа.

Колко му е! Всичко си е отработено и изпробвано.

Пускаш „промяна!“ „мъст за всички, които са ни управлявали досега“, „долу партиите“, „нови лица в парламента“, „Велико народно събрание“, „пряко гражданско управление“, „смърт на монополите, всичко приватизирано да се върне на държавата“, „долу кмета“ и др. п.
Бързо ги пускаш примамливите лозунги, докато по-голямата част от народът излязъл на улицата, не е осъзнала, че не сметките са големи, а доходите са ужасяващо малки и с тях не може да се живее нормално! И докато не му е минала мисълта, че ако за народа сме в „най-страшната криза“, при ония другите броя на милионерите в България се увеличава всяка година.

„Управлението“ на протестите не е никакъв проблем – чии са медиите?
Знаеш, че „безработните“ групички за „бой, чупене и палене“ веднага ще са на линия и без заплащане, че ще изскочат без да ги каниш кандидатите за „20%“ и гръмогласно ще се наредят на „водаческите места“. И ще ти свършат работата заради собствената си изгода.

Нали сме го гледали този филм?
Тези, срещу които сега се протестира с омраза, откъде тръгнаха преди време, а? Не беше ли от площадите?!?
(Между другото, това не е само у нас. Преди време прочетох в един американски блог по време на протестите там следното: „The people who speak the loudest often do not speak for the majority.“)

И става това, което всички виждаме, че става.
И което ония другите знаят, че ще стане…

Тъжен и гневен – на себе си! Защото се чувствам виновен, че не правя това, което е по силите ми. Какво точно ще си кажа в продължението утре.

_________________________________________________________
* Тъй като и най-ясните наглед понятия започнаха да се употребяват „според нуждите“ уточнявам: под народ разбирам онези 80% българи, които цял живот се блъскат да осигурят нормално (а не ВИП!) преживяване за семейството си, не крадат от себеподобните и нямат офшорни сметки и тайнствен бизнес. Чудех се как да нарека останалите двайсетина процента и реших, че най-добре засега ония другите.

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
Горещата новина: служебно правителство. Мисля, че коментарите трябва да се отложат с десетина дена, когато ще започне да проличава дали ще направи каквото може или ще изпълни „каквото трябва“…

Време разговорно

Разгоряха се протести на притиснатото до стената българско население. Притиснато от немотия!

През годините от 90-та насам не веднъж е имало протести. Но те винаги са били с конкретен повод и конкретна цел. Което a priori си изисква и организатори.
И за сегашните протести поводът беше съвсем конкретен – изневиделица драстично порасналите в поредния месец сметки за ток. И съвсем нормално насочени срещу тези, които пращат тези сметки. В началото, обаче, организатори не се афишираха, нямаше.
Много бързо стана ясно, че работата не е толкова в електро-сметките, колкото в липсата на пари да се плащат. Нещата тръгнаха в доста плашеща за властимеющите посока, най-страхливият даже не издържа…

И контрата с познати отработени методи тръгна.

Най-напред на фронта излязоха ония, които си мислят (по-точно с това си изкарват хляба), че могат да ни учат и внушават какво да мислим. Започнаха масирани атаки за какво и как да се протестира. Първата работа беше да се мултиплицира вината на всички управляващи от 90-та насам, та да се размие на сегашните. Втората – исканията, съответно лозунгите.

След това се появиха всички възможни „говорящи“, някои от които бяхме вече забравили и започнаха да се упражняват. А и „вождове“ започнаха да се кипрят, кръгли маси да правят…

Време разговорно!

Време кариеристично…

Лошото е, че хората лесно се подвеждат в такава ситуация, нямат време за задълбочено обмисляне. И ето ти Велико народно събрание, нова конституция, смяна на системата (?!?), напълно мажоритарен вот (майко мила!!!), национализация (уж против монополите; защо „уж“ сами си отговорете!), отзоваване на депутати (?!? вместо да се мисли как да ги избираме, че да няма нужда от отзоваване), съд за всички правителства, без партиите (може би да се забранят?), граждански формирования във властта и т.н. Все едни такива лесни и ефективни неща близки до сърцето, дето ще ни оправят сметките за тока и доходите от понеделник.

В интерес на истината, появиха се и нестандартни предложения извън рамките на Системата (нали искаме да я сменяме!). Но тях няма да намерите нито в списъците, предадени на президента, нито в новините и обсъждащите форуми на телевизиите. За съжаление!

Моето мнение към днешна дата (запазвам си право на допълнения и промени!):

–          В различните списъци с искания на протестиращите липсват такива, които могат да доведат до бързо решаване проблема със сметките – т.е., не се вижда спешно решение на повода за протеста. А протакането ще масовизира началния стадий на вече съществуваща действителност:

на свещ

дърва от гората (1)

–          Знаете ли наистина кой прибира парите от сметките за тока, срещу кого протестирате? Не бъдете много сигурни, ето справка за ЧЕЗ: от всеки 100 лв. ЧЕЗ взема 9.28 лв., НАП 16.68 лв. и НЕК/ЕСО/ПРОИЗВОДИТЕЛИ 74.14 лв.! Да потърся тази справка ме накара реплика на г-н Президента в тази посока.

–          Преди да кажете „да“ на някое подсказано ви искане опитайте да си представите какво става след като то се осъществи. Сигурен съм, че бързо ще ви обземе ужас от „изцяло мажоритарния вот“ напр. Не всичко „лъскаво“ върши работа, не сме свраки я!

–          В тази връзка – изборите – предлагам нещо напълно логично и просто: бюлетина „Против всички“. Много удобното за политическата класа „по-малко зло“ ни поставя в унизителното положение да гласуваме за нещо, което е зло. Да не гласуваме пък ни поставя в група на хора с най-различни мотиви. Докато „Против всички“ е ясна изразена позиция „не ми предлагате подходящ избор“. Избраните с „Против всички“ депутатски места остават празни в парламента. Резонно е, не мислите ли? А какво ще каже проф. Константинов по въпроса сещате ли се?

–          Велико народно събрание има смисъл да се свика само при условие, че ще има едно заседание с една точка в дневния ред: премахва се институцията „Велико народно събрание“; въпросите от неговата компетенция да се решават от обикновените народни събрания с ¾ болшинство; настоящето Велико народно събрание се разпуща. Както е по белия свят, между другото.

–          На кого вършат работа смехотворните „разхождащи се“ протести? Протестите шоу ли са? Вие, които немотията ви е стиснала за гърлото, какво мислите?

–          Колкото по-бързо се научим да не слушаме (па ако ще и мастити професори), а да мислим, толкова по-добре. Ако искаме да изразяваме нашите си проблеми, а не професорските… В този аспект, решаването на проблема със сметките за ток стига ли ви за да ви е всичко наред?

Засега толкова, повече сигурно скоро…

 

…си помазал царе, папи, патриарси…

Тъй ги е подредил Ботьов някога.

В днешния ден ние подкарваме редицата отзад напред – избираме си патриарх, после ще избират папа без нас, после ние ще си избираме (сменяме) царе…
И после какво?
Това!

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

…………….

да се бори кой как може

с душманите на народа.

Кой как може, на помазаните не чакайте!

images

Тъй мислели тези двамата, вярвали и единият ги повел, а другият тръгнал да ги учи как да могат!

А кой как може тия дни малко по-късно в следващото писание…

Протести и възмущения

Долните редове пиша като коментар на „Водата е мокра. Е и?” в блога Marfa. Правя го с убеждението, че тази публикация и коментарите ù заслужават да бъдат прочетени (нали batpep? 🙂 ).
Съвсем спокойно можех да ги напиша там като коментар, но нямаше да мога да обърна внимание на моите читатели. Надявам се да не ми се сърдите.

Протестите. Ако се замислим истински, никой у нас не протестира поради истински лични причини. И затова без подсказка (явна или прикрита) протести не стават. Защото движещата сила са „освободете столовете за нас” и „сега е момента да изкопча нещо”. 😉
Впрочем преди година написах в блога за едно „Провинциално представление”. Там май съм описал и сегашната обстановка. 🙂

Напълно съм съгласен с Вас, г-н Величков. (вижте там този коментар)
Даже още по-лошо – двата абзаца, започващи еднакво („Държавата да е…”) засягат една опасна „болест”, която вече е заразила водещия свят.

Колкото до “ин виво”-то, аз също съм от възмутените. Но поради по-различна причина от масовото (вкл.и медийно) възмущение.
Този случай само изведе на преден план нещо, което поне аз отдавна виждам – депутатите живеят в свой свят на „добро състояние на духа” и нищо не е в състояние да ги извади от него. С какво се занимават в момента, какво обсъждат е без значение.
„Въпросът касае трагедията на хора? Голяма работа, това не ми пречи да демонстрирам остроумие с игра с думи. Особено като знам, че колегите може само да се засмеят. Лечение на обречени? Да се спестят парите, това не са премии или супер пенсии за нас, депутатите…

Аз зная начин да се подпали огън под краката на депутатите (т.е.властимеющите). Отдавна съм писал за това, сега няма да повтарям. За съжаление не се разбира, че само той може да накара тия кръгове поне малко да се страхуват. Сега няма отново да пиша за това – ще му дойде времето…
Засега ще подскачаме да сменим Виденов с Костов, Костов с Царя, Царя със Станишев, а сега евентуално и пожарникар, който пожар на живо не е виждал, ще сложим начело…

А животът си върви…

%d блогъра харесват това: