Category Archives: Предмети

Е, хубаво, де,

какво все пак ни е направило хора и кривнали ли сме от верния път?

И каква излезе тая? Масата ни била направила хора, после столът се появи, красноречието, танца, рисуването, трудът си ни е бетониран… Аз се обърках дето съм го писал, пък какво остава за другите. Кога сме тръгнали по тоя си път? Кога сме се отклонили от законите на Природата?
Какво ни е направило хора – вид много различен от всички живи същества? Да преговоря какво съм измислил досега:
Трудът – учеха ни преди години. И животните се трудят!
Изкуството? И при животните го има! Танци на птици и животни, специални красиви звуци (пеене) за особени случаи, красиво съчетание на цветове…
Взаимопомощта в рода? Има го при животните. Даже и между различни видове, когато става дума за дете!
Борбата за лидерство в племето? И това го имат. Но лидерството там е в комплект със сериозни задължения, за които “кандидатите” са напълно наясно. И на “конкурсите” демонстрират качества, необходими за изпълнение на задълженията. За разлика от хората…
Друго трябва да е. Нещо, което при останалите живи същества го няма.
Понапънах се и се сетих: имаме си такава придобивка.

Оръжието!

По сегашния си път сме кривнали, когато сме измислили оръжието! Не като средство за добиване на повече храна, а като средство по-слабият и некачествен индивид да надвие по-силния!
На простата тояга някой слабак се досетил да върже парче камък. Следващият – да му изостри ръбовете.
И сме се засили по нанадолнището! Всичко се е подчинило на оръжието. Колкото по-слаби и страхливи стават хората, толкова по-мощни и способни да убиват отдалеч оръжията. Хиляди открития и изобретения са станали с мисълта за оръжие.
Борим се с болестите – и “отглеждаме” още по-страшни болести за оръжие.
Постигнали сме отколешната мечта да летим – и почти веднага самолета става и оръжие. Между другото, това е “принос в човешкото развитие” на българите!
В космоса полетяхме между другото – след дългогодишни разработки за търсене по-мощно средство да нападаме от още по-далеч си направихме “почивка” и малко изфукване по случай важен съветски празник.*
Открихме могъща енергия уж “за мирни цели” – и най-напред я представихме с унищожаване на два града заедно с жителите им…
И т.н.

Ще се отървем ли някога от това проклятие за да се спасим като вид? Трудна работа!

Първо, защото слабаците се научиха, че могат да надвиват и без лични качества – и няма току-така да се откажат. От детството вече тръгва – я психолозите да направят едно изследване от колко годишни и кои деца започват да носят някакво оръжие. Не само с психологически, но и с физически портрет…
От колко десетилетия вече няма даже лични дуели? Как ще има, тая романтика е за филмите, не е за сериозни хора. Сега двубоя става с брой стотачки – единият “купува” 2-3 кирки забити в колата, другият – бухалки по главата в тъмна доба. След това може и нещо по-сериозно. Въпрос на лична сила – банкнотна…

И второ, оръжието, по-точно изработването му, отдавна не е подвластно на човешки желания, камо ли на категории от типа “морал” и подобни. Отдавна хората на него са подвластни. Не заради все по-ужасяващата му способност да ги убива. Заради парите. Ето:

“Дъжд от американски оръжия върху Близкия изток! Стойността на доставките ще достигне 46 милиарда евро през следващите десет години, уточни държавният секретар Кондолиза Райт на 2 август. Получатели: Саудитска Арабия, Египет, Кувейт, Катар, Оман, Барейн и Обединените Арабски Емирства – все приятели на г-н George W. Bush в региона.
Безпокои ли щекотливото въоръжаване на Саудитска Арабия Израел? На 15 август Вашингтон повиши почти с четвърт американската военна помощ за Тел Авив; тя ще достигне 30 милиарда долара за 10 години. Използвана главно за “триъгълника на клена” – Boeing, Lockheed Martin, Raytheon.
На 7-ми декември 2006 Главната Асамблея на ООН прие резолюция за контрол на разпространение на конвенционалните оръжия. Въздържаха се Китай, Русия, Иран, Израел, Пакистан. Против гласува само САЩ.
Харчовете за този род оръжия достигна в края на 2006 г. безпрецедентната сума 1 058,9 милиарда долара!”
(”Le Monde diplomatique” 01.09.2007 Armiĝu! de Maurice LEMOINE http://eo.mondediplo.com/article1276.html Линкът отваря есперанто-версия, но има за превключване на друг език.)
Обърнете внимание на числото: няма грешка, 13-цифрено е!

Някой още да се съмнява, че оръжието сериозно ни е отклонило от вселенския път?
Едно е сигурно – то не ни е направило хора!
………………….
* Преди 50 години първият изкуствен спътник беше пуснат на 4 октомври за 40-годишнината на Великата октомврийска революция като страничен пропаганден продукт на военни разработки на междуконтинентална балистична ракета от военния полигон за изпитания – по-късно станал известния космодрум Байконур. Бил е изстрелян от военно формирование. Едва след невероятния успех (изненада за тогавашните съветски ръководители) се насочва внимание в СССР към космоса.

Столът

Хитро го измислих – масата била направила човека! 🙂
Ами братовчедът ù столът?
Столът е друго нещо. Той направил от човека Човек, а след това от Човека – ЧОВЕК. Ето как:
Първата маса си я представям като добре изчистено място на земята на което се слага добитата храна и хората насядват наоколо в кръг (пак на земята, разбира се) за да се хранят заедно. Кой как се случи сядали, нямало значение. Известно “неравноправие” имало – дошло от животинските времена. Но то било в разпределението на храната – най-много изяждали тези, на които грижа и отговорност са били изхранването и продължението на рода. Желязната логика на Природата!
Сега с малко фантазия можем да си представим, как някой от тези “отговорни” членове на рода си харесал едно определено място край масата – имало там хубав равен камък, който му пасвал точно на дъ-то. И започнал да седи само там. Ако някой го изпревари, освобождавал си го с “един зад врата” – нали бил най-силният. 🙂
Останалите поглеждали завистливо. Да получава най-силният най-хубавите мръвки си било в реда на нещата, заложено от Природата – задачите и отговорността му за живота на рода била най-голяма. Ама и да седи на най-хубавото място?!?
И се започнало. Досетил се един “инициативен”, намерил си камък и го домъкнал. Сложил го “край масата” и си го ползвал – негов си е, никой няма право на претенции! Юрнали се и останалите – няма да останат назад, я!
И се появили “столовете”… 😉
Свързани били с масата като братя близнаци. Само там изпълнявали своята роля.
Връзката, като всяка връзка, била двупосочна. Много скоро усетили хората, че така е удобно да се седи, ама става неудобно да се яде – храната на масата е далеч, трябва да се присягаш и току виж някой те изпреварил и взел това, което си харесал. Не им се щяло да се откажат от удобството (че то и досега – кой се отказва доброволно от “удобен стол”? 🙂 ). И някой мислител го измислил: нагласили камъни, сложили отгоре една по-равна плоча и повдигнали масата. По-близо до устата… 😉
И тръгнало. Столовете растели – и масата растяла. Масата се разхубавявала – и столовете не оставали назад. Видовете маса се умножавали – и на столовете също. От прост камък или пън през трикрако столче до трон. Чак го комбинирали по-ексцентричните (и лакоми!) с тоалетна, та да не си прекъсват яденето… 🙂
Така и значението “стол”, подобно на “маса”, се разраснало. Пораснало му самочувствието на стола, не искал да бъде само “беден роднина”. Я, хората как го обичат, търсят го вече не само край масата при ядене. На стол си почиват, в кресло гледат да седнат, облегалки да не им се изкриви кръста измислили, облегалки за ръцете (за служебните столове главно, че там ръцете и без това не вършат много работа), даже съвети един на друг си дават да го пазят (“не ставай от стола си, че…”) – така се стигнало в днешно време до правене на партии и “мобилизиране енергията на масите” в желанието да се нагласи човек на някои важни столове. У нас чак до “Атака” на парламента се стигна заради депутатските столове… 🙂
До там сме я докарали хората – на стола ни да се кланят, не на нас. В съвсем буквален смисъл: в древния Рим отличителен знак за висок пост в империята бил специален сгъваем стол. Хората се сменяли, но курулският стол си оставал.

Или помислете за фразата “Той седна на трона” – той, едикойси, е поредният, който е седнал на великия вечен трон…
Човешка му работа – измислим си нещо за удобство, пък после си го качим на главата!
………………..
Един сериозен основателен въпрос под писанието за масата ми подсказа, че щом се говори за нещо конкретно добре е да дава човек и някакви сведения за него. Няколко думи, без претенции, ще ви кажа за стола:
Столът е съпътствал човешкия живот винаги. Има доказателства, че още неандерталците са имали каменни столове. От времето на фараоните в древния Египет той се ползва с неизменен успех. В периода на ранните династии там не само са изготвяли табуретки от дърво, но са използвали и други материали (тръстика, палмови листа, кожа) и ги украсявали със слонова кост и скъпоценни камъни.
В древния Рим отличителни знаци на диктаторите (еднолични управници в кризисни ситуации) били обточена тога и курулски стол. Право на такъв стол имал и върховният жрец на Юпитер – главният измежду жреците.
По-късно – при монархиите – да бъдеш седнал пред монарха било превърнато в привилегия (по подобие на древния Рим) за удостоени.
………………..
Стига за стола. Ще стана от него да се пораздвижа.
Но се сетих – който прочете за масата и за стола може да си помисли, че тук ще се разказват разни забавни истории за различни предмети. А няма да е така – затова следващото писание без маси, столове, легла и други такива! 🙂

Масата

Като прочетете следващите редове почти сигурно ще си помислите, че в тази папка ще бъдат литературните ми опити в остроумие. Не бързайте! Тръгвам от началото (нашето, на “върха на пирамидата” 🙂 ), а за него никой не знае нищо със сигурност. Даже и тези, които би трябвало да знаят – и твърдят, че знаят. А пък едни от тях викат “Бог ни е направил”, други – “от маймуните сме”, трети извънземни се изкарват…
Нормално – “когато не разбираме нещо, започваме да предполагаме.”, както е казал Форестър. И колкото по не знаем, толкова сме по-категорични. Може би от желание да убедим сами себе си?
Хубаво, ама щом и “знаещите и можещите”, (т.е. философите и учените) тръгват от някакво хрумване, за което намират доводи, аз не мога ли да направя същото? Още повече, че един от любимите ми “подписи” във форумите е: “И най-големите умове са хора като нас – не са безгрешни.”!
Това, последното – да греша – го мога и аз! А останалото – доводите – дали съм го намерил, вие преценете.
И да си знаете: ще пофилософствам, но накрая пак ще стигна до оная, дето я бистрим – политиката… 🙂

МАСАТА

– Хайде, сядайте на масата! – подкани ни домакинята.
“Интересно, защо ли ние, българите, предпочитаме да сядаме НА масата, а не край нея?” – помислих си аз – “Може би, защото все гледаме да сме отгоре, а не край.”
Последвалите събития ( 🙂 ) бързо изтриха интереса ми към този въпрос. Но някъде из главата ми продължи да бръмчи мушица: “масата, масата”… И един ден реших да се отърва от нея: я да видя, какво толкова има в тая маса, че не ми дава мира.
Имало, както се оказа!
Какво е направило от човека – едно от многото невзрачни животни – властелин на света?
Най-великото откритие на Земята: МАСАТА!
Смеете се, а? Я не бързайте да се хилите ами помислете:
Човекът станал човек, когато измислил да се храни на определено място заедно с близките си, а не там, където намери храната!
Оттогава много по-силни и с по-големи възможности животни се появявали и изчезвали. Само човекът ставал все по-силен и по-първи благодарение на МАСАТА.
След трудния ден край масата се събирал рода. Виждали се, разговаряли, разказвали си всичко интересно и си разпределяли работата за следващия ден. Кой ще търчи и се блъска по задачи, кой ще координира край масата… 🙂
Така МАСАТА станала най-важното място в живота на човека. Дотолкова, че престанал да го осъзнава. Но несъзнателно ù отдавал дължимото.
МАСАТА постепенно станала символ на нещо важно и действено:
маса хора – значи, важно мнозинство;
– свърших маса работа – значи работата ми е била успешна;
– сложих го на масата – значи предлагам нещо;
– решихме го на маса – значи няма хък-мък;
– бяхме на маса – значи среща с доброжелатели, приятели, колеги, и т.н.
Даже специални хора се появили – масовици!
Измислили и предмета МАСА. Полека-лека той станал толкова разнообразен, че надали днес някой е в състояние да изброи всичките разновидности. Квадратна, правоъгълна, триъгълна, кръгла, овална, дълга, централна, крайна, обща, семейна – каквото прилагателно ти дойде на ума все ще е вярно!
На такова важно място не може да се сяда току-така – появила се йерархия на местата. Важните места празни стоят, ако няма важен човек да седне!
Започнала и подредбата – МАСАТА го изисквала. Цяла престижна професия! Кой къде трябва да сяда, как да се поднася яденето, как да се яде… Полека-лека станало цяла наука и признак на перфектно възпитание.
Пак по изискване на МАСАТА се появил един от най-тачените майсторлъци – готвенето. Бързо станало ясно, че това всички го знаят, но единици го могат! Затова тези единици-майстори са нещо като жреци на МАСАТА. И те станали известни и търсени – за тях знаят даже и хора, които не са опитвали манджите им.
Така МАСАТА станала основа на човечеството. И днес накъдето и да се обърнеш все я виждаш и чуваш. Кръгла маса, шведска маса, голяма маса, интимна маса, на масата, край масата, върху масата, под масата…
Да, и под масата – там е един цял свят. И едно от най-любимите места на децата докато големите са край масата – истинска школа за живота! 🙂
–––––––
А бе, масата, масата, ама нещо сякаш липсва

%d блогъра харесват това: