Category Archives: олигарси

По пътя – от парламентарни на парламентарни…

„Седя сега и си мисля. Не може да сме толкова захлупени, та други да трябва да ни казват кое-що. Я да седна аз и да видя какво всъщност стана досега“
Това съм написал някогаж, в далечната 2007-ма. Доста вода изтече оттогава, цели 3 парламентарни избори минаха. И какво се измени? Физиономията ми в огледалото!
Сега се канех да синтезирам резултатите от току-що миналите избори. Вече по навик. Но като видях на какво дередже са официалните данни (виж предишната публикация), казано честно, отщя ми се! И реших да отдалеча малко фокуса, да погледна панорамно сите парламентарни избори от 1991 до сега. Да видя как сме се нахаквали от дупка в…пардон, от избор на избор.
Доста нагледно се получи как ни е идвал акълът лека-полека. Макар че…

Избирателна активност

1990 – 6 976 620 (90,79%); 7-мо Велико народно събрание, 400 депутати
1991 – 5 540 843 (84.8%);
1994 – 5 178 458 (75.8%);
1997 – 4 255 301 (62.4%);
2001 – 4 558 826 (66%);
2005 – 3 747 793 (55.7%);
2009 – 4 345 450 (60.2%);
2013 – 3 632 953 (51.3%);
2014 – 3 501 317 (49.51%);

Партии в Народното събрание, гласове (депутати)

1990 – 7 партии + 2-ма независими – БСП 47.1% (210), СДС 36.2% (145), ДПС 5.75% (23), БЗНС 4% (16), Отечествен съюз 0.5% (2), Независими (2), Отечествена партия на труда (1), Социалдемократическа партия немарксисти (1);
1991 – 3 партии – СДС 1 903 567 (110), БСП 1 836 050 (106), ДПС 418 168(24);
1994 – 5 партии – БСП 2 262 943 (125), СДС 1 260 374 (69), ДПС 283 094 (18), Народен съюз 338 478 (15), Български бизнес блок 245 849 (13);
1997 – 5 партии – ОДС 2 223 714 (137), Демократична левица 939 308 (58), ОНС 323 429 (19), Евролевица 234 058 (13), Български бизнес блок 209 796 (12);
2001 – 4 партии – НДСВ 1 952 513 (120), ОДС 830 338 (51), Коалиция за България 783 372 (48), ДПС 340 395 (21)
2005 – 7 партии – Коалиция за България 1 129 196 (82), НДСВ 725 314 (53), ДПС 467 400 (34), Атака 296 484 (21), ОДС 280 323 (20), ДСБ 234 788 (17), Български народен съюз 189 268 (13);
2009 – 6 партии – ГЕРБ 1 678 641 (90+26мажоритарни=116), Коалиция за България 748 147 (40), ДПС 610 521 (33+5маж.=38), Атака 395 733 (21), Синята коалиция 285 662 (15), РЗС 174 582 (10);
2013 – 4 партии – ГЕРБ 1 081 605 (97), Коалиция за България 942 541 (84), ДПС 400 466 (36), Атака 258 481 (23);
2014 – 8 партии – ГЕРБ 1 072 491 (84), БСП лява България 505 527 (39), ДПС 487 134 (38), Реформаторски блок 291 806 (23), Патриотичен фронт 239 101 (19), България без цензура 186 938 (15), Атака 148 262 (11), АБВ 136 223 (11).
………………………………………………………………………………………………………………..
Какво се вижда с просто око:
Само 2 партии – БСП и ДПС – са участвали във всичките нар. събрания.
БСП се движи нагоре – надолу между 2262 и 505 хиляди избиратели.
ДПС се движи между 610 и 280 хиляди избиратели.
ГЕРБ в продължение на 5 години (3 парламентарни избора) спада постепенно с 600 хиляди гласа – от 1 678 641 на 1 072 491 – оставайки водеща.
Негласуването бе осъзнато като протестен вот, доколкото няма бюлетина „Против всички“.
В същото време мобилизацията на гласуващите за „малките“ партии, съчетана с наказанието на БСП с негласуване от нейните почти половин милион симпатизанти (което свали активността), вкара всички (5) партии с потенциал. И поряза „големите“ – броя на подарените (преразпределени) мандати спадна катастрофално, направо нищо не остана за раздаване. Най-видим пример е ГЕРБ – сега само с 9 хиляди гласа по-малко от 13-та година, а депутатите с 13 по-малко, от 97 на 84! Как да не се вкиснеш!
Аз подушвам и още нещо, което не се вижда с просто око. Което и други подушват, както гледам.
Наново се активираха разговорите за лявото и дясното с ляво-дясното националистическо за подправка.
„Брях, оставаме без ляво!“
„Тю бре, дясното разпокъсано, не върши работа!“
А бе, аланкоолу, в кое време живееш, какво ляво, какво дясно!? Сега партиите са олигархични! Демек, всеки уважаващ себе си олигарх си има партия, без партия си за никъде!
Еволюционно развитие, нашите с какво са по-лоши от световните?!
Няма да си седят прости олигарси, я!

Гражданско общество -> протести

Съществената част на предишната публикация.

Мнението е само мое и не задължава никого да се съгласи с него, както не задължава и мен да давам подробни обяснения защо мисля така!

@ Февруарските протести бяха граждански и се развиха по стандартния начин.

@ Сегашните юно-юлски протести не са граждански, от първият ден участниците, умело подведени, изпълняват роля в сблъсък на олигархии за надмощие. Не съм против участниците, а против това, което и те не знаят защо искат!

Актуалното в момента.

Още през първата половина на тази година протестите вече са 2. Различни, с различни участници – според самите протестиращи. До края на годината има време за рекорд „брой протести за година“.

Февруарските протести
бяха според класическата формула – започнаха по конкретни случаи на сметки за тока, прераснаха за катастрофалното положение с доходите и против Системата. Появиха се лидери, започна уточняване и конкретизиране на исканията. Започна и боричкане за легитимност между отделните „фракции“ на протеста. По-точно, между кандидатите за лидери (и за бъдещи депутати, изборите се задаваха на хоризонта). Управляващите от ГЕРБ се засуетиха, „ГЕРБ това съм АЗ“ не знаеше какво да прави и даваше по обичая си категорични изявления, опровергавани пак от него след часове. Докато се появи един протестиращ с окървавена глава многократно експониран в едър план по телевизията. И правителството подаде оставка без да му я искат само ден след като Б.Борисов заяви, че няма да подава оставка под натиск. Явно му се каза, че за изборите друг ще мисли, а неговото управление спешно да се спасява както може.

Така заради оставката на правителството на ГЕРБ не беше изпълнено искане №1 на протестиращите да не се разпуска Народното събрание за да могат да се решат проблеми, за които протестират.

Последва служебно правителство на президента и избори.
Лошите избори 2013-та.
„Лоши“, защото народът изигра номер сякаш дирижиран и разчетен свише и провали сметките на мозъчните тръстове, а БСП (по-точно Станишев) от своя страна направи нечуван ход като още преди изборите обяви не свой партиен министър-председател ако прави правителство.

Така, след отказа на ГЕРБ да състави правителство след изборите, беше изпълнено искане №3 на протестиращите за създаване на програмен кабинет.

Сегашните юнски протести
много приличат на испанските от преди 2 години – по своите гневни млади участници, противници на Системата и по безхаберието какво ще стане после ако победят. В Испания се видя какво стана: смениха социалистическо с консервативно правителство и си продължават перманентно с протестите. Сега май става вече дума и за фактурите за ток!

В първите 2-3 дена усетих и интересен нюанс – радостно носталгично настроение сред по-зрелите млади „От 15 години не е имало такива протести с толкова хора!!!“, умно подсилено от благородния мотив „възмутен морал“.

Това за морала беше много сполучлив ход. Погъделичка егото на протестиращите, повдигна им самочувствието и ги мотивира. Повече, отколкото трябваше – сами се определиха като „млади, красиви, интелигентни“, че даже и заможни, не се борят за простотии като доходи и икономическо развитие, а за политици с висок морал и идеали след като изгонят всички досегашни. И се разграничиха от февруарския протест – там простаците се борели за къшея! Която постановка моментално противопостави софиянци на провинцията и тя каза „Гледайте си работата като сте толкова умни!“. И стана така, че от цяла България с изстискване не могат да се съберат 1000 протестиращи! Накратко, протестът не можа да стане български, остана си софийски за разлика от февруарския.

Добрите страни на „протеста“ (към днешна дата кавичките вече са необходими):
–      Даде възможност за всестранна самодейна изява, която очевидно липсва на мнозинството в прозаичното им всекидневие. Каквото и да си говорим, всеки човек чувства нужда да се покаже с нещо оригинално. А в случая допълнителният плюс е, че изявите получават международно показване – дори и изцепките.
–      Забавно прекарване на скучното лятно време за тези, които не могат да си позволят дълги отпуски, да не говорим за лукс такива.
–      Безплатно сутрешно кафе за много хора, които не могат да си го позволят. Няма ли да се помисли и за безплатни сандвичи?
–      Започна да просветлява наличната система за влияние и управление на мисловната атмосфера на нацията. По-точно нейните деятели у нас.
–      Показа, че социалните мрежи са нещо като джунгла, където трябва да си отваряш очите (т.е., ума) на 4.

Лошите страни:
–      Принизяване и употреба не по предназначение на важни понятия и термини – гражданско общество, протест, морал, мафия-олигархия, интелект.
–      Постави протестиращите в доста унизително положение с куриозното искане незабавна оставка на току що избрано с избори Народно събрание и новоизбран програмен кабинет. Подобна ситуация е много тревожен сигнал.
–      Участие на много хора по емоционален инстинкт, подчинен на вкоренени политически щампи на мислене.
–      Пореден опит за изнудване на болшинството от малцинство под 1 %. Дори от отделна личност (Сугарев напр.). Не е нещо ново и за съжаление е имало случаи да успее.
–      Медиите, колкото и да се правят на ощипани госпожици, определено са манипулативно „обективни“.
– Етническото противопоставяне се засили. Не малка вина за това има ДПС, използващо твърде брутално ситуацията.

Мрачни мисли.
От години у нас по отношение на интелекта поколенията целенасочено се „култивират“ от дейци „под прикритие“ (в системата им даже има и специално училище за целта!). Под прикритие, защото вече са внедрени и добре известни в обществото като специалисти в различни области на общественото развитие, а не като членове на определена гражданска организация. А как става формирането на рамки в мисловната дейност и възможно ли е такова „зомбиране“ – в някоя от предстоящите ми публикации за интелекта.

У нас има над 2500 неправителствени граждански организации. Някои от тях с твърде сериозно влияние в обществения живот. И нито една с публикуван постоянно публичен финансов отчет (приходи – разходи, от кого, за какво), подлежащ на контрол от гражданите – задължително условие за да бъде считана една организация за гражданска. В същото време не малко от тях – главно създадените да влияят на настроенията на обществото – имат доста сериозно финансиране от Европа и САЩ, за което гражданското общество дори не знае, камо ли да го контролира. И като се знае, че който плаща той поръчва музиката…

Явно и малка България не трябва да се оставя на самотек, току виж дала лош пример!

Маските свалени

Нямат време за тях – влизат в решителната атака! Наложи им се да пуснат и Президента на огневата линия. С куриозното искане за нови избори по-малко от 2 месеца след като неговото служебно правителство проведе предишните. След „малки“ промени в избирателния закон. Да ви казвам ли какви точно?

Няма нужда и за стимул на групичката „морални“ интелектуалци, те вече са готови. Ей ги, ръкопляскат вън, излезли за поредната вечерна разходка. Утре ще са и на безплатното кафе. Интересно, кой го плаща, между другото? Не ми се е мяркало из нета, може да съм пропуснал.

И дежурното познато от минали подобни ситуации писмо, подписано от дежурния „интелектуален каймак“ е на лице.

Това са „хилядите“, „представители“ на българския народ. Оня, „неинтелектуалния“, на когото те ще кажат кое що да бъде. А на тях им подсказват „ТЕ“ – ония, които сега свалят маските.

Че в олигархията започва жестока битка ми стана ясно още с назначението на Пеевски. Просто нямаше друго логично обяснение. Очевидно заплахата за господстващите до сега олигарси беше толкова голяма, че без обичайната в такива случаи подготовка се наложи да атакуват. Спомняте ли си кой беше сред първите надули тръбата за протести във Фейсбук? Жената на Президента! А фразата на Ц.Цветанов в последното му изказване, че го преследва групата около Пеевски (която бързо изчезна с „актуализиране“ от публикацията на Novini.bg 😉 )? Сблъсъкът очевидно е толкова сериозен, че накара дори мафията да се притаи встрани за известно време.

Олигархията няма политически идеали или предпочитания. Тя си подбира партии, които могат да ѝ свършат работа според ситуацията на момента. В сега застрашените ясно се видя, че има и от БСП…

Нервничат, защото са стъпили на хлъзгаво. Искат предсрочни избори не за да ги спечелят, а само за да спечелят време – не са подготвили още какво ще замести ГЕРБ, а това бързо не става. Засега имат само лидер, но коя партия ще е ракетата носител още не е ясно. Подготовката обаче започва – сигурно вече сте мярнали подхвърляния, че само жена ще може да оправи България. Коя жена си е ясно, няма нужда още да казват. Не е кметицата на София очевидно. Впрочем искате ли жокер? Жената, която ни натресе министърчето Дянков…

Винаги съм се стремил да разбера мотивите на човека срещу мен. И да бъда толерантен.
Затова и не пишех доста дни. Не ми се искаше да обидя някого.
Не само аз, както констатира Влади.

Днес не съм толерантен. Имам своя гордост и самоуважение, не мога да допусна заради мълчанието ми да ме броят за интелектуалец от улицата!

Винаги съм уважавал избора на мнозинството. Сега вече не:

Този Президент не е мой, не му дължа уважение!

От днес до края на мандата му. Заявявам го официално на основание гражданските ми права!

%d bloggers like this: