Category Archives: Ние и животните

За отношенията на човека и животните

Наглост человеческа

Делфините ликуват!

Delfini

Вековната им мечта да станат войници на хората се сбъдва!

Delfin-Mine-Hunter

Това не го казвам аз. Подобно нещо не може да ми мине през ума дори и като провокативно изказване!

Ето кой го казва съвсем сериозно:

„Делфините са изключително интелигенти животни – вероятно най-интелигентните същества на Земята след човека. Освен това те са настроени дружелюбно към хората и за тях е удоволствие да изпълняват поставени им от човека задачи“ заявяват от ръководството на проект на Военноморските сили на САЩ за използване на морски бозайници за военни цели. /Dariknews/

Програмата датира от втората половина на 50-те години. Едно време в нея бяха включени китове и акули. Сега делфините от програмата, издирващи мини, са от вида бутилконоси. Във военноморските сили има и 40 тюлена от вида морски лъв“, допълва БТА.

„Руските военноморски сили отново ще използват морски животни, главно делфини, за защита на военноморските бази, предаде Франс прес, цитирайки руския в. „Известия“.
Делфините бяха натоварени с тази задача по времето на СССР, но след разпадането му тази практика в
 Русия беше преустановена. През 2000 г.Русия продаде на Иран обучени делфини.Базата в Севастопол беше предадена на Украйна. Сега Русия отново ще повери мисия на делфините, след като Пентагонът обяви, че от началото на 2010 г. отбраната на американските ядрени подводници ще бъде осигурявана от делфини и морски лъвове в района на Китсап, в щата Вашингтон“ пише БТА

Всички програми и бази от този вид са засекретени и не може да се гарантира на какво точно се обучават морските бозайници. Информация пускат за това, което все пак да се преглътне.

Точно това ме накара да пиша. Аз не съм „бозайник, включен в програма за управление на мислите и реакциите“. И милиони са като мен! Няма да ви се получи, господа наглеци!

Вместо да ни баламосва със „защита на животните, използвани в циркови представления“ ЕС да забрани безусловно използването им за военни цели!

Да, ЕС – Европа също е причастна, нищо, че известните бази са в САЩ и Русия. Така наречените „проекти“ отдавна не са само такива и в практическото им приложение Европа също е имала пръст – във войната в Кувейт и Ирак напр. Между другото, във войната във Виетнам американците са използвали пчели!

………………………………………………………..

Тази моя публикация не е поредното природозащитно писание. Чувствам се лично обиден и заявявам категорично намерение да направя всичко по моите възможности за раздухване на проблема. Като начало чрез писма до Европейския парламент и чрез Avaaz.org.

…………………………………………………………

Колкото до делфините, те имат милиони години преднина в еволюционното си развитие.

За нас са почти като извънземни…

Морските ни братя

На живо в България?!!

В България е единствената в света камера, която наблюдава в реално време гнездо на египетски лешояд.

Поне според сайта THE RETURN OF THE NEOPHRON: “Единствената в света специализирана камера за онлайн наблюдение на диво гнездо на египетски лешояди е поставена в България и показва в реално време живота на един от най-застрашените видове на планетата. Това се случва за трета поредна година.

Картината не е особено добра и се вижда само през светлата част на деня. Орлицата вече мъти.

От миналогодишните камери в Естония в гнездото на совите вече има малки и кипи живот; тук видях двойка орли и работи камерата, ама гнездото е много празно? Камерата на най-старото гнездо също работи, но и то ми се вижда необитаемо.

При най-атрактивното гнездо миналата година – на черните щъркели – се завързва някакъв трилър.

Ще погледаме пак, има какво да научим. Например, как орлетата (3!) си чакаха спокойно реда, докато майката хранеше едно от тях… 😉

leshoyad

На живо – актуално

Камерите в Естония

Драги приятели, гнездото с орлета, което наблюдавахме миналата година, тази година не „проработи“. Имаше млада двойка, имаше и 1-2 яйца, дълго време се мъчиха нещо да „ремонтират“, но явно не се получи, за съжаление.

Исках да разбера защо и влязох в сайта на наблюдателите.

И, както се казва, всяко зло за добро. Имате на разположение няколко гнезда на различни птици за пряко наблюдение. Сайтът сам по себе си е интересен!

 

Морски орел – има малко, в момента го храни. 🙂 Отваря се в сайта и можете да прочетете разни неща и да видите видео записи. Например този от 7-ми май 

 

Горска улулица (сова) – има две бебета, може да се наблюдава и нощем, през деня са сами.

 

Черен щъркел – упорито мътят 5 яйца! Очаквам скоро щъркелчета.

 

Малък креслив орел – мъти прилежно, не се вижда колко яйца.

 

И още малък креслив орел – нашите познати орлета от миналата година. Гнездото прилича много на миналогодишното, в същата местност е, но е доста по-близо до отсрещната гора. Мътят!

 

Понякога може да не работи някой от линковете, не се тревожете – след часове се възстановява наблюдението.

За совичките прочетете историята в сайта, интересно е. Ще разберете защо гнездото им е изкуствено направено.

 

Приятно прекарване с новите „домашни“ любимци!

Нахранихме ги!

Добри ли сме, лоши ли сме – бъдните ще кажат.

Но кучетата нахранихме 16 дена преди крайния срок!

Със солидното участие и на вас, приятели и гости – статистиката ми е свидетел.

Повече от минутка дадохме…

Живи и здрави да сте!

Весело ли е на душите ви?

Кучетата, които нахранихме:
Буена Бонита Жужа Тауни Джема Тюфи Тайра Ара Божка Дона Саша Мамасита Лара Стефка Али Люи Чейни Бри Фризъл Суматра Нира Бела има Караман Флий Той Кроасан Грей Ера Вихра Бойка Лока Шази Рива Рижко Ани Рона Арон Моти Питбул Тери Чопър Лети Пепеляшка Лизи Мунчо Ричард Чика Балу Мейс Миши
Петдесет на брой.

Миси

Mиси е готова за похапване 🙂

Допълнение в 21.30 ч.

Появиха се още 9 за хранене. Ще ги нахраним и тях, не е проблем, но малко безотговорен е начина на действие. Нищо не пречеше да има предупреждение за да не се разпръскваме, доволни от свършената работа.

Между другото, Миси от снимката е от новата група – затова напразно я търсих в списъка на нахранените…


Виртуалност наистина

Доста са популярни игрите за организиране на собствен виртуален живот и особено за отглеждане на различни животни. Явно са увлекателни, а и запълват някаква неосъзната човешка нужда. Наскоро даже уволниха общинар някъде в провинцията за това, че на „важни съвещания доил кравите си” на служебния лаптоп. 🙂

Тук ви представям нещо, което сигурно повечето от вас вече знаят. Заради останалите, защото това заслужава адмирации.

В подобие на игра вие можете да осигурите на кучета от приюта в Богров 20 кг. суха храна. Виртуално, но осигурявате храната наистина, реално!

При това без есемеси по 1,20 лв.

Трябва само да отворите сайта, да си изберете кои 3 кучета искате да нахраните и да цъкнете „Нахрани ме”.

Всеки ден до 28 февруари да „жертвате” по една минута.

Една минута!

Не се съмнявам, че няма сред моите приятели и гости някой, на когото да се досвиди!..

 

Ето адресите:

За кампанията http://hitarpetar.bg/nahrani-kuche/nahrani-uslovia/

Как можеш да помогнеш? http://hitarpetar.bg/nahrani-kuche/

Запознайте се с всичките 50 кучета (ако искате да си изберете „свои”, например)) http://hitarpetar.bg/search/?search[creator]=6457464a54675179

Кой колко храна е събрал: http://hitarpetar.bg/nahrani-kuche/klasirane/ За мен това е „работната страница” – отварям я и щракам последните 3 симпатяги с най-малко храна!

 

П.С. Между другото, ако имате деца… няма какво да ви обяснявам! 😉

 

Възпитание по рождение?

Често и много се пише и говори за възпитанието. Кой трябва да го прави, как, защо, кой е отговорен за липсата му и т.н. Родителите, учителите, обществото…
Едно нещо само не се поставя под съмнение – това е човешка дейност. Даже никой не го споменава, разбира се по презумпция. Възпитание в останалия жив свят? Смехория!

„А дали е така” се пееше в една известна песен…

– А твоята мрежа за паламуд къде е? – питам Липчев.
Обяснява, че я е продал. Вече излиза рядко, рибата е намаляла, а и трудът по пускане и вадене на мрежи почнал да му тежи. Иначе е хващал в нея какво ли не… Веднъж с Чико намерили оплетено в мрежата малко делфинче, имало сила от време на време да я повдигне, за да диша, и пак тежестта го повличала под водата.
– Скоро щеше да се удави и умре – обяснява Липчев. – Ние успяхме да го освободим, то отплува веднага. Не щеш ли, след петнайсетина минути, гледаме, връща се при нас. Искало да каже „благодаря”, рекъл Чико.

/Разговор с Атанас Липчев, писател от Варна, в.”Сега”, „Писателят и морето”, 24.10.2009./

Вече ме знаете – такъв разказ не мога да отмина безучастно! Още един щрих за моите любимци делфините.
Но тази дребна случка ме накара да се замисля по нашите си въпроси.

Възпитанието е един от големите ни проблеми. Неговата „зона” е доста по-обхватна от приетото разбиране. Защото третира нивото на нацията не само в момента, но и в доста дългосрочно бъдеще. Не е въпросът само дали се казва „Добър ден”, дали се говори на „Вие”, как се храни човек и дали отстъпва място на дамите и възрастните. Пресен пример: сега се заговори за неграмотността на младите. Ами представете си възпитан човек, който ще се примири с неграмотността си!
Накратко, възпитанието не е само придобиване на определени (от кого, това е друга песен!) навици, то е повишаване на критериите на самооценката.

Всичко това е така.

Но на празен лист ли започва да се „пише” възпитанието на човека? Ами ако ние си го имаме дадено (заложено!) от Природата по рождение?
За това става дума в заглавието, не за възпитанието на благороднически (графски 🙂 ) потомци.
Спомнете си пак случката с делфинчето!

Допуснем ли подобна хипотеза, тогава нещата се променят коренно.
Излиза, че ние с нашето си възпитание преди всичко „трием” заложеното в нас!

Впрочем, нищо чудно – това няма да е единственото, получено по рождение, което „изхвърляме на боклука” неизползвано.

„Открива колелото” – знаем в какви случаи се казва.
А всъщност упорито го правим при всяко новородено…

Борци за свобода

Странните освободители.

Странна информация ми попадна в петъчния брой на вестник „19min”. Странна главно по това, че не можах да я открия на български никъде в нета – вкл. и в електронното издание на вестника. В SkyNews сигурно я има, но не точно под такова заглавие и не ми се ровеше – не е и датирана.

Не заради „фантомността” ú, обаче, не мога да я отмина.
За мен тя е много интересна, защото е в любимата ми тема „хората и животните”.
За съжаление съобщението е повече от лаконично. Без никакви подробности. И предизвиква куп въпроси и чисто логични предположения.

Заглавието на моята публикация е съвсем точно, предвид фактите. Сами преценете – ето информацията, буквално преписана:

РУМЪНСКИ ХЛАПЕТА ОСВОБОДИХА СЕМЕЙСТВО ТИГРИ
Семейство тигри избяга от зоопарка в румънския град Хунедоара, съобщава SkyNews. Това е станало, след като няколко хлапета изкъртили металните пръчки на клетката.
Хищниците се скрили в близкия парк с площ около 3 хектара. Посетителите незабавно били евакуирани, а районът бил отцепен. Ден по-късно тигрите били открити и приспани, пише БГНЕС.

След като прочетохте с повишено внимание горното, не възникнаха ли във вас въпроси? Нека си представим обстановката и случката.

– Металните пръчки на клетките за тигри и лъвове са направени да издържат натиск от няколкостотин килограма.
– Животните могат да провират през пръчките лапи и приближаването на човек е опасно – удар с лапа и нокти на тигър не е шега работа.
– Изкъртването на пръчки (дори само една да е била достатъчна) изисква време за работа непосредствено до решетката.
– След излизане от клетката тигрите просто са се скрили в близкия парк. Не са нападнали нито освободителите си, нито когото и да било през цялото време (ден и нещо).

Как е възможно всичко това, можете ли да си отговорите?

Дори и да са били родени в зоологическа градина и целия си живот да са прекарали там, те са живели в клетка, а сега изведнъж излизат на свобода. Която им е позната по някакъв начин – иначе щяха най-малкото вечерта да се върнат в клетката си.
Защо не ги е разтревожила и настървила цялата работа около изкъртването на металните пръти. Защо не са счели, че е заплаха за тях? Не забравяйте, това не са тигри подлагани на дресура. И на всичкото отгоре са семейство, което би трябвало да усили подозрителността към чужда агресия. А представяте ли си какво е била картината в очите на животните докато младежите изкъртят прътите?

Аз имам обяснение, което няма да изненада тия от вас, които са чели мои писания за нас и животните. Нямам нищо против някой да намери по-логични отговори на въпросите, но силно се съмнявам.

Първо и най-важно, младежите и тигрите не се виждат за първи път. Те са „общували” вече – младежите със сигурност са ги посещавали многократно, докато измислят кое-как. Вероятно и са обсъждали на глас.
Много е вероятно тигрите да са избрани за акцията по симпатия, а не случайно.
Целта на освобождаването не е изяснена, но силно се съмнявам, че младежите са си представяли как тигрите ще разкъсат някого и затова са искали да ги пуснат.

Всичко това животните са разбрали много добре и затова са реагирали адекватно на намеренията на хората. Как са разбрали – писал съм многократно.
Както Милчо разбра, например, че трябва да търси помощ, когато ми стана лошо (нали е роднина на тигрите – котка 🙂 ).
Както има много случаи на хора, които си се разбират „просто така” със „страшни кръвожадни” животни – и си живеят заедно без проблем. А от време на време служат за запълване на някое празно каре във вестниците…
Какъвто е и този случай, вероятно. 🙂

За мой късмет – аз пък за такива информации дебна. А тая ми напълни душата с най-същественото:

Това са група младежи!

Дали пък хората, разбиращи езика на животните, не се увеличават прогресивно?
А дано!

семейство тигри

Тази снимка на това симпатично семейство е от http://www.fashion-lifestyle.net/family_broi5

Сериозна смехория

Муниконтин ми изпрати линк на забавно весело видеоклипче:
Коте с лаптоп
Гледам с удоволствие и все по-захилен. До края, когато котето минава на излизане край самата камера – със сърдита физиономия и съответно присвити уши. Очевидно му се скараха и не го оставиха да си направи опитите до край за да разбере каква е тази работа.
Усмивката ми изчезна. Върнах се отначало в клипчето и внимателно се загледах. „Не сме сами” започна да примигва в главата ми…

Лежи си котето върху клавиатурата и се почесва. Изведнъж до него започва движение – инстинктивната му реакция е „Дръж, пък после ще мислим!”. И само десетина секунди са му достатъчни за да разбере, че тия мърдащи топчета са скрити зад стъклото – започва да търси начин да „бръкне отзад”.
Защо спира движението пък съвсем не му трябва време за мислене – веднага му стана ясно, че причината е в клавиатурата, по която няма как да не стъпи. Опита се да я клъцне със зъбки за да ú покаже, че е ядосано дето му пречи да се добере до бягащите картинки. Но веднага разбра, че тя от такива отношения не разбира.
Междувременно се опита да я използва за да изкара топчетата от екрана. След като разбра, че и така няма да стане, отиде отзад да види дали няма някакъв начин да се влезе при тези топчета през някоя дупка.
Като провери всички възможности какво още му остана? Последната – кабелът!
Е, как да не си кисел, че не ти разрешават да видиш какво ще стане като го прегризеш!
…………………
Не се упражнявам в остроумие, драги читатели. Съвсем сериозно мисля, че това забавно клипче е поредното доказателство, че не само хората имат способност да разсъждават в необичайна ситуация.
Какво са действията на котето, инстинкт?
Погледнете записа от 1,19 до 1,26 мин. – внимателно оглежда клавиатурата, става, оглежда за миг отново и направо чуква с лапа Enter! Преди това то вече си е изяснило, че тя има определено отношение към появата на топчето.
Страшен инстинкт!

Сега да си представим, че имаме човек от диво племе, напълно изолирано от света до момента. Оставяме го с лаптопа. Неговото проучване дали много ще се различава от това на котето?
Е, вероятно толкова бързо няма да стигне до Enter, но за това си има оправдание – все пак котето е расло край лаптопа. 🙂

„Не сме сами-и-и-и” бръмчи мухата в главата ми.
Трябва само да се оглеждаме повечко…

Бабо мравке…

Мравките се оказаха не по-малко интересни от делфините. Не толкова сами по себе си, а като пътечка към важно знание. Така, както делфините ни накараха да се огледаме разумно за разума, 🙂 мравките ни насочват към друго важно свойство на живия свят – комуникацията. Подадоха ни крайче от нишка, която явно ще ни доведе до това, което аз нахално наричам универсален език.

Крайчето за тази тема пък ми подбутнаха моите карибки. Нали питахте какво става с тях, ето ви ги! 🙂
Прочетох тяхната история, по стар навик се поразрових да прочета нещо ново за мравките и се получи тази публикация. Чудя се с какво да започна, но най-добре с техния разказ (историята е прясна-прясна от миналата седмица) пък за другото, колкото остане място.

И така:
Гледаме до вратата купчинка мравки. „Ух! Гадост!“ си казахме ние, защото напоследък така са ни нападнали, че каквото и да правим няма отърваване. Загледахме се по-внимателно и видяхме, че са се струпали заради едно бебе скорпионче, умряло и мравките се събрали за да го пренесат до мравуняка си.
Аха!, рекох си аз, ей сега ще се отърва от вас… хващам Baygon-а (спрей срещу хлебарки, но върши работа и срещу мравки) и напръсквам хубаво. Всичко замира! Оставихме ги и не ги изметохме веднага. След около 5 минути гледам сред мравките една ходи напред-назад. „Ха! Оживяла!“ възмутих се аз и се загледах в нея.
Тогава видях нещо, което не бях очаквала. Бях чувала че мравките са много работни, организирани, умни, че някои хора си отглеждат мравки в стъклени мравуняци за да ги наблюдават, (значи наистина са интересни) но до сега не бях възприемала мравките като разсъждаващи и чувстващи същества. Свикнали сме така да приемаме кучетата и котките, морски свинчета, хамстери, коне, делфини и много други бозайници, но мравките си оставаха едни вредители, натрапници…
Но какво видях? Видях една нещастна, отчаяна мравка, която не можеше да повярва в смъртта на роднините/приятелите си и отчаяно се опитваше да ги съживи. Тя обикаляше между 5 от мравките, които не бяха една до друга, но тя се интересуваше от точно тези 5 мравки. Отиваше до едната и започваше да я бута и дърпа, оставяше я и отиваше до втората и почваше и нея да бута и дърпа. И така всички 5 и после отначало пак тези същите и пак и пак… След всяка от приятелките/роднините си ставаше все по-нервна, уплашена, отчаяна. Явно в началото имаше надежда, че ще реагират, че ще се окажат живи, но малко по малко осъзнаваше, че са умрели и все пак не искаше да се предаде.
Накрая изпадна в паника, ходеше като луда напред-назад, даже вече не ги буташе. Бягаше безцелно край тях, отдалечаваше се и пак се връщаше, пак заминаваше някъде и пак идваше да ги види.
Това продължи около 10 минути.
После замина. Ние се дръпнахме от мястото, но хвърляхме по някои и друг поглед натам за да видим дали ще има продължение. След още 10-ина минути мравката се върна с още 1 мравка.
Едната ходеше нервно напред-назад край онези 5 мравки приятелките/роднините на опечалената (затова предполагаме, че беше същата), а другата мравка спокойно отиде първо при тези 5 мравки, побутна ги, явно установи смъртта им, навести и другите край тях и после и двете заминаха и повече не се върнаха.
Не знам дали сме прави, но си помислихме, че втората мравка е била нещо като лекар или патолог, които де си даде мнението дали могат да оживеят, да ги изнесат ли, да ги спасяват ли, или са умрели и трябва да ги оставят на място.
Не ги изнесоха, нито въпросните 5, нито другите, никoй от другите роднини не дойде.
Но ние май вече няма да пръскаме мравки с Baygon! 😦
Не, че ми е приятно да ми лазят по масата, ама и не ми се гледа още веднъж тази тъжна картинка…

Хубав разказ, рожба на характерната за момичетата наблюдателност. За една случка, на която и ние бихме реагирали по подобен емоционален начин. С представата си за работливата баба Мравка с ококорените очички.

Проблемът, обаче, е там, че мравките са слепи – очите им различават само наличие на светлина, не и на образи!

И досега не е съвсем ясно как живеят – последното предположение е, че са един организъм с подвижни части. Т.е., не може да се говори за индивидуален интелект на отделната мравка, въпреки, че имат близо 900 мозъчни клетки.
Но по какъв начин се управлява той? При това на разстояние от няколко метра и стотици части на организма? А как се събира необходимата текуща информация за непосредствена реакция на действие?
В същото време имат „високи постижения” като изключителни инженерни и строителни умения, отглеждане на домашни животни, клониране на клетки (видове гъби), търговски обмен, учебно обучение, здравни грижи и т.н.
В крайна сметка – науката знае твърде малко за мравките (сведенията дори за продължителността на живота им са твърде различни) и тепърва се вглежда в тях!

В последните редове намекнах за доста неща, а не ги обясних. Защото вече съм го направил (слава Богу!) преди година и половина: „Бионет”.
Освен това изчерпателна информация може да прочетете в сайта „мравки”.
Вижте и този клип.

Баба мравка ни казва: „Учете се за да сполучите!” 😀

Спасител

Както вече споменах, грипът реши преди десетина дена да не ме пренебрегва повече, че може да се обидя. Дойде и ме поздрави по доста странен начин. Както си седях пред компютъра и се разхождах по света с есперанто изведнъж, без каквото и да е предупреждение, компютърът и стаята ми се завъртяха вихрено! Торнадо 15-та степен по Рихтер!
Затворих здраво очи да не отлетя и пипнешком се добрах до леглото – за късмет е на една крачка. Легнах, все така здраво стиснал очи, и започнах анализ. Като оня професор, който по логичен път си намерил очилата („щом виждам, че ги няма на бюрото, значи са на очите ми”).
Та и аз – започнах да си проверявам вътрешно системите. Пулсът ми нормален, температура нямам, никъде не усещам и най-малък дискомфорт, камо ли болка. „Остава да съм свалил рязко кръвното с дългото седене на компютъра” – мисля си – „няма какво друго да е”.
Докато се чудех как да се добера до апарата за кръвно, че е по-далеч от една ръка разстояние, усетих, че ситуацията край мен се измени рязко.

Преди да продължа със събитията, малко данни за обстановката. Не бях сам в къщи – Точица и зет ми бяха оттатък в другите стаи (и те пред компютрите си 🙂 ). Достатъчно беше да ги повикам не много силно – вратите у нас стоят отворени за да може персийчето да се разхожда свободно, че не се е научило още да си ги отваря. Ама повикването пазех за накрая – няма да вдигам паника за един световъртеж, я! На колко хора главите се завъртяват я от слава, я от власт, я от много пари, че даже от комплименти. Ако почнат всички да викат къде отива звуковият фон!

Но да продължа историята. Споменах персийчето Милчо – подсказвам ви, нататък той ще е главния герой след като пое в ръцете си инициативата (в буквалния смисъл!).

Лежа аз и чувам, че Милчо мечи до главата ми. Отворих предпазливо едвам-едвам едното око и го виждам до леглото, вдигнал глава и разтревожено ми приказва. Пуснах ръка към него и му казах „спокойно, нещо ми е лошо, ама няма страшно, жив съм”. Той подскочи като ужилен и хукна нанякъде. Аз затворих отново очи.
Докато чух разтревожения глас на Точица „какво ти е?!?”…

Нататък е ясно – децата поеха нещата в ръцете си и като се има предвид, че Евгени е лекар (макар психотерапевт) след броени часове ситуацията беше овладяна и степените бяха свалени до 1-2-ра. Като начало една голяма чаша посолен айран ми отвори очите, че наистина бях рязко понижил кръвното.

След това Точица ми разказа какво е станало.

Милчо изведнъж се втурнал при нея в хола, хванал я с предните си лапи за глезена и започнал да я дърпа, мяукайки разтревожено. „Няма да играем сега” – казала му тя – „имам работа”. Той я пуснал, изтърчал до вратата, върнал се и отново я хванал за глезена, продължавайки бурно да обяснява нещо (знам какво – „дядо е легнал на леглото по никое време!!!”). Тя станала да види какво толкова иска, а той хукнал пред нея да я води при мен…

Това, драги приятели, са фактите, за които се подписвам. Оставям всеки сам да си търси обяснението.

Едно е сигурно – Милчо в беда няма да ни изостави!

Пъдпъдъци

Преди няколко дни получавам имейл от моя добра приятелка. Реална, не виртуална. При това сме комшии. Преди 2 години се виждахме редовно сутрин на разходка с кучетата, но след като почина Кольо разходките ни прекъснаха. За съжаление, защото разговорите ни бяха много приятни – тя е сладкодумен събеседник.
Сега се виждаме по-рядко – инцидентно, но си пишем редовно. От нея винаги нещо интересно има. Този път, обаче, ми обра точките напълно!

Здравей, Васко!” – чета. – „…много радости и приятни изненади! Ето ти една от мен: какво си гледам в града!

И следват снимки, ето ги:

padpadak-1

pict0155

pict0157

pict0158

Предполагам, че и вие като мен сте се облещили! 🙂

По-нататък Роси пояснява:
Моите пернати приятелчета у дома. Живеят в кухнята – на топло – и ми носят огромни яйца, защото са порода „Фараон“! Много съм горда! Пеят нежно, много приятно и ми къдрят фона т.е. раздвижват енергиите*, просто правят града малко по-природен. Много красиво си говорят, обертоновете им са много приятни за ухото. Внасят уют в дома ми. Малко екология в този шумен, мръсен и пълен със стрес град!
Те са 9 дами и 2 кавалери. Ще те черпя с яйчица, като се договорим да се видим. Засега снасят по 6 яйца дневно. И аз много им се радвам
.”
Като ги гледам, с право им се радва. Я какви са им живи оченцата. Ама пъдпъдъци в баш центъра на София в апартамент на 3-ия етаж…
Щурата дама с пъдпъдъците от София – както сама си е написала след целувките. 😀

Съжалявам, че няма да напиша лични впечатления – бяхме се договорили за днес да ги видя и да похапна яйца, че… (какво следва, ще разберете малко по-надолу 😉 ). Ама пустият вирусен грип ме докопа в петък и сега пазя къщата. Посещението се отлага.

Като написах горните редове любопитството ме загложди. Какво знам за пъдпъдъците? Ами само „пъдпъдъци – ловци – ловджийски истории”. Несериозна работа. И се порових, че не знам и вие колко знаете! 🙂
Оказа се, че има доста интересни неща. Ето:

В оперението на пъдпъдъка са събрани всички багри на лятото – от яркожълтото на пожънатите ниви до сиво-кафявото на спечената от слънцето земя. Това ги прави невидими, може да ги настъпиш преди да ги видиш. Мъжките и женските почти нямат разлика – само при самките цветът е малко по-блед, а на самците оперението на врата е с по-червеникавоохрист нюанс. Всъщност видимата разлика е черно петно под гушката на мъжките.

Те са от рода на кокошките, ама са дребосък – затлъстели с почти 50% на есен едвам достигат стотина грама. А са точно затлъстели – натрупват тлъстини като запас енергия за дългия прелет през морета и планини. У нас долитат от юг в началото на май.

Плодовити са и малките започват да прелитат на 10-12 дена, а израстват напълно за 30-ина. Тази плодовитост, а и пригодеността към природните условия, са позволили на пъдпъдъка да оцелее през вековете и все още да се среща в големи количества. Защото враговете му са прекалено много: скитащи котки и кучета, невестулки, порове, белки, лисици, грабливи птици и особено човекът. На всичкото отгоре и още солидна порция опасности, които ги дебнат през прелета – бури, мъгли, дъждове и мрежи, с които го ловят по африканското крайбрежие.

Очевидно пъдпъдъкът е важна брънка в природната тъкан. Специално ние, хората, ще имаме сериозни проблеми ако изчезне. Не защото няма да има с какво да си чешем ловджийската краста (ловът им за нищо друго не е, какво има за ядене в тях?). А защото в първата половина на годишното гостуване той се храни само с насекоми (основно вредители), а през втората минава изцяло на тестена диета и яде само семена на плевели. (Ало, диетолозите, сещате ли се защо? 😉 ) Няма ли го – милиони вредители и плевели на главата ни!

И какво излиза? Че е уникален по приспособимост вид.

По-интересна е, обаче, друга уникалност. Всеизвестният пъдпъдък, който едва ли не подритваме по полята, всъщност се оказва с много тайни дори за специалистите и науката:

> Тайна първа – прелет. Този дребосък, хвръкващ неохотно и след като прелети ниско 200-300 метра отново кацва пред вас, по време на своя прелет преодолява хиляди километри над морета и планини с непрекъснат полет. И това става само нощем, тъй като досега денем не е регистрирано по никакъв начин прелетно ято от пъдпъдъци!
> Тайна е как става у нас съсредоточаването на пъдпъдъците от вътрешността на страната към черноморското крайбрежие – на ята или поединично.
> Не е изяснен и въпросът защо пъдпъдъците се концентрират в големи количества в определени местности.
> Една от големите тайни е и пиенето на вода от тази птица. Има твърдения, че пие само капки роса – но преобладава точно в местности, къде роса не пада. В крайна сметка, изглежда, че се задоволява с влагата от семената, които поглъща!

Накрая да се върна на онова „че…”, за което обещах, че ще разберете какво означава.

Яйцето от пъдпъдък действа като виагра!

Яйцата от пъдпъдък засилвали потентността, твърдят птицевъдите у нас. Българско изобретение бил коктейл „Младост“. В него има 120 мл Кока Кола, 20 мл коняк или ром, парче лимон, 1 лъжичка захар и 2 пресни яйца от пъдпъдък. Сместа се доливала с газирана вода.
Ефектът от питието бил поразяващ. Нямало грешка – мъжете били без засечки. След 1-2 коктейла (не се предозира, така че кой колкото може 🙂 ) мъжката мощ достигала невиждани мащаби и размери, казват опиталите питието. 100% била гаранцията, че жените няма да останат разочаровани.

😀 Не съм опитвал това българско изобретение, но е напълно възможно. Пъдпъдъчите яйца са богати на фосфор, желязо, микроелементи, ензими и витамините А, В1 и В2. Съотношението между натрий и калий в яйцата ги прави подходящи за лечение на високо кръвно, сърдечни проблеми и анемии. Препоръчват се още при лабилна нервна система, белодробна туберкулоза, диабет и язви. Подобряват обмяната на веществата, тонуса, образуването на кръв. Имат антиелергично действие и укрепват имунната система.
В Япония всеки ден давали по 1 пъдпъдъче яйце на децата за подобряване на апетита и цялостното им развитие.

Виж ги ти дребосъците!

–––––––––
* Това не е просто цветиста фраза. Роси е сериозен спец по някои спец-въпроси.

Още полезна информация в Продължение

Продължение след края

Съседната ни кооперация има дворче, през което се излиза на улицата. Там редовно живеят по няколко котки. Пътят ни за разходка с Кольо минаваше от там и на него много му се искаше “да осъществи контакт”. 🙂 Беше наясно, че се плашат ако се втурне, затова само се спираше да ги гледа. Последната година бяха се сприятелили с една котка, тя редовно чакаше по време, когато минаваме. Но не му позволяваше да я доближи много – изсъскваше леко и той се спираше.

Двайсетина дена след смъртта му сънувах една нощ, че си говорим и той ме пита “Къде ми е котето?”. Разправям сутринта и се оказва, че и дъщеря ми е сънувала почти същото.

Няколко дена по-късно моя приятелка ми се обажда и ми казва, че ще ни подари персийско коте – за себе си го гласяла, но като знае в какво състояние сме в къщи… Котето още не беше родено, но дъщеря ми някак естествено го кръсти Мили и го очакваше с нетърпение. И когато дойде при нас никой и през ум не му мина, че може да не е Мили… Доста месеци минаха, докато се разбра, че е Милчо!

Не зная много за навиците на котките, но ми се струва, че той още с идването си (на 2 месеца) придоби някои черти на Кольо. През нощта предпочита да спи направо върху мокета в моята стая точно на същото място, където спеше Кольо. През деня обича да лежи на прага на една от стаите, от където може да контролира движението в целия апартамент. На нашето излизане от къщи денем не обръща внимание, но ако някой го няма вечер преживява, търси го, сърди се и се успокоява чак когато всички се съберат. От друга страна се ориентира, когато зет ми замине за няколко дена и го приема спокойно – но го посреща с голяма радост като се върне.

Кучето ни от години не лаеше в комуникацията си с нас, а артикулираше звуци, с които много сполучливо обясняваше какво иска. Е, и Милчо вече го прави! Не може да се сбърка дали иска да се гоним из къщи, дали се сърди, че някой е излязъл по никое време или трябва бързо да се отвори вратата, че има зор за тоалетна. А “мама” така ясно (и неустоимо интонационно!) произнася, че няма начин дъщеря ми да не реагира веднага, даже и да спи в затворената стая… 🙂
Интересно е, че и при кучето, и при котето се оказа най-лесно и точно да налучкат как да казват “мама”. С всички интонационни варианти като нас – призивни, гальовни, възмутени, виновни…

Ами какво да се прави, щом хората не могат да се научат да говорят кучешки и котешки, ние като по-умни учим човешки! 🙂

Между другото, Милчо май се увлича и по дъновизма! 🙂 Апартаментът ни е чист изток – запад и сме на висок етаж. Та когато е ясно времето, Милчо сяда на задното облегало на креслото пред източния прозорец на разсъмване и наблюдава внимателно хоризонта докато слънцето се покаже.
Казват било много полезно за доброто настроение през деня…

Ето такъв дойдох в къщата на Кольо.

dscf0374.jpg

dsc08575.jpg

Много удобна поза за почивка! 🙂

dsc08593.jpg

САГА за КОЛЬО

In memorium
Предистория

Седяхме една вечер преди Коледа около масата (вечерното събиране на семейството е наша стара традиция) и се закачахме с 5-годишния ми внук.
– Какво искаш да ти донесе дядо Коледа? – подпитва баща му.
– Куче! – изненадващо ни сюрпризира Васко.
– Куче ли? Ти по-добре поискай да ни донесе апартамент пък куче аз ще ти купя – сериозно отговори зет ми.

Имаше право – при 4 поколения на куп в едно жилище нямаше свободно даже ъгълче за още един жител…
Мина си Коледа с подаръците и този разговор повече не се поднови. Но, както стана ясно по-късно, и двамата участници в него бяха приели нещата сериозно.
След година и половина имаше апартамент. И още първите дни баща му без напомняне се погрижи за своето обещание – по първата попаднала им обява отидоха и купиха едно коли!
Още при покупката започнаха “случайности”. Предлагали 4 кученца. Но понеже сумата беше сериозна за онова време, собственика ги предупредил да избират от трите, защото четвъртото има дефект – бяла шарка върху носа си – и няма да може да участва в изложби. Запомнете тази шарка, за нея ще стане въпрос по-късно.
Тримата се спогледали и Васко твърдо заявил “Искам това! Него, горкото, никой няма да го вземе!”
Още по пътя към къщи станало и “кръщението”. Попитали Васко как ще го нарича и той без колебание заявил “Кольо!”.
– Защо Кольо – с разбираема изненада реагирали родителите му.
– Ами няма Джон да го кръстя, я! – отрязал внукът ми… 🙂
Така в нашето семейство дойде и прекара живота си Кольо– едно необикновено същество.

%d блогъра харесват това: